Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2017
резултата от
665
текста в
3
страници с която и да е от думите за : '
Жив Бог
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
308
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
През септември 1787 година при своето второ пребиваване в Рим Гьоте изнася на своя приятел Мориц въпроса; той открива тогава, колко
жив
, колко нагледен става предметът при едно такова изнасяне (говорене, предаване).
През септември 1787 година при своето второ пребиваване в Рим Гьоте изнася на своя приятел Мориц въпроса; той открива тогава, колко жив, колко нагледен става предметът при едно такова изнасяне (говорене, предаване).
Постоянно се записва, колко далече са стигналите. От това място и от някои други изказвания на Гьоте се явява като вероятно, че и написването на учението за метаморфозата поне в неговата афористична форма е станало в Италия. Той казва по-нататък: “По този начин – в разговор с Мориц – аз можех да запиша на лист нещо от моите мисли”.
към текста >>
2.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
"Никой
бог
не разширява тези граници, природата ги тачи; защото само ограничено беше възможно съвършеното."
"Никой бог не разширява тези граници, природата ги тачи; защото само ограничено беше възможно съвършеното."
към текста >>
3.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тогава човекът не ще иска вече,
Бог
да му се изяви или да разлее върху него благословение.
С подареното щастие е същото както с разкритата истина. За човека е достойно само това, че той сам търси истината, че в това не го ръководи нито опитът, нито откровението. Когато това бъде добре разбрано, тогава ще се сложи край на религиите на откровението.
Тогава човекът не ще иска вече, Бог да му се изяви или да разлее върху него благословение.
към текста >>
Най-възвишената идея за Бога остава все пак тази, която допуска, че след създаването на човека
Бог
се е оттеглил от света и е изоставил този последния на самия себе си.
Дали някаква по-висша сила направлява нашите съдбини към доброто или злото, това не ни засяга; ние сами трябва да си начертаем пътя, по който трябва да вървим.
Най-възвишената идея за Бога остава все пак тази, която допуска, че след създаването на човека Бог се е оттеглил от света и е изоставил този последния на самия себе си.
към текста >>
4.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Всичко произволно, съобразено отпада; тук има необходимост, тук е
Бог
", от това следва, че за него природата и изкуството имат един и същ произход.
Гьоте и Шилер вземат изкуството в неговата цяла дълбочина. Прекрасното е "една проява на тайствените природни закони, които без неговото появяване биха останали вечно скрити". Един поглед в "Пътуване в Италия" на поета е достатъчен, за да познаем, че това не е някаква фраза, а дълбоко вътрешно убеждение. Когато той казва: " Висшите произведения на изкуството са били създадени от човека едновременно като най-висши произведения на природата според истински и природни закони”.
Всичко произволно, съобразено отпада; тук има необходимост, тук е Бог", от това следва, че за него природата и изкуството имат един и същ произход.
В тази насока той казва относно изкуството на гърците: "аз предполагам,че те са постъпвали по същите закони, по които самата природа постъпва и по следите на които аз се намирам." А за Шекспир: "Шекспир се сдружава с мировия дух; той прониква света както този дух, и за двамата не е скрито нищо; но докато работата на мировия дух е, да запази тайни преди, даже и след делото, схващането на поета е да издаде тайната като се разбърбори”.
към текста >>
5.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това, което философите наричат абсолютно, вечното битие, Основата на Света, а религиите
Бог
, това ние наричаме, въз основа на нашите познавателно-теоретични обяснения: идеята.
Обаче мисленето е единственият процес, при който ние можем да стоим напълно вътре в него, в който можем да се прелеем. Ето защо научното разглеждане добитата чрез опита действителност трябва да се яви като произлизаща по същия начин от развитието на мисълта, както една чиста мисъл. Да изследваме същността на една вещ означава, да започнем в центъра на света на мислите и да работим от този център, докато през душата ни се яви един такъв мисловен образ, който ни изглежда тъждествен с възприетата чрез сетивата вещ. Когато говорим за същността на една вещ или въобще за същността на света, ние не можем следователно да мислим нищо друго, освен разбирането на действителността като мисъл, като идея. В идеята ние познаваме онова, от което трябва да изведем всичко друго: Принципа на нещата.
Това, което философите наричат абсолютно, вечното битие, Основата на Света, а религиите Бог, това ние наричаме, въз основа на нашите познавателно-теоретични обяснения: идеята.
Всичко, което в света не се явява непосредствено като идея, накрая то бива познато като произлизащо от нея. Това, което повърхностното разглеждане на нещата вярва лишено от всяко участие в идеята, по-дълбокото мислене го извежда от идеята. Никоя друга форма на съществуванието не може да ни задоволи, освен тази изведена от идеята. Нищо не трябва да остане отвъд, всичко трябва да стане една част на великото Цяло, което идеята обгръща. Обаче идеята не изисква никакво излизане извън нея.
към текста >>
Ако религията учи, че
Бог
създаде човека по образ и подобие свое, то нашата теория на познанието учи, че
Бог
е довел сътворението въобще само до определена точка.
Тя осветлява човека върху самия него, показва му неговото положение в света; с това тя е един извор на задоволство за него. Едва тя му казва, за какво е призван той. В притежание на нейните истини човекът се чувства повдигнат; неговото научно изследване добива едно ново осветление. Едва сега той знае, че е свързан най-непосредствено с ядката на света, че той открива тази ядка, която остава скрита за всички други същества, че в него се изявява мировия Дух, че този миров Дух му е вроден. Той вижда в самия себе си довършителя на мировия процес; вижда, че е призван да довърши това, което другите сили на света не могат, че той трябва да постави венеца на сътворението.
Ако религията учи, че Бог създаде човека по образ и подобие свое, то нашата теория на познанието учи, че Бог е довел сътворението въобще само до определена точка.
Тогава той е създал човека и този последният, позовавайки себе си и оглеждайки се около себе си поставя задачата да действа по-нататък, да завърши това, което Първичната Сила е започнала. Човекът се вглъбява в света и познава това, което може да се изгради по-нататък върху основата, която е поставена, той съзира това, което Първичният Дух е набелязал, и изпълнява набелязаното. Така теорията на познанието е същевременно учението за значението и определението на човека; и тя решава тази задача /за "определението на човека"/ по много по-определен начин отколкото Фихте направи това на прехода между 18-я и 19-я век. Чрез постройката на мислите на този силен дух съвсем не се стига до онова пълно задоволяване, което трябва да ни достави една истинска теория на познанието.
към текста >>
6.
10_1. ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ - МЕТОДОЛОГИЯ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Всички понятия, които умът създава: причина и следствие, вещество и свойство, тяло и душа, идея и действителност,
бог
и светът и т.н.
Всички понятия, които умът създава: причина и следствие, вещество и свойство, тяло и душа, идея и действителност, бог и светът и т.н.
Съществуват само за това, за да подържат изкуствено в разделено състояние единната действителност; и разумът има задачата, без да затъмнява мистически яснотата на ума, без да заличава създаденото с това съдържание, да търси вътрешното единство в множеството. С това той се връща обратно към това, от което умът се е отдалечил, към единната действителност. Ако искаме да имаме една точна номенклатура, нека наречем образите на ума понятия, а творенията на разума идеи. И вижда се, че пътят на науката е: да се издигне от понятието до идеята. И тук е мястото, където може да ни се покаже по най-ясен начин субективният и обективният елемент на нашето познание.
към текста >>
7.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Управителят /Ръководителят/ на света /
Бог
, бележка на прев./ се е отказал от своята сила, от своята власт, предал е всичко на човека, унищожавайки своето собствено отделно съществуване и е определил на човека задачата: Действай по-нататък.
Когато нашата теория на познанието е стигнала до заключението, че съдържанието на нашето съзнание не е само средство, да си съставим едно изображение на основата на света, но че самата тази основа на света се явява на бял свят в нейната най-първична форма в нашето мислене, ние не можем да постъпим другояче, освен да познаем в човешкото действие непосредствено безусловното действие на самата тази първопричина. Ние не познаваме един Управител на света, който поставя цел и насока на нашите действия вън от нашето себе.
Управителят /Ръководителят/ на света /Бог, бележка на прев./ се е отказал от своята сила, от своята власт, предал е всичко на човека, унищожавайки своето собствено отделно съществуване и е определил на човека задачата: Действай по-нататък.
Човекът се намира в природата, гледа природата, в нея намека на нещо по-дълбоко, обуславящо, намека на едно намерение. Неговото мислене го прави способен да познае това намерение. То става негово духовно притежание.
към текста >>
8.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато през време на своето юношество той издига един олтар на великия
Бог
, който "стои в непосредствена връзка с природата"* /*Годишник на Гьоте, том VІІ, Франкфурт Майн 1886 г./, този култ произтича определено от вярата, че можем да добием най-висшето, до което можем да стигнем, чрез вярно подържане на връзката с природата.
Наред с вярата в идеята Гьоте има също и другата вяра, че ние можем да добием идеята чрез съзерцанието на действителността; на него не му минава през ума да търси божеството някъде другаде освен в творенията на природата, но на всякъде той се стреми да открие божествената страна на тези творения.
Когато през време на своето юношество той издига един олтар на великия Бог, който "стои в непосредствена връзка с природата"* /*Годишник на Гьоте, том VІІ, Франкфурт Майн 1886 г./, този култ произтича определено от вярата, че можем да добием най-висшето, до което можем да стигнем, чрез вярно подържане на връзката с природата.
Така у Гьоте е вроден онзи начин на разглеждане нещата, който ние оправдахме по пътя на теорията на познанието. Той пристъпва към действителността с убеждението, че всичко е само едно проявление на идеята, която ние добиваме едва тогава, когато издигнем сетивната опитност до духовното виждане. Това убеждение лежеше в него и още от младост той разглеждаше света на основата на това предположение. Никой философ не можеше да му даде убеждение. Следователно не това е, което Гьоте търсеше при философите.
към текста >>
Защото
Бог
се е отказал от всяко собствено съществуване; той не се намира някъде вън от света.
За да изрази и това убеждение, той намери у Бруно една формула "Защото както не познаваме с едно и също сетиво цветовете и звуците, така също ние не виждаме с едно и също око основата на изкуството и основата на природата", защото основата на изкуството ние виждаме със сетивните очи, а основата на природата с окото на разума.*/*Цитирано на друго място,стр.77./. Не стои различна работа и със Спиноза. Учението на Спиноза се основава на това, че Божеството се е разляло в света. Следователно човешкото знание може само да се стреми да се задълбочи в света, за да познае Бога. Всеки друг път да се стигне до Бога, трябва да изглежда невъзможен за един човек, който последователно мисли в смисъла на Спиноза.
Защото Бог се е отказал от всяко собствено съществуване; той не се намира някъде вън от света.
Но ние трябва да го търсим там, където Той се намира. Следователно всяко истинско знание трябва да бъде така устроено, че във всяка част от познаването на света да ни предава част от познанието на Бога. Следователно на неговата най-висока степен познанието е едно сливане с Бога. Ние наричаме това познание нагледно знание. Ние познаваме нещата "sub specie seternitatie", т.е.
към текста >>
Законите, които нашия дух познава в природата са следователно
Бог
в неговата същност, а не само създадени от него.
Следователно всяко истинско знание трябва да бъде така устроено, че във всяка част от познаването на света да ни предава част от познанието на Бога. Следователно на неговата най-висока степен познанието е едно сливане с Бога. Ние наричаме това познание нагледно знание. Ние познаваме нещата "sub specie seternitatie", т.е. като излияния на Божественото.
Законите, които нашия дух познава в природата са следователно Бог в неговата същност, а не само създадени от него.
Това, което познаваме като логическа необходимост, е това, защото на него му е присъща същността на Божественото, т.е. вечната закономерност. Това беше един възглед съобразен с Гьотевия дух. Неговата твърда вяра, че в цялата своя работа природата ни изявява нещо божествено, стоеше пред него в най-ясни изречения: "Аз се придържам здраво и по-здраво към обожанието на Бога на атеиста /Спиноза/", пише той на Якоби, когато този по следният искаше да покаже учението на Спиноза в една друга светлина. В това се състои родството на Гьоте със Спиноза.
към текста >>
Това, което застава срещу нас отвън като природа, е завършен продукт, то е само обусловеното, втвърдената форма на един
жив
принцип.
Това, което живее в нас като възглед за природата, то ни се явява отново вън, само че разпокъсано, пространствено-временно.
Това, което застава срещу нас отвън като природа, е завършен продукт, то е само обусловеното, втвърдената форма на един жив принцип.
Ние не можем да добием този принцип отвън чрез опитност. Трябва първо да го създадем в нашата вътрешност. "Да философстваме върху природата, значи първо да създадем природата", казва нашия философ. Природата като прост продукт /натура натурата/ ние наричаме природа като обект /единствено с нея се занимава всеки емпиризъм/. Природата като произвеждащ принцип /натура натуранс/ ние наричаме природа като субект /единствено с нея се занимава всяка теория/*./*Шелинг, Първи очерк на една система на Натурфилософията, Увод и т.н.; Йена 1799,стр.22/ "Противоположността между емпиризъм и наука почива именно на това, че емпиризмът разглежда нейния обект в битието като нещо завършено и произведено; напротив науката разглежда обекта в процес на ставане и като нещо, което тепърва трябва да бъде произведено." Чрез тези идеи, с които Гьоте се запозна отчасти от съчиненията на Шелинг, отчасти от лично общение с философа, поетът отново се издигна с една степен по-горе.
към текста >>
9.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Но същевременно тя върши нещо много повече: Когато всяка формула изразява включително нейния процес на развитие, тя хвърля един
жив
мост до елементарните явления, които са служили като изходна точка на изследването.
Но аз искам да се абстрахирам от това, дали на процесите на движението и на предизвикващите ги сили, на които по-новата физика приписва всички природни явления, се приписва една друга форма на реалност от колкото на сетивните възприятия или дали не е такъв случаят. Сега искам само да запитам, какво може да произведе математико-механическия възглед за природата. Антон Лампа мисли: "Математическият метод и математиката не са тъждествени, защото математическият метод може да се проведе без приложение на математиката”. Едно класическо доказателство за този факт ни предлагат във физиката опитните изследвания върху електричеството на Фарадей, който едва ли е умеел да повдигне на квадрат един бином. Математиката не е всъщност нищо освен едно средство, да бъдат съкращавани логически операции и поради това да бъдат провеждани в такива заплетени случаи, където логическото мислене би ни изневерило.
Но същевременно тя върши нещо много повече: Когато всяка формула изразява включително нейния процес на развитие, тя хвърля един жив мост до елементарните явления, които са служили като изходна точка на изследването.
Обаче методът, който не може да си служи с математиката което е винаги случаят, когато величините влизащи в изследването не са измерими трябва поради това, за да се приравни с математическия, да бъде не само строго логичен, но трябва също да положи особени грижи за работата по свеждането до основните явления, тъй като, липсвайки у математическите опори, той лесно може да се спъне тук: Но когато направи това, този метод може с право да претендира за титлата математически, доколкото с това трябва да бъде изразена степента на точност."
към текста >>
Наистина всяка математическа формула хвърля един "
жив
мост" до елементарните явления, които са служили като изходна точка на изследванията.
Аз не бих се занимавал така подробно с Антон Лампа, ако чрез едно обстоятелство той не би бил един особено подходящ пример на един природоизследовател на съвремието. Той задоволява своите философски нужди от индийската мистика и поради това не замърсява механическият възглед за природата както други с всякакви странични философски представи. Природоучението, което той има предвид, е, така да се каже, химически чистия възглед за природата на съвремието. Аз намирам, че Лампа е изпуснал напълно изпредвид една от главните характерни черти на математиката.
Наистина всяка математическа формула хвърля един "жив мост" до елементарните явления, които са служили като изходна точка на изследванията.
Обаче тези елементарни явления са от същото естество както неелементарните, от които е изграден мостът. Математика свежда свойствата на сложните числови и пространствени форми както и техните взаимни отношения до свойства и отношения на по-простите числови и пространствени форми. Същото върши и механикът в своята област. Той привежда сложни процеси на движение в действие на сили към прости, лесно обозрими движения и действия на сили. При това той си служи със законите на математиката, доколкото движенията и проявите на силите могат да бъдат изразени чрез пространствени форми и числа.
към текста >>
Невъзможно е да се хвърля един "
жив
мост" от факта: на това място в пространството царува определен процес на движение на безцветната материя, да другия факт: Човекът вижда на това място червено.
Невъзможно е да се хвърля един "жив мост" от факта: на това място в пространството царува определен процес на движение на безцветната материя, да другия факт: Човекът вижда на това място червено.
От движение може да бъде изведено само пак движение. И от факта, че едно движение действа върху един сетивен орган и чрез това върху мозъка, следва според математическия и механичен метод само, че външният свят причинява в мозъка определени процеси на движение, не обаче, че мозъкът възприема конкретните звуци, цветове, топлинни явления.Това разбра също и Дю Боа Реймонд. Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам болка, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
към текста >>
10.
17_з. ОСМО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това развитие намира източника на всичко духовно, следователно също и на понятията и идеите, в непознаваемия, понеже намиращ се вън от света
Бог
.
Тя е презирана, но не е позната. Преди всичко не се знае, кое в схоластиката е здраво и кое болно. Здравото в нея е, че тя е имала едно чувство за това, че понятията и идеите не са само продукти на мозъка, които човешкият дух измисля, за да разбере действителните неща, но че те имат нещо общо с нещата даже повече отколкото материята и силата. Здравото чувство на схоластиците е едно наследство от великите перспективи на светогледите на Платон и Аристотел. Болно в схоластиката е смесването на това чувство с представите, които са се вмъкнали в средновековното развитие на Християнството.
Това развитие намира източника на всичко духовно, следователно също и на понятията и идеите, в непознаваемия, понеже намиращ се вън от света Бог.
То има нужда да вярва в нещо което не е от този свят. Обаче едно здраво човешко мислене се придържа към този свят. То не иска да знае за никакъв друг свят. Но то одухотворява същевременно този свят. То вижда в понятията и идеите действителности на този свят също както във възприемаемите чрез сетивата неща и събития.
към текста >>
Не понятията и идеите трябваше да бъдат най-дълбокото, което човекът вижда в процесите на този свят, а
Бог
, отвъдният свят.
Но то одухотворява същевременно този свят. То вижда в понятията и идеите действителности на този свят също както във възприемаемите чрез сетивата неща и събития. Гръцката философия е едно излияние на това здраво мислене. Схоластиката все още прие в себе си едно предчувствие за това здраво мислене. Обаче тя се стремеше да изтълкува това предчувствие в смисъла на вярата в отвъдния свят, която се считаше за християнска.
Не понятията и идеите трябваше да бъдат най-дълбокото, което човекът вижда в процесите на този свят, а Бог, отвъдният свят.
Който е схванал идеята за дадена вещ, него нищо не го принуждава да търси още някакъв по-нататъшен "произход" на вещта. Той е постигнал това, което задоволява човешката потребност от познание. Но какво ги беше грижата схоластиците за човешката потребност от познание? Те искаха да спасят това, което считаха за християнска представа за Бог. Те искаха да намерят произхода на света в отвъдния Бог, въпреки че тяхното търсене на вътрешността на нещата доставяше само понятия и идеи.
към текста >>
Те искаха да спасят това, което считаха за християнска представа за
Бог
.
Обаче тя се стремеше да изтълкува това предчувствие в смисъла на вярата в отвъдния свят, която се считаше за християнска. Не понятията и идеите трябваше да бъдат най-дълбокото, което човекът вижда в процесите на този свят, а Бог, отвъдният свят. Който е схванал идеята за дадена вещ, него нищо не го принуждава да търси още някакъв по-нататъшен "произход" на вещта. Той е постигнал това, което задоволява човешката потребност от познание. Но какво ги беше грижата схоластиците за човешката потребност от познание?
Те искаха да спасят това, което считаха за християнска представа за Бог.
Те искаха да намерят произхода на света в отвъдния Бог, въпреки че тяхното търсене на вътрешността на нещата доставяше само понятия и идеи.
към текста >>
Те искаха да намерят произхода на света в отвъдния
Бог
, въпреки че тяхното търсене на вътрешността на нещата доставяше само понятия и идеи.
Не понятията и идеите трябваше да бъдат най-дълбокото, което човекът вижда в процесите на този свят, а Бог, отвъдният свят. Който е схванал идеята за дадена вещ, него нищо не го принуждава да търси още някакъв по-нататъшен "произход" на вещта. Той е постигнал това, което задоволява човешката потребност от познание. Но какво ги беше грижата схоластиците за човешката потребност от познание? Те искаха да спасят това, което считаха за християнска представа за Бог.
Те искаха да намерят произхода на света в отвъдния Бог, въпреки че тяхното търсене на вътрешността на нещата доставяше само понятия и идеи.
към текста >>
11.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Гьоте пише на Якоби: "
Бог
те е наказал с метафизиката и ти е поставил един кол в плътта, а мене е благословил с физиката”..... Аз се придържам към богопочитането на атеиста /Спиноза/ и предоставям на вас всичко, което наричате религия или би трябвало да наричате религия.
Схващането на света, което познава същността на нещата в идеите и схваща познанието като едно вживяване в същността на нещата, не е мистика. Обаче то има общо с мистиката това, че разглежда обективната истина не като нещо съществуващо във външния свят, а като нещо, което може да бъде обхванато действително във вътрешността на човека. Противоположния светоглед пренася основите на нещата зад явленията, в една област намираща с е отвъд човешката опитност. Той може да се отдаде или на една сляпа вяра в тези основи, която получава своето съдържание от една положителна религия на откровението, или да създава умствени хипотези и теории върху това, как е устроена тази отвъдна област на действителността. Мистикът като и последователят на Гьотевия светоглед отхвърлят вярата в нещо отвъдно, както и хипотезите върху това отвъдно се придържат към действително духовното, което се изразява в самия човек.
Гьоте пише на Якоби: "Бог те е наказал с метафизиката и ти е поставил един кол в плътта, а мене е благословил с физиката”..... Аз се придържам към богопочитането на атеиста /Спиноза/ и предоставям на вас всичко, което наричате религия или би трябвало да наричате религия.
Ти държиш на вярата в Бог, аз на виждането." Това, което Гьоте иска да вижда, е същността на нещата изразяваща се в неговия идеен свят. Също и мистикът иска чрез потопяването в собствената вътрешност да познае същността на нещата; обаче той отхвърля именно ясния в себе си и прозрачен свят на мислите като негоден за постигането на едно по-висше познание. Той вярва, че трябва да развива не своята способност за образуване на идеи, а други сили на своето вътрешно същество, за да може да съзерцава първоосновите на нещата. Обикновено това са неясни усещания и чувства, в които мистикът вярва че може да обхване същността на нещата. Обаче чувствата и усещанията принадлежат само на субективното същество на човека.
към текста >>
Ти държиш на вярата в
Бог
, аз на виждането." Това, което Гьоте иска да вижда, е същността на нещата изразяваща се в неговия идеен свят.
Обаче то има общо с мистиката това, че разглежда обективната истина не като нещо съществуващо във външния свят, а като нещо, което може да бъде обхванато действително във вътрешността на човека. Противоположния светоглед пренася основите на нещата зад явленията, в една област намираща с е отвъд човешката опитност. Той може да се отдаде или на една сляпа вяра в тези основи, която получава своето съдържание от една положителна религия на откровението, или да създава умствени хипотези и теории върху това, как е устроена тази отвъдна област на действителността. Мистикът като и последователят на Гьотевия светоглед отхвърлят вярата в нещо отвъдно, както и хипотезите върху това отвъдно се придържат към действително духовното, което се изразява в самия човек. Гьоте пише на Якоби: "Бог те е наказал с метафизиката и ти е поставил един кол в плътта, а мене е благословил с физиката”..... Аз се придържам към богопочитането на атеиста /Спиноза/ и предоставям на вас всичко, което наричате религия или би трябвало да наричате религия.
Ти държиш на вярата в Бог, аз на виждането." Това, което Гьоте иска да вижда, е същността на нещата изразяваща се в неговия идеен свят.
Също и мистикът иска чрез потопяването в собствената вътрешност да познае същността на нещата; обаче той отхвърля именно ясния в себе си и прозрачен свят на мислите като негоден за постигането на едно по-висше познание. Той вярва, че трябва да развива не своята способност за образуване на идеи, а други сили на своето вътрешно същество, за да може да съзерцава първоосновите на нещата. Обикновено това са неясни усещания и чувства, в които мистикът вярва че може да обхване същността на нещата. Обаче чувствата и усещанията принадлежат само на субективното същество на човека. В тях не се изразява нищо върху нещата.
към текста >>
12.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Якоби считаше, че в нашето чувство за Бога ни е дадено не само това чувство, но същевременно и гаранцията, че
Бог
е.
Интуицията се явява много пъти като научен принцип. Английският философ Рейд нарича интуиция способността, с която от възприятието навъншните явления (сетивни впечатления) черпим същевременно убеждението за битието.
Якоби считаше, че в нашето чувство за Бога ни е дадено не само това чувство, но същевременно и гаранцията, че Бог е.
Това съждение също се нарича интуитивно. Когато виждаме, винаги характерното е, че в съдържанието постоянно ни е дадено нещо повече от самото това съдържание, че знаем за едно мислително определение, без доказателство, просто чрез непосредствено убеждение. Счита се, че не е нужно да се доказват мислителните определения "битие" и т.н. изхождайки от материала на възприятието, но човек ги има в неразделно единство със съдържанието. А този е действително случаят при типа.
към текста >>
13.
08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Най-висшата форма, в която първопричината на света /
Бог
/ се явява след действителността на обективения живот, е мисленето и с него заедно човешката личност.
Кой би трябвало да му даде тези закони, според нашия възглед за света? Първопричината на света се е разляла напълно в света; тя не се е оттеглила от света, за да го управлява отвън, а го движи отвътре; тя не се е укрила от него.
Най-висшата форма, в която първопричината на света /Бог/ се явява след действителността на обективения живот, е мисленето и с него заедно човешката личност.
Следователно, ако Първопричината на света има някакви цели, те са тъждествени с целите, които човекът си поставя, когато се проявява. Човекът действа според намеренията на Първопричината на света не когато изследва някакви заповеди на Ръководителя на света, а когато действува според своите собствени разбирания. Защото в тях се проявява Ръководителят на света. Този Ръководител на света не живее като воля някъде вън от човека; той се е отказал от всяка собствена воля, за да направи всичко зависимо от човешката воля. За да може човекът да стане свой собствен законодател, всички мисли върху извън човешки мирови определения и тем подобни трябва да бъдат изоставени.
към текста >>
14.
02. Предговор към новото издание (1918 г.)
GA_4 Философия на свободата
Такъв готов, окончателен отговор не се дава, а се препраща към една област на душевни изживявания, в която чрез самата вътрешна душевна дейност въпросът отново получава
жив
отговор във всеки момент, щом човекът се нуждае от него.
В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория въпрос, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия. Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля. Възгледът, за който тук става дума във връзка с двата въпроса, се представя като такъв, който - веднъж застъпен - може да се превърне в съставка на самия душевен живот. Не че се дава теоретичен отговор, който - вече усвоен - човек притежава единствено като запаметено убеждение. За представата, заложена в основата на тази книга, един такъв отговор би бил само привиден.
Такъв готов, окончателен отговор не се дава, а се препраща към една област на душевни изживявания, в която чрез самата вътрешна душевна дейност въпросът отново получава жив отговор във всеки момент, щом човекът се нуждае от него.
Който веднъж е открил душевната област, където се пораждат тези въпроси, нему тъкмо истинското съзерцание на тази област ще даде онова, което му трябва за тези две загадки на живота, та с постигнатото да продължи към ширините и дълбините на загадъчния живот, към които го е насочила нуждата и съдбата. С това, струва ми се, се разкрива едно познание, което чрез собствения си живот и чрез родството на този собствен живот с целия душевен живот на човека доказва своята оправданост и валидност.
към текста >>
15.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Така например съществува
Бог
, макар и по необходимост, все пак съществува свободно, тъй като той съществува единствено поради необходимостта на самата си природа.
Фетер, Щутгарт 1882), казва: „Това, че всеки самоволно би могъл да пожелае или да не пожелае - което е същинската теза, залегнала в догмата за свободната воля - естествено се отрича както от анализа на съзнанието, така и от съдържанието на предходните раздели (на Психологията)." От същата гледна точка изхождат и други, когато оборват понятието свободна воля. В наченки всички доводи в тази насока се срещат още у Спиноза. Оттогава онова, което той просто и ясно е изложил срещу идеята за свободата, се повтаря безброй пъти, но най- често обвито в увъртяни теоретични учения, така че е трудно да се прозре естественият ход на мисълта, в който се крие същността на нещата. В едно писмо от октомври или ноември 1674 г. Спиноза пише: „Свободно наричам това, което съществува и действа поради чистата необходимост на своята природа, а принудително наричам онова, чието битие и действие се определя по точно установен начин от нещо друго.
Така например съществува Бог, макар и по необходимост, все пак съществува свободно, тъй като той съществува единствено поради необходимостта на самата си природа.
По същия начин Бог свободно опознава самия себе си и всичко останало, тъй като от необходимостта на самото му естество следва, че той опознава всичко. Следователно Вие виждате, че аз свеждам свободата не към едно свободно вземане на решение, а към една свободна необходимост.
към текста >>
По същия начин
Бог
свободно опознава самия себе си и всичко останало, тъй като от необходимостта на самото му естество следва, че той опознава всичко.
В наченки всички доводи в тази насока се срещат още у Спиноза. Оттогава онова, което той просто и ясно е изложил срещу идеята за свободата, се повтаря безброй пъти, но най- често обвито в увъртяни теоретични учения, така че е трудно да се прозре естественият ход на мисълта, в който се крие същността на нещата. В едно писмо от октомври или ноември 1674 г. Спиноза пише: „Свободно наричам това, което съществува и действа поради чистата необходимост на своята природа, а принудително наричам онова, чието битие и действие се определя по точно установен начин от нещо друго. Така например съществува Бог, макар и по необходимост, все пак съществува свободно, тъй като той съществува единствено поради необходимостта на самата си природа.
По същия начин Бог свободно опознава самия себе си и всичко останало, тъй като от необходимостта на самото му естество следва, че той опознава всичко.
Следователно Вие виждате, че аз свеждам свободата не към едно свободно вземане на решение, а към една свободна необходимост.
към текста >>
16.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
В първите шест Вселенски дни
Бог
сътворил света и едва след като той бил налице, се създала възможност да бъде огледан: „И видя
Бог
всичко, що създаде, и ето, то беше твърде добро" (Бит. 1:31).
Две неща са несъвместими: дейното сътворяване и вглъбеното съпоставяне. Това се знае още от Първа книга Мойсеева.
В първите шест Вселенски дни Бог сътворил света и едва след като той бил налице, се създала възможност да бъде огледан: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, то беше твърде добро" (Бит. 1:31).
Така е и с нашето мислене. Ако искаме да го наблюдаваме, то първо трябва да бъде налице.
към текста >>
17.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Аз виждам една маса, понеже
Бог
предизвиква това възприятие у мен.
Това гледище не бива да се смесва със споменатия възглед на Бъркли. Бъркли утвърждава субективната природа на моето възприятийно съдържание, но не казва, че аз мога да зная единствено за моите представи. Той ограничава знанието ми върху моите представи, защото е на мнение, че извън представянето няма обекти. В смисъла на Бъркли смятаното от мен за маса вече го няма, щом погледът ми престане да бъде насочен към нея. Затова според Бъркли моите възприятия възникват непосредствено от силата на Бога.
Аз виждам една маса, понеже Бог предизвиква това възприятие у мен.
Оттук Бъркли не познава други реални същества освен Бог и човешките духове. Това, което ние наричаме свят, съществува само в рамките на духовете. Онова, което наивният човек нарича външен свят, физическа природа, според Бъркли не съществува. На този възглед противостои господстващият понастоящем възглед на Кант, който ограничава познанието ни за света върху нашите представи не затуй, защото е убеден, че извън тези представи не може да има неща, а защото ни смята за така устроени, че можем да узнаваме само за промените на собственото ни себе, а не за нещата сами по себе си, причиняващи тези промени. От обстоятелството, че познавам само моите представи, той не заключава, че няма независимо от тези представи съществуване, а единствено, че субектът не може пряко да възприема в себе си едно такова съществуване, че няма друг начин освен с „посредничеството на субективните си мисли да си го въобразява, съчинява, мисли, опознава, а навярно и да не може да го опознава" (О.
към текста >>
Оттук Бъркли не познава други реални същества освен
Бог
и човешките духове.
Бъркли утвърждава субективната природа на моето възприятийно съдържание, но не казва, че аз мога да зная единствено за моите представи. Той ограничава знанието ми върху моите представи, защото е на мнение, че извън представянето няма обекти. В смисъла на Бъркли смятаното от мен за маса вече го няма, щом погледът ми престане да бъде насочен към нея. Затова според Бъркли моите възприятия възникват непосредствено от силата на Бога. Аз виждам една маса, понеже Бог предизвиква това възприятие у мен.
Оттук Бъркли не познава други реални същества освен Бог и човешките духове.
Това, което ние наричаме свят, съществува само в рамките на духовете. Онова, което наивният човек нарича външен свят, физическа природа, според Бъркли не съществува. На този възглед противостои господстващият понастоящем възглед на Кант, който ограничава познанието ни за света върху нашите представи не затуй, защото е убеден, че извън тези представи не може да има неща, а защото ни смята за така устроени, че можем да узнаваме само за промените на собственото ни себе, а не за нещата сами по себе си, причиняващи тези промени. От обстоятелството, че познавам само моите представи, той не заключава, че няма независимо от тези представи съществуване, а единствено, че субектът не може пряко да възприема в себе си едно такова съществуване, че няма друг начин освен с „посредничеството на субективните си мисли да си го въобразява, съчинява, мисли, опознава, а навярно и да не може да го опознава" (О. Либман, Към анализа на действителността, стр.28).
към текста >>
18.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
За нас валидност на едно универсално единство на света не могат да имат нито някакъв човеколичен
Бог
, нито силата или материята, нито пък лишената от идеи воля (на Шопенхауер).
Изложеното дотук доказва, че е безсмислено в отделните същества на света да се търси нещо друго общо освен идейното съдържание, което ни предлага мисленето. На неуспех са обречени всички опити да се открие някакво друго единство на света извън това вътрешно свързано идейно съдържание, което придобиваме чрез мисловното съзерцание на нашите възприятия.
За нас валидност на едно универсално единство на света не могат да имат нито някакъв човеколичен Бог, нито силата или материята, нито пък лишената от идеи воля (на Шопенхауер).
Всички тези същности спадат към една ограничена област на нашето наблюдение. Човешки ограничената личност възприемаме само от нас, а сила и материя - от външните неща. Що се отнася до волята, тя може да се счита само като израз на дейността на ограничената ни личност. Шопенхауер иска да избегне превръщането на „абстрактното" мислене в носител на единството на света и вместо това търси нещо, което непосредствено му се разкрива като нещо реално. Този философ смята, че ние никога няма да се доближим до света, ако го разглеждаме като външен свят.
към текста >>
19.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
За наивното съзнание даденият чрез мисленето
Бог
винаги остава само един „измислен"
Бог
.
Почиващата върху себе си същност на онова, което може да се изживее само мисловно, идеално, не се приема от наивното съзнание като реално в същия смисъл, както поддаващото се на сетивно преживяване. Оформеният „само като идея" обект, остава чиста фантазия дотогава, докато чрез сетивно възприятие не се стигне до убеждението за неговата реалност. Накратко казано, наивният човек държи да прибави към идеалното свидетелство на своето мислене и реалното свидетелство на сетивата. В тази нужда на наивния човек се крие причината за възникване на примитивните форми на вярата в откровението.
За наивното съзнание даденият чрез мисленето Бог винаги остава само един „измислен" Бог.
Наивното съзнание държи той да му се разкрие чрез средства, които са достъпни за сетивното възприятие. Бог трябва да се яви въплътен; на мисловното свидетелство човек е склонен да обръща по-малко внимание, отколкото примерно на това, че божествеността се удостоверява чрез сетивно установимо превръщане на водата във вино.
към текста >>
Бог
трябва да се яви въплътен; на мисловното свидетелство човек е склонен да обръща по-малко внимание, отколкото примерно на това, че божествеността се удостоверява чрез сетивно установимо превръщане на водата във вино.
Оформеният „само като идея" обект, остава чиста фантазия дотогава, докато чрез сетивно възприятие не се стигне до убеждението за неговата реалност. Накратко казано, наивният човек държи да прибави към идеалното свидетелство на своето мислене и реалното свидетелство на сетивата. В тази нужда на наивния човек се крие причината за възникване на примитивните форми на вярата в откровението. За наивното съзнание даденият чрез мисленето Бог винаги остава само един „измислен" Бог. Наивното съзнание държи той да му се разкрие чрез средства, които са достъпни за сетивното възприятие.
Бог трябва да се яви въплътен; на мисловното свидетелство човек е склонен да обръща по-малко внимание, отколкото примерно на това, че божествеността се удостоверява чрез сетивно установимо превръщане на водата във вино.
към текста >>
Онова, което може да възприеме чрез сетивата си, наивният човек го смята за действително, а онова, за което няма такива възприятия (
Бог
, душа, познание и т.н.), него си го представя като аналогично на възприеманото.
Онова, което може да възприеме чрез сетивата си, наивният човек го смята за действително, а онова, за което няма такива възприятия (Бог, душа, познание и т.н.), него си го представя като аналогично на възприеманото.
към текста >>
20.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Това не е някакъв измислен или мечтан идеал, а
жив
и ясно проявяващ се дори в най-несъвършената форма на своето битие.
Мнозина ще кажат, това е един идеал. Несъмнено, но идеал, който изплува като реален елемент на повърхността на нашето същество.
Това не е някакъв измислен или мечтан идеал, а жив и ясно проявяващ се дори в най-несъвършената форма на своето битие.
Ако човекът беше просто природно творение, тогава щеше да бъде безсмислено да се издирват идеали, тоест идеи, които в момента не действат, но чието осъществяване се цели. При нещото от външния свят идеята се определя чрез възприятието; ние сме си свършили работата, щом сме познали взаимовръзката между идея и възприятие. При човека това не е така. Целокупността на неговото съществуване не се определя без самия него; неговото истинско понятие като нравствен човек (свободен дух) не е предварително обективно съчетано с възприятийния образ „човек", та едва подир това да бъде установено чрез познанието. Човекът от само себе си трябва да съедини своето понятие с възприятието „човек".
към текста >>
21.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Той се оставя това същество да му предаде понятийно съдържание на неговия нравствен живот, и отново по възприемаем начин - било като
Бог
, който се явява в горящата къпина, било като ходи във въплътен човешки образ сред хората и доловимо за техния слух качва какво да вършат и да не вършат.
Той ще позволи тези мотиви да му бъдат диктувани като заповеди от някой човек, когото смята за по-мъдър и по-могъщ от себе си или когото поради някоя друга причина признава за стояща над него сила. По този начин като нравствени принципи възникват вече споменатите принципи на семейния, държавния, обществения, църковния и божествения авторитет. Най-предубеденият човек вярва все още на един отделен друг човек; малко по-напредналият допуска нравственото му поведение да бъде диктувано от някое множество (държава, общество). Силите, на които той се опира, винаги са възприемаеми. Когато у някого най-сетне просветне убеждението, че това всъщност са също така слаби хора като него, той търси осведомление от някоя по-висша сила, от някое божествено същество, което обаче снабдява със сетивно възприемаеми свойства.
Той се оставя това същество да му предаде понятийно съдържание на неговия нравствен живот, и отново по възприемаем начин - било като Бог, който се явява в горящата къпина, било като ходи във въплътен човешки образ сред хората и доловимо за техния слух качва какво да вършат и да не вършат.
към текста >>
„Всемирният процес може да бъде доведен до своята цел само чрез изграждането на един нравствен ред в света от страна на разумни, самоуверени индивиди... Реалното битие е инкарнация на Божеството; всемирният процес е история на страданията на въплътения
Бог
и същевременно път към избавлението на разпънатия в плът; а нравствеността е съдействие за съкращаването на този път на страданието и избавлението" (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 871).
Земната нравственост е проява на всемирния ред извън човека. В този нравствен ред от значение е не човекът, а Съществото само за себе си, извънчовешкото Същество. Човекът трябва да върши желаното от това Същество. Едуард фон Хартман, който представя Съществото само за себе си като Божество, чието собствено съществуване е страдание, вярва, че това божествено Същество било създало света, за да може чрез него да бъде избавено от неимоверното си страдание. Оттук този философ разглежда нравственото развитие на човечеството като процес, чиято цел е да избави Божеството.
„Всемирният процес може да бъде доведен до своята цел само чрез изграждането на един нравствен ред в света от страна на разумни, самоуверени индивиди... Реалното битие е инкарнация на Божеството; всемирният процес е история на страданията на въплътения Бог и същевременно път към избавлението на разпънатия в плът; а нравствеността е съдействие за съкращаването на този път на страданието и избавлението" (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 871).
Тук човекът действа не защото желае, ами трябва да действа, защото Бог желае да бъде избавен. Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само резултат от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист (сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не участва със своето съзнателно изживяване) го превръща в роб на волята на абсолютното. За свободата няма място в рамките на материализма, както и на едностранчивия спиритуализъм, и изобщо в рамките на метафизическия реализъм, който вади заключение за извънчовешкото като за истинска реалност, без да я изживява.
към текста >>
Тук човекът действа не защото желае, ами трябва да действа, защото
Бог
желае да бъде избавен.
В този нравствен ред от значение е не човекът, а Съществото само за себе си, извънчовешкото Същество. Човекът трябва да върши желаното от това Същество. Едуард фон Хартман, който представя Съществото само за себе си като Божество, чието собствено съществуване е страдание, вярва, че това божествено Същество било създало света, за да може чрез него да бъде избавено от неимоверното си страдание. Оттук този философ разглежда нравственото развитие на човечеството като процес, чиято цел е да избави Божеството. „Всемирният процес може да бъде доведен до своята цел само чрез изграждането на един нравствен ред в света от страна на разумни, самоуверени индивиди... Реалното битие е инкарнация на Божеството; всемирният процес е история на страданията на въплътения Бог и същевременно път към избавлението на разпънатия в плът; а нравствеността е съдействие за съкращаването на този път на страданието и избавлението" (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 871).
Тук човекът действа не защото желае, ами трябва да действа, защото Бог желае да бъде избавен.
Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само резултат от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист (сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не участва със своето съзнателно изживяване) го превръща в роб на волята на абсолютното. За свободата няма място в рамките на материализма, както и на едностранчивия спиритуализъм, и изобщо в рамките на метафизическия реализъм, който вади заключение за извънчовешкото като за истинска реалност, без да я изживява.
към текста >>
22.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Преди да стигне до някакво решение, той си спомня как някой е постъпил или е смятал за правилно да постъпи в аналогичен на неговия случай, или пък какво
Бог
е заповядал относно този случай и така нататък, и действа в зависимост от това.
Моралната фантазия е термин въведен от Рудолф Щайнер, има специфична окраска и не се среща често в обичайната философска литература. Читателят следва да се съобразява с горното, тъй като терминът „морална фантазия" се среща и в следващите страници, преведен с „нравствено въображение"./ Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите. За несвободния дух причината, поради която той отделя определена интуиция от своя свят на идеите, за да я положи в основата на едно действие, се намира в дадения му възприятиен свят, тоест в досегашните му преживявания.
Преди да стигне до някакво решение, той си спомня как някой е постъпил или е смятал за правилно да постъпи в аналогичен на неговия случай, или пък какво Бог е заповядал относно този случай и така нататък, и действа в зависимост от това.
За свободния дух тези предварителни условия не са единствените подтици към действие. Той взема едно направо първично решение, без да се интересува как други са постъпвали в подобен случай и каква заповед съществува за това. Той има чисто идейни причини, които го подбуждат да излъчи измежду множеството свои понятия едно точно определено и да го претвори в дело. Неговото действие обаче ще бъде част от възприемаемата действителност. Следователно извършеното от него ще бъде тъждествено с едно съвсем определено възприятийно съдържание.
към текста >>
Свободата е невъзможна, ако моите морални представи се определят от нещо извън мен (някакъв механичен процес или хипотетичен
Бог
извън света).
„Аз мога да върша, каквото искам. Но да се твърди, че мога да искам, каквото поискам, е безсмислена тавтология." Дали мога да извърша, тоест да осъществя в действителност онова, което искам, което следователно съм си поставил като идея на моето действие, това зависи от външни обстоятелства и от техническото ми умение (срв. стр.171 и сл.). Да бъдеш свободен означава чрез нравственото въображение спонтанно да можеш да определиш представите (подбудите), лежащи в основата на действията.
Свободата е невъзможна, ако моите морални представи се определят от нещо извън мен (някакъв механичен процес или хипотетичен Бог извън света).
Ще рече, че аз съм свободен само тогава, когато самият аз произвеждам тези представи, а не когато мога да изпълнявам подбудите, вложени в мен от някакво друго същество. Свободно е онова същество, което може да иска смятаното от самото него за правилно. Когато някой не върши исканото от него, а нещо друго, към това друго трябва да го подтикват мотиви, които не се намират в него. Такъв човек действа несвободно. Следователно да можеш по свое усмотрение да искаш, каквото смяташ за правилно или неправилно, означава да можеш по свое усмотрение да бъдеш свободен или несвободен.
към текста >>
23.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Защото
Бог
е добър и мъдър.
Лайбниц смята, че светът е най-добрият, какъвто може да има. По-добър не е възможен.
Защото Бог е добър и мъдър.
Един добър Бог иска да създаде най-добрия от световете, а един мъдър човек го познава - той може да го разпознае сред всички други възможни по-лоши светове. Само един зъл и немъдър Бог би могъл да създаде един по-лош от възможно най-добрия свят.
към текста >>
Един добър
Бог
иска да създаде най-добрия от световете, а един мъдър човек го познава - той може да го разпознае сред всички други възможни по-лоши светове.
Лайбниц смята, че светът е най-добрият, какъвто може да има. По-добър не е възможен. Защото Бог е добър и мъдър.
Един добър Бог иска да създаде най-добрия от световете, а един мъдър човек го познава - той може да го разпознае сред всички други възможни по-лоши светове.
Само един зъл и немъдър Бог би могъл да създаде един по-лош от възможно най-добрия свят.
към текста >>
Само един зъл и немъдър
Бог
би могъл да създаде един по-лош от възможно най-добрия свят.
Лайбниц смята, че светът е най-добрият, какъвто може да има. По-добър не е възможен. Защото Бог е добър и мъдър. Един добър Бог иска да създаде най-добрия от световете, а един мъдър човек го познава - той може да го разпознае сред всички други възможни по-лоши светове.
Само един зъл и немъдър Бог би могъл да създаде един по-лош от възможно най-добрия свят.
към текста >>
Бог
е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания.
Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света като цяло е тъждествен с живота на Бога. Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването. Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие. Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване. Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването.
Бог е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания.
Светът „в известен смисъл трябва да се разглежда като сърбящ обрив върху Абсолютното", чрез който неговата несъзнателна целебна сила го избавя от една вътрешна болест, „или пък като болезнен пластир за изтегляне на гной, който всеединното Същество само си слага, за да може да насочи една вътрешна болка първо навън, а впоследствие да я премахне". Хората са брънки на света, в който страда Бог. Той ги е създал, за да раздроби безмерната си болка. Болката, която всеки от нас изпитва поотделно, е само капка в безкрайното море на Божиите страдания (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 866 сл.).
към текста >>
Хората са брънки на света, в който страда
Бог
.
Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие. Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване. Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването. Бог е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания. Светът „в известен смисъл трябва да се разглежда като сърбящ обрив върху Абсолютното", чрез който неговата несъзнателна целебна сила го избавя от една вътрешна болест, „или пък като болезнен пластир за изтегляне на гной, който всеединното Същество само си слага, за да може да насочи една вътрешна болка първо навън, а впоследствие да я премахне".
Хората са брънки на света, в който страда Бог.
Той ги е създал, за да раздроби безмерната си болка. Болката, която всеки от нас изпитва поотделно, е само капка в безкрайното море на Божиите страдания (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 866 сл.).
към текста >>
И ако се застъпва възгледът, че същинският носител на мировата скръб бил
Бог
, тогава хората би трябвало да си поставят задачата да осъществят избавлението на Бога.
Ако по естествена предразположеност хората се стремяха към удоволствието, без да им е възможно да го постигнат, тогава унищожаването на битието и избавлението чрез небитието щяха да бъдат единствената разумна цел.
И ако се застъпва възгледът, че същинският носител на мировата скръб бил Бог, тогава хората би трябвало да си поставят задачата да осъществят избавлението на Бога.
Чрез самоубийството на отделния човек постигането на тази цел не се подпомага, а се спъва. Логично ще е Бог да е създал хората само за да осъществят Неговото избавление. Иначе сътворението би било безцелно. А един такъв светоглед има предвид цели извън човека. Във всеобщото дело по избавлението всеки трябва да извърши определената му работа.
към текста >>
Логично ще е
Бог
да е създал хората само за да осъществят Неговото избавление.
Ако по естествена предразположеност хората се стремяха към удоволствието, без да им е възможно да го постигнат, тогава унищожаването на битието и избавлението чрез небитието щяха да бъдат единствената разумна цел. И ако се застъпва възгледът, че същинският носител на мировата скръб бил Бог, тогава хората би трябвало да си поставят задачата да осъществят избавлението на Бога. Чрез самоубийството на отделния човек постигането на тази цел не се подпомага, а се спъва.
Логично ще е Бог да е създал хората само за да осъществят Неговото избавление.
Иначе сътворението би било безцелно. А един такъв светоглед има предвид цели извън човека. Във всеобщото дело по избавлението всеки трябва да извърши определената му работа. Измъкне ли се от нея чрез самоубийство, тогава предвидената за него работа ще трябва да се извърши от някой друг. Този някой друг ще трябва вместо него да понася несгодите на битието.
към текста >>
И тъй като във всяко същество
Бог
съществува като същинския носител на страданието, самоубиецът не само че ни най-малко не намалява Божието страдание, ами поставя пред Бога ново затруднение: Да създаде негов заместник.
Иначе сътворението би било безцелно. А един такъв светоглед има предвид цели извън човека. Във всеобщото дело по избавлението всеки трябва да извърши определената му работа. Измъкне ли се от нея чрез самоубийство, тогава предвидената за него работа ще трябва да се извърши от някой друг. Този някой друг ще трябва вместо него да понася несгодите на битието.
И тъй като във всяко същество Бог съществува като същинския носител на страданието, самоубиецът не само че ни най-малко не намалява Божието страдание, ами поставя пред Бога ново затруднение: Да създаде негов заместник.
към текста >>
24.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
А там, където се е смятало, че установената от човешкото мислене взаимовръзка има само субективно значение, истинската причина за единството се е търсела в някой обект, извън света на нашия опит (изведеният чрез умозаключение
Бог
, воля, абсолютен Дух и т.н.).
Единството на понятийния свят, който съдържа обективните възприятия, включва също съдържанието на нашата субективна личност. За действителността мисленето ни дава верен образ като за едно завършено в себе си единство, докато многообразието на възприятията е само илюзия, обусловена от нашето органично устройство (срв. стр.155 сл.). Предвид илюзията на възприемането, познанието на реалното открай време е представлявало цел на човешкото мислене. Чрез разкриване на закономерните взаимовръзки между възприятията науката се е мъчела да опознае последните като действителност.
А там, където се е смятало, че установената от човешкото мислене взаимовръзка има само субективно значение, истинската причина за единството се е търсела в някой обект, извън света на нашия опит (изведеният чрез умозаключение Бог, воля, абсолютен Дух и т.н.).
- Изхождайки от това мнение, се е целяло освен знанието за взаимовръзките, познаваеми в рамките на опита, да се придобие и едно друго знание, което излиза извън опита н разкрива неговата взаимовръзка с недостъпните за опита същности (метафизика, получена чрез умозаключения, а не чрез изживяване). От тази гледна точка причината, поради която ние разбираме всемирната взаимовръзка чрез правилно регулирано мислене, се е виждала в това, че някакво Прасъщество е изградило света по законите на логиката, а причината за нашите действия се е виждала във волята на Прасъществото. Не се е схващало обаче, че мисленето едновременно обхваща субективни и обективни неща и че цялостната действителност се проявява чрез съединяване на възприятието с понятието. Ние наистина имаме работа с нещо чисто субективно само дотогава, докато разглеждаме закономерността, проникваща и определяща възприятието, в абстрактната форма на понятието. Не е субективно обаче съдържанието на понятието, което с помощта на мисленето се прибавя към възприятието.
към текста >>
Допусканият чрез абстрактно умозаключение
Бог
е просто човекът, пренесен в някакво отвъдно; Шопенхауеровата воля е абсолютизираната сила на човешката воля, а съставеното от идея и воля несъзнателно Прасъщество на Хартман - съчетание на две абстракции, извлечени от опита.
Така в своето мислене човекът долавя общото Прасъщество (Първичното Прасъщество), което прониква всички хора. Изпълненият с мисловно съдържание живот в действителността е същевременно живот в Бога. Постигнатото по чисто умозрителен път, неподлежащо на изживяване отвъдно, почива на едно недоразумение от страна на ония, които смятат, че земното не съдържа в себе си причината за своето съществуване. Те не прозират, че чрез мисленето откриват онова, което им трябва за обясняване на възприятието. Затова пък и досега никое умозрение не е изкарало наяве някое съдържание, което да не е заимствано от дадената ни действителност.
Допусканият чрез абстрактно умозаключение Бог е просто човекът, пренесен в някакво отвъдно; Шопенхауеровата воля е абсолютизираната сила на човешката воля, а съставеното от идея и воля несъзнателно Прасъщество на Хартман - съчетание на две абстракции, извлечени от опита.
Съвсем същото важи за всички останали отвъдни (метафизични) принципи, които не почиват на изживяно мислене.
към текста >>
25.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Разумът търси в материята, в силата, в природната закономерност причината на явленията; инстинктите обаче подвеждат така, че някой по отношение на тези същности да чувства същото, което други чувстват по отношение на своя личен
бог
.
Инстинктивният начин на противопоставяне срещу изброените представи отличава Ницше от така наречените съвременни „свободомислещи“. Същите знаят всички възражения на здравия разум срещу „старите заблуждаващи представи“, но колко рядко ще се намери някой да каже, че неговите инстинкти не зависят от тях? Тъкмо инстинктите си правят лоши шеги със съвременните свободомислещи. Мисленето приема от традиционните идеи един независим характер, но инстинктите не могат да се напаснат с този променен характер на разбирането. Тези „свободомислещи“ поставят някакво понятие от модерната наука на мястото на една по-стара представа, но те говорят за него така, че човек разбира как разумът върви по друг път от този на инстинктите.
Разумът търси в материята, в силата, в природната закономерност причината на явленията; инстинктите обаче подвеждат така, че някой по отношение на тези същности да чувства същото, което други чувстват по отношение на своя личен бог.
Хора от този вид се защитават от обвинението за отричане на Бог, но те не го правят поради факта, че техният мироглед ги води към нещо, което се съгласува с някаква представа за Бог, а защото са наследили от своите прадеди качеството да усещат едно инстинктивно изтръпване при думите „отричане на Бог“. Велики изследователи подчертават, че не отричат представи като Бог, безсмъртие, но искат да ги реконструират само в смисъла на модерната наука. Техните инстинкти са изостанали зад разума им.
към текста >>
Хора от този вид се защитават от обвинението за отричане на
Бог
, но те не го правят поради факта, че техният мироглед ги води към нещо, което се съгласува с някаква представа за
Бог
, а защото са наследили от своите прадеди качеството да усещат едно инстинктивно изтръпване при думите „отричане на
Бог
“.
Същите знаят всички възражения на здравия разум срещу „старите заблуждаващи представи“, но колко рядко ще се намери някой да каже, че неговите инстинкти не зависят от тях? Тъкмо инстинктите си правят лоши шеги със съвременните свободомислещи. Мисленето приема от традиционните идеи един независим характер, но инстинктите не могат да се напаснат с този променен характер на разбирането. Тези „свободомислещи“ поставят някакво понятие от модерната наука на мястото на една по-стара представа, но те говорят за него така, че човек разбира как разумът върви по друг път от този на инстинктите. Разумът търси в материята, в силата, в природната закономерност причината на явленията; инстинктите обаче подвеждат така, че някой по отношение на тези същности да чувства същото, което други чувстват по отношение на своя личен бог.
Хора от този вид се защитават от обвинението за отричане на Бог, но те не го правят поради факта, че техният мироглед ги води към нещо, което се съгласува с някаква представа за Бог, а защото са наследили от своите прадеди качеството да усещат едно инстинктивно изтръпване при думите „отричане на Бог“.
Велики изследователи подчертават, че не отричат представи като Бог, безсмъртие, но искат да ги реконструират само в смисъла на модерната наука. Техните инстинкти са изостанали зад разума им.
към текста >>
Велики изследователи подчертават, че не отричат представи като
Бог
, безсмъртие, но искат да ги реконструират само в смисъла на модерната наука.
Тъкмо инстинктите си правят лоши шеги със съвременните свободомислещи. Мисленето приема от традиционните идеи един независим характер, но инстинктите не могат да се напаснат с този променен характер на разбирането. Тези „свободомислещи“ поставят някакво понятие от модерната наука на мястото на една по-стара представа, но те говорят за него така, че човек разбира как разумът върви по друг път от този на инстинктите. Разумът търси в материята, в силата, в природната закономерност причината на явленията; инстинктите обаче подвеждат така, че някой по отношение на тези същности да чувства същото, което други чувстват по отношение на своя личен бог. Хора от този вид се защитават от обвинението за отричане на Бог, но те не го правят поради факта, че техният мироглед ги води към нещо, което се съгласува с някаква представа за Бог, а защото са наследили от своите прадеди качеството да усещат едно инстинктивно изтръпване при думите „отричане на Бог“.
Велики изследователи подчертават, че не отричат представи като Бог, безсмъртие, но искат да ги реконструират само в смисъла на модерната наука.
Техните инстинкти са изостанали зад разума им.
към текста >>
Той говори чрез своя Заратустра: „Ала аз откривам сърцето си напълно пред вас, мои приятели: ако имаше богове, как бих понесъл сам да не бъда
бог
!
Противоречието между разум и инстинкт е отличителният белег на нашите „съвременни умове“. Също така и в най-свободомислещите хора на нашето време живеят все още инстинктите, насадени от ортодоксалното християнство. В природата на Ницше действат тъкмо противоположните такива. Той няма нужда отпърво да разсъждава за това дали има основания срещу допускането на някакъв мирови ръководител. Инстинктът му е толкова горд, че не може да се преклони пред някой такъв, затова той отхвърля подобна представа.
Той говори чрез своя Заратустра: „Ала аз откривам сърцето си напълно пред вас, мои приятели: ако имаше богове, как бих понесъл сам да не бъда бог!
Следователно няма богове! “12 Нищо отвътре не го подтиква да определи нещо като „грешно“. Той не се нуждае от теория за „свободна“ или „несвободна“ воля, за да смята нещо за „грешно“.
към текста >>
От един
жив
не може, защото той представлява само едната страна, не е съдия; от един мъртвец не може, поради други причини... Срещу един философ остава дори едно възражение, една въпросителна относно неговата мъдрост, относно липсата на мъдрост.“20 („Залезът на кумирите“, „Проблемът на Сократ“) Въпросът за стойността на живота съществува само за неправилно образована, болна личност.
Инстинктите на живота не питат за смисъла на живота. Те питат само какви възможности има, за да се увеличи силата на техните носители. „Съждения, стойностни съждения по отношение на живота никога не могат да бъдат направени; те имат стойност само като симптоми, могат да се разглеждат само като симптоми. Такива съждения представляват единствено безсмислици. Трябва да се прозре, че стойността на живота не може да бъде измерена.
От един жив не може, защото той представлява само едната страна, не е съдия; от един мъртвец не може, поради други причини... Срещу един философ остава дори едно възражение, една въпросителна относно неговата мъдрост, относно липсата на мъдрост.“20 („Залезът на кумирите“, „Проблемът на Сократ“) Въпросът за стойността на живота съществува само за неправилно образована, болна личност.
Който е развит всестранно, живее без да пита колко е стойностен животът му.
към текста >>
Дали робът се подчинява на произвола на своя господар, дали религиозният следва откровенията на един
Бог
или философът се вслушва в решенията на разума, това не променя обстоятелството, че всички те са подчинени.
Човек като Ницше не понася също и тирани, които следват абстрактните повели на обичаите. Аз определям как искам да мисля, как искам да действам, казва такава личност. Има хора, наричащи себе си „свободомислещи“, твърдящи, че тяхното право се води от начин на мислене и действия, който не е подчинен на закони, измислени от други хора, който следва единствено „вечните закони на разума“, „неоспоримите морални понятия“ или „Божията воля“. Ницше не смята такива личности за действително силни. Защото те също не мислят и действат според собствената си природа, а според повелите на по-висш авторитет.
Дали робът се подчинява на произвола на своя господар, дали религиозният следва откровенията на един Бог или философът се вслушва в решенията на разума, това не променя обстоятелството, че всички те са подчинени.
Няма значение какво се повелява, решаващото е, че изобщо се повелява, че човекът не дава насока на своите действия, а е на мнение, че има сила, която му предначертава тази посока. Силният, истински свободният човек не иска да получи истината, той иска да я създаде; той не иска нещо да му бъде „позволено“, не иска да бъде подчинен. „Същинските философи са обаче повелители и законодатели. Те казват: така трябва да бъде! Първо казват „накъде“ и „за какво“ и определят подготвителната работа за всички философски труженици, за всички превъзмогващи миналото.
към текста >>
26.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Също и това, което християнинът смята за добродетел, която му е разкрил
Бог
, е открито от хора, които са искали да задоволят някакви инстинкти.
Всички идеали произлизат от естествени инстинкти.
Също и това, което християнинът смята за добродетел, която му е разкрил Бог, е открито от хора, които са искали да задоволят някакви инстинкти.
Същинската причина е забравена и обожествена. Така е и с добродетелите, провъзгласявани от философите и проповедниците на морала.
към текста >>
Философът, който има общочовешка цел и извежда от нея своите нравствени идеали, поставя на човешката природа вериги също така, както основателят на религия, който казва на хората: това е целта, която
Бог
е поставил, и нея трябва да следвате.
Те подвеждат хората да казват, че един завършен човек не е този, който иска да служи на самия себе си, на своя живот, а онзи, който се отдава на осъществяването на някакъв идеал. Под влиянието на тези инстинкти човек не просто неправилно придава неестествен или свръхестествен произход на своите цели, а действително си създава такива идеали или ги приема от други, които не служат на потребностите на живота. Той не се стреми повече към разгръщане на намиращите се в личността му сили, а живее според наложен на природата му образец. Дали тази цел е взета от някаква религия или от нещо друго, тя не се определя от намиращите се в природата на човека предпоставки. За такова нещо не става дума.
Философът, който има общочовешка цел и извежда от нея своите нравствени идеали, поставя на човешката природа вериги също така, както основателят на религия, който казва на хората: това е целта, която Бог е поставил, и нея трябва да следвате.
Все едно е дали човек си поставя за цел да стане божествено подобие или е изнамерил идеала на „завършения човек“ и иска по възможност да стане подобен на него. Реално имаме само отделния човек и нагоните и инстинктите на този отделен човек. Само когато той отправи вниманието си към нуждите на своята собствена личност, тогава може да преживее това, което придава смисъл на живота му. Отделният човек не е „завършен“, ако се самозаблуждава и става подобен на някакъв образец, а когато реализира това, което напира за реализация в него. Човешката дейност не съдържа смисъл, ако служи на безлична, външна цел, тя има смисъл в самата себе си.
към текста >>
Бог
ми налага най-тежкото, за да изпита мощта и търпението на силата ми.
Това учи Заратустра. Благоговеен е първо духът. Той нарича добродетел каквото му тежи. Той се принизява, за да въздигне добродетелта си. Той казва: цялата мъдрост е при Бога и трябва да следвам пътищата Божии.
Бог ми налага най-тежкото, за да изпита мощта и търпението на силата ми.
Само търпеливият е силен. Искам да съм послушен, казва духът на това ниво, и да изпълнявам повелите на мировия дух, без да питам за смисъла на тези повели. Духът чувства натиска, който упражнява над него една по-висша сила. Не по свои пътища върви духът, а по пътищата на тогова, на когото служи.
към текста >>
Идва времето, когато духът осъзнава, че никакъв
бог
не му говори.
Идва времето, когато духът осъзнава, че никакъв бог не му говори.
Тогава иска да стане свободен и господар в своя собствен свят. Той търси някакво ръководно начало за съдбата си. Той вече не пита мировия дух как трябва да направлява живота си. Ала вече е устремен към един здрав закон, към едно свято „ти трябва“. Той търси мярка, за да измери стойността на нещата.
към текста >>
И за Заратустра е имало време, когато е вярвал, че един живеещ извън света дух, един
бог
е създал света.
И за Заратустра е имало време, когато е вярвал, че един живеещ извън света дух, един бог е създал света.
Един недоволен, страдащ бог е имал предвид Заратустра. За да получи удовлетворение, за да се освободи от страданието си, бог е създал света, някога така е мислел Заратустра. Но той е осъзнал, че е било заблуда това, което сам си е създал. „Ах, братя мои, този бог, когото аз създадох, беше човешко дело и човешко безумие като всички богове! “31 Заратустра се е научил да използва сетивата си и да разглежда света.
към текста >>
Един недоволен, страдащ
бог
е имал предвид Заратустра.
И за Заратустра е имало време, когато е вярвал, че един живеещ извън света дух, един бог е създал света.
Един недоволен, страдащ бог е имал предвид Заратустра.
За да получи удовлетворение, за да се освободи от страданието си, бог е създал света, някога така е мислел Заратустра. Но той е осъзнал, че е било заблуда това, което сам си е създал. „Ах, братя мои, този бог, когото аз създадох, беше човешко дело и човешко безумие като всички богове! “31 Заратустра се е научил да използва сетивата си и да разглежда света. И е станал доволен от света, мислите му вече не витаят в отвъдното.
към текста >>
За да получи удовлетворение, за да се освободи от страданието си,
бог
е създал света, някога така е мислел Заратустра.
И за Заратустра е имало време, когато е вярвал, че един живеещ извън света дух, един бог е създал света. Един недоволен, страдащ бог е имал предвид Заратустра.
За да получи удовлетворение, за да се освободи от страданието си, бог е създал света, някога така е мислел Заратустра.
Но той е осъзнал, че е било заблуда това, което сам си е създал. „Ах, братя мои, този бог, когото аз създадох, беше човешко дело и човешко безумие като всички богове! “31 Заратустра се е научил да използва сетивата си и да разглежда света. И е станал доволен от света, мислите му вече не витаят в отвъдното. Сляп е бил някога и не е можел да вижда света, защото е търсил своето благо извън света.
към текста >>
„Ах, братя мои, този
бог
, когото аз създадох, беше човешко дело и човешко безумие като всички богове!
И за Заратустра е имало време, когато е вярвал, че един живеещ извън света дух, един бог е създал света. Един недоволен, страдащ бог е имал предвид Заратустра. За да получи удовлетворение, за да се освободи от страданието си, бог е създал света, някога така е мислел Заратустра. Но той е осъзнал, че е било заблуда това, което сам си е създал.
„Ах, братя мои, този бог, когото аз създадох, беше човешко дело и човешко безумие като всички богове!
“31 Заратустра се е научил да използва сетивата си и да разглежда света. И е станал доволен от света, мислите му вече не витаят в отвъдното. Сляп е бил някога и не е можел да вижда света, защото е търсил своето благо извън света. Но Заратустра се е научил да вижда и е познал, че светът има смисъл в самия себе си. „На една нова гордост ме научи моят Аз, на нея уча хората: повече да не заравят глава в пясъка на небесните неща, а свободно да носят тази земна глава, която твори смисъла на земята!
към текста >>
Бих искал да цитирам като показателно за проповедническия начин на мислене няколко изречения от известната книга „Немска теология“43, написана през 14-ти век, за която Лутер казва44, че от никоя книга, освен от тази, с изключение на Библията и свети Августин, не е научил повече за това, какво представляват
Бог
, Христос и човекът.
Проповедникът вижда заблуда в отдаването на човека на реалния живот. Той иска от човека да омаловажава този живот за сметка на друг, който се ръководи от по-висши, не просто природни сили. Проповедникът отрича, че реалният живот има смисъл в самия себе си и подлага на съмнение идеята, че такъв смисъл му е даден от по-висша воля. Той вижда живота на земята като несъвършен и му противопоставя друг, вечен, съвършен живот. Отричане от земното и обръщане към вечното, към неизменното, учи проповедникът.
Бих искал да цитирам като показателно за проповедническия начин на мислене няколко изречения от известната книга „Немска теология“43, написана през 14-ти век, за която Лутер казва44, че от никоя книга, освен от тази, с изключение на Библията и свети Августин, не е научил повече за това, какво представляват Бог, Христос и човекът.
Шопенхауер също смята, че духът на християнството е представен завършено и убедително в тази книга. Авторът й, който е неизвестен, обяснява, че всички неща в света са несъвършени и разделени в контраст със съвършеното, „което в себе си и в своето битие обхваща и съдържа всички битиета, и без него и извън него няма никакво истинско битие, а в него всички неща имат свое битие“, и казва, че човек може да проникне в него, когато „загуби креативност, дейност, азовост, себичност и всичко подобно“ и ги унищожи в себе си. Каквото е изключено от съвършеното и човек го познава като свой истински свят, се характеризира така: „Това не е истинско битие и няма друго битие, освен в съвършеното, това е случайност или отражение, привидност, която не е битие или няма друго битие, освен в огъня, от който се образува отражението, или в слънцето, или в една светлина“. Книгата говори, както и вярата и истината: греховете не са нищо друго освен отвръщане на творението от непреходното добро към преходното. То се отвръща от съвършенството към разделението и несъвършенството и главно към самото себе си.
към текста >>
Това приемане и неговият Аз, и неговото Мен, и неговото На мен, и неговото Мое са били негово отричане и падение... защото всичко, което се смята за добро или трябва да се нарече добро, не принадлежи на никого, освен на вечното истинско добро, което е самият
Бог
, и който го мисли за свое, върши несправедливост и е срещу самия
Бог
.“ („Немска теология“, 4 глава, трето издание, превод на Пфайфер.)
Книгата говори, както и вярата и истината: греховете не са нищо друго освен отвръщане на творението от непреходното добро към преходното. То се отвръща от съвършенството към разделението и несъвършенството и главно към самото себе си. Сега забележете. Когато творението приеме нещо добро, като съществуване, живот, наука, познание, имущество, или нещо, което може да се нарече добро, и мисли, че е добро или че е негово или че му принадлежи, или че произлиза от него, така то се отрича от себе си. Какво друго е направил дяволът или в какво се състои неговото падение и отричане, освен във факта да приеме, че той също е нещо и че това нещо е негово и че на него му принадлежи също нещо?
Това приемане и неговият Аз, и неговото Мен, и неговото На мен, и неговото Мое са били негово отричане и падение... защото всичко, което се смята за добро или трябва да се нарече добро, не принадлежи на никого, освен на вечното истинско добро, което е самият Бог, и който го мисли за свое, върши несправедливост и е срещу самия Бог.“ („Немска теология“, 4 глава, трето издание, превод на Пфайфер.)
към текста >>
„Истината“ за тях е нещо абсолютно съвършено,
Бог
.
Аскетичният идеал е нещото, което владее фанатиците на фактическото. Те искат истина, която се намира отвъд личното индивидуално мнение. Не ги касае какво човек може „да вложи чрез въображението си“ в нещата.
„Истината“ за тях е нещо абсолютно съвършено, Бог.
Човек трябва да я открие, да й се отдаде, но не да я създава. Естествоизпитателите и писачите на история в днешно време са въодушевени от същия дух на аскетичния идеал. Навсякъде изброяване, описание на факти и нищо повече. Всяко организиране на фактите е забранено.
към текста >>
Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в
Бог
.
Сред тези съвременни учени се намират и атеистите.
Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог.
Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог. Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“. Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог. „Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности. Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра.
към текста >>
Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на
Бог
.
Сред тези съвременни учени се намират и атеистите. Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог.
Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог.
Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“. Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог. „Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности. Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра. Съвременният ум вижда в Бог човешко творение, а в „истината“ нещо, което без човешката намеса възниква от само себе си.
към текста >>
Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в
Бог
, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“.
Сред тези съвременни учени се намират и атеистите. Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог. Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог.
Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“.
Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог. „Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности. Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра. Съвременният ум вижда в Бог човешко творение, а в „истината“ нещо, което без човешката намеса възниква от само себе си. Истинският „свободомислещ“ отива още по-далеч.
към текста >>
Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов
Бог
, който е победил стария
Бог
.
Сред тези съвременни учени се намират и атеистите. Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог. Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог. Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“.
Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог.
„Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности. Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра. Съвременният ум вижда в Бог човешко творение, а в „истината“ нещо, което без човешката намеса възниква от само себе си. Истинският „свободомислещ“ отива още по-далеч. Той пита: „Какво е значението на цялата воля за истина?
към текста >>
Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в
Бог
.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в
Бог
, защото той смята
Бог
за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в
Бог
, защото неговият
Бог
, неговият идеал за истина му забранява тази вяра.
Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог. Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог. Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“. Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог. „Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности.
Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра.
Съвременният ум вижда в Бог човешко творение, а в „истината“ нещо, което без човешката намеса възниква от само себе си. Истинският „свободомислещ“ отива още по-далеч. Той пита: „Какво е значението на цялата воля за истина? “ Истина за какво? Цялата истина възниква благодарение на факта, че човекът размишлява над световните явления и си изгражда мисли за нещата.
към текста >>
Съвременният ум вижда в
Бог
човешко творение, а в „истината“ нещо, което без човешката намеса възниква от само себе си.
Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог. Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“. Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог. „Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности. Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра.
Съвременният ум вижда в Бог човешко творение, а в „истината“ нещо, което без човешката намеса възниква от само себе си.
Истинският „свободомислещ“ отива още по-далеч. Той пита: „Какво е значението на цялата воля за истина? “ Истина за какво? Цялата истина възниква благодарение на факта, че човекът размишлява над световните явления и си изгражда мисли за нещата. Човекът е създател на истината.
към текста >>
В тази долина не го вижда никой освен
Бог
.
Заратустра пристига в една долина, която се нарича „змийска смърт“64. Тук няма живо същество. Само някакви отвратителни зелени змии идват тук, за да умрат. „Най-уродливият“ търси тази долина. Той не иска да бъде виждан от никого заради ужасяващия си вид.
В тази долина не го вижда никой освен Бог.
Но той не може да изтърпи и погледа му. Съзнанието, че Божият взор прониква навред, му е непоносимо. Затова той убива Бог, което значи, че убива вярата си в Него. Става атеист поради своята уродливост. Когато Заратустра вижда този човек, го връхлита още веднъж това, което е вярвал, че е унищожил: състраданието към ужасяващата грозота.
към текста >>
Затова той убива
Бог
, което значи, че убива вярата си в Него.
„Най-уродливият“ търси тази долина. Той не иска да бъде виждан от никого заради ужасяващия си вид. В тази долина не го вижда никой освен Бог. Но той не може да изтърпи и погледа му. Съзнанието, че Божият взор прониква навред, му е непоносимо.
Затова той убива Бог, което значи, че убива вярата си в Него.
Става атеист поради своята уродливост. Когато Заратустра вижда този човек, го връхлита още веднъж това, което е вярвал, че е унищожил: състраданието към ужасяващата грозота. Това е едно изкушение за Заратустра. Той обаче бързо отхвърля чувството на състрадание и отново става твърд. Уродливият човек му казва: твърдостта ти почита грозотата ми.
към текста >>
Той не търси
Бог
.
Ницше нарича тази мъдрост дионисиева. Мъдрост, която не е дадена на човека отвън, е създадена лично мъдрост. Дионисиевият начин не изследва, той твори. Не стои извън света като наблюдател, който иска да познава; станал е едно със своето познание.
Той не търси Бог.
Това, което все още може да си представи като божествено, е самият той като творец на своя собствен свят. Когато това състояние завладее всички сили на човешкия организъм, се получава дионисиевият човек, за когото е невъзможно да не разбере която и да е сугестия. Той не пропуска никой знак на афект, притежава най-висшата степен на разбиращ и разгадаващ инстинкт, както и най-висшата степен на откривателското изкуство. Влиза във всяка кожа и афект, постоянно се променя. Противоположност на дионисиевия мъдрец е простият наблюдател, който вярва, че стои винаги извън обектите на своето познание като обективен, страдащ наблюдател.
към текста >>
27.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Както керванът на светостта и чистотата върви през стария свят, така въплъщението върви през християнството:
Бог
се низвергва в този свят, става плът и иска да го изкупи, което значи да го изпълни със себе си.
Както керванът на светостта и чистотата върви през стария свят, така въплъщението върви през християнството: Бог се низвергва в този свят, става плът и иска да го изкупи, което значи да го изпълни със себе си.
Така обаче Той е „идеята“ или „духът“, както човекът (например Хегел) провежда накрая идеята във всичко, в света, и посочва, „че идеята, че разумът е във всичко“. На това, което езическите стоици определят като „мъдрец“, отговаря днешният образ на „човека“, единият е като другия - едно безплътно същество. Нереалният „мъдрец“, този безплътен „светия“, стоикът, става реална личност, телесен „светия“, в приелия тяло Бог. Нереалният „човек“, безплътният аз ще стане реален във въплътения аз, в мен.
към текста >>
Нереалният „мъдрец“, този безплътен „светия“, стоикът, става реална личност, телесен „светия“, в приелия тяло
Бог
.
Както керванът на светостта и чистотата върви през стария свят, така въплъщението върви през християнството: Бог се низвергва в този свят, става плът и иска да го изкупи, което значи да го изпълни със себе си. Така обаче Той е „идеята“ или „духът“, както човекът (например Хегел) провежда накрая идеята във всичко, в света, и посочва, „че идеята, че разумът е във всичко“. На това, което езическите стоици определят като „мъдрец“, отговаря днешният образ на „човека“, единият е като другия - едно безплътно същество.
Нереалният „мъдрец“, този безплътен „светия“, стоикът, става реална личност, телесен „светия“, в приелия тяло Бог.
Нереалният „човек“, безплътният аз ще стане реален във въплътения аз, в мен.
към текста >>
Човек казва за
Бог
: „Имена не те назовават.“ Това важи за мен: Никакво понятие не ме изразява, нищо, което се обозначава като моя същност, не може да ме разкрие.
Човек казва за Бог: „Имена не те назовават.“ Това важи за мен: Никакво понятие не ме изразява, нищо, което се обозначава като моя същност, не може да ме разкрие.
Това са само имена. Също се казва за Бог, че е съвършен и няма задача да се стреми към съвършенство. Това се отнася и за мен самия.
към текста >>
Също се казва за
Бог
, че е съвършен и няма задача да се стреми към съвършенство.
Човек казва за Бог: „Имена не те назовават.“ Това важи за мен: Никакво понятие не ме изразява, нищо, което се обозначава като моя същност, не може да ме разкрие. Това са само имена.
Също се казва за Бог, че е съвършен и няма задача да се стреми към съвършенство.
Това се отнася и за мен самия.
към текста >>
Всяко по-висше от мен същество,
Бог
или човек, отслабва чувството ми за неповторимост и избледнява пред слънцето на това съзнание: възлагам ли на себе си, единствения, делото си, тогава то е възложено на преходния, на смъртния творец, който се самоунищожава, и мога да кажа: Поставих върху нищо своето дело!
Владетел съм на силата си и съм такъв тогава, когато се познавам като индивидуалност. В индивидуалността владетелят отново се връща в творческото си нищо, от което е роден.
Всяко по-висше от мен същество, Бог или човек, отслабва чувството ми за неповторимост и избледнява пред слънцето на това съзнание: възлагам ли на себе си, единствения, делото си, тогава то е възложено на преходния, на смъртния творец, който се самоунищожава, и мога да кажа: Поставих върху нищо своето дело!
“
към текста >>
По този начин Ницше обяснява празниците, които се провеждат от дионисиевите служители в чест на
бог
Дионис.
Той иска да изрази в собствените си движения мировия дух. Прави от себе си видимо въплъщение на волята. Превръща се сам в творение. „Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност: той е забравил да върви и да говори и е на път да се издигне с танц в ефира. Чрез жестовете му говори магичното.“ („Раждането на трагедията“, § 1) В това състояние човек се самозабравя, вече не се чувства като индивидуалност, отдава се на мировата воля.
По този начин Ницше обяснява празниците, които се провеждат от дионисиевите служители в чест на бог Дионис.
В дионисиевия служител Ницше вижда прототипа на дионисиевия творец. Той си представя, че най-старото драматическо изкуство на гърците е възникнало благодарение на факта, че се е осъществило едно по-висше обединение на дионисиевото с аполоно-вото. По този начин той обяснява причината за първата гръцка трагедия. Приема, че трагедията е възникнала от трагичния хор. Дионисиевият човек става зрител, наблюдател на картина, представяща самия него.
към текста >>
(„Антихрист“, § 5) Основателят на тази религия учи, че от
Бог
е презряно имащото стойност за хората.
От характеризираното настроение в предходните изречения израства образът на Ницшевия свръхчовек. Той е противоположност на съвременния човек. Той е преди всичко противоположност на християнина. В християнството възражението срещу грижата за здравия живот е станало религия.
(„Антихрист“, § 5) Основателят на тази религия учи, че от Бог е презряно имащото стойност за хората.
В „царството божие“ християнинът иска да открие реализирано всичко, което на земята му изглежда несъвършено. Християнството е религията, която желае да отнеме на човека всички грижи за земния живот. То е религията на слабите, които с удоволствие приемат повелята „Не се противопоставяй на злото и понасяй всяка несгода“, защото те не са достатъчно силни за съпротива. Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност. Той вярва, че погледът за земното царство унищожава силата за виждане на Божието царство.
към текста >>
Християнският
Бог
представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; волята за нищо е обявена за святост.
Дори напредничавите християни, които повече не вярват, че в края на дните ще възкръснат в телесен облик, за да бъдат взети в рая или хвърлени в ада, мечтаят за „свръхсетивен“ ред на нещата. Също и те са на мнение, че човек трябва да се издигне над обикновените земни цели и да отиде в едно идеално царство. Те вярват, че животът има някакъв чисто духовен заден план и че чрез това той има стойност. Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее. („Антихрист“, § 21) Тъкмо затова християнството определя природното като „осъдително“.
Християнският Бог представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; волята за нищо е обявена за святост.
(„Антихрист“, § 5 ) Затова Ницше се бори в първата книга на „Преоценка на всички ценности“ срещу християнството. Също иска да се бори във втора и в трета книга срещу философията и морала на слабите, които откриват наслада само в ролята си на зависими. Понеже типът на човека, който Ницше иска да види култивиран, не иска да омаловажава този живот, а го приема с любов и го поставя твърде високо, за да може да вярва, че трябва да бъде изживян само веднъж, затова той „изпитва пламенна страст към вечността“ („Заратустра“, Трета част, „Седемте печата“) и иска този живот да може да се изживява безброй пъти. Ницше прави своя „Заратустра“ „учителя на вечното възвръщане“. „Вижте, ние знаем, че всички неща се възвръщат вечно, както и ние самите, и че ние вече безброй пъти сме били тук, както и всички неща.“ („Заратустра“, Трета част, „Оздравяващият“)
към текста >>
28.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Нека ме закриля също и занапред верният
Бог
!
Малка стойност има това, което може да се докаже“75, казва той през 1888 г. в написаната малко преди болестта му книга „Залезът на кумирите“ (том VIII на Събрани съчинения). Тъй като му липсва това чувство за истина, никога не е водил борбата, която са водили мнозина други, които чрез своето развитие са принудени да се отказват от придобити чрез възпитанието мнения. Когато се конфирмира на седемнадесет години, той е напълно вярващ. Да, три години по-късно, когато завършва гимназията в Шулпфорта, пише: „На Него, на Когото най-много съм благодарен, поднасям първите творби на мисълта си; какво друго мога да Му поднеса като жертва, освен топлото чувство на сърцето си, което възприема по-живо от всякога любовта Му, дала ми да преживея най-хубавите часове в живота.
Нека ме закриля също и занапред верният Бог!
“ (Е. Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше, I., стр. 194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна борба. В спомените си, които издава през 1888 г. под заглавието „Ecce homo“, той говори за вътрешните си борби.
към текста >>
„Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „
Бог
, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете.
“ (Е. Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше, I., стр. 194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна борба. В спомените си, които издава през 1888 г. под заглавието „Ecce homo“, той говори за вътрешните си борби.
„Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете.
Може би не съм бил никога достатъчно дете за това? Познавам атеизма не като резултат, още по-малко като събитие. При мен той се разбира инстинктивно.“ (M. Г Конрад, „Еретична кръв“, стр. 182) Характерно за Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял внимание на приведените религиозни представи.
към текста >>
В празничните игри, провеждани в прослава на
бог
Дионис, Ницше вижда дионисиевото изразяване на човешкия дух.
Лириката и музиката произлизат от дионисиевия импулс. Дионисиево настроеният човек се прониква с мировия дух и чрез своите действия проявява неговата същност. Той самият става произведение на изкуството. „Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност: той е забравил да върви и да говори и е на път да се издигне с танц в ефира. Чрез жестовете му говори ма-гичното“ („Раждането на трагедията“, § I) В това дионисиево състояние човек се самозабравя, повече не се чувства като индивидуалност, а като орган на всеобщата световна воля.
В празничните игри, провеждани в прослава на бог Дионис, Ницше вижда дионисиевото изразяване на човешкия дух.
Той си представя, че драматическото изкуство при гърците е възникнало от такива игри. Извършено е по-висше обединение между дионисиевото и аполоновото начало. В античната драма се създава аполоново отражение на дионисиево възбудения човек.
към текста >>
29.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
По отношение на това Ангелус Силезиус е намерил сполучливите думи: "Аз зная, че без мене
Бог
не може да живее нито един момент; ако аз загина, той от неволя ще отдаде дух".
Това, което се разиграва във вътрешния живот на човека не е едно мислено повторение, а една действителна част от мировия процес. Светът не би бил това, което е, ако принадлежащият му член не би се извършил в човешката душа. И ако наричаме "божествено" най-възвишеното, до което човекът може да се издигне, тогава трябва да кажем, че това божествено не съществува като нещо външно, за да бъде повторено образно в човешкия дух, но че това божествено се пробужда в човека.
По отношение на това Ангелус Силезиус е намерил сполучливите думи: "Аз зная, че без мене Бог не може да живее нито един момент; ако аз загина, той от неволя ще отдаде дух".
"Без мене Бог не може да създаде даже едно червейче: Ако аз не поддържам това червейче заедно с него, то ще пукне веднага." Такова твърдение може да направи само онзи, който предполага, че в човека се изявява нещо, без което едно външно същества не може да съществува. Ако всичко, което принадлежи на червейчето, би съществувало и без човека, тогава би било невъзможно да се говори за това, че то ще "пукне", ако човекът не би го поддържал. Като духовно съдържание най-вътрешната ядка на света оживява в себепознанието. Изживяването на себе познанието означава за човека тъкане и действане сред ядката на света. Който е проникнат от себепознание, той естествено върши и своите дела в светлината на себепознанието.
към текста >>
"Без мене
Бог
не може да създаде даже едно червейче: Ако аз не поддържам това червейче заедно с него, то ще пукне веднага." Такова твърдение може да направи само онзи, който предполага, че в човека се изявява нещо, без което едно външно същества не може да съществува.
Това, което се разиграва във вътрешния живот на човека не е едно мислено повторение, а една действителна част от мировия процес. Светът не би бил това, което е, ако принадлежащият му член не би се извършил в човешката душа. И ако наричаме "божествено" най-възвишеното, до което човекът може да се издигне, тогава трябва да кажем, че това божествено не съществува като нещо външно, за да бъде повторено образно в човешкия дух, но че това божествено се пробужда в човека. По отношение на това Ангелус Силезиус е намерил сполучливите думи: "Аз зная, че без мене Бог не може да живее нито един момент; ако аз загина, той от неволя ще отдаде дух".
"Без мене Бог не може да създаде даже едно червейче: Ако аз не поддържам това червейче заедно с него, то ще пукне веднага." Такова твърдение може да направи само онзи, който предполага, че в човека се изявява нещо, без което едно външно същества не може да съществува.
Ако всичко, което принадлежи на червейчето, би съществувало и без човека, тогава би било невъзможно да се говори за това, че то ще "пукне", ако човекът не би го поддържал. Като духовно съдържание най-вътрешната ядка на света оживява в себепознанието. Изживяването на себе познанието означава за човека тъкане и действане сред ядката на света. Който е проникнат от себепознание, той естествено върши и своите дела в светлината на себепознанието. Човешките деяния се определят общо взето от мотиви.
към текста >>
30.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг
Бог
, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава.
Насреща му трябва да дойде едно по-висше съдържание на истината. Това съдържание е дадено в свещеното писание. То откроява, разкрива това, което човек не може да постигне чрез самия себе си. Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва.
Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава.
Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род.
към текста >>
Бог
и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво.
Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва. Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава. Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така.
Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво.
И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род. Ние можем да се радваме на това, че Христос нашият брат чрез собствената сила се е издигнал над всички ангелски хорове и седи отдясно на отца. Добре е казал този учител; но истина казвам, аз не ценя особено това. Каква полза бих имал, ако имах един брат, който би бил богат човек и при това аз бих бил един бедняк?
към текста >>
Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва:
Бог
е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род.
Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава. Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина.
Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род.
Ние можем да се радваме на това, че Христос нашият брат чрез собствената сила се е издигнал над всички ангелски хорове и седи отдясно на отца. Добре е казал този учител; но истина казвам, аз не ценя особено това. Каква полза бих имал, ако имах един брат, който би бил богат човек и при това аз бих бил един бедняк? Каква полза бих имал, ако бих имал един брат, който би бил мъдър човек, а аз бих бил един глупец?. . Небесният отец ражда своя еднороден син в себе си и в мене.
към текста >>
Аз по някакъв начин съм изключен." Когато Майстер Екхарт припомня думите на Павла: "Облечете се в Исуса Христа", той иска да вложи в тези думи смисъла: Потопете се в самите вас, потопете се в себесъзерцанието: От глъбините на вашето същество
Бог
ще ви озари насреща; той ще осветли за вас всички неща; вие сте го намерили във вас; вие сте станали едно със същността на Бога.
Небесният отец ражда своя еднороден син в себе си и в мене. Защо в него и в мене? Аз съм едно с него; и той не може да ме изключи. Дух святи приема своята същност в същото дело, и го приема от мене, както от Бога. Защо? Аз съм в Бога, и ако дух святи не приема своето същество от мене, той не го приема и от Бога.
Аз по някакъв начин съм изключен." Когато Майстер Екхарт припомня думите на Павла: "Облечете се в Исуса Христа", той иска да вложи в тези думи смисъла: Потопете се в самите вас, потопете се в себесъзерцанието: От глъбините на вашето същество Бог ще ви озари насреща; той ще осветли за вас всички неща; вие сте го намерили във вас; вие сте станали едно със същността на Бога.
"Бог е станал човек, за да стана аз Бог."
към текста >>
"
Бог
е станал човек, за да стана аз
Бог
."
Защо в него и в мене? Аз съм едно с него; и той не може да ме изключи. Дух святи приема своята същност в същото дело, и го приема от мене, както от Бога. Защо? Аз съм в Бога, и ако дух святи не приема своето същество от мене, той не го приема и от Бога. Аз по някакъв начин съм изключен." Когато Майстер Екхарт припомня думите на Павла: "Облечете се в Исуса Христа", той иска да вложи в тези думи смисъла: Потопете се в самите вас, потопете се в себесъзерцанието: От глъбините на вашето същество Бог ще ви озари насреща; той ще осветли за вас всички неща; вие сте го намерили във вас; вие сте станали едно със същността на Бога.
"Бог е станал човек, за да стана аз Бог."
към текста >>
Мястото в човешката вътрешност, където проблясва тази "искрица", е толкова бистро, и толкова възвишено, и толкова благородно в самото себе си, че там не може да обитава никакво създание, а там обитава само
Бог
с неговата чиста божествена природа.
Една врата се движи насам и нататък в една панта. Ако сравня външната дъска на вратата с външния човек, тогава аз сравнявам пантата с вътрешния човек когато вратата се движи насам и нататък, движи се насам и нататък външната дъска, докато пантата остава постоянно неподвижна и с това никак не се изменя. Същото е и тук." Като индивидуално сетивно същество аз мога да изследвам нещата от всички страни вратата се движи насам и нататък; ако не направящото възприятията на сетивата да възкръснат духовно в мене, тогава аз не познавам нищо от тяхната същност пантата не се движи. Според възгледа на Майстер Екхарт озарението, което вътрешното сетиво дава, е влизане на Бога в душата. Той нарича светлината на познанието, която това навлизане на Бога запалва, "искрицата на душата".
Мястото в човешката вътрешност, където проблясва тази "искрица", е толкова бистро, и толкова възвишено, и толкова благородно в самото себе си, че там не може да обитава никакво създание, а там обитава само Бог с неговата чиста божествена природа.
"Който е постигнал да запали тази "искрица" в себе си, той не вижда вече само така, както човек вижда с външните сетива и с логическия ум, който подрежда и класира впечатленията на сетивата, но той вижда, как нещата са в самите себе си. Външните сетива и подреждащия ум отделят човека от другите неща; те правят от него един индивид в пространството и времето, който възприема и другите неща в пространството и времето. Озареният от "искрицата" човек престава да бъде едно отделно същество. Той унищожава своята изолираност. Всичко, което произвежда разликата между не го и нещата, престава да съществува че той самият, като отделно същество, е този, който възприема, не влиза вече в сметката.
към текста >>
В него се оглеждат нещата, следователно и
Бог
"тази искрица, това е
Бог
, защото той е сам и единствен и носи в себе си образа на всички създания, образ без образ и образ над образ." С най-великолепни думи говори Екхарт за заличаването на отделното същество: "Трябва да се знае, че главното е, след нещата, да познаем Бога и да бъдем познати от него.
Външните сетива и подреждащия ум отделят човека от другите неща; те правят от него един индивид в пространството и времето, който възприема и другите неща в пространството и времето. Озареният от "искрицата" човек престава да бъде едно отделно същество. Той унищожава своята изолираност. Всичко, което произвежда разликата между не го и нещата, престава да съществува че той самият, като отделно същество, е този, който възприема, не влиза вече в сметката. Нещата и той не са вече разделени.
В него се оглеждат нещата, следователно и Бог "тази искрица, това е Бог, защото той е сам и единствен и носи в себе си образа на всички създания, образ без образ и образ над образ." С най-великолепни думи говори Екхарт за заличаването на отделното същество: "Трябва да се знае, че главното е, след нещата, да познаем Бога и да бъдем познати от него.
Ние познаваме и виждаме Бога в това, че той ни прави виждащи и познаващи. И както въздухът, който свети, не е нищо друго, освен това, което го осветлява; защото той свети от това, че е осветен: Така и ние познаваме, че сме познати и Бог прави нас като себе си познаващи."
към текста >>
И както въздухът, който свети, не е нищо друго, освен това, което го осветлява; защото той свети от това, че е осветен: Така и ние познаваме, че сме познати и
Бог
прави нас като себе си познаващи."
Той унищожава своята изолираност. Всичко, което произвежда разликата между не го и нещата, престава да съществува че той самият, като отделно същество, е този, който възприема, не влиза вече в сметката. Нещата и той не са вече разделени. В него се оглеждат нещата, следователно и Бог "тази искрица, това е Бог, защото той е сам и единствен и носи в себе си образа на всички създания, образ без образ и образ над образ." С най-великолепни думи говори Екхарт за заличаването на отделното същество: "Трябва да се знае, че главното е, след нещата, да познаем Бога и да бъдем познати от него. Ние познаваме и виждаме Бога в това, че той ни прави виждащи и познаващи.
И както въздухът, който свети, не е нищо друго, освен това, което го осветлява; защото той свети от това, че е осветен: Така и ние познаваме, че сме познати и Бог прави нас като себе си познаващи."
към текста >>
Бог
не може да люби своето творение, както отделният човек люби друг;
Бог
не е искал да сътвори света, както един строител изгражда една къща.
Върху такава основа изгражда Майстер Екхарт своето отношение към Бога. То е нещо духовно и не може да бъде направено по един образ, който да е зает от човешкия индивидуален живот.
Бог не може да люби своето творение, както отделният човек люби друг; Бог не е искал да сътвори света, както един строител изгражда една къща.
Всички подобни мисли изчезват пред вътрешното виждане. Присъщо е на същността на Бога той да люби света. Един Бог, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че Бог трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един плодотворен начин". И вътрешното озарение е нещо, което душата трябва да намери по необходимост, когато тя се задълбочи в тази основа. Още от това се вижда, че не трябва да си представяме съобщени ето на Бога към човечеството по образа на изявата на един човек към друг.
към текста >>
Един
Бог
, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че
Бог
трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един плодотворен начин".
Върху такава основа изгражда Майстер Екхарт своето отношение към Бога. То е нещо духовно и не може да бъде направено по един образ, който да е зает от човешкия индивидуален живот. Бог не може да люби своето творение, както отделният човек люби друг; Бог не е искал да сътвори света, както един строител изгражда една къща. Всички подобни мисли изчезват пред вътрешното виждане. Присъщо е на същността на Бога той да люби света.
Един Бог, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че Бог трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един плодотворен начин".
И вътрешното озарение е нещо, което душата трябва да намери по необходимост, когато тя се задълбочи в тази основа. Още от това се вижда, че не трябва да си представяме съобщени ето на Бога към човечеството по образа на изявата на един човек към друг. Това съобщение може и да не стане. Един човек може да се затвори за друг. По своята същност, Бог трябва да съобщи себе си.
към текста >>
По своята същност,
Бог
трябва да съобщи себе си.
Един Бог, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че Бог трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един плодотворен начин". И вътрешното озарение е нещо, което душата трябва да намери по необходимост, когато тя се задълбочи в тази основа. Още от това се вижда, че не трябва да си представяме съобщени ето на Бога към човечеството по образа на изявата на един човек към друг. Това съобщение може и да не стане. Един човек може да се затвори за друг.
По своята същност, Бог трябва да съобщи себе си.
"Неопровержима истина е, че за Бога е една необходимост той да ни търси, като че цялата негова божественост зависи от това. Бог не може да се лиши от нас, както и ние не можем да се лишим от него. Ако ние можем да се отвърнем от Бога, то Бог никога не може да се отвърне от нас."
към текста >>
Бог
не може да се лиши от нас, както и ние не можем да се лишим от него.
Още от това се вижда, че не трябва да си представяме съобщени ето на Бога към човечеството по образа на изявата на един човек към друг. Това съобщение може и да не стане. Един човек може да се затвори за друг. По своята същност, Бог трябва да съобщи себе си. "Неопровержима истина е, че за Бога е една необходимост той да ни търси, като че цялата негова божественост зависи от това.
Бог не може да се лиши от нас, както и ние не можем да се лишим от него.
Ако ние можем да се отвърнем от Бога, то Бог никога не може да се отвърне от нас."
към текста >>
Ако ние можем да се отвърнем от Бога, то
Бог
никога не може да се отвърне от нас."
Това съобщение може и да не стане. Един човек може да се затвори за друг. По своята същност, Бог трябва да съобщи себе си. "Неопровержима истина е, че за Бога е една необходимост той да ни търси, като че цялата негова божественост зависи от това. Бог не може да се лиши от нас, както и ние не можем да се лишим от него.
Ако ние можем да се отвърнем от Бога, то Бог никога не може да се отвърне от нас."
към текста >>
Бог
е в душата с неговата природа и в своята същност и в своето божество, и все пак той не е душата.
"Когато идвам до основата на божественото, никой не ме пита, откъде идвам и къде съм бил, никой не забелязва и не съжалява за моето отсъствие, защото тук има едно /отставане, анихилация/. Ясно говори върху това отношение и изречението: "Вземам един леген с вода и слагам в него едно огледало и го поставям под колелото на слънцето. Слънцето хвърля от своя светъл блясък в огледалото и въпреки това то не угасва. Отражението на огледалото в слънцето е слънце в слънцето, и все пак огледалото си остава това, което си е. Така е и с Бога.
Бог е в душата с неговата природа и в своята същност и в своето божество, и все пак той не е душата.
Отражението, оглеждането на душата в Бога е Бог в Бога, и все пак душата е това, което тя е."
към текста >>
Отражението, оглеждането на душата в Бога е
Бог
в Бога, и все пак душата е това, което тя е."
Ясно говори върху това отношение и изречението: "Вземам един леген с вода и слагам в него едно огледало и го поставям под колелото на слънцето. Слънцето хвърля от своя светъл блясък в огледалото и въпреки това то не угасва. Отражението на огледалото в слънцето е слънце в слънцето, и все пак огледалото си остава това, което си е. Така е и с Бога. Бог е в душата с неговата природа и в своята същност и в своето божество, и все пак той не е душата.
Отражението, оглеждането на душата в Бога е Бог в Бога, и все пак душата е това, което тя е."
към текста >>
В нея е вложено първичната същност, която не може вече да бъде причинена от нищо, освен чрез самата себе си."
Бог
не притежава волята, а напротив и дава свобода, така щото тя да не иска нищо друго освен това, което
Бог
иска.
Душата не е свободна в обикновения живот. Защото тя е вплетена в царството на нисшите причини. Тя върши това, което тези нисши причини я принуждават. Чрез "виждането" тя е изтръгната от тези причини. Тя не действува вече като отделна душа.
В нея е вложено първичната същност, която не може вече да бъде причинена от нищо, освен чрез самата себе си."Бог не притежава волята, а напротив и дава свобода, така щото тя да не иска нищо друго освен това, което Бог иска.
И духът не може да иска нищо друго освен това, което Бог иска: И това не е неговата несвободна, а неговата същинска свобода. Защото да бъдем свободни, това значи да не бъдем обвързани, следователно не примесени, каквито бяхме при нашата първа еманация и когато бяхме освободени в духа святи." За озарения човек може да се каже, че той самият е съществото, което определя от себе си доброто и злото. Той не може да стори друго, освен да върши доброто. Защото той не служи на доброто, а доброто се изявява в него. "Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт?
към текста >>
И духът не може да иска нищо друго освен това, което
Бог
иска: И това не е неговата несвободна, а неговата същинска свобода.
Защото тя е вплетена в царството на нисшите причини. Тя върши това, което тези нисши причини я принуждават. Чрез "виждането" тя е изтръгната от тези причини. Тя не действува вече като отделна душа. В нея е вложено първичната същност, която не може вече да бъде причинена от нищо, освен чрез самата себе си."Бог не притежава волята, а напротив и дава свобода, така щото тя да не иска нищо друго освен това, което Бог иска.
И духът не може да иска нищо друго освен това, което Бог иска: И това не е неговата несвободна, а неговата същинска свобода.
Защото да бъдем свободни, това значи да не бъдем обвързани, следователно не примесени, каквито бяхме при нашата първа еманация и когато бяхме освободени в духа святи." За озарения човек може да се каже, че той самият е съществото, което определя от себе си доброто и злото. Той не може да стори друго, освен да върши доброто. Защото той не служи на доброто, а доброто се изявява в него. "Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт? Това може да бъде само действието под влияние на едно подчинено схващане; действане на една душа, която е преминала през състоянието на /на отставането, на анихилацията на личността/.
към текста >>
"човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които
Бог
иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога.
Тя може да доведе своята воля в хармония с моралните идеали само външно. виждащата душа не може да бъде егоистична в този смисъл. Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал. Тя не може вече да иска целите на нисшата природа, защото няма вече нищо общо с тази нисша природа. За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли отношение.
"човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога.
За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено. Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи.
към текста >>
За не го е невъзможно да изостави нещо, което
Бог
иска да бъде извършено.
виждащата душа не може да бъде егоистична в този смисъл. Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал. Тя не може вече да иска целите на нисшата природа, защото няма вече нищо общо с тази нисша природа. За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли отношение. "човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога.
За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено.
Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи. Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот.
към текста >>
"Защото всичко, което умът може да разбере, и всичко, което желанието желае, това не е
Бог
.
Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи. Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот.
"Защото всичко, което умът може да разбере, и всичко, което желанието желае, това не е Бог.
Там, където свършва разбирането и желанието, там настъпва тъмнина, там Бог свети. Там в душата се ражда онази сила, която е по-обширна отколкото обширното небе... Блаженството на праведния и блаженството на Бога са едно блаженство; защото там, където праведният е блажен, там Бог е блажен."
към текста >>
Там, където свършва разбирането и желанието, там настъпва тъмнина, там
Бог
свети.
Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи. Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот. "Защото всичко, което умът може да разбере, и всичко, което желанието желае, това не е Бог.
Там, където свършва разбирането и желанието, там настъпва тъмнина, там Бог свети.
Там в душата се ражда онази сила, която е по-обширна отколкото обширното небе... Блаженството на праведния и блаженството на Бога са едно блаженство; защото там, където праведният е блажен, там Бог е блажен."
към текста >>
Там в душата се ражда онази сила, която е по-обширна отколкото обширното небе... Блаженството на праведния и блаженството на Бога са едно блаженство; защото там, където праведният е блажен, там
Бог
е блажен."
"Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи. Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот. "Защото всичко, което умът може да разбере, и всичко, което желанието желае, това не е Бог. Там, където свършва разбирането и желанието, там настъпва тъмнина, там Бог свети.
Там в душата се ражда онази сила, която е по-обширна отколкото обширното небе... Блаженството на праведния и блаженството на Бога са едно блаженство; защото там, където праведният е блажен, там Бог е блажен."
към текста >>
31.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Колко високо стои този третият човек над първия и втория, това Екхарт е изразил в думите: "Окото, чрез което аз виждам Бога, е същото око, чрез което
Бог
вижда мене.
Такива чувства живеят в Таулер, когато той казва: "Човекът е такъв, като че е съставен от трима човеци: Животинският човек, какъвто той е според сетивата, след това разумният човек и най-после най-висшият, по образ и подобие на Бога човек. Единият е външният, животинският, сетивният човек; другият е вътрешният, разумният човек, с неговите разумни сили; третият човек е духът, най-висшата част на душата." /виж В. Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.161/.
Колко високо стои този третият човек над първия и втория, това Екхарт е изразил в думите: "Окото, чрез което аз виждам Бога, е същото око, чрез което Бог вижда мене.
Моето око и божието око е едно око и едно виждане и едно познание и едно чувстване." Но заедно е това чувство в Таулер живее и едно друго чувство. Той се издига до един действителен възглед за духовното и не смесва постоянно, както лъжливите материалисти и лъжливите идеалисти, сетивно-природното с духовното. Ако със своето духовно разположение Таулер би бил природоизследовател: Той би трябвало да приеме да обясни всичко природно, включително целия човек, първия и втория, чисто природосъобразно. Той никога не би пренесъл "чисто" духовни сили в самата природа. Никога не би говорил за една "целесъобразност" в природата, измислена по образеца на човешката.
към текста >>
Таулер не търси никакъв
Бог
, който съществува в смисъла на една природна сила; той не търси никакъв
Бог
, който би създал света в смисъла на човешките творения.
Като природно създание той не може да се издигне над това, което природата го е създала. Той трябва да остане в нея. И въпреки това неговият вътрешен живот го издига над това положение на природно създание. Той трябва да има доверие в това, което никаква наука на външната природа не може да му даде и покаже. Ако нарича това природа съществуващото, той трябва да се издигне до възгледа, който признава несъществащото като нещо по-висше.
Таулер не търси никакъв Бог, който съществува в смисъла на една природна сила; той не търси никакъв Бог, който би създал света в смисъла на човешките творения.
В него живее познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение. За него е ясно, че Бог не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата. Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е Бог. Той знае, че който мисли за Бога в неговия смисъл, не мисли едно мисловно съдържание надхвърлящо това, което мисли този, който е схванал природата в мисли. Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли божествено.
към текста >>
За него е ясно, че
Бог
не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата.
И въпреки това неговият вътрешен живот го издига над това положение на природно създание. Той трябва да има доверие в това, което никаква наука на външната природа не може да му даде и покаже. Ако нарича това природа съществуващото, той трябва да се издигне до възгледа, който признава несъществащото като нещо по-висше. Таулер не търси никакъв Бог, който съществува в смисъла на една природна сила; той не търси никакъв Бог, който би създал света в смисъла на човешките творения. В него живее познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение.
За него е ясно, че Бог не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата.
Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е Бог. Той знае, че който мисли за Бога в неговия смисъл, не мисли едно мисловно съдържание надхвърлящо това, което мисли този, който е схванал природата в мисли. Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли божествено. Познанието на природата не се обогатява чрез знанието за Бога, а се преобразява. Познаващият Бога не знае нищо различно от познаващия природата, но той знае по друг начин.
към текста >>
Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е
Бог
.
Той трябва да има доверие в това, което никаква наука на външната природа не може да му даде и покаже. Ако нарича това природа съществуващото, той трябва да се издигне до възгледа, който признава несъществащото като нещо по-висше. Таулер не търси никакъв Бог, който съществува в смисъла на една природна сила; той не търси никакъв Бог, който би създал света в смисъла на човешките творения. В него живее познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение. За него е ясно, че Бог не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата.
Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е Бог.
Той знае, че който мисли за Бога в неговия смисъл, не мисли едно мисловно съдържание надхвърлящо това, което мисли този, който е схванал природата в мисли. Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли божествено. Познанието на природата не се обогатява чрез знанието за Бога, а се преобразява. Познаващият Бога не знае нищо различно от познаващия природата, но той знае по друг начин. Познаващият Бога не може да прибави нито буква към познаването на природата; но през цялото негово познание на природата свети една нова светлина.
към текста >>
"
Бог
произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много.
Защото и при най-висшето и най-вътрешното единение с Бога божествената природа и божественото същество са високо, даже по-високо отколкото всяка висота; това отива до една божествена пропаст, до която никое създание никога не достига." В смисъла на своята епоха и в смисъла на своята професия на свещеник Таулер с право иска да бъде считан за вярващ католик. Той не възнамерява да противопостави на християнството еди друг възглед. Той само иска чрез своя възглед да задълбочи, да одухотвори това християнство. Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник. Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата.
"Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много.
Какво се ражда, когато казваме: Бог ражда в душата? Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият Бог? Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./. За Таулер разказите на писанието стават дреха, в които той облича процеси на вътрешния живот. "Ирод, който гонеше детето и искаше да го погуби, е един образец на света, който още иска да погуби това дете в един вярващ човек, ето защо човек трябва да бяга от него, ако иска да запази детето живо в себе си, а това дете е озарената вярваща душа на всеки човек."
към текста >>
Какво се ражда, когато казваме:
Бог
ражда в душата?
Той не възнамерява да противопостави на християнството еди друг възглед. Той само иска чрез своя възглед да задълбочи, да одухотвори това християнство. Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник. Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата. "Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много.
Какво се ражда, когато казваме: Бог ражда в душата?
Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият Бог? Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./. За Таулер разказите на писанието стават дреха, в които той облича процеси на вътрешния живот. "Ирод, който гонеше детето и искаше да го погуби, е един образец на света, който още иска да погуби това дете в един вярващ човек, ето защо човек трябва да бяга от него, ако иска да запази детето живо в себе си, а това дете е озарената вярваща душа на всеки човек."
към текста >>
Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият
Бог
?
Той само иска чрез своя възглед да задълбочи, да одухотвори това християнство. Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник. Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата. "Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много. Какво се ражда, когато казваме: Бог ражда в душата?
Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият Бог?
Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./. За Таулер разказите на писанието стават дреха, в които той облича процеси на вътрешния живот. "Ирод, който гонеше детето и искаше да го погуби, е един образец на света, който още иска да погуби това дете в един вярващ човек, ето защо човек трябва да бяга от него, ако иска да запази детето живо в себе си, а това дете е озарената вярваща душа на всеки човек."
към текста >>
Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият
Бог
и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./.
Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник. Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата. "Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много. Какво се ражда, когато казваме: Бог ражда в душата? Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият Бог?
Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./.
За Таулер разказите на писанието стават дреха, в които той облича процеси на вътрешния живот. "Ирод, който гонеше детето и искаше да го погуби, е един образец на света, който още иска да погуби това дете в един вярващ човек, ето защо човек трябва да бяга от него, ако иска да запази детето живо в себе си, а това дете е озарената вярваща душа на всеки човек."
към текста >>
"Защото знайте,
Бог
извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса.
Той трябва да е слушал много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача. Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя". Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер. Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата. Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него.
"Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса.
От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М. Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите. Тук не е моя задача да осветля с едно натрапчиво изследване едно човешко отношение, за което онзи, който разбира да чете въпросните съчинения, знае много добре, че то трябва да остане тайна. /Тези съчинения, за които става въпрос, са: "За един упорит философ, който благодарение на един свят свещеник е останал скромен и подчинен", 1338 г.; "Книгата за двамата мъже", "Рицарят пленник", 1349 г.; "Духовната стълба", 1357 г.; "Книгата на Учителя",1369 г.; "История на две петнадесетгодишни момчета"./ Когато за Таулер се казва, че на определена степен на неговия живот с него е станало едно преобразуване, каквото е това, което сега ще опиша, това е напълно достатъчно. Тук съвсем не става въпрос за личността Таулер, а за една личност "въобще".
към текста >>
Там не говори вече отделният човек, там говори
Бог
.
Един Учител поучава своите слушатели върху отношението на душата към мировата същност на нещата. Той говори за това, че човек не чувства вече да действат в него естествените, ограничени сили на неговата отделна личност, когато слиза в глъбините на своята душа.
Там не говори вече отделният човек, там говори Бог.
Там човекът не вижда Бога или света; там Бог вижда самия себе си. Човекът е станал едно с Бога.
към текста >>
Там човекът не вижда Бога или света; там
Бог
вижда самия себе си.
Един Учител поучава своите слушатели върху отношението на душата към мировата същност на нещата. Той говори за това, че човек не чувства вече да действат в него естествените, ограничени сили на неговата отделна личност, когато слиза в глъбините на своята душа. Там не говори вече отделният човек, там говори Бог.
Там човекът не вижда Бога или света; там Бог вижда самия себе си.
Човекът е станал едно с Бога.
към текста >>
Познанието не може да извлече света от един завършен
Бог
; то може само да се развива от един зародиш в посоката към един
Бог
.
Но в действителност тя не се придържа към това. В своето действие тя надхвърля своето познание. Тя става влечуго и по-късно млекопитаещо. Смисълът, който тя придава в действителност, надвишава смисъла, който и дава само нейното съзерцание. Познанието се издига над самото себе си, когато то добре разбере себе си.
Познанието не може да извлече света от един завършен Бог; то може само да се развива от един зародиш в посоката към един Бог.
Човекът, който е разбрал това, не иска да разглежда Бога като нещо намиращо се вън от него; той иска да се отнася с Бога като с едно същество, което върви заедно с него към една цел, която отначало е толкова неизвестна, колкото на рибата е неизвестна природата на млекопитаещето. Той иска да бъде не познавателна скрития или изявяващия се, битейния Бог, а приятел на божественото вършене и действие издигащо се над битието и не-битието. Един "приятел на Бога" в този смисъл беше мирянинът, който дойде при Учителя. И чрез него от един съзерцател на Същността на Бога. Учителят стана един "човек живеещ в духа", който не само съзерцаваше, а живееше в по-висш смисъл.
към текста >>
Той иска да бъде не познавателна скрития или изявяващия се, битейния
Бог
, а приятел на божественото вършене и действие издигащо се над битието и не-битието.
Тя става влечуго и по-късно млекопитаещо. Смисълът, който тя придава в действителност, надвишава смисъла, който и дава само нейното съзерцание. Познанието се издига над самото себе си, когато то добре разбере себе си. Познанието не може да извлече света от един завършен Бог; то може само да се развива от един зародиш в посоката към един Бог. Човекът, който е разбрал това, не иска да разглежда Бога като нещо намиращо се вън от него; той иска да се отнася с Бога като с едно същество, което върви заедно с него към една цел, която отначало е толкова неизвестна, колкото на рибата е неизвестна природата на млекопитаещето.
Той иска да бъде не познавателна скрития или изявяващия се, битейния Бог, а приятел на божественото вършене и действие издигащо се над битието и не-битието.
Един "приятел на Бога" в този смисъл беше мирянинът, който дойде при Учителя. И чрез него от един съзерцател на Същността на Бога. Учителят стана един "човек живеещ в духа", който не само съзерцаваше, а живееше в по-висш смисъл. Сега той вече не извличаше понятия и идеи на ума от своята вътрешност, а тези понятия и идеи извираха от него като жив, съществен Дух. Той вече не назидаваше просто своите слушатели; той ги разтърсваше.
към текста >>
Сега той вече не извличаше понятия и идеи на ума от своята вътрешност, а тези понятия и идеи извираха от него като
жив
, съществен Дух.
Човекът, който е разбрал това, не иска да разглежда Бога като нещо намиращо се вън от него; той иска да се отнася с Бога като с едно същество, което върви заедно с него към една цел, която отначало е толкова неизвестна, колкото на рибата е неизвестна природата на млекопитаещето. Той иска да бъде не познавателна скрития или изявяващия се, битейния Бог, а приятел на божественото вършене и действие издигащо се над битието и не-битието. Един "приятел на Бога" в този смисъл беше мирянинът, който дойде при Учителя. И чрез него от един съзерцател на Същността на Бога. Учителят стана един "човек живеещ в духа", който не само съзерцаваше, а живееше в по-висш смисъл.
Сега той вече не извличаше понятия и идеи на ума от своята вътрешност, а тези понятия и идеи извираха от него като жив, съществен Дух.
Той вече не назидаваше просто своите слушатели; той ги разтърсваше. Той не потопяваше техните души н тяхната вътрешност; а ги водеше в един нов живот. Това ни се разказва символично: Близо четиридесет души паднали чрез неговата проповед и били като мъртви.
към текста >>
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният
бог
чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване. Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език.
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива.
към текста >>
"Ако
Бог
би приел в себе си всички хора, които съществуват и са съществували някога, и би станал човек в тях, а те божествени в него, и ако това не би станало и с мене, тогава моето падение и моето отклонение никога не биха се поправили, защото това би станало и в мене.
По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива.
"Ако Бог би приел в себе си всички хора, които съществуват и са съществували някога, и би станал човек в тях, а те божествени в него, и ако това не би станало и с мене, тогава моето падение и моето отклонение никога не биха се поправили, защото това би станало и в мене.
И в това изправяне и подобряване аз не мога и не смея и не трябва да направя нищо, освен само да страдам, следователно Бог сам да върши и действа в мене всички неща и аз да го понасям него и всичките му дела и неговата божествена воля. Но тъй като аз не искам да понасям това, а проявявам своята особеност, т.е. Моето и себе си, на мене и мене и тем подобни, това пречи на Бога да прояви свободно и без препятствие своето дело в мене. Вследствие на това моето падение и моето отклонение остават неизправени."
към текста >>
И в това изправяне и подобряване аз не мога и не смея и не трябва да направя нищо, освен само да страдам, следователно
Бог
сам да върши и действа в мене всички неща и аз да го понасям него и всичките му дела и неговата божествена воля.
Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива. "Ако Бог би приел в себе си всички хора, които съществуват и са съществували някога, и би станал човек в тях, а те божествени в него, и ако това не би станало и с мене, тогава моето падение и моето отклонение никога не биха се поправили, защото това би станало и в мене.
И в това изправяне и подобряване аз не мога и не смея и не трябва да направя нищо, освен само да страдам, следователно Бог сам да върши и действа в мене всички неща и аз да го понасям него и всичките му дела и неговата божествена воля.
Но тъй като аз не искам да понасям това, а проявявам своята особеност, т.е. Моето и себе си, на мене и мене и тем подобни, това пречи на Бога да прояви свободно и без препятствие своето дело в мене. Вследствие на това моето падение и моето отклонение остават неизправени."
към текста >>
"Франкфуртиецът" не иска да говори като изолиран човек; той иска да остави
Бог
да говори.
"Франкфуртиецът" не иска да говори като изолиран човек; той иска да остави Бог да говори.
Естествено той знае, че все пак може да стори това само като отделна, особена личност; но той е "приятел на Бога", т.е. Човек, който не иска да опише същността на живота чрез съзерцание, а да покаже началото на едно ново направление на развитието чрез живия дух. Обясненията в книгата са различни указания, как се стига до този път. Постоянно се възвръща към основната мисъл: човек трябва да изхвърли от себе си всичко, което е свързано с онзи възглед, който го прави да се яви като отделна, особена личност. Тази мисъл изглежда се застъпва само относно моралния живот; обаче тя направо трябва да бъде пренесена и върху висшия живот на познанието.
към текста >>
А там където създанието или човекът изгубва своята особеност, своята себичност и самия себе си и излиза из себе си, там
бог
се съединява с това, което е негово, т.е.
В Аза на човека просиява най-висшата светлина. Но тази светлина дава на неговия свят от представи истинския отблясък само тогава, когато той забелязва, че това не е неговата собствена светлина, а всеобщата мирова Светлина. Ето защо не съществува познание по-важно от себепознанието; и не съществува никакво друго познание, което да изведе човека така съвършено над самия него. Когато "Азът" правилно познава себе си, това не е вече никакъв "Аз". Авторът изразява във въпросното съчинение това така: "защото качеството на Бога е да бъде съблечен от това и онова, да бъде без себичност и азовост; а естество и качество на създанието е то да търси себе си и своето, и "това" и "онова" и да го иска; и във всичко, което върши или изоставя, то иска да получи това, което му липсва и му е нужно.
А там където създанието или човекът изгубва своята особеност, своята себичност и самия себе си и излиза из себе си, там бог се съединява с това, което е негово, т.е.
с неговата себичност." /24та глава/.
към текста >>
Руисбрьок има предвид душевния живот, който се вживява в неговия
Бог
; а Герсон само такъв душевен живот, който иска да люби Бога, когото никога не може да изживее в самия себе си.
За Герсон мистиката не беше нищо друго, освен човек да има едно топло чувство за всичко, което се изявява в това съдържание на учението. За Руисбрьок мистиката беше една вяра, че всяко съдържание на учението също се ражда в душата. Ето защо Герсон укорява Руисбрьок, че той си въобразява, да притежава не само способността да вижда с яснота Всемирното същество, но че в самото това виждане се изразява една дейност на Всемирното същество. Руисбрьок не можеше да бъде разбран от Герсон. Двамата говореха за съвършено различни неща.
Руисбрьок има предвид душевния живот, който се вживява в неговия Бог; а Герсон само такъв душевен живот, който иска да люби Бога, когото никога не може да изживее в самия себе си.
Както и мнозина други, Герсон се бореше срещу нещо, което му беше съвършено чуждо, защото не можеше да го обхване с опитността*/*В моите трудове ще се намери, че аз говоря върху "мистиката" по различни начини. Привидното противоречие, което някои личности искат да видят в това, е изяснено в забележките към новото издание на моята книга "Теория на познанието в Гьотевия светоглед", стр.110/.
към текста >>
32.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Според това, дали се счита за повече или по-малко просветлен, за него светът се превръща в една сляпо действаща машина или в един организъм, или в целесъобразно построение на един личен
Бог
; а може би и в една формация, която се прониква и управлява от една "мирова душа", за която има повече или по-малко ясна представа.
Накрая Николай стига до същия вътрешен живот както Майстер Екхарт; но вътрешният живот на първия има като съдържание едно богато знание. Пълното значение на разликата ни става ясно, когато помислим, че за онзи, който се занимава с различните науки, съществува близката опасност да не оцени правилно значението на онзи начин на познание, който изяснява отделните области на науката. Такъв човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че съществува само един единствен род познание. Тогава той или ще подцени или ще надцени това познание, което води до целта във въпроси на отделните науки. В единия случай той ще пристъпи и към обектите на най-висшия духовен живот така, както към една задача на физиката, и ще се отнася с тях служейки си с понятия, с които си служи и по отношение на притегателната сила или на електричеството.
Според това, дали се счита за повече или по-малко просветлен, за него светът се превръща в една сляпо действаща машина или в един организъм, или в целесъобразно построение на един личен Бог; а може би и в една формация, която се прониква и управлява от една "мирова душа", за която има повече или по-малко ясна представа.
В другия случай той ще забележи, че познанието, за което той единствено има опитност, е годно само за нещата в сетивния свят; тогава той става съмняващ се човек, който си казва: Ние не можем да знаем нищо върху нещата, които се намират над сетивния свят. Нашето знание има граници. За нуждите на по-висшия живот ние трябва да се хвърлим в обятията на една незасегната от знанието вяра. За един учен богослов като Николай Кузански, който беше същевременно естественик, беше особено близо втората опасност. Съобразно с неговото научно възпитание, той изхождаше от схоластиката, от онзи начин на мислене, който беше господствуващ сред научния живот в църквата на Средновековието, и който бе доведен до най-високо разцъфтяване от Тома Аквински /1225-1274 г./, "князът на схоластиците".
към текста >>
Ако би устремил погледа на своите духовни очи към това, което счита за образ, тогава той би видял, че в този мним образ се изявява духовното съдържание на нещата; тогава той би открил, че в неговата вътрешност
Бог
не само отразява своя образ, но че той живее там, присъства съществено.
Схоластикът не можеше да стигне до едно друго понятие на познанието. За това му пречеше догматичното съдържание на учението на богословието.
Ако би устремил погледа на своите духовни очи към това, което счита за образ, тогава той би видял, че в този мним образ се изявява духовното съдържание на нещата; тогава той би открил, че в неговата вътрешност Бог не само отразява своя образ, но че той живее там, присъства съществено.
При вглеждането в своята вътрешност той би видял не една тъмна пропаст, една безкрайна празнота, но също и не само един образ на Бога; той би почувствал, че в него пулсира един живот, който е самият божествен живот; и че неговият собствен живот е именно живот на Бога. Това не можеше да допусне схоластикът. Според неговото мнение Бог не можеше да влезе в него и да говори от него; той можеше да съществува в него само като образ. В действителност Божеството трябваше да бъде предположено като намиращо се вън от Себето.
към текста >>
Според неговото мнение
Бог
не можеше да влезе в него и да говори от него; той можеше да съществува в него само като образ.
Схоластикът не можеше да стигне до едно друго понятие на познанието. За това му пречеше догматичното съдържание на учението на богословието. Ако би устремил погледа на своите духовни очи към това, което счита за образ, тогава той би видял, че в този мним образ се изявява духовното съдържание на нещата; тогава той би открил, че в неговата вътрешност Бог не само отразява своя образ, но че той живее там, присъства съществено. При вглеждането в своята вътрешност той би видял не една тъмна пропаст, една безкрайна празнота, но също и не само един образ на Бога; той би почувствал, че в него пулсира един живот, който е самият божествен живот; и че неговият собствен живот е именно живот на Бога. Това не можеше да допусне схоластикът.
Според неговото мнение Бог не можеше да влезе в него и да говори от него; той можеше да съществува в него само като образ.
В действителност Божеството трябваше да бъде предположено като намиращо се вън от Себето.
към текста >>
Понеже
Бог
е създал света според мисли, когато схващаме мислите в света, ние можем също да схванем следите на Божественото в света чрез научно размишление.
При Божественото обектът не е даден в опитността; той може да бъде постигнат само във вярата. Следователно за схоластика най-висшите неща не са обект на знанието, а само на вярата. Във всеки случай, според схващането на схоластиката, отношението на знанието към вярата не трябва да си го представяме така, че в определена област царува само знанието, в друга област само вярата. Защото "познаването на съществуващото /на битието/ е възможно за нас, понеже то произхожда самото от едно творческо познание; нещата са за духа, защото те са от духа; те имат да ни кажат нещо, защото имат един смисъл, който един по-висш разум е вложил в тях" /О. Вилман, История на Идеализма, т.2., стр.383/.
Понеже Бог е създал света според мисли, когато схващаме мислите в света, ние можем също да схванем следите на Божественото в света чрез научно размишление.
Но това, което е Бог в неговата същност, ние можем да го схванем само чрез откровението, което ни се дава по един свръхестествен начин и което трябва да вярваме. Това, което трябва да познаваме за най-висшите неща, върху него не решава никаква човешка наука, а вярата; "а на вярата принадлежи всичко, което се съдържа в писанието на новия и стария завет и в божествените откровения." /Йозеф Клойтген, Богословието на древността, т.1., стр.39/.
към текста >>
Но това, което е
Бог
в неговата същност, ние можем да го схванем само чрез откровението, което ни се дава по един свръхестествен начин и което трябва да вярваме.
Следователно за схоластика най-висшите неща не са обект на знанието, а само на вярата. Във всеки случай, според схващането на схоластиката, отношението на знанието към вярата не трябва да си го представяме така, че в определена област царува само знанието, в друга област само вярата. Защото "познаването на съществуващото /на битието/ е възможно за нас, понеже то произхожда самото от едно творческо познание; нещата са за духа, защото те са от духа; те имат да ни кажат нещо, защото имат един смисъл, който един по-висш разум е вложил в тях" /О. Вилман, История на Идеализма, т.2., стр.383/. Понеже Бог е създал света според мисли, когато схващаме мислите в света, ние можем също да схванем следите на Божественото в света чрез научно размишление.
Но това, което е Бог в неговата същност, ние можем да го схванем само чрез откровението, което ни се дава по един свръхестествен начин и което трябва да вярваме.
Това, което трябва да познаваме за най-висшите неща, върху него не решава никаква човешка наука, а вярата; "а на вярата принадлежи всичко, което се съдържа в писанието на новия и стария завет и в божествените откровения." /Йозеф Клойтген, Богословието на древността, т.1., стр.39/.
към текста >>
"Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от Гърция по море като чрез озарение отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който
Бог
ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това озарение участват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици.
Ясно е, обаче, че същността на нещата може да бъде намерена само чрез тази степен на познанието. Николай от Куза не говори със своето "учено невежество" за нищо друго освен за онова знание, което е новородено като вътрешно изживяване. Той сам разказва, как е стигнал до това вътрешно изживяване.
"Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от Гърция по море като чрез озарение отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който Бог ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това озарение участват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици.
В неговия начин на мислене ние познаваме едно съобразно възобновяване на възгледите, които срещаме в съчиненията на някой си Дионисий. Споменатият вече Скотус Еригена е превел тези съчинения на латински. Той нарича автора "великият и божествен откривател". Въпросните съчинения са споменати първо в първата половина на 6-ия век. Те се приписваха на споменатия в Деяния на Апостолите Дионисий Ареопагита, който бил обърнат към християнството от апостол Павел.
към текста >>
Ето защо ако припише на първичната основа /
Бог
/ качества, които е познал при нисшите неща, такива качества могат да бъдат само помощни представи на слабия дух, който снижава първичната основа до себе си, за да може да си я представи.
Ето защо човек не трябва да иска да схване тази първична основа със същите понятия и идеи както нещата.
Ето защо ако припише на първичната основа /Бог/ качества, които е познал при нисшите неща, такива качества могат да бъдат само помощни представи на слабия дух, който снижава първичната основа до себе си, за да може да си я представи.
Всъщност не трябва да се твърди, че Бог притежава някакво качество, което нисшите неща имат. Никога не трябва да се казва, че Бог е. Защото и "битието" е една представа, която човек си е образувал при нисшите неща. Обаче Бог е над "битието" и "не-битието". Следователно Бог, на когото приписваме качества, не е истинския Бог.
към текста >>
Всъщност не трябва да се твърди, че
Бог
притежава някакво качество, което нисшите неща имат.
Ето защо човек не трябва да иска да схване тази първична основа със същите понятия и идеи както нещата. Ето защо ако припише на първичната основа /Бог/ качества, които е познал при нисшите неща, такива качества могат да бъдат само помощни представи на слабия дух, който снижава първичната основа до себе си, за да може да си я представи.
Всъщност не трябва да се твърди, че Бог притежава някакво качество, което нисшите неща имат.
Никога не трябва да се казва, че Бог е. Защото и "битието" е една представа, която човек си е образувал при нисшите неща. Обаче Бог е над "битието" и "не-битието". Следователно Бог, на когото приписваме качества, не е истинския Бог. Ние идваме до истинския Бог, когато над един Бог с такива качества си представим един "свръхбог".
към текста >>
Никога не трябва да се казва, че
Бог
е.
Ето защо човек не трябва да иска да схване тази първична основа със същите понятия и идеи както нещата. Ето защо ако припише на първичната основа /Бог/ качества, които е познал при нисшите неща, такива качества могат да бъдат само помощни представи на слабия дух, който снижава първичната основа до себе си, за да може да си я представи. Всъщност не трябва да се твърди, че Бог притежава някакво качество, което нисшите неща имат.
Никога не трябва да се казва, че Бог е.
Защото и "битието" е една представа, която човек си е образувал при нисшите неща. Обаче Бог е над "битието" и "не-битието". Следователно Бог, на когото приписваме качества, не е истинския Бог. Ние идваме до истинския Бог, когато над един Бог с такива качества си представим един "свръхбог". За този Бог ние не можем да знаем в обикновения смисъл нищо.
към текста >>
Обаче
Бог
е над "битието" и "не-битието".
Ето защо човек не трябва да иска да схване тази първична основа със същите понятия и идеи както нещата. Ето защо ако припише на първичната основа /Бог/ качества, които е познал при нисшите неща, такива качества могат да бъдат само помощни представи на слабия дух, който снижава първичната основа до себе си, за да може да си я представи. Всъщност не трябва да се твърди, че Бог притежава някакво качество, което нисшите неща имат. Никога не трябва да се казва, че Бог е. Защото и "битието" е една представа, която човек си е образувал при нисшите неща.
Обаче Бог е над "битието" и "не-битието".
Следователно Бог, на когото приписваме качества, не е истинския Бог. Ние идваме до истинския Бог, когато над един Бог с такива качества си представим един "свръхбог". За този Бог ние не можем да знаем в обикновения смисъл нищо. За да стигнем до него, "знанието" трябва да се влее в "не-знанието".
към текста >>
Следователно
Бог
, на когото приписваме качества, не е истинския
Бог
.
Ето защо ако припише на първичната основа /Бог/ качества, които е познал при нисшите неща, такива качества могат да бъдат само помощни представи на слабия дух, който снижава първичната основа до себе си, за да може да си я представи. Всъщност не трябва да се твърди, че Бог притежава някакво качество, което нисшите неща имат. Никога не трябва да се казва, че Бог е. Защото и "битието" е една представа, която човек си е образувал при нисшите неща. Обаче Бог е над "битието" и "не-битието".
Следователно Бог, на когото приписваме качества, не е истинския Бог.
Ние идваме до истинския Бог, когато над един Бог с такива качества си представим един "свръхбог". За този Бог ние не можем да знаем в обикновения смисъл нищо. За да стигнем до него, "знанието" трябва да се влее в "не-знанието".
към текста >>
Ние идваме до истинския
Бог
, когато над един
Бог
с такива качества си представим един "свръхбог".
Всъщност не трябва да се твърди, че Бог притежава някакво качество, което нисшите неща имат. Никога не трябва да се казва, че Бог е. Защото и "битието" е една представа, която човек си е образувал при нисшите неща. Обаче Бог е над "битието" и "не-битието". Следователно Бог, на когото приписваме качества, не е истинския Бог.
Ние идваме до истинския Бог, когато над един Бог с такива качества си представим един "свръхбог".
За този Бог ние не можем да знаем в обикновения смисъл нищо. За да стигнем до него, "знанието" трябва да се влее в "не-знанието".
към текста >>
За този
Бог
ние не можем да знаем в обикновения смисъл нищо.
Никога не трябва да се казва, че Бог е. Защото и "битието" е една представа, която човек си е образувал при нисшите неща. Обаче Бог е над "битието" и "не-битието". Следователно Бог, на когото приписваме качества, не е истинския Бог. Ние идваме до истинския Бог, когато над един Бог с такива качества си представим един "свръхбог".
За този Бог ние не можем да знаем в обикновения смисъл нищо.
За да стигнем до него, "знанието" трябва да се влее в "не-знанието".
към текста >>
33.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
И
Бог
, който е на небето, той е в човека".
Така той се е издигнал до степента на "Духовната душа". На края той познава, че в тази духовна душа изживява най-дълбоката Първопричина на света, на мировото съществуване; духовната душа престава да бъде индивидуална, отделна. Ражда се познанието, за което Екхарт говореше, когато човек чувства да говори в него не той самият, а Първичното същество. Настъпило е онова състояние, когато Всемирният Дух вижда самия себе си в човека. Парацелзий е изразил това чувство в простите думи: "А това великото, което трябва да помислите: Няма нищо на небето и на земята, което да не е в човека.
И Бог, който е на небето, той е в човека".
към текста >>
Тогава твори не човекът, който живее във времето, а
Бог
твори, който е от вечността.
Обаче, въпреки че в известен смисъл Парацелзий мисли напълно в духа на своето време, той все пак е схванал по един дълбокомислен начин отношението на човека към природата по отношение на развитието, ставането. Той не виждаше в Първичното същество на света нещо, което съществува някъде като нещо завършено, а схващаше Божественото в ставане, в развитие. Благодарение на това той можа да припише на човека действително една самотворческа дейност. Ако Първичното Божествено същество съществуваше веднъж за винаги, тогава не може да става дума за едно истинско творчество на човека.
Тогава твори не човекът, който живее във времето, а Бог твори, който е от вечността.
Обаче за Парацелзий не съществува такъв Бог от вечността. За него има само едно вечно ставане и човекът е един член в това вечно ставане. Това, което човекът образува, не е съществувало по никакъв начин по-рано. Това, което човекът твори, така както той твори, то е едно първично творение. Ако трябва да го наречем божествено, ние трябва да го наречем така само в смисъла, в който то е човешко творение.
към текста >>
Обаче за Парацелзий не съществува такъв
Бог
от вечността.
Обаче, въпреки че в известен смисъл Парацелзий мисли напълно в духа на своето време, той все пак е схванал по един дълбокомислен начин отношението на човека към природата по отношение на развитието, ставането. Той не виждаше в Първичното същество на света нещо, което съществува някъде като нещо завършено, а схващаше Божественото в ставане, в развитие. Благодарение на това той можа да припише на човека действително една самотворческа дейност. Ако Първичното Божествено същество съществуваше веднъж за винаги, тогава не може да става дума за едно истинско творчество на човека. Тогава твори не човекът, който живее във времето, а Бог твори, който е от вечността.
Обаче за Парацелзий не съществува такъв Бог от вечността.
За него има само едно вечно ставане и човекът е един член в това вечно ставане. Това, което човекът образува, не е съществувало по никакъв начин по-рано. Това, което човекът твори, така както той твори, то е едно първично творение. Ако трябва да го наречем божествено, ние трябва да го наречем така само в смисъла, в който то е човешко творение.
към текста >>
34.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е
Бог
и що е човекът и що възнамерява
Бог
да стори с човек".
Това, което звучи срещу нас от съчиненията на Гьорлицкия обущар Яков Бьоме /1575-1624 г./ е като едно възкликване на Природата, която, достигнала върха на своето ставане /развитие/, се удивлява на своята същност. Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост.
Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек".
Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него. Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ. Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам. На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам.
към текста >>
"Външният свят не е
Бог
и във вечността не ще бъде наречен
Бог
, а той е само една същност, в която
Бог
се изявява..... Когато се казва:
Бог
е всичко,
Бог
е небето и земята, а също и външния свят, това е истината; защото от него и в него води своето начало всичко.
Ето защо напълно в смисъла на Яков Бьоме е, да виждаме Добро и Зло във всяко нещо и във всеки процес на света; но съвсем не е в неговия смисъл да търсим първичното същество направо в едно смесване на доброто и злото. Първичното същество трябваше да погълне Злото; но злото не е съставна част на първичното същество. Яков Бьоме търси Първопричината на света; Но самият свят е произлязъл чрез първопричината от небитието.
"Външният свят не е Бог и във вечността не ще бъде наречен Бог, а той е само една същност, в която Бог се изявява..... Когато се казва: Бог е всичко, Бог е небето и земята, а също и външния свят, това е истината; защото от него и в него води своето начало всичко.
Но що мога да направя аз с такова говорене, което не е никаква религия? "
към текста >>
35.
ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"В по-висшите и по-отвлечени форми на религията това телесно явление се изоставя и
Бог
е почетан само като чист дух, без тяло
Бог
е дух и който му се кланя, трябва да му се кланя в дух и истина!
От такова гледище, достигнато от естествената наука, не можеше вече да се яви едно смесване на духовното и сетивното, ако човек правилно разбира самия себе си. Развитата естествена наука прави невъзможно да се търси в природата един дух, който хората си представят подобно на материалното, както една здрава мисъл прави невъзможно да търсим причината за движението на часовниковите стрелки не в законите на механиката /в духа на неорганическата природа/, а в някакъв особен демон, който произвежда това движение. С право Ернст Хекел трябваше да отхвърли грубата представа за Бога съставена по материален начин.
"В по-висшите и по-отвлечени форми на религията това телесно явление се изоставя и Бог е почетан само като чист дух, без тяло Бог е дух и който му се кланя, трябва да му се кланя в дух и истина!
Въпреки това обаче душевната дейност на този чист дух остава напълно същата, както тази на антропоморфното лице на Бога. В действителност хората си представят и този нематериален дух не безтелесен, а невидим, газообразен. Така стигаме до парадоксалната представа за Бога като едно газообразно гръбначно животно". /Хекел, Мировите загадки, стр. 333/. В действителност едно сетивно-фактическо съществуване на нещо духовно може да бъде прието само там, където непосредствено сетивният опит показва духовното; и трябва да се предполага само такава степен на духовното, каквато може да бъде възприемана по този начин.
към текста >>
36.
ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"
Бог
е в мене огънят, а аз в него блясъкът: Не сме ли ние най-тясно свързани един с друг?
Като събрани в един духовен фокус и лъчезарящи с една по-висша светлина се явиха идеите на горепосочените мислители в неговата книга: "Херувимов странствуващ поклонник. Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма. Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма. Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/.
"Бог е в мене огънят, а аз в него блясъкът: Не сме ли ние най-тясно свързани един с друг?
" "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
към текста >>
" "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "
Бог
ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от
Бог
,
Бог
цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма. Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма. Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/. "Бог е в мене огънят, а аз в него блясъкът: Не сме ли ние най-тясно свързани един с друг?
" "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
към текста >>
"Човече, когато твоят дух се издигне над място и време, ти можеш всеки момент да бъдеш във вечността." "Аз сам съм вечността, когато времето напусна и себе си обгръщам в Бога, и Бога в себе си." "Розата, която твоите външни очи виждат тук, тя е цъфтяла от вечността в Бога." "Кога застанеш в един център, ти всичко виждаш едно временно: Туй що сега и после става, и тук и в царството небесно." "Приятелю мой, докато в твоята мисъл има място, време: Ти не разбираш, що е
Бог
и вечността." "Когато човек се изтръгва от многообразието и се обръща към Бога, той стига до единството."
Като сетивно същество човекът е една вещ между другите вещи и неговите сетивни органи му донасят като сетивна индивидуалност сетивно знание за нещата в пространството и времето вън от него; но когато духът говори в човека, тогава не съществува никакво вън и никакво вътре; нищо не е тук и нищо не е там от това, което е духовно; нищо не е преди и нищо не е след: пространството и времето са изчезнали в съзерцанието на всемирния дух. Само докато човек гледа нещата като индивид, той е тук, а нещата са там; И само докато гледа нещата като индивид, едно е преди, друго е след.
"Човече, когато твоят дух се издигне над място и време, ти можеш всеки момент да бъдеш във вечността." "Аз сам съм вечността, когато времето напусна и себе си обгръщам в Бога, и Бога в себе си." "Розата, която твоите външни очи виждат тук, тя е цъфтяла от вечността в Бога." "Кога застанеш в един център, ти всичко виждаш едно временно: Туй що сега и после става, и тук и в царството небесно." "Приятелю мой, докато в твоята мисъл има място, време: Ти не разбираш, що е Бог и вечността." "Когато човек се изтръгва от многообразието и се обръща към Бога, той стига до единството."
към текста >>
"Когато се издигнеш над себе си и оставиш
Бог
да царува: В твоя дух става възнесението." "Тялото трябва да се издигне в духа, а духът в Бога: Там, гдето в него, о човече, ти вечно блажен ще живееш." "Колкото повече в мене чезне и изнемогва моят Аз: Толкова повече се засилва божият Аз."
С това е достигната онази висота, на която човек се издига над своя индивидуален аз и всяка противоположност между него и света престава да съществува. За него започва един по-висш живот. Вътрешното изживяване, което той изпитва, му се явява като смъртта на старец и възкресение в новия живот.
"Когато се издигнеш над себе си и оставиш Бог да царува: В твоя дух става възнесението." "Тялото трябва да се издигне в духа, а духът в Бога: Там, гдето в него, о човече, ти вечно блажен ще живееш." "Колкото повече в мене чезне и изнемогва моят Аз: Толкова повече се засилва божият Аз."
към текста >>
"Не съществува нищо, освен аз и ти; и ако не сме двама:
Бог
не е вече
Бог
и небето се сгромолясва."
От такова едно гледище човекът познава своето значение и значението на нещата в царството на вечната необходимост. Всемирната природа му се явява непосредствено като божествен Дух. Мисълта за един божествен всемирен Дух, който би могъл да бъде и да съществува над и наред с нещата на вселената, изчезва като една оборена представа. Този всемирен Дух се явява така разлят в нещата, така станал едно с нещата, че ние не бихме искали вече да си го представим, щом от него бихме отнели една единствена частица.
"Не съществува нищо, освен аз и ти; и ако не сме двама: Бог не е вече Бог и небето се сгромолясва."
към текста >>
"
Бог
не може да направи без мене и едно червейче: Ако аз не го поддържам заедно с него, то мигом ще загине." "Аз зная, че без мене
Бог
нито миг не може да живее: Ако загина аз, той по неволя трябва да предаде дух."
Човекът чувства като необходимо звено в мировата верига. Неговите деяния нямат вече нищо произволно или никаква индивидуалност в себе си. Това, което той върши, е необходимо в цялото, в мировата верига, която би се разпаднала, ако от нея би отпаднала неговата дейност.
"Бог не може да направи без мене и едно червейче: Ако аз не го поддържам заедно с него, то мигом ще загине." "Аз зная, че без мене Бог нито миг не може да живее: Ако загина аз, той по неволя трябва да предаде дух."
към текста >>
Обаче когато всичко външно се е вляло във вътрешността, когато противоположността между "Аз и свят", "външно и вътрешно", "природа и дух" е изчезнала: Тогава човек чувства всичко, което го тласка, само като свой собствен подтик "постави ме, колкото здраво искаш, в хиляди железни окови, аз все пак ще бъда напълно свободен и необвързан." "Ако моята воля умре,
Бог
е принуден да върши това, което аз искам: Аз самият предписвам образеца и целта."
Едва на тази висота човек вижда нещата в тяхната истинска същност. Той не се нуждае вече да приписва на най-малкото, на грубо-сетивното една духовна същност отвън. Защото така, както е това най-малкото, в цялата негова маломерност и груба сетивност, то е член на Цялото. "Колкото и мръсна да е една прашинка, колкото и малко да е едно петънце, мъдрецът вижда в него славата на Бога." "В едно синапово зрънце, когато го разбереш, се намира образът на горните и долни неща." На тази висота човекът се чувства свободно. Защото принуда има само там, където нещо отвън може да принуди човека.
Обаче когато всичко външно се е вляло във вътрешността, когато противоположността между "Аз и свят", "външно и вътрешно", "природа и дух" е изчезнала: Тогава човек чувства всичко, което го тласка, само като свой собствен подтик "постави ме, колкото здраво искаш, в хиляди железни окови, аз все пак ще бъда напълно свободен и необвързан." "Ако моята воля умре, Бог е принуден да върши това, което аз искам: Аз самият предписвам образеца и целта."
към текста >>
37.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
За нея формите на организмите не са създадени от един човекоподобен
Бог
; тя проследява тяхното развитие в сетивния свят според чисто природни закони.
Тази естествена наука не даде на природата нищо, което да не и принадлежи. Тя прогони от нея всичко, което не трябва да се търси там, но което се намира само във вътрешността на човека. Тя не вижда вече в природата никакво същество, което да е подобно на човешката душа и което да твори както човекът твори.
За нея формите на организмите не са създадени от един човекоподобен Бог; тя проследява тяхното развитие в сетивния свят според чисто природни закони.
Майстер Екхарт както и Таулер, а също Яков Бьоме както и Ангелус Силезиус би трябвало да изпитат най-дълбоко задоволство наблюдавайки тази естествена наука. Духът, в който те искаха да разглеждат света, е преминал в пълния смисъл върху наблюдението на природата, ако това наблюдение се разбира правилно. Това, което те още не можеха да сторят, а именно да осветят и фактите на природата със светлината, която беше изгряла за тях, това несъмнено би било техен копнеж, ако тази естествена наука би съществувала по тяхно време. Те не можаха да сторят това; защото никаква геология, никаква "естествена история на сътворението" не им разказва за процесите в природата. Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси.
към текста >>
38.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
„Един
Бог
е всевелик между Боговете и човеците,
„Един Бог е всевелик между Боговете и човеците,
към текста >>
Той може да се нарече „скритият
Бог
", защото сетивният човек не може да го намери никъде.
Такъв е бил и Богът на Мистериите.
Той може да се нарече „скритият Бог", защото сетивният човек не може да го намери никъде.
Отправи погледа си навън към нещата и ти не ще намериш нищо божествено.
към текста >>
Защото
Бог
не съществува за твоите сетива и за твоя ум, който е насочен към сетивните възприятия.
Обучи своя ум и ти ще прозреш по какви закони се раждат и умират нещата; но и твоят ум също няма да ти открие божествения свят. Пропий фантазията си с религиозно чувство; ти ще създадеш образите, които можеш да вземеш за Богове, но твоят ум ги разпокъсва, защото той показва, че ти сам си ги създал, като за целта си взел материала от сетивния свят. Докато наблюдаваш нещата около теб като надарен с ум, ти ще бъдеш човек, който отрича Бога.
Защото Бог не съществува за твоите сетива и за твоя ум, който е насочен към сетивните възприятия.
Бог е като омагьосан в света. Ти се нуждаеш от неговата собствена сила, за да го намериш. Тази сила трябва да събудиш ти в себе си.
към текста >>
Бог
е като омагьосан в света.
Обучи своя ум и ти ще прозреш по какви закони се раждат и умират нещата; но и твоят ум също няма да ти открие божествения свят. Пропий фантазията си с религиозно чувство; ти ще създадеш образите, които можеш да вземеш за Богове, но твоят ум ги разпокъсва, защото той показва, че ти сам си ги създал, като за целта си взел материала от сетивния свят. Докато наблюдаваш нещата около теб като надарен с ум, ти ще бъдеш човек, който отрича Бога. Защото Бог не съществува за твоите сетива и за твоя ум, който е насочен към сетивните възприятия.
Бог е като омагьосан в света.
Ти се нуждаеш от неговата собствена сила, за да го намериш. Тази сила трябва да събудиш ти в себе си.
към текста >>
И сега за него започва великата световна драма, в която той е
жив
участник.
Ето какво научаваше кандидатът за посвещение.
И сега за него започва великата световна драма, в която той е жив участник.
Тази драма се състоеше в това, да бъде освободен омагьосаният Бог. Къде е Бог? Този беше въпросът, който изникваше пред душата на миста. Бог не е тук, но природата е тук. Той трябва да бъде намерен в природата.
към текста >>
Тази драма се състоеше в това, да бъде освободен омагьосаният
Бог
.
Ето какво научаваше кандидатът за посвещение. И сега за него започва великата световна драма, в която той е жив участник.
Тази драма се състоеше в това, да бъде освободен омагьосаният Бог.
Къде е Бог? Този беше въпросът, който изникваше пред душата на миста. Бог не е тук, но природата е тук. Той трябва да бъде намерен в природата. В нея е намерил той своя омагьосан гроб.
към текста >>
Къде е
Бог
?
Ето какво научаваше кандидатът за посвещение. И сега за него започва великата световна драма, в която той е жив участник. Тази драма се състоеше в това, да бъде освободен омагьосаният Бог.
Къде е Бог?
Този беше въпросът, който изникваше пред душата на миста. Бог не е тук, но природата е тук. Той трябва да бъде намерен в природата. В нея е намерил той своя омагьосан гроб. Мистът схващаше в един висш смисъл думите: „Бог е любов".
към текста >>
Бог
не е тук, но природата е тук.
Ето какво научаваше кандидатът за посвещение. И сега за него започва великата световна драма, в която той е жив участник. Тази драма се състоеше в това, да бъде освободен омагьосаният Бог. Къде е Бог? Този беше въпросът, който изникваше пред душата на миста.
Бог не е тук, но природата е тук.
Той трябва да бъде намерен в природата. В нея е намерил той своя омагьосан гроб. Мистът схващаше в един висш смисъл думите: „Бог е любов". Защото Бог е довел тази любов до външна проява. Той е отдал себе си в безгранична Любов; той се е разлял и раздробил в разнообразието на природните неща; те живеят, но не и той в тях.
към текста >>
Мистът схващаше в един висш смисъл думите: „
Бог
е любов".
Къде е Бог? Този беше въпросът, който изникваше пред душата на миста. Бог не е тук, но природата е тук. Той трябва да бъде намерен в природата. В нея е намерил той своя омагьосан гроб.
Мистът схващаше в един висш смисъл думите: „Бог е любов".
Защото Бог е довел тази любов до външна проява. Той е отдал себе си в безгранична Любов; той се е разлял и раздробил в разнообразието на природните неща; те живеят, но не и той в тях. Той почива в тях. Но човек може да го пробуди в себе си, като освободи и разшири познанието си за Бога.
към текста >>
Защото
Бог
е довел тази любов до външна проява.
Този беше въпросът, който изникваше пред душата на миста. Бог не е тук, но природата е тук. Той трябва да бъде намерен в природата. В нея е намерил той своя омагьосан гроб. Мистът схващаше в един висш смисъл думите: „Бог е любов".
Защото Бог е довел тази любов до външна проява.
Той е отдал себе си в безгранична Любов; той се е разлял и раздробил в разнообразието на природните неща; те живеят, но не и той в тях. Той почива в тях. Но човек може да го пробуди в себе си, като освободи и разшири познанието си за Бога.
към текста >>
В тази душа има едно място, в което омагьосаният
Бог
може да оживее, да възкръсне.
И сега човек поглежда в себе си. Божественото действува в неговото душа като скрита творческа сила, като сила, лишена още от съществувание.
В тази душа има едно място, в което омагьосаният Бог може да оживее, да възкръсне.
Душата е майката, която е приела Бога от природата. Ако душата се остави да бъде оплодена от природата, тя ще роди нещо Божествено. От брака на душата с природата се ражда Бог. Това не е вече „скритият Бог", това е проявеният Бог. Той има живот, живот достъпен за възприятието, който се движи, ходи между хората.
към текста >>
От брака на душата с природата се ражда
Бог
.
И сега човек поглежда в себе си. Божественото действува в неговото душа като скрита творческа сила, като сила, лишена още от съществувание. В тази душа има едно място, в което омагьосаният Бог може да оживее, да възкръсне. Душата е майката, която е приела Бога от природата. Ако душата се остави да бъде оплодена от природата, тя ще роди нещо Божествено.
От брака на душата с природата се ражда Бог.
Това не е вече „скритият Бог", това е проявеният Бог. Той има живот, живот достъпен за възприятието, който се движи, ходи между хората. Той е освободеният Бог, потомък на омагьосания Бог. Разбира се, това не е великият Бог, който е бил, който е, и ще бъде, но в известен смисъл може да бъде взет и за негово откровение. Бог-Отец остава тих в скрития свят, за човека се ражда Синът в неговата собствена душа.
към текста >>
Това не е вече „скритият
Бог
", това е проявеният
Бог
.
Божественото действува в неговото душа като скрита творческа сила, като сила, лишена още от съществувание. В тази душа има едно място, в което омагьосаният Бог може да оживее, да възкръсне. Душата е майката, която е приела Бога от природата. Ако душата се остави да бъде оплодена от природата, тя ще роди нещо Божествено. От брака на душата с природата се ражда Бог.
Това не е вече „скритият Бог", това е проявеният Бог.
Той има живот, живот достъпен за възприятието, който се движи, ходи между хората. Той е освободеният Бог, потомък на омагьосания Бог. Разбира се, това не е великият Бог, който е бил, който е, и ще бъде, но в известен смисъл може да бъде взет и за негово откровение. Бог-Отец остава тих в скрития свят, за човека се ражда Синът в неговата собствена душа.
към текста >>
Той е освободеният
Бог
, потомък на омагьосания
Бог
.
Душата е майката, която е приела Бога от природата. Ако душата се остави да бъде оплодена от природата, тя ще роди нещо Божествено. От брака на душата с природата се ражда Бог. Това не е вече „скритият Бог", това е проявеният Бог. Той има живот, живот достъпен за възприятието, който се движи, ходи между хората.
Той е освободеният Бог, потомък на омагьосания Бог.
Разбира се, това не е великият Бог, който е бил, който е, и ще бъде, но в известен смисъл може да бъде взет и за негово откровение. Бог-Отец остава тих в скрития свят, за човека се ражда Синът в неговата собствена душа.
към текста >>
Разбира се, това не е великият
Бог
, който е бил, който е, и ще бъде, но в известен смисъл може да бъде взет и за негово откровение.
Ако душата се остави да бъде оплодена от природата, тя ще роди нещо Божествено. От брака на душата с природата се ражда Бог. Това не е вече „скритият Бог", това е проявеният Бог. Той има живот, живот достъпен за възприятието, който се движи, ходи между хората. Той е освободеният Бог, потомък на омагьосания Бог.
Разбира се, това не е великият Бог, който е бил, който е, и ще бъде, но в известен смисъл може да бъде взет и за негово откровение.
Бог-Отец остава тих в скрития свят, за човека се ражда Синът в неговата собствена душа.
към текста >>
Бог
-Отец остава тих в скрития свят, за човека се ражда Синът в неговата собствена душа.
От брака на душата с природата се ражда Бог. Това не е вече „скритият Бог", това е проявеният Бог. Той има живот, живот достъпен за възприятието, който се движи, ходи между хората. Той е освободеният Бог, потомък на омагьосания Бог. Разбира се, това не е великият Бог, който е бил, който е, и ще бъде, но в известен смисъл може да бъде взет и за негово откровение.
Бог-Отец остава тих в скрития свят, за човека се ражда Синът в неговата собствена душа.
към текста >>
Това е великата тайна на миста, че той сам създава своя
Бог
, но първо се подготвя, за да познае създадения от него
Бог
.
Ето как мистичното познание се превръща в един действителен космически процес. То е един процес, също така действителен, както и другите природни процеси, но на по-висока степен.
Това е великата тайна на миста, че той сам създава своя Бог, но първо се подготвя, за да познае създадения от него Бог.
Който не е мист, няма чувство за Отца на този Бог. Защото този Отец лежи невидим и омагьосан. Синът изглежда като роден от девица. Душата сякаш го е родила, без да бъде оплодена. Всички други неща, които тя ражда, са получени от сетивния свят.
към текста >>
Който не е мист, няма чувство за Отца на този
Бог
.
Ето как мистичното познание се превръща в един действителен космически процес. То е един процес, също така действителен, както и другите природни процеси, но на по-висока степен. Това е великата тайна на миста, че той сам създава своя Бог, но първо се подготвя, за да познае създадения от него Бог.
Който не е мист, няма чувство за Отца на този Бог.
Защото този Отец лежи невидим и омагьосан. Синът изглежда като роден от девица. Душата сякаш го е родила, без да бъде оплодена. Всички други неща, които тя ражда, са получени от сетивния свят. Тук може да се види и докосне техният Отец.
към текста >>
Единствен
Бог
-Синът е приет от вечния и скрит
Бог
-Отец.
Синът изглежда като роден от девица. Душата сякаш го е родила, без да бъде оплодена. Всички други неща, които тя ражда, са получени от сетивния свят. Тук може да се види и докосне техният Отец. Той има сетивен живот.
Единствен Бог-Синът е приет от вечния и скрит Бог-Отец.
към текста >>
39.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Бог
се е разлял в света на нещата.
В какво се състои първичният грях? Да бъде считано за най-сериозно нещо това, което не заслужава.
Бог се е разлял в света на нещата.
И който приема нещата без Бога, той ги взема сериозно за „гробище на Бога". Той би трябвало да играе с тях както едно дете и да употреби цялата си сериозност за да възкреси спящия в тях омагьосан Бог.
към текста >>
Той би трябвало да играе с тях както едно дете и да употреби цялата си сериозност за да възкреси спящия в тях омагьосан
Бог
.
В какво се състои първичният грях? Да бъде считано за най-сериозно нещо това, което не заслужава. Бог се е разлял в света на нещата. И който приема нещата без Бога, той ги взема сериозно за „гробище на Бога".
Той би трябвало да играе с тях както едно дете и да употреби цялата си сериозност за да възкреси спящия в тях омагьосан Бог.
към текста >>
Ти ще бъдеш един безсмъртен
Бог
, освободен от смъртта."
Ти ще бъдеш един безсмъртен Бог, освободен от смъртта."
към текста >>
Бог
, вечната световна хармония е в човешката душа.
По-дълбокият смисъл на света, това, което царува в него като вечна, закономерна необходимост, се проявява в човешката душа, то става в нея настояща действителност. Смисълът на света се проявява в душата. Този смисъл не лежи в това, което човек вижда, чува и докосва, но в това, което душата разкрива в своите глъбини. Следователно, вечният порядък е скрит в глъбините на душата. Като се потопим в душата, ние намираме вечността.
Бог, вечната световна хармония е в човешката душа.
Душата не е ограничена в телесния организъм, който е затворен в кожата на човека. Защото това, което се ражда в душата е редът, по който световете се въртят в небесното пространство. Душата не е в личността. Личността само доставя органа, чрез който се проявява световният ред. Нещо от Питагоровия дух прозира в това, което казва църковният отец Григорий от Ница: „Казва се, че човешката природа е само нещо малко и ограничено, а Божеството безкрайно, но как може малкото да обхване Безкрайното?
към текста >>
40.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Бог
се разкрива в това развитие.
С това мъдростта намира своето правилно отношение към Космоса. Възкресението, освобождаването на Бога: това е истинското познание. В „Тимей" се проследява развитието на света от несъвършеното към съвършеното. Лесно можем да си представим този възходящ процес. Съществата се развиват.
Бог се разкрива в това развитие.
Развитието е едно възкресение на Бога от гроба. В хода на развитието се появява човекът. Платон показва, че заедно с човека възниква нещо особено. Човекът не е по-божествен от другите същества. Обаче в другите същества Бог присъствува по един скрит начин, а в човека по открит начин.
към текста >>
Обаче в другите същества
Бог
присъствува по един скрит начин, а в човека по открит начин.
Бог се разкрива в това развитие. Развитието е едно възкресение на Бога от гроба. В хода на развитието се появява човекът. Платон показва, че заедно с човека възниква нещо особено. Човекът не е по-божествен от другите същества.
Обаче в другите същества Бог присъствува по един скрит начин, а в човека по открит начин.
В края на „Тимей" стоят думите: „Сега вече бихме могли да твърдим, че нашето обяснение за Всемира постигна своята цел, защото след като този свят е бил надарен и изпълнен със смъртни и безсмъртни същества по описания начин, той сам се е превърнал в едно видимо същество от такова естество, което обхваща всичко видимо. Той се е превърнал в един образ на Твореца и в сетивно-възприемаемия Бог, превърнал се е в най-красивия, в най-добрия и съвършен свят, в този единствен и единороден свят."
към текста >>
Той се е превърнал в един образ на Твореца и в сетивно-възприемаемия
Бог
, превърнал се е в най-красивия, в най-добрия и съвършен свят, в този единствен и единороден свят."
В хода на развитието се появява човекът. Платон показва, че заедно с човека възниква нещо особено. Човекът не е по-божествен от другите същества. Обаче в другите същества Бог присъствува по един скрит начин, а в човека по открит начин. В края на „Тимей" стоят думите: „Сега вече бихме могли да твърдим, че нашето обяснение за Всемира постигна своята цел, защото след като този свят е бил надарен и изпълнен със смъртни и безсмъртни същества по описания начин, той сам се е превърнал в едно видимо същество от такова естество, което обхваща всичко видимо.
Той се е превърнал в един образ на Твореца и в сетивно-възприемаемия Бог, превърнал се е в най-красивия, в най-добрия и съвършен свят, в този единствен и единороден свят."
към текста >>
Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже
Бог
е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
Филон, за когото се казва, че е възкръсналият Платон, нарича „Син Божи" родената от човека мъдрост, която живее в душата и носи в себе си световния разум. Този световен разум, Логосът, се явява като книга, в която е нанесено и отбелязано „цялото съдържание на света".
Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
към текста >>
„Които иска да избегне Бога, той пада в собствените си ръце, защото две неща трябва да вземем под внимание: Всемирният Дух, който е
Бог
и нашият собствен Дух; този последният, ако иска да избяга от себе си, отива при Всемирния Дух; защото който се издига над своя собствен Дух, си казва, че този Дух е нищо и свързва всичко с Бога; но който се отклонява от Бога, премахва тази първооснова и поставя самия себе си в основата на всичко, което става."
„Които иска да избегне Бога, той пада в собствените си ръце, защото две неща трябва да вземем под внимание: Всемирният Дух, който е Бог и нашият собствен Дух; този последният, ако иска да избяга от себе си, отива при Всемирния Дух; защото който се издига над своя собствен Дух, си казва, че този Дух е нищо и свързва всичко с Бога; но който се отклонява от Бога, премахва тази първооснова и поставя самия себе си в основата на всичко, което става."
към текста >>
За него тя не е никакъв
Бог
.
Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез Любовта. Следователно в Любовта има нещо Божествено. Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото. След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ. Той разглежда Любовта като човек на познанието.
За него тя не е никакъв Бог.
Обаче тя е нещо, което води човека към Бога. Ерос, Любовта за него не е никакъв Бог. Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто. Но Ерос е само желанието за Красивото и Доброто. Следователно, той стои между човека и Бога.
към текста >>
Ерос, Любовта за него не е никакъв
Бог
.
Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото. След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ. Той разглежда Любовта като човек на познанието. За него тя не е никакъв Бог. Обаче тя е нещо, което води човека към Бога.
Ерос, Любовта за него не е никакъв Бог.
Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто. Но Ерос е само желанието за Красивото и Доброто. Следователно, той стои между човека и Бога. Той е един „Демон", един посредник между Земното и Божественото. Забележително е, че Сократ твърди как той не споделя своите собствени мисли, когато говори за Любовта.
към текста >>
Защото
Бог
е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто.
След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ. Той разглежда Любовта като човек на познанието. За него тя не е никакъв Бог. Обаче тя е нещо, което води човека към Бога. Ерос, Любовта за него не е никакъв Бог.
Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто.
Но Ерос е само желанието за Красивото и Доброто. Следователно, той стои между човека и Бога. Той е един „Демон", един посредник между Земното и Божественото. Забележително е, че Сократ твърди как той не споделя своите собствени мисли, когато говори за Любовта. Той заявява, че само разказва това, което една жена му е дала като откровение върху Любовта.
към текста >>
41.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Там, където народът изграждал образа на един
Бог
, на един мит, там те търсели по-висшата истина.
Така е и с миста, по отношение на неговите собствени закони, на силите, действуващи в него. Като знаещ, той трябва да създаде над себе си нещо Божествено. Такова отношение са заемали и посветените спрямо това, което народът създавал свръх природата. Такова отношение са заемали те спрямо света на Боговете и митовете на народа. Те са искали да познаят законите на Боговете и на митовете.
Там, където народът изграждал образа на един Бог, на един мит, там те търсели по-висшата истина.
към текста >>
Той приема, че някога първичното Същество,
Бог
, се е раздробило в четирите елемента огън, вода, земя и въздух или в множеството на битието.
Сега нека сравним този мит с възгледа на гръцкия философ Емпедокъл (490 -430 пр. Хр.).
Той приема, че някога първичното Същество, Бог, се е раздробило в четирите елемента огън, вода, земя и въздух или в множеството на битието.
Той противопоставя две сили, които в този свят на битието причиняват развитието и умирането: Любовта и Борбата. За елементите Емпедокъл казва:
към текста >>
Бог
(Озирис) е умъртвен.
Тези мисли за света и човека, които надвишават сетивната опитност, мистът можел да намери в мита за Озирис. Божествената творческа сила е разлята в света. Тя се явява под формата на четирите елемента.
Бог (Озирис) е умъртвен.
Човекът със своето познание, което е от божествено естество, трябва отново да го възкреси. Той трябва отново да го намери като Хорус (Син Божи, Логос, Мъдрост) в противоположността между Борбата (Тифон) и Любовта (Изида). Самият Емпедокъл изразява в гръцка форма своето основно убеждение, служейки си с представи, които са сходни с мита. Любовта е Афродита, Нейкос Борбата. Те свързват и разделят елементите.
към текста >>
42.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
„Когато освободен от тялото се издигнеш в света на свободния етер, ти ще бъдеш един безсмъртен
бог
, освободен от смъртта." В това изказване на Емпедокъл се отразява схващането на древните египтяни за Вечното в човека и неговата връзка с Божественото.
„Когато освободен от тялото се издигнеш в света на свободния етер, ти ще бъдеш един безсмъртен бог, освободен от смъртта." В това изказване на Емпедокъл се отразява схващането на древните египтяни за Вечното в човека и неговата връзка с Божественото.
Доказателство за това е така наречената „Книга на мъртвите", която е била разчетена благодарение на усърдието на изследователите от деветнадесетия век. (Виж Лепсиус: Книгата на мъртвите у древните египтяни. Берлин 1842 г.) Това е „най-великото литературно творение, което е останало запазено от египтяните". В него се намират най-различни поучения и молитви, които са били давани в гроба на всеки починал египтянин, за да му служат като пътеуказатели, кога то той се освобождава от преходните обвивки. В това литературно творение се съдържат най-интимните възгледи на египтяните върху Вечното и върху създаването на света.
към текста >>
В този възглед трябва по-скоро да говорим за една Божественост, отколкото за един завършен
Бог
.
Между състоянието „човек" и „божественото състояние" има само една разлика относно „степента" и относно „числото". В основата на всичко лежи възгледът на Мистериите за тайната на числото." Като мирово същество, Озирис е един, затова във всяка човешка душа той съществува като неделим. Всеки човек е един Озирис; въпреки това трябва да си представим единния Озирис като едно отделно същество. Човекът е обхванат от процеса на развитието. В края на неговото развитие стои „божественото състояние".
В този възглед трябва по-скоро да говорим за една Божественост, отколкото за един завършен Бог.
към текста >>
Това, което той действително носи в себе си, омагьосаният
Бог
, трябваше да се изяви в него.
Това, което той действително носи в себе си, омагьосаният Бог, трябваше да се изяви в него.
Този Бог е подтиснат от силата на земната природа. Тя трябва първо да бъде погребана, за да може да възкръсне висшата природа.
към текста >>
Този
Бог
е подтиснат от силата на земната природа.
Това, което той действително носи в себе си, омагьосаният Бог, трябваше да се изяви в него.
Този Бог е подтиснат от силата на земната природа.
Тя трябва първо да бъде погребана, за да може да възкръсне висшата природа.
към текста >>
В Евангелието на Лука се казва: „-
Бог
изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом.
Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя. Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка".
В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом.
Девицата се казваше Мария. Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31)
към текста >>
За тях се казва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и
Бог
бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас." (Йоан, 1, 1-14)
Предпоставките и за двете биографии трябва да се търсят в традициите на Мистериите, а не във външната физическа история. Буда и Исус са посветени до най-висока степен само за тези, които са наясно с тяхната божествена природа. С това техния живот се отдалечава от всичко преходно. Спрямо тях може да се приложи това, което се знае за посветените. Не са важни случайните събития на техния живот.
За тях се казва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас." (Йоан, 1, 1-14)
към текста >>
43.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Неговият Яхве бил
Бог
на целия народ.
Юдейството очакваше „Месия". Нищо чудно, че единственият по своя род посветен беше схващан само по този начин. Това хвърля особена светлина върху факта, че всичко, което по-рано е било достояние на отделни посветени в Мистериите, сега става общо достояние. Юдейската религия открай време е народна религия. Народът се усещал като едно цяло.
Неговият Яхве бил Бог на целия народ.
Ако трябваше да се роди Синът, той също трябваше да бъде спасител на народа. Тук не трябваше да бъде спасен отделният мист; спасението трябваше да стане достояние на целия народ. Следователно, в основата на юдейската религия лежи идеята, че един трябва да умре за всички.
към текста >>
44.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и
Бог
бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина."
Между чудесата, които приписват на Исус, на възкресението на Лазар във Витания несъмнено трябва да се отдаде твърде особено значение. Тук всички подробности от повествуванието се обединяват, за да кулминират в едно изпъкващо място от „Новия Завет". Трябва да напомним, че този разказ се намира само в Евангелието на Йоан, т. е. при онзи евангелист, който чрез пълните с дълбок смисъл встъпителни думи на своето Евангелие изисква едно съвършено точно разбиране на това, което съобщава.
Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина."
към текста >>
45.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Нужно е само да прочетем първите думи, за да предусетим дълбоката тайнственост на това писание: „Откровение на Исуса Христа, което му даде
Бог
, да покаже на рабите Си онова, което има да стане по необходимост.
Апокалипсисът или Тайното Откровение на Йоан е един твърде забележителен документ, поставен в края на Новия завет.
Нужно е само да прочетем първите думи, за да предусетим дълбоката тайнственост на това писание: „Откровение на Исуса Христа, което му даде Бог, да покаже на рабите Си онова, което има да стане по необходимост.
Той го даде в знаци и го изпрати чрез ангела Си на Своя раб Йоан." Това, което се открива тук е изпратено „в знаци". Следователно, не трябва да се взима неговият буквален смисъл, а да се търси един по-дълбок смисъл, за който значението на думите е само знак. Но и още много други неща сочат за един такъв „таен смисъл".
към текста >>
Посветеният встъпва в един нов живот: „И аз бях мъртъв, а ето, сега съм
жив
во веки веков и държа ключовете на ада и смъртта."
Посвещаваният трябва да мине през опитности, през които иначе човек минава при смъртта. Този, който го ръководи, трябва да го изведе над областта, в която раждането и смъртта имат някакво значение.
Посветеният встъпва в един нов живот: „И аз бях мъртъв, а ето, сега съм жив во веки веков и държа ключовете на ада и смъртта."
към текста >>
И всяко едно от съществата имаше по шест крила, а наоколо и извътре бяха пълни с очи; денем и нощем без прекъсване възклицаваха: Свят, свят, свят е Господ,
Бог
, Всемогъщият, които бе, който е и който ще бъде." Не е трудно да се разбере, че четирите животни означават свръхсетивния живот, стоящ в основата на формата на сетивните същества.
Същества, твърде напреднали в своето развитие по пътя на мъдростта, заобикалят първоизточника на живота, за да съзерцават неговата безгранична същност и да свидетелствуват за нея. „И пред престола и около престола имаше четири същества животни, пълни с очи отпред и отзад. Първото животно приличаше на лъв, второто на теле, третото имаше изглед на човек и четвъртото на летящ орел.
И всяко едно от съществата имаше по шест крила, а наоколо и извътре бяха пълни с очи; денем и нощем без прекъсване възклицаваха: Свят, свят, свят е Господ, Бог, Всемогъщият, които бе, който е и който ще бъде." Не е трудно да се разбере, че четирите животни означават свръхсетивния живот, стоящ в основата на формата на сетивните същества.
Те извисяват своите гласове по-късно, когато прозвучават тръбите, т.е. когато запечатаният в сетивните форми живот се превръща в духовен.
към текста >>
Агнето, което е било заклано и което
Бог
е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл.
Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл.
5, ст. 9-10). И при отварянето на всеки печат животните обясняват това, което знаят (гл. 6). При отварянето на първия печат, Йоан вижда един бял кон, на който седи конник с лък. Тук става видима първата космична сила, въплъщение на мисълта на сътворението. Тя се насочва по нов път от новия конник, християнството.
към текста >>
„И той ми каза: - Не запечатвай думите на пророчеството в тази книга, защото
Бог
е близо."
Ето как нагледно Апокалипсисът описва всички опасности, с които антихристовите сили заплашват християнството и как накрая то ще победи въпреки всичко. Всички други Богове преминават в единната християнска Божественост. „И градът не се нуждаеше от никакво слънце, нито от луна, които да го осветляват, защото Божието Откровение го озарява и неговият светилник е Агнето." (гл.21, ст.23). Тайната на „Йоановото Откровение" е, че Мистериите вече не са затворени.
„И той ми каза: - Не запечатвай думите на пророчеството в тази книга, защото Бог е близо."
към текста >>
46.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Не Вечното в душата побеждава смъртта и не то се пробужда като Божествен Принцип чрез своята сила; а това, което е било в Исус единният
Бог
, то ще се яви и ще възкреси душите.
С този велик идеал човек трябва все повече да се съединява в хода на своите прераждания. Исус поема върху себе си обожествяването на цялото човечество. В него търсят това, което по-рано е било търсено само в собствената душа. На човешката личност се отнема всичко, което винаги е било набирано в нея като Божествен принцип. Целият този Божествен Принцип можеше да бъде видян в Исус.
Не Вечното в душата побеждава смъртта и не то се пробужда като Божествен Принцип чрез своята сила; а това, което е било в Исус единният Бог, то ще се яви и ще възкреси душите.
Така личността приема съвършено ново значение. На тази личност се отнема Вечното, Безсмъртното. Тя остава сама. Ако не искаме да отричаме Вечното, трябва да припишем безсмъртието на тази личност. Вярата във вечното превръщане на душата се превръща във вяра, засягаща личното безсмъртие.
към текста >>
От сега нататък между личността и безграничния
Бог
не съществува вече нищо общо.
От сега нататък между личността и безграничния Бог не съществува вече нищо общо.
Човек трябва да се постави в непосредствена връзка с него. Досега човекът не беше способен да стане божествен в по-висока или по-ниска степен; той беше просто човек и стоеше в непосредствена, но външна връзка с Бога. Който познава древния възглед на Мистериите, трябва да чувствува това като съвършено нова нота в светогледа. Много личности от първите християнски столетия изживяха тази драма. Те познаваха естеството на Мистериите; ако искаха да станат християни, те трябваше да се отделят от Мистериите.
към текста >>
сл.Хр.) ни дава следния пример: „
Бог
не ни е забранил да си почиваме от добрите дела, празнувайки съботата.
Климент Александрийски, християнски писател с езическо образование (умрял през 217 г.
сл.Хр.) ни дава следния пример: „Бог не ни е забранил да си почиваме от добрите дела, празнувайки съботата.
Той е позволил на онези, които могат да ги разберат, да вземат участие в божествените тайни и в свещената светлина. Той не е открил на тълпата това, което не е подходящо за нея, но само на малцина, които е сметнал за достойни да разберат великата тайна и да се развиват съобразно с нея, както Бог е поверил неизразимото на Логоса, а не на писанието. Бог е дал на църквата едни като апостоли, други като пророци, трети като евангелисти, четвърти като пастири и учители за съвършенството на светиите, за делото на служенето, за съграждането на Христовото тяло."
към текста >>
Той не е открил на тълпата това, което не е подходящо за нея, но само на малцина, които е сметнал за достойни да разберат великата тайна и да се развиват съобразно с нея, както
Бог
е поверил неизразимото на Логоса, а не на писанието.
Климент Александрийски, християнски писател с езическо образование (умрял през 217 г. сл.Хр.) ни дава следния пример: „Бог не ни е забранил да си почиваме от добрите дела, празнувайки съботата. Той е позволил на онези, които могат да ги разберат, да вземат участие в божествените тайни и в свещената светлина.
Той не е открил на тълпата това, което не е подходящо за нея, но само на малцина, които е сметнал за достойни да разберат великата тайна и да се развиват съобразно с нея, както Бог е поверил неизразимото на Логоса, а не на писанието.
Бог е дал на църквата едни като апостоли, други като пророци, трети като евангелисти, четвърти като пастири и учители за съвършенството на светиите, за делото на служенето, за съграждането на Христовото тяло."
към текста >>
Бог
е дал на църквата едни като апостоли, други като пророци, трети като евангелисти, четвърти като пастири и учители за съвършенството на светиите, за делото на служенето, за съграждането на Христовото тяло."
Климент Александрийски, християнски писател с езическо образование (умрял през 217 г. сл.Хр.) ни дава следния пример: „Бог не ни е забранил да си почиваме от добрите дела, празнувайки съботата. Той е позволил на онези, които могат да ги разберат, да вземат участие в божествените тайни и в свещената светлина. Той не е открил на тълпата това, което не е подходящо за нея, но само на малцина, които е сметнал за достойни да разберат великата тайна и да се развиват съобразно с нея, както Бог е поверил неизразимото на Логоса, а не на писанието.
Бог е дал на църквата едни като апостоли, други като пророци, трети като евангелисти, четвърти като пастири и учители за съвършенството на светиите, за делото на служенето, за съграждането на Христовото тяло."
към текста >>
В този смисъл,
Бог
е нито битие, нито не- битие.
Сетивното възприятие замъглява виждането на Духа. Човек трябва да се издигне над сетивното. Но първоначално всички човешки понятия са извлечени от сетивното наблюдение. Това, което сетивният човек наблюдава, той го нарича битие; това, което не може да наблюдава, нарича го не-битие. Ето защо, ако човек иска да открие една действителна перспектива към Божественото, той трябва да се издигне над битието и не-битието, защото и това, последното, също произхожда от сетивната сфера.
В този смисъл, Бог е нито битие, нито не- битие.
Той е свръхсъществуващ. Ето защо той не може да бъде постигнат с обикновеното познание, което има работа с битието. Човек трябва да се издигне над себе си, над своето сетивно наблюдение, над своята умствена логика, за да намери прехода към духовното виждане; и тогава той може да погледне, изпълнен с предчувствие, в божествения свят.
към текста >>
Към нея християнинът прибавял и един съвършен
Бог
, който се издигал над всичко човешко.
На всички гностици е било ясно, че те трябваше да си изяснят идеята за личността на Исус. Трябваше да се намери отношението между Исус и Христос. На човешката личност беше отнето Божественото; то трябваше да бъде отново намерено по някакъв начин, а именно в Исус. Мистът имал работа с определена степен на Божественото в себе си и със своята земна сетивна личност.
Към нея християнинът прибавял и един съвършен Бог, който се издигал над всичко човешко.
Ако се застане твърдо на това гледище, основното мистично настроение на душата е възможно само тогава, когато тя, намирайки висшата духовна същност в себе си, отваря своите духовни очи така, че те да бъдат озарени от светлината, излизаща от Христос в Исус. Съединението на душата с нейните най-висши сили е същевременно съединение с историческия Христос. Защото мистиката е непосредствено чувствуване и усещане на божествения свят в собствената душа. Обаче един Бог, издигащ се над всичко човешко, не може да живее истински в душата. Гнозисът, както и всяка по-късна християнска мистика, представляват стремеж да се участвува по някакъв начин в този божествен свят.
към текста >>
Обаче един
Бог
, издигащ се над всичко човешко, не може да живее истински в душата.
Мистът имал работа с определена степен на Божественото в себе си и със своята земна сетивна личност. Към нея християнинът прибавял и един съвършен Бог, който се издигал над всичко човешко. Ако се застане твърдо на това гледище, основното мистично настроение на душата е възможно само тогава, когато тя, намирайки висшата духовна същност в себе си, отваря своите духовни очи така, че те да бъдат озарени от светлината, излизаща от Христос в Исус. Съединението на душата с нейните най-висши сили е същевременно съединение с историческия Христос. Защото мистиката е непосредствено чувствуване и усещане на божествения свят в собствената душа.
Обаче един Бог, издигащ се над всичко човешко, не може да живее истински в душата.
Гнозисът, както и всяка по-късна християнска мистика, представляват стремеж да се участвува по някакъв начин в този божествен свят. Тук винаги се поражда борба. В действителност, човек може да намери само своя собствен божествен дял, но това е човешки-божественото, намиращо се в определена степен на развитие. А християнският Бог е определен, съвършен в себе си Бог. Човекът можеше да намери в себе си сила да се издигне до Него, но той не можеше да счита това, което изживява на определена степен в душата си, за тъждествено с този Бог.
към текста >>
А християнският
Бог
е определен, съвършен в себе си
Бог
.
Защото мистиката е непосредствено чувствуване и усещане на божествения свят в собствената душа. Обаче един Бог, издигащ се над всичко човешко, не може да живее истински в душата. Гнозисът, както и всяка по-късна християнска мистика, представляват стремеж да се участвува по някакъв начин в този божествен свят. Тук винаги се поражда борба. В действителност, човек може да намери само своя собствен божествен дял, но това е човешки-божественото, намиращо се в определена степен на развитие.
А християнският Бог е определен, съвършен в себе си Бог.
Човекът можеше да намери в себе си сила да се издигне до Него, но той не можеше да счита това, което изживява на определена степен в душата си, за тъждествено с този Бог.
към текста >>
Човекът можеше да намери в себе си сила да се издигне до Него, но той не можеше да счита това, което изживява на определена степен в душата си, за тъждествено с този
Бог
.
Обаче един Бог, издигащ се над всичко човешко, не може да живее истински в душата. Гнозисът, както и всяка по-късна християнска мистика, представляват стремеж да се участвува по някакъв начин в този божествен свят. Тук винаги се поражда борба. В действителност, човек може да намери само своя собствен божествен дял, но това е човешки-божественото, намиращо се в определена степен на развитие. А християнският Бог е определен, съвършен в себе си Бог.
Човекът можеше да намери в себе си сила да се издигне до Него, но той не можеше да счита това, което изживява на определена степен в душата си, за тъждествено с този Бог.
към текста >>
Такъв мист не иска ни най-малко да познае съвършения
Бог
, но той иска да има опитности в божествения живот.
Между това, което човек може да познае в душата си, и онова, което християнството наричаше Божествено, се поражда една пропаст. Това е пропастта между знанието и вярата, между познанието и религиозното чувство. За един мист, в стария смисъл на думата, тази пропаст не може да съществува. Защото той наистина знае, че може да обхване Божественото само постепенно; но знае също, защо може да постигне само това. За него е ясно, че с Божественото, което се открива в душата му, той притежава истинското, живото Божествено; ето защо ще му бъде трудно да говори за него.
Такъв мист не иска ни най-малко да познае съвършения Бог, но той иска да има опитности в божествения живот.
Той иска сам да бъде обожествен; а не да постига само едно външно отношение към божествения свят.
към текста >>
47.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Светът е произлязъл от невидимия, недостъпния за мисълта
Бог
.
Защото душата се сраства с Божественото, слива се с него. Божественото се изживява като нещо, което не може да се предаде във формата на мисли, на понятия. То се изживява. И който го изживява знае, че не може да го предаде никому, защото единственият начин да се добере човек до него е да го изживее. Светът е отражение на тази мистична същност, която човек познава в най-дълбоките глъбини на душата.
Светът е произлязъл от невидимия, недостъпния за мисълта Бог.
Един непосредствен образ на това Божество е пълната с мъдрост хармония на света, който познаваме чрез сетивата. Тази пълна с мъдрост хармония на света е духовното подобие на Божеството. Това е Божественият Дух, който се е разлял в света. Мировият Разум, Логосът, издънката или Синът Божи. Логосът е посредник между сетивния свят и недостъпния за мисълта Бог.
към текста >>
Логосът е посредник между сетивния свят и недостъпния за мисълта
Бог
.
Светът е произлязъл от невидимия, недостъпния за мисълта Бог. Един непосредствен образ на това Божество е пълната с мъдрост хармония на света, който познаваме чрез сетивата. Тази пълна с мъдрост хармония на света е духовното подобие на Божеството. Това е Божественият Дух, който се е разлял в света. Мировият Разум, Логосът, издънката или Синът Божи.
Логосът е посредник между сетивния свят и недостъпния за мисълта Бог.
Когато човек се прониква с познание, той се съединява с Логоса. Логосът се въплътява в него. Личността, която е развила духовното в себе си, е носител на Логоса. Над Логоса стои Бог, а под него е преходният свят. Човекът е призван да свърже веригата между Логоса и Бога.
към текста >>
Над Логоса стои
Бог
, а под него е преходният свят.
Мировият Разум, Логосът, издънката или Синът Божи. Логосът е посредник между сетивния свят и недостъпния за мисълта Бог. Когато човек се прониква с познание, той се съединява с Логоса. Логосът се въплътява в него. Личността, която е развила духовното в себе си, е носител на Логоса.
Над Логоса стои Бог, а под него е преходният свят.
Човекът е призван да свърже веригата между Логоса и Бога. Това, което той изживява като Дух в себе си, е Мировият Дух. Подобни представи ни напомнят направо за това, как Питагорейците са схващали света и човека.
към текста >>
Думите на Августин: „Ние виждаме всички неща, които са направени, защото те са; но те са, защото
Бог
ги вижда", произхождат от един начин на мислене, близък до този на Филон.
Питагорейците търсят ядрото на съществуванието във вътрешния живот. Обаче вътрешният живот има съзнание за своята космическа дейност.
Думите на Августин: „Ние виждаме всички неща, които са направени, защото те са; но те са, защото Бог ги вижда", произхождат от един начин на мислене, близък до този на Филон.
А относно това, какво и чрез какво виждаме, той прибавя: „И понеже те са, ние ги виждаме външно; и понеже те са съвършени, ние ги виждаме вътрешно." У Платон намираме същата представа. Филон, точно както и Платон, вижда в съдбините на човешката душа завършека на мировата драма, пробуждането на омагьосания Бог. Той описва вътрешните дела на душата с думите: Мъдростта в човека напредва, „подражавайки пътищата на Бога и съзерцавайки първообразите, тя образува формите". Ето защо, когато човек създава форми и образи вътре в себе си, това не е само негова лична работа. Тези форми са вечната Мъдрост, те са космическият живот.
към текста >>
Филон, точно както и Платон, вижда в съдбините на човешката душа завършека на мировата драма, пробуждането на омагьосания
Бог
.
Питагорейците търсят ядрото на съществуванието във вътрешния живот. Обаче вътрешният живот има съзнание за своята космическа дейност. Думите на Августин: „Ние виждаме всички неща, които са направени, защото те са; но те са, защото Бог ги вижда", произхождат от един начин на мислене, близък до този на Филон. А относно това, какво и чрез какво виждаме, той прибавя: „И понеже те са, ние ги виждаме външно; и понеже те са съвършени, ние ги виждаме вътрешно." У Платон намираме същата представа.
Филон, точно както и Платон, вижда в съдбините на човешката душа завършека на мировата драма, пробуждането на омагьосания Бог.
Той описва вътрешните дела на душата с думите: Мъдростта в човека напредва, „подражавайки пътищата на Бога и съзерцавайки първообразите, тя образува формите". Ето защо, когато човек създава форми и образи вътре в себе си, това не е само негова лична работа. Тези форми са вечната Мъдрост, те са космическият живот. Този възглед е в съгласие със схващането на Мистериите относно народните митове. Мистът търси в митовете дълбоката същност на мъдростта.
към текста >>
Вярно е, че е писано: „В начало
Бог
създаде небето и земята.
Вярно е, че е писано: „В начало Бог създаде небето и земята.
И Земята бе пуста и неустроена и тъмнина бе в бездната, и Духът Божи се носеше над водите." Обаче истинският, дълбокият смисъл на тези думи, трябва да бъде изживян в глъбините на душата. Трябва да бъде намерен Богът в душата и тогава той се явява като „първичната Светлина, която изпраша безброй лъчи и която сетивата не могат да възприемат, а само мисълта." Така се изразява Филон. Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала жив и одушевен образ на вечните богове, той се възрадва." В Библията четем: „И Бог видя, че това бе добро."
към текста >>
Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала
жив
и одушевен образ на вечните богове, той се възрадва." В Библията четем: „И
Бог
видя, че това бе добро."
Вярно е, че е писано: „В начало Бог създаде небето и земята. И Земята бе пуста и неустроена и тъмнина бе в бездната, и Духът Божи се носеше над водите." Обаче истинският, дълбокият смисъл на тези думи, трябва да бъде изживян в глъбините на душата. Трябва да бъде намерен Богът в душата и тогава той се явява като „първичната Светлина, която изпраша безброй лъчи и която сетивата не могат да възприемат, а само мисълта." Така се изразява Филон.
Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала жив и одушевен образ на вечните богове, той се възрадва." В Библията четем: „И Бог видя, че това бе добро."
към текста >>
Човек изживява в себе си това, което
Бог
е изживял във Вселената.
Всичко, което се отнася до мирогледа на Филон, се съдържа в Духа.
Човек изживява в себе си това, което Бог е изживял във Вселената.
Словото Божие, Логосът се превръща в душевно събитие. Бог отведе евреи те от Египет в обетованата земя; той ги остави да минат през страдания и лишения, за да им подари най-после обетованата земя. Това е външното събитие. Нека сега да го изживеем вътрешно. Човек излиза от Египет, страната на преходния свят, минава през лишенията, които довеждат до подтискане на сетивния свят, и навлиза в обетованата земя на душата, постига Вечното.
към текста >>
Бог
отведе евреи те от Египет в обетованата земя; той ги остави да минат през страдания и лишения, за да им подари най-после обетованата земя.
Всичко, което се отнася до мирогледа на Филон, се съдържа в Духа. Човек изживява в себе си това, което Бог е изживял във Вселената. Словото Божие, Логосът се превръща в душевно събитие.
Бог отведе евреи те от Египет в обетованата земя; той ги остави да минат през страдания и лишения, за да им подари най-после обетованата земя.
Това е външното събитие. Нека сега да го изживеем вътрешно. Човек излиза от Египет, страната на преходния свят, минава през лишенията, които довеждат до подтискане на сетивния свят, и навлиза в обетованата земя на душата, постига Вечното. У Филон всичко това е вътрешен процес. Бог, който се е разлял в света, празнува своето възкресение в душата, когато неговото творящо Слово е разбирано и подражавано в душата.
към текста >>
Бог
, който се е разлял в света, празнува своето възкресение в душата, когато неговото творящо Слово е разбирано и подражавано в душата.
Бог отведе евреи те от Египет в обетованата земя; той ги остави да минат през страдания и лишения, за да им подари най-после обетованата земя. Това е външното събитие. Нека сега да го изживеем вътрешно. Човек излиза от Египет, страната на преходния свят, минава през лишенията, които довеждат до подтискане на сетивния свят, и навлиза в обетованата земя на душата, постига Вечното. У Филон всичко това е вътрешен процес.
Бог, който се е разлял в света, празнува своето възкресение в душата, когато неговото творящо Слово е разбирано и подражавано в душата.
Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса, Христос. В този смисъл за Филон и онези, които са мислили като него, познанието е едно раждане на Христос в света на духовното. По-нататъшното развитие на този светоглед намираме в неоплатоническите идеи, които се развиват едновременно с християнството. Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл. Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят.
към текста >>
Платон разказва за макрокосмичното събитие:
Бог
разпъна мировата душа на кръст върху световното тяло.
Евангелистът Йоан свързва тези два мирогледа. „В началото бе Словото." Това убеждение той споделя с неоплатониците. Словото става Дух вътре в душата: това заключение правят неоплатониците. Словото стана плът в Исус, това заключение прави евангелистът Йоан и заедно с него цялата християнска общност Интимният смисъл, който показва как самото Слово можа да стане плът, е вложен в цялото развитие на древните мирогледи.
Платон разказва за макрокосмичното събитие: Бог разпъна мировата душа на кръст върху световното тяло.
Тази мирова душа е Логосът. Ако Логосът трябва да стане плът, в своя живот в плътта, той трябва да повтори мировия космически процес. Той трябва да бъде прикован на кръста и да възкръсне. Като духовна представа, тази важна мисъл на християнството беше отдавна и предварително отбелязана. Тази мисъл става лична опитност на миста чрез „посвещението".
към текста >>
48.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
- Ние не сме
Бог
; търси над нас.
- Ние не сме Бог; търси над нас.
Питах полъха на въздуха и цялата въздушна обвивка заедно с нейните обитатели, и те отговаряха: философите, които търсеха в нас същността на нещата, се заблудиха: ние не сме Бог. Питах Слънцето, Луната и звездите и те отговаряха: - Ние не сме Бог, когото ти търсиш." И Августин узнава, че има само едно нещо, което дава отговор на неговия въпрос за Божественото: собствената душа. Тя казва: никакво око, никакво ухо не може да ти предаде какво се намира в мен. Това мога само аз. И аз ти го казвам без никакво съмнение.
към текста >>
Питах полъха на въздуха и цялата въздушна обвивка заедно с нейните обитатели, и те отговаряха: философите, които търсеха в нас същността на нещата, се заблудиха: ние не сме
Бог
.
- Ние не сме Бог; търси над нас.
Питах полъха на въздуха и цялата въздушна обвивка заедно с нейните обитатели, и те отговаряха: философите, които търсеха в нас същността на нещата, се заблудиха: ние не сме Бог.
Питах Слънцето, Луната и звездите и те отговаряха: - Ние не сме Бог, когото ти търсиш." И Августин узнава, че има само едно нещо, което дава отговор на неговия въпрос за Божественото: собствената душа. Тя казва: никакво око, никакво ухо не може да ти предаде какво се намира в мен. Това мога само аз. И аз ти го казвам без никакво съмнение.
към текста >>
Питах Слънцето, Луната и звездите и те отговаряха: - Ние не сме
Бог
, когото ти търсиш." И Августин узнава, че има само едно нещо, което дава отговор на неговия въпрос за Божественото: собствената душа.
- Ние не сме Бог; търси над нас. Питах полъха на въздуха и цялата въздушна обвивка заедно с нейните обитатели, и те отговаряха: философите, които търсеха в нас същността на нещата, се заблудиха: ние не сме Бог.
Питах Слънцето, Луната и звездите и те отговаряха: - Ние не сме Бог, когото ти търсиш." И Августин узнава, че има само едно нещо, което дава отговор на неговия въпрос за Божественото: собствената душа.
Тя казва: никакво око, никакво ухо не може да ти предаде какво се намира в мен. Това мога само аз. И аз ти го казвам без никакво съмнение.
към текста >>
Човекът минаващ през преобразяването на всички същества е включен в този
Бог
, който накрая стига до това, което е бил в началото.
Този възглед ясно може да се наблюдава при Йоханес Скотус Еригена, живял през деветия век в двореца на Карл Плешиви и който по най- естествен начин преминава от първоначалното християнство към новите идеи на Тома Аквински. Неговият мироглед е изграден в смисъла на неоплатонизма. Скотус разви по-нататък учението на Дионисий Аеропагита в своя труд върху „Систематика на природата". Това учение се опира на Бога, стоящ над всичко сетивно-преходно.
Човекът минаващ през преобразяването на всички същества е включен в този Бог, който накрая стига до това, което е бил в началото.
Всичко се връща отново в преминалия през мировия процес и стигнал до съвършенство Бог. Но, за да постигне това, човек трябва да намери пътя към „Логоса, станал плът". Тази мисъл у Ериген води до една друга. Това, което се съдържа в писанията за Логоса, ни води, като съдържание на вярата, към спасение. Разум и авторитет, вяра и познание стоят едно до друго.
към текста >>
Всичко се връща отново в преминалия през мировия процес и стигнал до съвършенство
Бог
.
Този възглед ясно може да се наблюдава при Йоханес Скотус Еригена, живял през деветия век в двореца на Карл Плешиви и който по най- естествен начин преминава от първоначалното християнство към новите идеи на Тома Аквински. Неговият мироглед е изграден в смисъла на неоплатонизма. Скотус разви по-нататък учението на Дионисий Аеропагита в своя труд върху „Систематика на природата". Това учение се опира на Бога, стоящ над всичко сетивно-преходно. Човекът минаващ през преобразяването на всички същества е включен в този Бог, който накрая стига до това, което е бил в началото.
Всичко се връща отново в преминалия през мировия процес и стигнал до съвършенство Бог.
Но, за да постигне това, човек трябва да намери пътя към „Логоса, станал плът". Тази мисъл у Ериген води до една друга. Това, което се съдържа в писанията за Логоса, ни води, като съдържание на вярата, към спасение. Разум и авторитет, вяра и познание стоят едно до друго. Едното не противоречи на другото; но вярата трябва да ни доведе там, където познанието никога не може да се издигне чрез самото себе си.
към текста >>
В християнството се създава убеждението: Чрез своето откровение
Бог
откри на човека Мъдростта; чрез своето познание човек получава едно копие на божественото откровение.
От познанието за вечността, което Мистериите скриваха от тълпата, християнската църква направи съдържание на вярата и го назова като нещо, което, по своето естество, е недостъпно за чистото познание. Мистът от предхристиянските епохи беше убеден: Познанието за вечността съществува за него, а за народа съществува опиращата се на образи вяра.
В християнството се създава убеждението: Чрез своето откровение Бог откри на човека Мъдростта; чрез своето познание човек получава едно копие на божественото откровение.
Мъдростта на Мистериите е като едно нежно растение, което се открива на малцина узрели хора; християнската мъдрост е една Мистерия, която като познание не се открива никому, а като съдържание на вярата се открива на всички. Съдържанието на Мистериите продължава да живее в християнството, но в изменена форма. Истината трябва да стане достояние не на отделния човек, а на всички. Но това трябваше да се осъществи така, че от определена точка да се признае неспособността на познанието за по-нататъшно развитие, като от този момент нататък човек можеше да се издигне до вярата. Християнството изнесе съдържанието на Мистериите от храмовия мрак в светлината на деня.
към текста >>
49.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Първоначално той трябва да отправя пределно
жив
и точен поглед върху нещата.
Скоро ще се убеди, че чувството, което по-рано при същите обстоятелства прелиташе бегло покрай съзнанието му, сега нараства, приемайки енергична и мощна форма. Той трябва да остави това ново чувство спокойно да отзвучи в душата му и сам да породи там дълбока и пълна тишина, затваряйки се за външния свят и следвайки единствено това, което душата нашепва в отговор на покълването и цъфтежа. При това не трябва да се очаква, че ученикът ще стигне далеч, ако притъпи своите усещания по отношение на външния свят.
Първоначално той трябва да отправя пределно жив и точен поглед върху нещата.
Едва тогава той ще се отдаде истински на възникващите в душата му чувства и мисли. В случаят важното е, че той насочва вниманието си в пълно вътрешно равновесие и върху двете душевни сили. Ако намери необходимото спокойствие и съумее да се отдаде на това, което възниква в душата му, след известно време той ще изживее следното.
към текста >>
50.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
На огромната опасност се излага всеки, който срещне своята изправена Карма като
жив
и сетивен образ пред очите си, без да е достатъчно подготвен.
Антропософията, или Науката за Духа, ни отвежда към тази среща. Само непозволената, низша магия може да направи от "Пазачът на прага" един видим образ. В случая става дума за създаването на един облак от фина материя, за един вид димна формация, съставена от точно смесване на определени вещества. Често пъти силата на магьосника е достатъчна, за да моделира тази димна формация и за да свърже нейните вещества с все още неизправената Карма на човека. Ако човек е достатъчно напреднал в своето ясновидство, той не се нуждае от подобно сетивно онагледяване.
На огромната опасност се излага всеки, който срещне своята изправена Карма като жив и сетивен образ пред очите си, без да е достатъчно подготвен.
Човек не трябва да се стреми към такива неща. Драматично описание на "Пазачът на прага" срещаме в романа "Занони" от Булвър Лайтън. )
към текста >>
51.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тази сила беше станала техен
Бог
, по поръчението на който вършеха всичко, което считаха за правилно.
Обаче в нея бяха останали качества на предишните раси, а именно на четвъртата подраса, в много по-голям размер, отколкото при петата и шестата. Те останаха верни на чувството за спомена. И така монголите стигнаха до убеждението, че най-старото е най-умното, това, което най-добре може да се защитава пред мисловната способност. Те също изгубиха властта над жизнените сили; обаче това, което се разви в тях като сила на мисълта, самото то имаше нещо от природната мощ на тази жизнена сила. Те бяха изгубили властта над живота, но не и непосредствената наивна вяра в тази власт.
Тази сила беше станала техен Бог, по поръчението на който вършеха всичко, което считаха за правилно.
Така за техните съседни народи те изглеждаха като обсебени от тази тайнствена сила, на която самите те се отдаваха със сляпо доверие. Техните потомци в Азия и в някои европейски области показаха, и още показват тази особеност.
към текста >>
52.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Вие трябва да изпълнявате заповедите на Бога, когото не виждате; и трябва да слушате един, за когото не можете да си съставите никакъв образ.” Така от устата на великия ръководител звучеше новата висша заповед, която предписваше почитането на един
Бог
на когото не можеше да бъде подобен никакъв сетивен образ, поради което за него не биваше и да се създава някакъв образ.
Досега те бяха насочвали поглед нагоре към техните видими пратеници на боговете, към техните свръхчовешки посветени, един от които беше този, който им говореше така, и те им съобщаваха, какво трябва да правят и какво да не правят. Сега обаче те бяха удостоени с достойнството, пратеникът на боговете да им говори за самите богове. Мощна бе речта, която той отново и отново отправяше към своята група. “Досега вие виждахте онези, които ви ръководеха; обаче има по-висши ръководители, които вие не виждате. И вие сте подчинени на тези ръководители.
Вие трябва да изпълнявате заповедите на Бога, когото не виждате; и трябва да слушате един, за когото не можете да си съставите никакъв образ.” Така от устата на великия ръководител звучеше новата висша заповед, която предписваше почитането на един Бог на когото не можеше да бъде подобен никакъв сетивен образ, поради което за него не биваше и да се създава някакъв образ.
Отзвук от тази първична заповед на петата човешка подраса са познатите ни от Библията думи: “Не си създавай никакъв кумир или някакво подобие на нещо, което е горе на небето, долу на Земята, във водата или под Земята...” (2. Мойсей, 10. глава).
към текста >>
53.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
И тази радост, съответно това страдание отново се отразяваха в душата му в един
жив
свят от образи.
Силни чувства бяха предизвиквани от нещо друго. В онези времена човекът беше много по-подвижен, по-деен отколкото по-късно. Всичко в заобикалящия го свят, също и образите в неговата душа го подтикваха към дейност, към движение. Когато неговата дейност можеше да се прояви безпрепятствено, той изпитваше приятно чувство; обаче когато тази дейност беше възпрепятствувана, завладяваше го неудоволствие и неприятно чувство. Липсата или съществуването на препятствия за неговата воля определяше съдържанието на неговия чувствен живот, на неговата радост и страдание.
И тази радост, съответно това страдание отново се отразяваха в душата му в един жив свят от образи.
Светлина, светли, красиви образи живееха в него, когато съвсем свободно можеше да разгърне своята дейност; тъмни, лошо оформени образи възникваха в душата му, когато беше възпрепятствуван в неговите действия.
към текста >>
54.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
В цялата Земя съществува само едно състояние на материята, а именно финия
жив
етер.
В това начално състояние имаме работа с една етерна Земя, която се състои всъщност само от тези етерни човеци, която е само един конгломерат от тези етерни човеци. Астралното тяло или душата на човека в по-голямата си част се намира вън от етерното тяло и го организира отвън. За окултния изследовател тази Земя изглежда както следва: Тя е едно кълбо, което се състои от безброй етерни клъбца – етерните човеци – и е заобиколена от астрална обвивка, както днешната Земя е заобиколена от въздушна обвивка. В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и действат оттам върху техните етерни копия. Астралните човешки души създават в етерните копия органи и предизвикват в тях човешки етерен живот.
В цялата Земя съществува само едно състояние на материята, а именно финия жив етер.
В теософските книги това първо човечество е наричано първа (полярна) коренна раса.
към текста >>
55.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Някои хора биха искали да изследват това, което е било “съвсем в началото на света” или “защо всъщност
Бог
е създал света”.
С това не искаме да кажем, че посочените три състояния не са били предхождани от още по-далечни минали състояния. Обаче всичко, което ги предхожда се губи в тъмнина и окултно-научното изследване засега не може да хвърли светлина върху тях. Защото това изследване не почива върху спекулация, върху размишление с обикновени понятия, а върху действителна духовна опитност. И както на физическото поле нашето физическо око може да вижда само до определена граница и не може да проникне зад хоризонта, така също и “духовното око” може да стигне само до определен момент. Духовната наука почива само върху опитността и тя не прекрачва своеволно границите на тази опитност.
Някои хора биха искали да изследват това, което е било “съвсем в началото на света” или “защо всъщност Бог е създал света”.
За окултния изследовател преди всичко се касае за това, че на определена степен на познанието такива въпроси изобщо не бива да се задават. Защото по време на духовната опитност, на човека се разкрива всичко, което му е необходимо за изпълнение на неговото предопределение върху нашата планета. Който търпеливо израства в работата и в опитностите на духовния изследовател, той ще види, че с постепенното постигане на духовна опитност, човек напълно задоволява копнежа си за отговор на всички въпроси, които го вълнуват. Например в следващите глави ще се види, как напълно се изяснява въпросът за “произхода на злото” и за много други неща, които са неясни. Тук съвсем не се казва, че човекът никога не ще може да получи отговор на въпросите за “произхода на света” и други подобни.
към текста >>
56.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Всеки
жив
организъм има свое етерно тяло.
Етерното тяло е еднакво за човека и растенията, както физическото тяло е еднакво за човека и минерала.
Всеки жив организъм има свое етерно тяло.
към текста >>
„
Бог
, който живее в човека, говори, когато душата познава себе си като Аз".
Религиозните вероизповедания, които съзнателно са съхранили връзката си със свръхсетивния възглед, определят „Аза" като „неизразимото име на Бога". И когато занапред ще употребяваме този израз, нека имаме предвид това. Нищо външно няма достъп до тази част на човешката душа, за която става дума тук. Тук е „скритото светилище на душата". Тук достъп може да получи само такова същество, което е сродно с душата.
„Бог, който живее в човека, говори, когато душата познава себе си като Аз".
Както Сетивната и Разсъдъчната Душа живеят във външния свят, така и една трета съставна част на душата ако тя стигне до възприемането на своята собствена същност се потопява в Божествения свят.
към текста >>
В случая не се твърди че Азът е
Бог
, а само това, че той е от едно и също естество с Божественото.
Тук лесно може да възникне недоразумението, че подобен възглед смята Аза и Бога за едно цяло.
В случая не се твърди че Азът е Бог, а само това, че той е от едно и също естество с Божественото.
Когато някой казва, че една капка морска вода има същия състав като морето, нима твърди, че капката е самото море? Или с други думи: както капката се отнася към морето, така и Азът се отнася към Божественото. Човекът може да намери в себе си нещо божествено, само защото неговата първична същност е взета от Божествения свят. Ето как чрез тази трета съставна част на душата, човек постига едно вътрешно знание за себе си, също както чрез астралното тяло постига знание за външния свят. Тайната Наука нарича тази трета съставна част на душата Съзнаваща Душа (Bewusstseinseele).
към текста >>
57.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Докато човек е
жив
на Земята, споменът съществува само за будното съзнание; тогава той е свързан със своето физическо тяло.
Връзката с етерното тяло му пречи да изживее нещо ново. Но това, което той притежава, е споменът за изминалия живот. Все още съществуващото етерно тяло позволява на този спомен да израсне като една жива и всеобхватна картина. Това е първото изживяване на човека след смъртта. Той възприема живота си между раждането и смъртта като една разгърната пред него поредица от образи.
Докато човек е жив на Земята, споменът съществува само за будното съзнание; тогава той е свързан със своето физическо тяло.
И този спомен съществува само дотолкова, доколкото това тяло позволява. Обаче душата не губи нито едно от своите впечатления, които е получила по време на живота си. Ако физическото тяло би било един съвършен инструмент, то би трябвало да изправя пред душата цялото и минало във всеки миг от живота. След смъртта тази пречка отпада. Докато етерното тяло на човека е все още запазено, съществува и известна пълнота на спомена.
към текста >>
Едва след смъртта се вижда ясно какво го е обгръщало още, докато е бил
жив
; а с виждането на този огън става ясно, че той носи в себе си нещо изцеляващо и благотворно.
Ето защо по време на живота сетивните желания непрекъснато раждат нови желания. И човек просто не забелязва, че той сам се обвива в един „пояждащ огън".
Едва след смъртта се вижда ясно какво го е обгръщало още, докато е бил жив; а с виждането на този огън става ясно, че той носи в себе си нещо изцеляващо и благотворно.
Който обича един човек, се чувствува привлечен към него не само от това, което може да усети чрез физическите органи. Обаче след смъртта, тази физическа страна на любимия не може да бъде повече възприемана. Тогава от любимия човек остава видима онази страна, за чието възприемане физическите органи бяха само едно средство. И сега единствената пречка, за да постигнем пълна видимост, са тъкмо онези желания, които могат да се задоволят само с помощта на физическите органи. Ако обаче тези желания не бъдат заличени, тогава не би могло да възникне съзнателно възприемане на любимия човек след смъртта.
към текста >>
Ако някой намери охлювна черупка, в която няма и следа от живия охлюв, все пак ще признае, че черупката е възникнала в резултат от действията на един
жив
организъм, а не че тя е изградена само от физически сили.
живота между раждането и смъртта. Сетивното наблюдение може да се произнесе само върху тази част от скрития свят, чиито действия се проявяват във видимия физически свят. Но пред сетивното наблюдение трябва да възникне въпросът, дали след като навлиза чрез раждането в земния си живот, човек не донася със себе си и нещо от това, което свръхсетивното познание описва като процеси между смъртта и новото раждане.
Ако някой намери охлювна черупка, в която няма и следа от живия охлюв, все пак ще признае, че черупката е възникнала в резултат от действията на един жив организъм, а не че тя е изградена само от физически сили.
По същия начин, ако някой наблюдава човека в живота и открие нещо, което е невъзможно да води своето начало от този живот, би било разумно да допусне, че то води началото си от това, което описва Тайната Наука, стига нейните описания да хвърлят известна светлина върху иначе неразбираемите факти и събития от живота. В този случай сетивно-ориентираното наблюдение също би могло да вникне в невидимите причини, лежащи в основата на видимите действия. С всяко ново наблюдение, непредубеденото и обективното разглеждане на живота се убеждава във верността на свръхсетивното познание. Необходимо е само човек да намери правилната гледна точка и от нея да отправи поглед към процесите, лежащи в основата на физическия свят. Къде например са скрити процесите, описани като периоди на пречистване?
към текста >>
58.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
По това време в Индия живееха и хора, които бяха запазили извънредно
жив
спомен за древните душевни състояния на атлантеца, позволяващи му непосредствена връзка с духовния свят.
По това време в Индия живееха и хора, които бяха запазили извънредно жив спомен за древните душевни състояния на атлантеца, позволяващи му непосредствена връзка с духовния свят.
При много от тези хора сърцето и душата се стремяха към подобни свръхсетивни опитности. Всъщност мъдрото ръководство на съдбата доведе тук, в Южна Азия, поколенията от най-добрата част на атлантското население. Друга част от жителите бяха дошли тук през други периоди от време. За тази човешка общност споменатият Христов Посветен определи като Учители своите седем избрани ученици. Те предадоха на този народ своята мъдрост и своите заповеди.
към текста >>
И биха попаднали до голяма степен в мрежите на Ариман, ако Заратустра не им беше посочил по толкова впечатляващ начин с учението за Бога на Светлината, как зад физическия свят стои самият той светът на Светлинния
Бог
.
При народите от древна Индия тази опасност беше нищожна. Защото по време на земния живот те усещаха физическия свят като една илюзия. Ето защо след смъртта те се изтръгваха от властта на Ариман. Но толкова по-голяма ставаше опасността за древноперсийските народи. През периода между раждането и смъртта те насочваха своите интереси към физическия сетивен свят.
И биха попаднали до голяма степен в мрежите на Ариман, ако Заратустра не им беше посочил по толкова впечатляващ начин с учението за Бога на Светлината, как зад физическия свят стои самият той светът на Светлинния Бог.
Колкото повече хората от тази епоха приемаха в душите си представите на това учение, толкова по-сигурно се изплъзваха те от пипалата на Ариман както през земния живот, така и за живота след смъртта, през който те трябваше да се подготвят за нов земен живот. По време на земния живот Ариман заставя човека да счита сетивно-физическото битие за единствено възможното, като по този начин човек сам си затваря всяка пролука към духовния свят. В духовния свят властта на Ариман води човека към пълна изолация, към това, да ограничава всичките си интереси единствено в себе си. Хора, които при смъртта са били под властта на Ариман, се прераждат като егоисти.
към текста >>
За него се предвещаваше, че царството му ще замени царството на другия
Бог
на Светлината.
Тези митологии съдържат също и другата тайна, само че в по-несъвършен вид, отколкото в южните и източни Мистерии. Свръхчовешките Същества бяха познати и в Европа. Там ние ги виждаме в непрекъсната борба с войнството на Луцифер. Вярно е там се говореше и за Бога на Светлината, обаче по такъв начин, че не ставаше ясно дали той ще победи Луцифер. Но и тези Мистерии бяха озарени от бъдещия образ на Христос.
За него се предвещаваше, че царството му ще замени царството на другия Бог на Светлината.
към текста >>
59.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Същественото тук е, че човек сега забелязва, как мисловният свят има свой вътрешен живот, как, ако мисли в истинския смисъл на думата, човек вече попада в един
жив
свръхсетивен свят.
Благодарение на това, че човек непрекъснато усвоява данните идващи от Духовната Наука, той възпитава в себе си мислене, което не черпи от сетивните наблюдения. Той узнава как в дълбоките сфери на душата една мисъл се вплита в друга, как една мисъл търси друга, дори и когато връзката между тях не се дължи на сетивните наблюдения.
Същественото тук е, че човек сега забелязва, как мисловният свят има свой вътрешен живот, как, ако мисли в истинския смисъл на думата, човек вече попада в един жив свръхсетивен свят.
И тогава той си казва: В мен има нещо, което изгражда някакъв мисловен организъм и аз съм едно цяло с това „нещо". Така, отдавайки се на свободно от сетивни впечатления мислене, човек усеща, че в нашия вътрешен живот действително се влива нещо субстанциално, както и свойствата на физическите предмети се вливат в нас в акта на сетивното възприятие. Там навън в пространството така разсъждава наблюдателят на сетивния свят цъфти една роза; тя ми е близка, защото ми се открива чрез своите цветове и аромати. По същия начин, ако човек е напълно непредубеден и в него работи свободното от сетивни впечатления мислене, той може да заяви: сега в мен се влива нещо субстанциално, нещо, което свързва в мен една мисъл с друга, нещо което образува един мисловен организъм. Съществува обаче разлика в усещанията на този, който застава като наблюдател в сетивния свят, и усещанията на окултния ученик, практикуващ свободното от сетивни впечатления мислене.
към текста >>
„важни" житейски впечатления; всеки човек при всяко положение дори и затворен между четири голи стени може да изживее достатъчно, стига да съхрани
жив
усет за тези неща.
Човекът е твърде склонен, отдавайки се на определена душевна дейност, да изпадне в едностранчивост. След като например забелязва предимствата на дълбокия размисъл и вглъбяването в света на собствените представи, той така се привързва към тези състояния, че все повече започва да се затваря пред впечатленията от външния свят. Но това води до обедняване и нивелиране на вътрешния живот. Най-бързо напредва този, който наред със способността да се концентрира в себе си, запазва и пълна възприемчивост за всички впечатления от външния свят. Не трябва да предпочитаме т.н.
„важни" житейски впечатления; всеки човек при всяко положение дори и затворен между четири голи стени може да изживее достатъчно, стига да съхрани жив усет за тези неща.
Не е нужно да търсим изживяванията; те са навсякъде.
към текста >>
60.
ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека
GA_13 Въведение в Тайната наука
Да си представим още, че запазваме много силен и
жив
спомен за това впечатление; но в същото време да отвърнем поглед от самия предмет.
Окултният ученик има подобни вътрешни възприятия без физическа причина и най-вече без физическото участие на своето собствено тяло. Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно възприятие не е въображение, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния външен свят, също както например обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един външен физически предмет. По същия начин стоят нещата и ако говорим за възприятието на да ден цвят. В този случай също трябва да различаваме външното, обективно явление, от вътрешното душевно изживяване, което го съпровожда. Да си представим вътрешното усещане на душата, когато тя възприема един червен предмет от сетивно-физическия свят.
Да си представим още, че запазваме много силен и жив спомен за това впечатление; но в същото време да отвърнем поглед от самия предмет.
И нека сега тази представа- спомен за цвета да разгледаме като чисто вътрешно изживяване. Тогава несъмнено ще правим разлика между външния цвят и свързаното с него вътрешно изживяване. По своето съдържание тези вътрешни изживявания напълно се различават от външните сетивни впечатления. Те носят в много по-голяма степен отпечатъка на това, което изпитваме като болка или радост, отколкото нормалното сетивно усещане. Нека сега да си представим, че в душата се надига едно такова вътрешно изживяване, без то да е предизвикано от някакъв физически предмет, нито пък от спомена за този предмет.
към текста >>
При сетивно-физическия предмет обаче винаги имаме първо външното впечатление, а след това вътрешното изживяване на цвета; докато при истинското свръхсетивно изживяване на човека от нашата епоха трябва да е обратно: Най-напред вътрешното изживяване, което остава смътно и наподобява обикновения спомен за даден цвят, а после все по-наситения и
жив
образ.
Те носят в много по-голяма степен отпечатъка на това, което изпитваме като болка или радост, отколкото нормалното сетивно усещане. Нека сега да си представим, че в душата се надига едно такова вътрешно изживяване, без то да е предизвикано от някакъв физически предмет, нито пък от спомена за този предмет. При свръхсетивното познание имаме точно такива изживявания. В съответния случай човек ясно разбира, че е изправен не пред някакво внушение или въображение, а пред изразната форма на едно душевно-духовно Същество. Когато това душевно-духовно Същество предизвиква същото впечатление, което предизвиква и един червен предмет от физическия свят, то може да бъде наречено червено.
При сетивно-физическия предмет обаче винаги имаме първо външното впечатление, а след това вътрешното изживяване на цвета; докато при истинското свръхсетивно изживяване на човека от нашата епоха трябва да е обратно: Най-напред вътрешното изживяване, което остава смътно и наподобява обикновения спомен за даден цвят, а после все по-наситения и жив образ.
И колкото по-малко внимание обръщаме на това, че процесът трябва да протича тъкмо по този начин, толкова по-слабо ще различаваме истинското духовно възприятие от измамното внушение, илюзията, халюцинацията и т.н. А до каква степен образът при едно такова душевно-духовно възприятие израства подвижен и жив, с интензивното въздействие на един физически предмет или пък остава неясен и блед, като една смътна представа, това зависи изцяло от начина, по които напредва окултният ученик.
към текста >>
А до каква степен образът при едно такова душевно-духовно възприятие израства подвижен и
жив
, с интензивното въздействие на един физически предмет или пък остава неясен и блед, като една смътна представа, това зависи изцяло от начина, по които напредва окултният ученик.
При свръхсетивното познание имаме точно такива изживявания. В съответния случай човек ясно разбира, че е изправен не пред някакво внушение или въображение, а пред изразната форма на едно душевно-духовно Същество. Когато това душевно-духовно Същество предизвиква същото впечатление, което предизвиква и един червен предмет от физическия свят, то може да бъде наречено червено. При сетивно-физическия предмет обаче винаги имаме първо външното впечатление, а след това вътрешното изживяване на цвета; докато при истинското свръхсетивно изживяване на човека от нашата епоха трябва да е обратно: Най-напред вътрешното изживяване, което остава смътно и наподобява обикновения спомен за даден цвят, а после все по-наситения и жив образ. И колкото по-малко внимание обръщаме на това, че процесът трябва да протича тъкмо по този начин, толкова по-слабо ще различаваме истинското духовно възприятие от измамното внушение, илюзията, халюцинацията и т.н.
А до каква степен образът при едно такова душевно-духовно възприятие израства подвижен и жив, с интензивното въздействие на един физически предмет или пък остава неясен и блед, като една смътна представа, това зависи изцяло от начина, по които напредва окултният ученик.
към текста >>
61.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
щом първо някой
Бог
щом първо някой Бог
към текста >>
и даде на лъжовния си
бог
,
и даде на лъжовния си бог,
към текста >>
62.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от онзи
Бог
, живял в човека
от онзи Бог, живял в човека
към текста >>
63.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И ако някой
бог
във този час
И ако някой бог във този час
към текста >>
64.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
Бог
добро единствено съдържа.
и Бог добро единствено съдържа.
към текста >>
„От
Бог
човешката душа роди се;
„От Бог човешката душа роди се;
към текста >>
65.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ми доверяваха за онзи
Бог
,
ми доверяваха за онзи Бог,
към текста >>
66.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
нуждае се човек от онзи
Бог
,
нуждае се човек от онзи Бог,
към текста >>
67.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Да, образ
жив
, поставен във живота,
Да, образ жив, поставен във живота,
към текста >>
68.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
„От
Бог
човешката душа възникна;
„От Бог човешката душа възникна;
към текста >>
69.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Чрез тях става и формирането на ларинкса, както и на мозъка като
жив
инструмент за изразяването на мислите, чувствата и волята.
Защото това, което работи над детето, е Мъдростта и по-късно тя не участвува във формирането на съзнанието; чрез нея обаче човек има един вид „телефонна връзка" с духовните Същества, в чийто свят той пребивава между смъртта и новото раждане. От този свят продължава да се влива нещо в детската аура, така че като отделно същество човекът се намира под непосредственото ръководство на целия духовен свят, към който принадлежи и той самият. Духовните сили от този свят се вливат в детето. Те престават да се вливат в момента, до който се простира неговото нормално спомняне. Това са силите, които правят човека способен да се постави в определени отношения спрямо тежестта, т.е. гравитацията.
Чрез тях става и формирането на ларинкса, както и на мозъка като жив инструмент за изразяването на мислите, чувствата и волята.
към текста >>
70.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Ако този спомен е устойчив и
жив
, човек може да изгради определено съждение върху изживяното.
След поредица от подобни представи вътрешното изживяване навлиза в коловоза на обикновения душевен живот. Човек остава със спомена за току-що изживяното.
Ако този спомен е устойчив и жив, човек може да изгради определено съждение върху изживяното.
Той непосредствено съзнава, че е минал през една опитност, която не може да има чрез нито едно от телесните сетива, нито пък чрез своя обикновен разум. Защото ясно разбира, че подобно описание, което споделя със себе си или с други, е само средство за изразяване на изживяването. Наистина, словесният израз е добро средство за общуване, но той няма нищо общо с нещата, за които говорим.
към текста >>
71.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Достатъчно е например, да сме зърнали нещо съвсем бегло, така че в съзнанието ни да не е проникнало никакво впечатление; но по-късното може да се появи като съвсем
жив
образ, дори и напълно променен.
Така си изграждаме представа за това как духовният свят се появява най-напред за подготвената душа. Понеже това е точно така, много хора, които не са проникнали достатъчно в отношенията на духовния свят, постоянно възразяват, че всички "въображаеми" духовни изживявания са не друго, а малко или много неясни образи на нашите спомени; само че душата не ги разпознава като такива и ги приема като откровения на духовния свят. Длъжни сме да посочим, че различаването между илюзии и действителност в тази област е изключително трудно. Много хора, които вярват че имат възприятия от свръхсетивния свят, са ангажирани всъщност само със своите паметови образи, които те не идентифицират като такива. За да виждаме ясно в тази област, необходимо е да бъдем запознати с възможните източници на илюзии.
Достатъчно е например, да сме зърнали нещо съвсем бегло, така че в съзнанието ни да не е проникнало никакво впечатление; но по-късното може да се появи като съвсем жив образ, дори и напълно променен.
Съответния човек ще ни увери, че никога не е срещал този образ и че става дума за едно истинско вдъхновение. Подобни случаи ни помагат да разберем, че данните от свръхсетивното вижда не изглеждат във висша степен съмнителни за всички, които не са запознати с опитностите на Духовната Наука. Ако човек грижливо проучи какво е казано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " за изграждането на духовното виждане, той напълно ще различава илюзиите от действителното състояние на нещата в тази област.
към текста >>
72.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Същността на един
жив
организъм води със себе си необходимостта той да изпитва глад; на определена степен на нейното развитие човешката душа ражда една подобна необходимост.
Когато проследим, каква духовна работа са извършили хората, за да търсят решението на мировите загадки и на въпросите на живота, на съзерцаващата душа винаги се натрапват отново думите, които са били записани като мъдрост върху храма на Аполон" "Познай себе си". Че представяйки си тези думи човешката душа може да почувства определено въздействие, върху това почива разбирането за един светоглед.
Същността на един жив организъм води със себе си необходимостта той да изпитва глад; на определена степен на нейното развитие човешката душа ражда една подобна необходимост.
Тази необходимост се изразява в нуждата, да се добие от живота едно духовно благо, което отговаря на вътрешната нужда на душата, както храната отговаря на глада: "Познай себе си". Това чувство може да обхване така силно душата, че тя трябва да мисли: Аз съм напълно човек в истинския смисъл на думата едва тогава, когато развия в себе си едно такова отношение към света, което съдържа своя основен характер в "Познай себе си". Душата може да стигне дотам, да счита това чувство като едно пробуждане от сънуването на живота, който живот тя е сънувала преди изживяването, което изпитва с това чувство.
към текста >>
73.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Неговият
бог
трябва да може да бъде мислен.
В тези мислители мислителния елемент живее вече до такава степен, че те изискват един светоглед и признават истинност само на един такъв, в който мислителният живот е напълно задоволен. Как трябва да е устроена първичната основа на света, за да може тя да бъде приета напълно в мисленето, такъв въпрос си задават те. Ксенофан намира, че народните богове не могат да устоят пред мисленето; следователно той ги отхвърля.
Неговият бог трябва да може да бъде мислен.
Това, което сетивата възприемат, е променливо, то има свойства, които не отговарят на мисълта, която трябва да търси трайното. Ето защо бог е непроменливото, вечното единство на нещата, което може да бъде обхванато в мисълта.
към текста >>
Ето защо
бог
е непроменливото, вечното единство на нещата, което може да бъде обхванато в мисълта.
В тези мислители мислителния елемент живее вече до такава степен, че те изискват един светоглед и признават истинност само на един такъв, в който мислителният живот е напълно задоволен. Как трябва да е устроена първичната основа на света, за да може тя да бъде приета напълно в мисленето, такъв въпрос си задават те. Ксенофан намира, че народните богове не могат да устоят пред мисленето; следователно той ги отхвърля. Неговият бог трябва да може да бъде мислен. Това, което сетивата възприемат, е променливо, то има свойства, които не отговарят на мисълта, която трябва да търси трайното.
Ето защо бог е непроменливото, вечното единство на нещата, което може да бъде обхванато в мисълта.
към текста >>
Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен
бог
;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести".
Емпедокъл стои, така да се каже, пред природата, която за сетивата се явява като обездушена, и развива едно душевно настроение, което въстава против това обездушаване. Неговата душа не може да повярва, че истинската същност на природата е това, което мисълта иска да направи от нея. Тя най-малко може да допусне, че действително стои към тази природа в такова отношение, каквото се получава за мислителното съзерцаване на света. Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост. От него се цитира следното изказване: "Сбогом на вас.
Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести".
Така се заглушава душата, която прави нейното собствено съществуване да се чувства като това на един прокуден бог, който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата и който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата в който поради това чувства Земята като "непривично място", и което той е хвърлен като за изказване. Несъмнено ние можем да намерим в душата на Емпедокъл и други чувства; защото от неговите изказвания проблясват светкавици на мъдрост; неговото чувство по отношение на "раждането на мислителното съзерцание на света" е дадено чрез такива построения.
към текста >>
Така се заглушава душата, която прави нейното собствено съществуване да се чувства като това на един прокуден
бог
, който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата и който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата в който поради това чувства Земята като "непривично място", и което той е хвърлен като за изказване.
Неговата душа не може да повярва, че истинската същност на природата е това, което мисълта иска да направи от нея. Тя най-малко може да допусне, че действително стои към тази природа в такова отношение, каквото се получава за мислителното съзерцаване на света. Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост. От него се цитира следното изказване: "Сбогом на вас. Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести".
Така се заглушава душата, която прави нейното собствено съществуване да се чувства като това на един прокуден бог, който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата и който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата в който поради това чувства Земята като "непривично място", и което той е хвърлен като за изказване.
Несъмнено ние можем да намерим в душата на Емпедокъл и други чувства; защото от неговите изказвания проблясват светкавици на мъдрост; неговото чувство по отношение на "раждането на мислителното съзерцание на света" е дадено чрез такива построения.
към текста >>
74.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Той се стреми да се издигне над знанието постижимо чрез мисълта до едно състояние на душата, при което това знание престава и душата среща своя
Бог
в "знаещото незнание" или "ученото невежество", в докта игноранция.
Един друг път хваща Николай Кузански /Николай Крипс, роден в Куес на Мозел 1401 г., починал в 1464 г./.
Той се стреми да се издигне над знанието постижимо чрез мисълта до едно състояние на душата, при което това знание престава и душата среща своя Бог в "знаещото незнание" или "ученото невежество", в докта игноранция.
Разгледано външно, това има голямо подобие със стремежа на Плотин. Обаче душевното устройство при двамата е различно. Плотин е убеден, че в човешката душа се намира нещо много повече от живота на мислите. Когато душата развие присъщата и сила, издигаща се над мисълта, тя стига със своето възприемане там, където винаги се намира, без обаче в обикновения живот да знае за това; Николай Кузански се чувства сам със своя "Аз"; този Аз няма в себе си никаква връзка с неговия Бог. Този Бог се намира вън от "Аза".
към текста >>
Когато душата развие присъщата и сила, издигаща се над мисълта, тя стига със своето възприемане там, където винаги се намира, без обаче в обикновения живот да знае за това; Николай Кузански се чувства сам със своя "Аз"; този Аз няма в себе си никаква връзка с неговия
Бог
.
Един друг път хваща Николай Кузански /Николай Крипс, роден в Куес на Мозел 1401 г., починал в 1464 г./. Той се стреми да се издигне над знанието постижимо чрез мисълта до едно състояние на душата, при което това знание престава и душата среща своя Бог в "знаещото незнание" или "ученото невежество", в докта игноранция. Разгледано външно, това има голямо подобие със стремежа на Плотин. Обаче душевното устройство при двамата е различно. Плотин е убеден, че в човешката душа се намира нещо много повече от живота на мислите.
Когато душата развие присъщата и сила, издигаща се над мисълта, тя стига със своето възприемане там, където винаги се намира, без обаче в обикновения живот да знае за това; Николай Кузански се чувства сам със своя "Аз"; този Аз няма в себе си никаква връзка с неговия Бог.
Този Бог се намира вън от "Аза". "Азът" го среща, когато постигне "ученото невежество".
към текста >>
Този
Бог
се намира вън от "Аза".
Той се стреми да се издигне над знанието постижимо чрез мисълта до едно състояние на душата, при което това знание престава и душата среща своя Бог в "знаещото незнание" или "ученото невежество", в докта игноранция. Разгледано външно, това има голямо подобие със стремежа на Плотин. Обаче душевното устройство при двамата е различно. Плотин е убеден, че в човешката душа се намира нещо много повече от живота на мислите. Когато душата развие присъщата и сила, издигаща се над мисълта, тя стига със своето възприемане там, където винаги се намира, без обаче в обикновения живот да знае за това; Николай Кузански се чувства сам със своя "Аз"; този Аз няма в себе си никаква връзка с неговия Бог.
Този Бог се намира вън от "Аза".
"Азът" го среща, когато постигне "ученото невежество".
към текста >>
75.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
А
Бог
е силовата Същност, действаща във всички монади зад всички процеси на възприемаемия свят.
Нека сравним, колко различно Аристотел и Джордано Бруно стигат до представата за Бога. Аристотел разглежда света; той вижда пълния смисъл на природните процеси на него му се разкрива мисълта на "първия Двигател" на тези процеси. В своя душевен живот Джордано Бруно се издига чрез борба до представата на монадите; природните процеси са някакси заличени в образа, в който се явяват безброй монади действащи едни върху други.
А Бог е силовата Същност, действаща във всички монади зад всички процеси на възприемаемия свят.
В страстната враждебност на Джордано Бруно против Аристотел се изразява противоположността между мислителите на Гърция и тази на по-ново време.
към текста >>
Декарт вярва в действителността навъншния свят не затова, че този външен свят се представя като действителен, а защото Азът трябва да вярва в себе си и по-нататък в Бога; но
Бог
може да бъде мислен само като истинен.
Той се е опитал да обхване съществуващото в "Аза". Това, което заедно с този "Аз" може да оправдае своето съществуване, това трябва да се счита като истина. Азът намира вродена в него идеята за Бога. Тази идея се представя в Аза толкова вярна, толкова ясна, колкото Азът сам не представя себе си. Но тя е толкова възвишена, толкова мощна, че Азът не може да я има чрез самия себе си, следователно тя идва от една външна действителност, на която отговаря.
Декарт вярва в действителността навъншния свят не затова, че този външен свят се представя като действителен, а защото Азът трябва да вярва в себе си и по-нататък в Бога; но Бог може да бъде мислен само като истинен.
Защото би било неистинно за него, да представи на човека един външен свят за действителен, ако този свят не би бил действителен.
към текста >>
И той намира, че може да съществува само една такава субстанция и че тази субстанция е
Бог
.
Венедикт Спиноза /1632-1677 г./ се пита, как трябва да бъде мислено онова, от което може да се изходи за създаването на едни истински образ на света? На основата на тази изходна точка стои чувството: В душата ми могат да се вестят като истинни безброй мисли, аз се отдавам на онези от тях като основен камък за един светоглед, чиито свойства първо аз самият трябва да определя. Спиноза намира, че може да се изходи само от това, което за своето битие не се нуждае от никакво друго. На това битие той дава името субстанция.
И той намира, че може да съществува само една такава субстанция и че тази субстанция е Бог.
Когато разгледаме начина, как Спиноза стига до това начало на своето философстване, ние намираме, че неговият път е копиран от този на математиката. Както математикът изхожда от общи истини, които човешкият Аз си образува чрез свободното творчество, така Спиноза изисква, защото и светогледът да изхожда от такива свободно създадени представи. Единната субстанция е такава, както Азът трябва да я мисли. Така мислена, тя не търпи нищо, което съществуващо вън от нея, да бъде подобно на нея. Защото тогава тя не би била всичко; за своето съществуване тя би се нуждаела от нещо друго.
към текста >>
76.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Якоби твърдеше, че човекът има в своята най-вътрешна душа една непосредствена сигурност, една сигурна вяра, с помощта на която чувства истината на представата за един личен
Бог
, за свободата на волята и за безсмъртието, така щото това убеждение е съвършено независимо от познанията на разума опиращ се на логическите изводи, които никак не се отнасят за тези неща, а само за външни природни процеси.
Един представител за тези последните е Гьотевият приятел Фр. Х. Якоби. Той вярваше, че трябва да допусне, че разумът предоставен на самия себе си не води до ученията на вярата, а до възгледа, до който беше стигнал Спиноза, а именно, че светът се владее от вечни, необходими закони. Така Якоби беше изправен пред едно важно решение: Той или трябваше да се довери на своя разум и да остави да отпаднат ученията на вярата; или пък, за да запази тези последните, трябваше да отрече на самия разум възможността да може да стигне до най-висшите разбирания. Той избра тази последната алтернатива.
Якоби твърдеше, че човекът има в своята най-вътрешна душа една непосредствена сигурност, една сигурна вяра, с помощта на която чувства истината на представата за един личен Бог, за свободата на волята и за безсмъртието, така щото това убеждение е съвършено независимо от познанията на разума опиращ се на логическите изводи, които никак не се отнасят за тези неща, а само за външни природни процеси.
По този начин Якоби отхвърли знанието на разума, за да добие място за една вяра задоволяваща нуждите на сърцето. Гьоте, който беше малко поучен от това детрониране на знанието, пише на своя приятел: "Бог те наказа с метафизиката и ти заби един кол в плътта, а мене благослови с физиката. Аз се придържам към богопочитанието на атеиста /Спиноза/ и оставям на вас всичко, което наричате или можете да наречете религия. Ти се придържаш към вярата в Бога; аз към виждането". Просветлението постави най-после духовете пред избора, или да заменят истините получени чрез откровението чрез истини на разума в смисъла на Спиноза, или да обявят война на науката получена чрез разума.
към текста >>
Гьоте, който беше малко поучен от това детрониране на знанието, пише на своя приятел: "
Бог
те наказа с метафизиката и ти заби един кол в плътта, а мене благослови с физиката.
Той вярваше, че трябва да допусне, че разумът предоставен на самия себе си не води до ученията на вярата, а до възгледа, до който беше стигнал Спиноза, а именно, че светът се владее от вечни, необходими закони. Така Якоби беше изправен пред едно важно решение: Той или трябваше да се довери на своя разум и да остави да отпаднат ученията на вярата; или пък, за да запази тези последните, трябваше да отрече на самия разум възможността да може да стигне до най-висшите разбирания. Той избра тази последната алтернатива. Якоби твърдеше, че човекът има в своята най-вътрешна душа една непосредствена сигурност, една сигурна вяра, с помощта на която чувства истината на представата за един личен Бог, за свободата на волята и за безсмъртието, така щото това убеждение е съвършено независимо от познанията на разума опиращ се на логическите изводи, които никак не се отнасят за тези неща, а само за външни природни процеси. По този начин Якоби отхвърли знанието на разума, за да добие място за една вяра задоволяваща нуждите на сърцето.
Гьоте, който беше малко поучен от това детрониране на знанието, пише на своя приятел: "Бог те наказа с метафизиката и ти заби един кол в плътта, а мене благослови с физиката.
Аз се придържам към богопочитанието на атеиста /Спиноза/ и оставям на вас всичко, което наричате или можете да наречете религия. Ти се придържаш към вярата в Бога; аз към виждането". Просветлението постави най-после духовете пред избора, или да заменят истините получени чрез откровението чрез истини на разума в смисъла на Спиноза, или да обявят война на науката получена чрез разума.
към текста >>
Обаче обектите на най-висшите въпроси на разума:
Бог
, свободата и безсмъртието никога не могат да се явят като явления.
Обаче ние не знаем нищо за тях, освен че те съществуват. Всичко, което наблюдаваме, са явления в нас. Следователно, за да спаси сигурността на математическите и природонаучните истини, Кант е приел целия свят на наблюдението в човешкия дух. Но с това той е поставил също непреодолими граници на познавателната способност. Защото всичко, което можем да познаем, се отнася не за неща вън от нас, а за процеси в нас, за явленията, както той се изразява.
Обаче обектите на най-висшите въпроси на разума: Бог, свободата и безсмъртието никога не могат да се явят като явления.
Ние виждаме явленията в нас; дали тези явления произхождат вън от нас от едно божествено същество, това ние не можем да знаем. Ние можем да възприемаме само нашите собствени душевни състояния. Но и тези също са само явления. Дали зад тях царува една свободна, безсмъртна душа, това остава скрито за нашето познание. Нашето познание не казва нищо върху тези "вещи в себе си".
към текста >>
Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество,
Бог
.
Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение. Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение. Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта.
Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог.
Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога. И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е. душата да бъде безсмъртна. Следователно това, върху което не можем да знаем нищо, Кант го създава като чрез магия от моралната вяра. Уважението пред чувството за дълг беше за него това, което му въздигаше един действителен свят, когато под влиянието на Юм светът на наблюдението се превърна в един чисто вътрешен свят.
към текста >>
Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един
бог
, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за дълг; обаче той трябва да вярва в Бога, защото дълг без
Бог
и безсмислен.
Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала. Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство. Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия. Тя извира от морала.
Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един бог, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за дълг; обаче той трябва да вярва в Бога, защото дълг без Бог и безсмислен.
Това е "религия вътре в границите на чистия разум"; така нарича Кант своята книга върху религиозния светоглед.
към текста >>
Тук всеки произвол, всяко въображение отпада; тук има необходимост, тук е
Бог
".
В изкуството и в красивото Гьоте не виждаше едно царство откъснато от действителната връзка, а една по-висока степен на природната закономерност. При съзерцаването на художествените творения, които особено го интересуваха, той написва през време на пътуването в Италия следните думи: "Висшите произведения на изкуството са същевременно най-висшите произведения на природата създадени от човека според истински и природни закони.
Тук всеки произвол, всяко въображение отпада; тук има необходимост, тук е Бог".
Когато художникът постъпва в смисъла на гърците, а именно "според законите, по които самата природа постъпва", тогава в неговите творения се намира божественото, което може да се намери в самата природа. За Гьоте изкуството е "едно проявление на тайни природни закони", това, което художникът създава, са произведения на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение и човешко завършване на природата, защото "бидейки поставен на върха на природата човекът вижда себе си отново като една цяла природа, която трябва да произведе в себе си още веднъж един връх. До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и добродетели, извиква подбор, ред, хармония и значение и накрая се издига до произведението на изкуството". Всичко е природа, от неорганичния камък до най-висшето произведение на изкуството от човека, и всичко в тази природа се владее от същите "вечни, необходими, следователно божествени закони", по такъв начин, че "самият Бог не може да измени нищо в това".
към текста >>
Всичко е природа, от неорганичния камък до най-висшето произведение на изкуството от човека, и всичко в тази природа се владее от същите "вечни, необходими, следователно божествени закони", по такъв начин, че "самият
Бог
не може да измени нищо в това".
Тук всеки произвол, всяко въображение отпада; тук има необходимост, тук е Бог". Когато художникът постъпва в смисъла на гърците, а именно "според законите, по които самата природа постъпва", тогава в неговите творения се намира божественото, което може да се намери в самата природа. За Гьоте изкуството е "едно проявление на тайни природни закони", това, което художникът създава, са произведения на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение и човешко завършване на природата, защото "бидейки поставен на върха на природата човекът вижда себе си отново като една цяла природа, която трябва да произведе в себе си още веднъж един връх. До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и добродетели, извиква подбор, ред, хармония и значение и накрая се издига до произведението на изкуството".
Всичко е природа, от неорганичния камък до най-висшето произведение на изкуството от човека, и всичко в тази природа се владее от същите "вечни, необходими, следователно божествени закони", по такъв начин, че "самият Бог не може да измени нищо в това".
/Поезия и Истина. 16. книга. /
към текста >>
Що би бил един
Бог
, който би тласкал сам отвън,
Що би бил един Бог, който би тласкал сам отвън,
към текста >>
Един
Бог
би искал да ме създаде; но той би трябвало да предостави на мене да призная себе си като един "Аз".
Тук Фихте намери нещо, където се чувствуваше съвършено независим от всяка чужда същност.
Един Бог би искал да ме създаде; но той би трябвало да предостави на мене да призная себе си като един "Аз".
Аз самият си давам моето себесъзнание. Следователно в него аз нямам едно значение, едно познание, което съм получил; а едно такова, което сам съм направил. Така Фихте си създаде една здрава точка на светогледа, нещо където има сигурност. Но как стои сега работата със съществуването на други същества? Аз им приписвам едно съществуване.
към текста >>
Чрез споменатото възлизане хората правят от тебе само един по-голям човек и все по-голям; никога обаче
Бог
, Безкрайното, което с нищо не може да бъде измерено".
Между нея и всяко преходно разумно същество съществува една духовна връзка и тя самата е тази връзка сред света на разума... Аз закривам лицето си пред тебе и слагам ръката си върху устата. Това, което ти си за самата тебе и ми изглеждаш на самия мене, аз не мога никога да разбера, толкова сигурно както аз никога не мога сам да ставам /да се развивам/. След хиляди пъти хиляди преживени духовни светове аз ще те разбирам още все толкова малко колкото сега в тази колиба на земята. Това, което аз разбирам, то само чрез моето разбиране се превръща в нещо крайно /преходно/; и то никога не може да бъде превърнато в безкрайното чрез безкрайно възлизане и възвисяване. Ти се различаваш от крайното не по степен, а по дело.
Чрез споменатото възлизане хората правят от тебе само един по-голям човек и все по-голям; никога обаче Бог, Безкрайното, което с нищо не може да бъде измерено".
към текста >>
Обаче Гьоте стоеше пред тях с чувството: Тук има необходимост, тук е
Бог
.
Познанията, които Гьоте почерпи от съзерцаването на произведенията на изкуството в Италия, нямаха несъмнено онази безусловна сигурност като теоремите на математиката. Но в замяна на това те бяха по-малко отвлечени.
Обаче Гьоте стоеше пред тях с чувството: Тук има необходимост, тук е Бог.
За Гьоте не съществуваше една истина в смисъла, че тя е нещо различно от онова, което се изявява също и в съвършеното произведение на изкуството. Това, което изкуството въплъщава с неговите технически средства: Глина, мрамор, цвят, ритъм и т.н., то е взето от същия източник на истината, от който черпи и философът, който обаче не разполага с непосредствено нагледните средства за изразяване, а единствено с мисълта, с идеята. "Поезията сочи към тайните на природата и се стреми да ги разреши чрез образа. Философията сочи към тайните на разума и се стреми да ги разреши чрез словото", казва Гьоте. Обаче разум и природа са крайна сметка за него едно неделимо единство, на тяхната основа стои същата истина.
към текста >>
77.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя
Бог
, и ти също живееш и си в твоя
Бог
, и същият
Бог
царува и над тебе... ти си създаден от този
Бог
и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този
Бог
и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този
Бог
".
Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/. В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение. Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене.
Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
към текста >>
Ако всички неща са божествени, как става, че съществува злото в света, тъй като
Бог
може да бъде само съвършената Доброта?
Със своето прогресиращо мислене за Шелинг съзерцаването на света се превърна в съзерцаване на Бога, или в теософия. Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети". Всички въпроси на светогледа му се явиха сега в една нова светлина.
Ако всички неща са божествени, как става, че съществува злото в света, тъй като Бог може да бъде само съвършената Доброта?
Ако душата на човека е в Бога: Как става, че тя преследва въпреки това своите егоистични интереси? И ако Бог е този, който действа в мене: как мога аз, който никак не действам като самостоятелно същество, да бъда въпреки това наречен свободен?
към текста >>
И ако
Бог
е този, който действа в мене: как мога аз, който никак не действам като самостоятелно същество, да бъда въпреки това наречен свободен?
Със своето прогресиращо мислене за Шелинг съзерцаването на света се превърна в съзерцаване на Бога, или в теософия. Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети". Всички въпроси на светогледа му се явиха сега в една нова светлина. Ако всички неща са божествени, как става, че съществува злото в света, тъй като Бог може да бъде само съвършената Доброта? Ако душата на човека е в Бога: Как става, че тя преследва въпреки това своите егоистични интереси?
И ако Бог е този, който действа в мене: как мога аз, който никак не действам като самостоятелно същество, да бъда въпреки това наречен свободен?
към текста >>
Бог
е съвършен само тогава, когато може да създаде един свят, който самият би бил подобен нему по съвършенство.
Шелинг се опитва да отговори на тези въпроси не вече чрез съзерцанието на Бога. Никак не би отговаряло на Бога, ако той би създал един свят от същества, които той би трябвало постоянно да ръководи и направлява като самостоятелни.
Бог е съвършен само тогава, когато може да създаде един свят, който самият би бил подобен нему по съвършенство.
Един Бог, който може да произведе само нещо, което е по-несъвършено от него, той самият е несвършен. Ето защо в лицето на човеците Бог е създал същества, които не се нуждаят от неговото ръководство, а които самите са свободни и независими като него. Едно същество, което произхожда от едно друго, не е нужно поради това да бъде зависимо от него. Защото няма никакво противоречие в това, че този, който е син на един човек, е самият той човек. Както окото, което е възможно само в цялостта на организма, не по-малко има за себе си един независим собствен живот, така също и отделната душа, която е обхваната в Бога, но въпреки това не действа чрез него подобно на една част на една машина.
към текста >>
Един
Бог
, който може да произведе само нещо, което е по-несъвършено от него, той самият е несвършен.
Шелинг се опитва да отговори на тези въпроси не вече чрез съзерцанието на Бога. Никак не би отговаряло на Бога, ако той би създал един свят от същества, които той би трябвало постоянно да ръководи и направлява като самостоятелни. Бог е съвършен само тогава, когато може да създаде един свят, който самият би бил подобен нему по съвършенство.
Един Бог, който може да произведе само нещо, което е по-несъвършено от него, той самият е несвършен.
Ето защо в лицето на човеците Бог е създал същества, които не се нуждаят от неговото ръководство, а които самите са свободни и независими като него. Едно същество, което произхожда от едно друго, не е нужно поради това да бъде зависимо от него. Защото няма никакво противоречие в това, че този, който е син на един човек, е самият той човек. Както окото, което е възможно само в цялостта на организма, не по-малко има за себе си един независим собствен живот, така също и отделната душа, която е обхваната в Бога, но въпреки това не действа чрез него подобно на една част на една машина. "Бог не е Бог на мъртвите, а на живите.
към текста >>
Ето защо в лицето на човеците
Бог
е създал същества, които не се нуждаят от неговото ръководство, а които самите са свободни и независими като него.
Шелинг се опитва да отговори на тези въпроси не вече чрез съзерцанието на Бога. Никак не би отговаряло на Бога, ако той би създал един свят от същества, които той би трябвало постоянно да ръководи и направлява като самостоятелни. Бог е съвършен само тогава, когато може да създаде един свят, който самият би бил подобен нему по съвършенство. Един Бог, който може да произведе само нещо, което е по-несъвършено от него, той самият е несвършен.
Ето защо в лицето на човеците Бог е създал същества, които не се нуждаят от неговото ръководство, а които самите са свободни и независими като него.
Едно същество, което произхожда от едно друго, не е нужно поради това да бъде зависимо от него. Защото няма никакво противоречие в това, че този, който е син на един човек, е самият той човек. Както окото, което е възможно само в цялостта на организма, не по-малко има за себе си един независим собствен живот, така също и отделната душа, която е обхваната в Бога, но въпреки това не действа чрез него подобно на една част на една машина. "Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Не може да се разбере, как най-съвършеното същество би намерило удоволствие и в най-съвършената машина.
към текста >>
"
Бог
не е
Бог
на мъртвите, а на живите.
Един Бог, който може да произведе само нещо, което е по-несъвършено от него, той самият е несвършен. Ето защо в лицето на човеците Бог е създал същества, които не се нуждаят от неговото ръководство, а които самите са свободни и независими като него. Едно същество, което произхожда от едно друго, не е нужно поради това да бъде зависимо от него. Защото няма никакво противоречие в това, че този, който е син на един човек, е самият той човек. Както окото, което е възможно само в цялостта на организма, не по-малко има за себе си един независим собствен живот, така също и отделната душа, която е обхваната в Бога, но въпреки това не действа чрез него подобно на една част на една машина.
"Бог не е Бог на мъртвите, а на живите.
Не може да се разбере, как най-съвършеното същество би намерило удоволствие и в най-съвършената машина. Както и да си представим начина, по който съществата произхождат от Бога, това никога не може да бъде един механичен начин, то не може да бъде едно произвеждано или поставяно, при което произведеното е нищо за самото себе си; но то не може също така да бъде една еманация, при което еманиращото би останало същото с това, от което еманира, следователно не би било нищо собствено, самостоятелно. Следването на нещата от Бога е едно откровение на Бога. Бог може да се изяви само в това, което е подобно нему, в свободни, действащи от себе си същества; за чиито битие не съществува никаква причина освен Бог, но които са такива, каквито е Бог". Ако Бог би бил един бог на мъртвите и всички явления по света само един механизъм, чиито процеси сочат на него като техен двигател и първопричина, тогава би трябвало да опишем само дейността на Бога и с това бихме разбрали всичко сред света.
към текста >>
Бог
може да се изяви само в това, което е подобно нему, в свободни, действащи от себе си същества; за чиито битие не съществува никаква причина освен
Бог
, но които са такива, каквито е
Бог
".
Както окото, което е възможно само в цялостта на организма, не по-малко има за себе си един независим собствен живот, така също и отделната душа, която е обхваната в Бога, но въпреки това не действа чрез него подобно на една част на една машина. "Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Не може да се разбере, как най-съвършеното същество би намерило удоволствие и в най-съвършената машина. Както и да си представим начина, по който съществата произхождат от Бога, това никога не може да бъде един механичен начин, то не може да бъде едно произвеждано или поставяно, при което произведеното е нищо за самото себе си; но то не може също така да бъде една еманация, при което еманиращото би останало същото с това, от което еманира, следователно не би било нищо собствено, самостоятелно. Следването на нещата от Бога е едно откровение на Бога.
Бог може да се изяви само в това, което е подобно нему, в свободни, действащи от себе си същества; за чиито битие не съществува никаква причина освен Бог, но които са такива, каквито е Бог".
Ако Бог би бил един бог на мъртвите и всички явления по света само един механизъм, чиито процеси сочат на него като техен двигател и първопричина, тогава би трябвало да опишем само дейността на Бога и с това бихме разбрали всичко сред света. Ние бихме разбрали от Бога всички неща и в тяхната дейност. Но не е такъв случаят. Божественият свят има самостоятелност. Бог го е създал, но той си има своята собствена същност.
към текста >>
Ако
Бог
би бил един
бог
на мъртвите и всички явления по света само един механизъм, чиито процеси сочат на него като техен двигател и първопричина, тогава би трябвало да опишем само дейността на Бога и с това бихме разбрали всичко сред света.
"Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Не може да се разбере, как най-съвършеното същество би намерило удоволствие и в най-съвършената машина. Както и да си представим начина, по който съществата произхождат от Бога, това никога не може да бъде един механичен начин, то не може да бъде едно произвеждано или поставяно, при което произведеното е нищо за самото себе си; но то не може също така да бъде една еманация, при което еманиращото би останало същото с това, от което еманира, следователно не би било нищо собствено, самостоятелно. Следването на нещата от Бога е едно откровение на Бога. Бог може да се изяви само в това, което е подобно нему, в свободни, действащи от себе си същества; за чиито битие не съществува никаква причина освен Бог, но които са такива, каквито е Бог".
Ако Бог би бил един бог на мъртвите и всички явления по света само един механизъм, чиито процеси сочат на него като техен двигател и първопричина, тогава би трябвало да опишем само дейността на Бога и с това бихме разбрали всичко сред света.
Ние бихме разбрали от Бога всички неща и в тяхната дейност. Но не е такъв случаят. Божественият свят има самостоятелност. Бог го е създал, но той си има своята собствена същност. Така той е божествен; но божественото се явява сред една същност, която е независима от Бога, сред нещо небожествено.
към текста >>
Бог
го е създал, но той си има своята собствена същност.
Бог може да се изяви само в това, което е подобно нему, в свободни, действащи от себе си същества; за чиито битие не съществува никаква причина освен Бог, но които са такива, каквито е Бог". Ако Бог би бил един бог на мъртвите и всички явления по света само един механизъм, чиито процеси сочат на него като техен двигател и първопричина, тогава би трябвало да опишем само дейността на Бога и с това бихме разбрали всичко сред света. Ние бихме разбрали от Бога всички неща и в тяхната дейност. Но не е такъв случаят. Божественият свят има самостоятелност.
Бог го е създал, но той си има своята собствена същност.
Така той е божествен; но божественото се явява сред една същност, която е независима от Бога, сред нещо небожествено. Така както светлината е родена от тъмната, така и божественият свят от небожественото съществуване. И от небожественото произхожда злото, егоистичното. Следователно Бог няма в своята власт всички същества; той може да им даде светлината; но те самите възникват от тъмната нощ. Те са синовете на тази нощ.
към текста >>
Следователно
Бог
няма в своята власт всички същества; той може да им даде светлината; но те самите възникват от тъмната нощ.
Божественият свят има самостоятелност. Бог го е създал, но той си има своята собствена същност. Така той е божествен; но божественото се явява сред една същност, която е независима от Бога, сред нещо небожествено. Така както светлината е родена от тъмната, така и божественият свят от небожественото съществуване. И от небожественото произхожда злото, егоистичното.
Следователно Бог няма в своята власт всички същества; той може да им даде светлината; но те самите възникват от тъмната нощ.
Те са синовете на тази нощ. И това, което в тях е тъмнина, над него Бог няма никаква власт. Те трябва да се издигнат чрез работа от нощта до светлината. Това е тяхната свобода. Можем също да кажем, че светът е творение на Бога из небожественото.
към текста >>
И това, което в тях е тъмнина, над него
Бог
няма никаква власт.
Така той е божествен; но божественото се явява сред една същност, която е независима от Бога, сред нещо небожествено. Така както светлината е родена от тъмната, така и божественият свят от небожественото съществуване. И от небожественото произхожда злото, егоистичното. Следователно Бог няма в своята власт всички същества; той може да им даде светлината; но те самите възникват от тъмната нощ. Те са синовете на тази нощ.
И това, което в тях е тъмнина, над него Бог няма никаква власт.
Те трябва да се издигнат чрез работа от нощта до светлината. Това е тяхната свобода. Можем също да кажем, че светът е творение на Бога из небожественото. Следователно небожественото е първата, а божественото е второто.
към текста >>
Защото само личното може да изцели личното, и
Бог
трябва да стане човек, за да дойде човекът при Бога.
Това беше епохата, когато човекът живееше в съюз с природата, или, както Шилер се изразява в своята статия "За наивната и сантиментална поезия", той беше самата природа, поради което още не я търсеше. С християнството изчезна това състояние на невинност на човечеството. Природата като такава се счита за небожественото, злото се противопоставя на божественото, на доброто. Христос се изяви, за да направи да просветне светлината на божественото сред нощта на небожественото. Този е моментът, в който "Земята за втори път става пуста и празна", онзи момент "на раждането на по-висшата светлина на духа", която "от самото начало на света съществуваше в него, обаче неразбрана за действащата за себе си тъмнина; и в още затворено и ограничено откровение; а именно тя се явява, за да застане срещу личното и духовно зло, също в лична, човешка форма, и като посредник, за да възстанови отново до по-висока степен връзката на създанието с Бога.
Защото само личното може да изцели личното, и Бог трябва да стане човек, за да дойде човекът при Бога.
към текста >>
Един
Бог
, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един
Бог
, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество".
Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност. "Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него". Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество.
Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество".
Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти. Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
към текста >>
Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв
Бог
като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото.
Обаче природата съвсем не показва тази последователност. "Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него". Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество. Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия.
Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото.
Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти. Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
към текста >>
Шелинг дава на своя
бог
все по-индивидуални черти.
Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество. Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха".
Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти.
Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
към текста >>
Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че
Бог
царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти.
Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
към текста >>
Шелинг не можеше да разглежда вече един такъв
бог
, както Спиноза е разглеждал своя
бог
.
Шелинг не можеше да разглежда вече един такъв бог, както Спиноза е разглеждал своя бог.
Един Бог, кой то определи всичко от себе си според закона на разумността, може да бъде прозрян също с разума. Един личен бог, какъвто Шелинг си представя в своя по-късен период, е неизчислим. Защото той не действа само спрямо разума. При една задача за изчисление ние можем да определим резултата предварително чрез чистото мислене; при действащия човек обаче не. При него ние трябва да изчакаме, какво действие ще реши той да извърши в даден момент.
към текста >>
Един
Бог
, кой то определи всичко от себе си според закона на разумността, може да бъде прозрян също с разума.
Шелинг не можеше да разглежда вече един такъв бог, както Спиноза е разглеждал своя бог.
Един Бог, кой то определи всичко от себе си според закона на разумността, може да бъде прозрян също с разума.
Един личен бог, какъвто Шелинг си представя в своя по-късен период, е неизчислим. Защото той не действа само спрямо разума. При една задача за изчисление ние можем да определим резултата предварително чрез чистото мислене; при действащия човек обаче не. При него ние трябва да изчакаме, какво действие ще реши той да извърши в даден момент. Към знанието на разума трябва да се прибави опитът.
към текста >>
Един личен
бог
, какъвто Шелинг си представя в своя по-късен период, е неизчислим.
Шелинг не можеше да разглежда вече един такъв бог, както Спиноза е разглеждал своя бог. Един Бог, кой то определи всичко от себе си според закона на разумността, може да бъде прозрян също с разума.
Един личен бог, какъвто Шелинг си представя в своя по-късен период, е неизчислим.
Защото той не действа само спрямо разума. При една задача за изчисление ние можем да определим резултата предварително чрез чистото мислене; при действащия човек обаче не. При него ние трябва да изчакаме, какво действие ще реши той да извърши в даден момент. Към знанието на разума трябва да се прибави опитът. Ето защо чистата наука на разума не беше достатъчна на Шелинг за съзерцаването на света и на Бога.
към текста >>
Който иска да познае живия
Бог
, не трябва да се изоставя само на необходимите заключения на разума; той трябва с цялата си личност да се потопи в живота на Бога.
При една задача за изчисление ние можем да определим резултата предварително чрез чистото мислене; при действащия човек обаче не. При него ние трябва да изчакаме, какво действие ще реши той да извърши в даден момент. Към знанието на разума трябва да се прибави опитът. Ето защо чистата наука на разума не беше достатъчна на Шелинг за съзерцаването на света и на Бога. Поради това той нарича всичко добито чрез разума в по-късната форма на неговия светоглед отрицателно знание, което трябва да бъде допълнено с едно положително знание.
Който иска да познае живия Бог, не трябва да се изоставя само на необходимите заключения на разума; той трябва с цялата си личност да се потопи в живота на Бога.
Тогава той ще изпита това, което не може да му даде никакво заключение, никакъв чист разум. Светът не е едно необходимо следствие на божествената Първопричина, а едно свободно дело на личния Бог. Това, което Шелинг вярваше да е познал не чрез разумно съзерцаване, а е видял като свободни, неизчислими дела на Бога, него той е изложил в своята "Философия на откровението" и в своята "Философия на митологията". И двете тези съчинения не е публикувал той самият, а е сложил тяхното съдържание като основа на лекциите, които е държал в Берлинския Университет, след като Фридрих Вилхелм ІV го беше повикал в столицата на Прусия. Те са били публикувани една след смъртта на Шелинг /1854 г. /.
към текста >>
Светът не е едно необходимо следствие на божествената Първопричина, а едно свободно дело на личния
Бог
.
Към знанието на разума трябва да се прибави опитът. Ето защо чистата наука на разума не беше достатъчна на Шелинг за съзерцаването на света и на Бога. Поради това той нарича всичко добито чрез разума в по-късната форма на неговия светоглед отрицателно знание, което трябва да бъде допълнено с едно положително знание. Който иска да познае живия Бог, не трябва да се изоставя само на необходимите заключения на разума; той трябва с цялата си личност да се потопи в живота на Бога. Тогава той ще изпита това, което не може да му даде никакво заключение, никакъв чист разум.
Светът не е едно необходимо следствие на божествената Първопричина, а едно свободно дело на личния Бог.
Това, което Шелинг вярваше да е познал не чрез разумно съзерцаване, а е видял като свободни, неизчислими дела на Бога, него той е изложил в своята "Философия на откровението" и в своята "Философия на митологията". И двете тези съчинения не е публикувал той самият, а е сложил тяхното съдържание като основа на лекциите, които е държал в Берлинския Университет, след като Фридрих Вилхелм ІV го беше повикал в столицата на Прусия. Те са били публикувани една след смъртта на Шелинг /1854 г. /.
към текста >>
Господ
Бог
като творец, държател и управител на света е представен при това изцяло подобен на човека в неговото мислене и действане".
Антропоморфически обяснява света и онзи, който поставя на основата на събитията един всеобщ миров разум. Защото този всеобщ миров разум не е нищо друго освен човешкият разум, който е бил направен всеобщ. Когато Гьоте казва: "- Човекът никога не разбира, колко антропоморфичен е той", той мисли за това, че в най-простите изказвания, които правим върху природата, се съдържат скрити антропоморфизми. Когато казваме, един камък се търкаля по-нататък, защото го е ударил един друг, ние образуваме една такава представа, че първата е ударила втората, аналогично на тласкащото действие, което ние самите упражняваме. Ернст Хекел намира, че антропоморфическата догма е художествените творения на един мъдър владетел.
Господ Бог като творец, държател и управител на света е представен при това изцяло подобен на човека в неговото мислене и действане".
Шелинг е имал смелостта за най-последователния антропоморфизъм. Той обясни накрая човека с цялото негово жизнено съдържание като божествено. И тъй като към това жизнено съдържание принадлежи не само разумното, но също и неразумното, той имаше възможност да обясни също и неразумното сред света. Във всеки случай, за да стигне до този край, той трябваше да допълни възгледа на разума с един друг, който има своя източник не в мисленето. Този, според неговото мнение, по-висш възглед, той нарече "положителна философия".
към текста >>
Ако за него е достатъчна рационалната философия, и ако извън нея не иска нищо, той може да си остане с нея, но трябва да се откаже да има с рационалната философия и в нея това, което тя направо не може да има в себе си, а именно действителния
Бог
и действителното развитие и едно свободно отношение на Бога към света".
Той обясни накрая човека с цялото негово жизнено съдържание като божествено. И тъй като към това жизнено съдържание принадлежи не само разумното, но също и неразумното, той имаше възможност да обясни също и неразумното сред света. Във всеки случай, за да стигне до този край, той трябваше да допълни възгледа на разума с един друг, който има своя източник не в мисленето. Този, според неговото мнение, по-висш възглед, той нарече "положителна философия". Тя е "същинската свободна философия; който не иска тази философия, може да я изостави, аз оставям всекиго свободен, но казвам само, че, ако някой иска например истинското развитие, когато той иска едно свободно сътворение на света и т.н., той може да има това само по пътя на една такава философия.
Ако за него е достатъчна рационалната философия, и ако извън нея не иска нищо, той може да си остане с нея, но трябва да се откаже да има с рационалната философия и в нея това, което тя направо не може да има в себе си, а именно действителния Бог и действителното развитие и едно свободно отношение на Бога към света".
Отрицателната философия "ще остане предимно философия на школата, а положителната за живота. Чрез двете заедно ще може да бъде дадено пълното освещаване, което трябва да искаме от философията. Както е известно, при Елевзинските посвещения са различавали малките и големите мистерии. Малките мистерии са били като първоначална степен на големите... Положителната философия е една необходимо последствие на добре разбраната отрицател на философия, и така можем да кажем: - В отрицателната философия се честват малките, в положителната големите мистерии на философията".
към текста >>
Той оставя напълно неопределен обекта, самия
Бог
.
То има само едно съществуване от втора ръка. Мисълта, идеята имат една такова самостоятелно съществуване, че Шелинг може да каже за тях: "- Така мислите са наистина родени от душата; обаче родената мисъл е една независима сила, действаща по-нататък за себе си, даже израстваща в човешката душа така, че покорява своята собствена майка и я подчинява на себе си". Ето защо който се старае да схване божественото първично Същество в мисли, той го приема в себе си и го има в себе си като самостоятелна сила. С тази самостоятелна сила може след това да се свърже едно чувство, както с представата за едно красиво произведение на изкуството се свързва едно чувство на задоволство. Обаче Шлайермахер не иска да овладее обекта на религията, а само този на религиозното чувство.
Той оставя напълно неопределен обекта, самия Бог.
Човекът се чувства зависим; обаче той не познава съществото, от което е зависим. Всички понятия, които ние си образуваме за божественото, не отговарят на висшата същност на това божество. Ето защо Шлайермахер отбягва също да се задълбочи в някакви определени понятия върху божественото. За него е най-любима, най-неопределената, най-празната представа. "Религията беше това, когато древните считаха всеки особен род на живота в целия свят като произведение на едно божество; те бяха възприели особения начин на действие на вселената като едно определено чувство и го наричаха така".
към текста >>
Когато Гьоте стоеше пред произведенията на изкуството на гърците, тогава от него се изтръгна изказването: Тук има необходимост, тук е
Бог
.
Едно произведение на изкуството, което изобразява един лъв, носи външно на себе си това, което аз мога само да разбера при действителното същество. Телесно то съществува тук само затова, за да направя да се изяви на него мисълта. Човекът създава произведения на изкуството, за да има също и като външна гледка това, което той иначе схваща при нещата само в мисли. Мисълта може да се яви в действителност в нейната собствена форма само в човешкото себесъзнание. Това, което в действителност се явява само тук, човек го отпечатва в сетивната материя, за да се яви то видимо и в тази материя.
Когато Гьоте стоеше пред произведенията на изкуството на гърците, тогава от него се изтръгна изказването: Тук има необходимост, тук е Бог.
На езика на Хегел, в който Бог се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-висшите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен дух. Философията съдържа мисълта в нейната съвършено чиста форма, в нейната първична същност. Най-висшата форма на изява, която може да приеме божественото Първично същество, светът на мислите, се съдържа във философията. В смисъла на Хегел можем да кажем: Целият свят е божествен, т.е. изпълнен с мисли, обаче във философията божественото се явява съвсем непосредствено в неговата божественост, докато в другите явления то приема формите на небожественото.
към текста >>
На езика на Хегел, в който
Бог
се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-висшите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен дух.
Телесно то съществува тук само затова, за да направя да се изяви на него мисълта. Човекът създава произведения на изкуството, за да има също и като външна гледка това, което той иначе схваща при нещата само в мисли. Мисълта може да се яви в действителност в нейната собствена форма само в човешкото себесъзнание. Това, което в действителност се явява само тук, човек го отпечатва в сетивната материя, за да се яви то видимо и в тази материя. Когато Гьоте стоеше пред произведенията на изкуството на гърците, тогава от него се изтръгна изказването: Тук има необходимост, тук е Бог.
На езика на Хегел, в който Бог се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-висшите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен дух.
Философията съдържа мисълта в нейната съвършено чиста форма, в нейната първична същност. Най-висшата форма на изява, която може да приеме божественото Първично същество, светът на мислите, се съдържа във философията. В смисъла на Хегел можем да кажем: Целият свят е божествен, т.е. изпълнен с мисли, обаче във философията божественото се явява съвсем непосредствено в неговата божественост, докато в другите явления то приема формите на небожественото. Между изкуството и философията стои религията.
към текста >>
Само в съзерцанието на света
Бог
е напълно присъстващ в него.
Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени. Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено. Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага". Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене.
Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него.
Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум. От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата. Със своето мислене човекът е сам; със своите деяния той е член на обществото. Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е държавата. Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта.
към текста >>
Държавата е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че държавата съществува, това означава, че
Бог
ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля".
Такъв един индивид не би отговарял на неговата същност; той би бил несъвършен. Един такъв индивид може да иска да осъществи само своята същност; и способността да направи това с неговата свобода. Обаче тази негова същност е въплътено в държавата. Ако човек действа в смисъла на държавата, той действа следователно свободно. "Държавата по себе си и за себе си е моралното цяло, осъществяване на свободата и абсолютната цел на разума е, свободата ще бъде действително.
Държавата е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че държавата съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля".
За Хегел никъде не са важни нещата като такива, а важно е само разумното, мисловно съдържание на същите. Както в полето на разглеждането на света навсякъде той търсеше мислите, така също той искаше да знае живото ръководен от гледна точка на мисълта. Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за държавата и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото. Който мечтае за един неопределен идеал в бъдещето, той вярва, според мнението на Хегел, че всеобщия разум е очаквал него, за да се яви. На такъв един човек трябва особено да се изясни, че във всичко действително има вече разумност.
към текста >>
Когато се е издигнал дотам, тогава за него са валидни думите на Хегел: "Че човекът знае за Бога, това според съществената общност е едно общо знание, защото човек знае за Бога само дотолкова, доколкото
Бог
знае за себе си в човека: Това знание е себесъзнание на Бога, но също така едно негово знание за човека, и това знание на Бога за човека е знание на човека за Бога.
Всъщност той не по-малко ценеше и отделната личност. Ние виждаме това от изказвания като тези: "Най-богатото е най-конкретното и най-субективното, и това, което се оттегля в най-простата дълбочина, е най-мощното и най-обхватното. Най-високият, най-заостреният връх е чистата личност, която само чрез абсолютната диалектика, която е нейната природа, обхваща и държи в себе си също така много всичко, понеже прави от себе си най-свободното, най-простото същество, което е първата непосредственост и всеобщност". Но, за да стане "чиста личност" отделният човек трябва да се проникне с цялата разумност и да я направи свое себе. Защото чистата "личност" е същевременно най-висшето, до което човек може да се развие възходящо, но той съвсем не е такава личност на природата.
Когато се е издигнал дотам, тогава за него са валидни думите на Хегел: "Че човекът знае за Бога, това според съществената общност е едно общо знание, защото човек знае за Бога само дотолкова, доколкото Бог знае за себе си в човека: Това знание е себесъзнание на Бога, но също така едно негово знание за човека, и това знание на Бога за човека е знание на човека за Бога.
Духът на човека, да знае за Бога, е самият божи дух".
към текста >>
Без човека
Бог
не би съществувал в неговото най-висше съвършенство.
Само човек, в когото подобно нещо е осъществено, заслужава, според мнението на Хегел, в най-висшия смисъл на думата името личност. Защото в него разум и индивидуалност се сливат в едно; той осъществява Бога в самия себе си, на когото дава в своето съзнание органа, да съзерцава самия себе си. Всички мисли биха останали отвлечени, несъзнателни идейни формации, ако те не бяха добили в човека жива действителност.
Без човека Бог не би съществувал в неговото най-висше съвършенство.
Той би бил незавършеното мирово същество. Той не би знаел нищо за себе си. Хегел е описал този Бог преди неговото осъществява не в живота. Логиката съставлява съдържанието на това описание. Тя е едно построение от безжизнени, сковани, неми мисли.
към текста >>
Хегел е описал този
Бог
преди неговото осъществява не в живота.
Защото в него разум и индивидуалност се сливат в едно; той осъществява Бога в самия себе си, на когото дава в своето съзнание органа, да съзерцава самия себе си. Всички мисли биха останали отвлечени, несъзнателни идейни формации, ако те не бяха добили в човека жива действителност. Без човека Бог не би съществувал в неговото най-висше съвършенство. Той би бил незавършеното мирово същество. Той не би знаел нищо за себе си.
Хегел е описал този Бог преди неговото осъществява не в живота.
Логиката съставлява съдържанието на това описание. Тя е едно построение от безжизнени, сковани, неми мисли. Хегел нарича самата тази логика "царство на сенките". Тя трябва един вид да покаже, какъв е Бог в неговата най-вътрешна вечна същност преди сътворението на природата и на ограничения дух. Но тъй като себесърцанието принадлежи по необходимост на същността на Бога, съдържанието на логиката е още мъртвия Бог, който желае съществуването.
към текста >>
Тя трябва един вид да покаже, какъв е
Бог
в неговата най-вътрешна вечна същност преди сътворението на природата и на ограничения дух.
Той не би знаел нищо за себе си. Хегел е описал този Бог преди неговото осъществява не в живота. Логиката съставлява съдържанието на това описание. Тя е едно построение от безжизнени, сковани, неми мисли. Хегел нарича самата тази логика "царство на сенките".
Тя трябва един вид да покаже, какъв е Бог в неговата най-вътрешна вечна същност преди сътворението на природата и на ограничения дух.
Но тъй като себесърцанието принадлежи по необходимост на същността на Бога, съдържанието на логиката е още мъртвия Бог, който желае съществуването. В действителност това царство на чистата, отвлечена истина не съществува никъде; само нашият ум може да го отдели от живата действителност. В смисъла на Хегел никъде няма някакво съществуващо, завършено първично Същество, а само едно такова, което е във вечно движение, в постоянно развитие. Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият Разум е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава". Как в човека светът на мислите схваща самият себе си, това искаше Хегел да опише.
към текста >>
Но тъй като себесърцанието принадлежи по необходимост на същността на Бога, съдържанието на логиката е още мъртвия
Бог
, който желае съществуването.
Хегел е описал този Бог преди неговото осъществява не в живота. Логиката съставлява съдържанието на това описание. Тя е едно построение от безжизнени, сковани, неми мисли. Хегел нарича самата тази логика "царство на сенките". Тя трябва един вид да покаже, какъв е Бог в неговата най-вътрешна вечна същност преди сътворението на природата и на ограничения дух.
Но тъй като себесърцанието принадлежи по необходимост на същността на Бога, съдържанието на логиката е още мъртвия Бог, който желае съществуването.
В действителност това царство на чистата, отвлечена истина не съществува никъде; само нашият ум може да го отдели от живата действителност. В смисъла на Хегел никъде няма някакво съществуващо, завършено първично Същество, а само едно такова, което е във вечно движение, в постоянно развитие. Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият Разум е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава". Как в човека светът на мислите схваща самият себе си, това искаше Хегел да опише. Той е изразил в друга форма възгледа на Гьоте: "Когато здравата при рода на човека действа като едно цяло, когато той се чувствува в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му гарантира едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възкликнала като достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето развитие и същество".
към текста >>
78.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален
Бог
.
Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота. Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл. Наистина Хегел ще бъде криво разбран, когато някой го тълкува по този начин; но това криво разбиране е понятно. Това незадоволено от Хегеловия начин на мислене настроение намери един израз в мисловното течение, което имаше своите представители в лицето на Карл Бенидикт Ваадер /1765-1841 г./, Карл Кристиян Фридрих Краузе /1765-1841 г./, Имануел Херман Фихте /1797-1879 г./, Кристиян Херман Вайсе / 1801-1866 г./, Антон Гюнтер /1785-1862 г./, К. Ф. Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./.
Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог.
Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека. Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението. Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение.
към текста >>
Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че
Бог
постига своето съвършено съществуване едва в човека.
Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл. Наистина Хегел ще бъде криво разбран, когато някой го тълкува по този начин; но това криво разбиране е понятно. Това незадоволено от Хегеловия начин на мислене настроение намери един израз в мисловното течение, което имаше своите представители в лицето на Карл Бенидикт Ваадер /1765-1841 г./, Карл Кристиян Фридрих Краузе /1765-1841 г./, Имануел Херман Фихте /1797-1879 г./, Кристиян Херман Вайсе / 1801-1866 г./, Антон Гюнтер /1785-1862 г./, К. Ф. Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./. Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог.
Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека.
Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението. Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение. Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр.
към текста >>
Бог
трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго.
Наистина Хегел ще бъде криво разбран, когато някой го тълкува по този начин; но това криво разбиране е понятно. Това незадоволено от Хегеловия начин на мислене настроение намери един израз в мисловното течение, което имаше своите представители в лицето на Карл Бенидикт Ваадер /1765-1841 г./, Карл Кристиян Фридрих Краузе /1765-1841 г./, Имануел Херман Фихте /1797-1879 г./, Кристиян Херман Вайсе / 1801-1866 г./, Антон Гюнтер /1785-1862 г./, К. Ф. Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./. Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека.
Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго.
Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението. Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение. Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр. 63/ Явления заслужаващи да бъдат отбелязани в развитието на светогледите ще бъдат винаги личности като Краузе.
към текста >>
Защото наистина светът и в Бога, но
Бог
не е света, а съществува като самостоятелно, блажено почиващо в себе си същество.
Той е бил математик. Той не се остави да бъде заставен от гордия, логически-съвършения характер на тази наука да реши светогледните въпроси, които трябваше да задоволят неговите най-дълбоки духовни нужди, според образеца на метода, който беше присъщ на тази наука. Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението. Краузе не можа да признае един възглед, който търси Първичното същество на света и нещата и процесите. Който търси Бога в нещата, и процесите, в света, както Хегел, той не може да го намери.
Защото наистина светът и в Бога, но Бог не е света, а съществува като самостоятелно, блажено почиващо в себе си същество.
На основата на идейния свят на Краузе стои "мисълта за едно безкрайно, самостоятелно същество, което няма вън от себе си нищо, но по себе си и в себе си е като една основа всичко, и което следователно ние си представяме също и като основа на разума, природа и човечество". Той не иска да има нищо общо с един възглед, "който счита крайното или света като висша форма, като съвкупност за самия Бог, боготвори го, смесва го с Бога". Можем да се задълбочаваме колкото искаме в действителността дадена на нашите сетива и на нашия дух, но чрез това никога не ще стигнем до Първоосновата на всяко битие, за която можем да добием една представа само чрез това, че съпровождаме наблюдението на всяко крайно съществуване от предчувстващото виждане на нещо свръхсетивно. В своите съчинения "Встъпителни принципи на богословието" /1826 г./ и "Приноси към характеристиката на по-новата философия" /1829 г./ Имануел Херман Фихте направи една строга равносметка с хегелианизма. След това в множество съчинения той се опита да обоснове и задълбочи своето схващане, че на основата на явленията на света трябва да бъде поставено едно съзнателно, лично същество.
към текста >>
Той не иска да има нищо общо с един възглед, "който счита крайното или света като висша форма, като съвкупност за самия
Бог
, боготвори го, смесва го с Бога".
Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението. Краузе не можа да признае един възглед, който търси Първичното същество на света и нещата и процесите. Който търси Бога в нещата, и процесите, в света, както Хегел, той не може да го намери. Защото наистина светът и в Бога, но Бог не е света, а съществува като самостоятелно, блажено почиващо в себе си същество. На основата на идейния свят на Краузе стои "мисълта за едно безкрайно, самостоятелно същество, което няма вън от себе си нищо, но по себе си и в себе си е като една основа всичко, и което следователно ние си представяме също и като основа на разума, природа и човечество".
Той не иска да има нищо общо с един възглед, "който счита крайното или света като висша форма, като съвкупност за самия Бог, боготвори го, смесва го с Бога".
Можем да се задълбочаваме колкото искаме в действителността дадена на нашите сетива и на нашия дух, но чрез това никога не ще стигнем до Първоосновата на всяко битие, за която можем да добием една представа само чрез това, че съпровождаме наблюдението на всяко крайно съществуване от предчувстващото виждане на нещо свръхсетивно. В своите съчинения "Встъпителни принципи на богословието" /1826 г./ и "Приноси към характеристиката на по-новата философия" /1829 г./ Имануел Херман Фихте направи една строга равносметка с хегелианизма. След това в множество съчинения той се опита да обоснове и задълбочи своето схващане, че на основата на явленията на света трябва да бъде поставено едно съзнателно, лично същество. За да създаде едно енергично въздействие за течението противопоставящо се на произтичащия от чистото мислене възглед на Хегел, той се съюзи с еднакво мислещите приятели Вайсе, Зенглер, К. Рн. Фишер, Налибеус, Фр.
към текста >>
79.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Там където е съзнанието за Бога, там също е съществото
Бог
т.е.
Човекът трябва да създава всяко първично същество из своята фантазия; нещата и процесите на света не дават никакъв повод да бъде прието съществуването на такова първично същество. Не първичното духовно същество, в което нещата са вмъкнати едно в друго, е създало човека по свой образ и подобие, а човекът си е образувал според своето собствено същество фантастичния образ на едно такова първично същество. Това е убеждението на Фойербах. "Знанието на човека за Бога е знанието на човека за себе си, за своето собствено същество. Само единството на съществото и съзнанието е истината.
Там където е съзнанието за Бога, там също е съществото Бог т.е.
в човека". Човекът не се чувстваше достатъчно силен, да се спира напълно на самия себе си; то защо той си създаде по собствения образ едно безкрайно същество, което почита и на което се кланя. Вярно е, че светогледът на Хегел е отстранил всички други свойства на Първичното същество; но той е запазил още за него разумността. Фойербах премахва и това свойство, а с това той е премахнал и самото Първично същество. Той поставя на мястото на Божията мъдрост напълно мъдростта на света.
към текста >>
"
Бог
създаде Човека по свой образ, а това значи вероятно, човекът създаде Бога по своя образ".
Фойербах споменава за Георг Кристоф Лихтенберг, починал през 1799 година мислител, който с някои негови идеи трябва да бъде считан като предтеча на светогледа, който е намерил един израз в духове като Фойербах, и който с неговите подбуждащи представи не е станал плодотворен за 19-то столетие затова, защото засенчващите всички мощни мислителни построения на Фихте, Шелинг, Хегел бяха така завладели духовното развитие, че такива афористични проблясъци на идеи, даже ако са били така поясняващи като тези на Лихтенберг, можаха да останат незабелязани. Достатъчно е само да припомним отделни изказвания на този мислител, за да покажем, как неговият дух отново е оживял във въведеното от Фойербах движение на мислите.
"Бог създаде Човека по свой образ, а това значи вероятно, човекът създаде Бога по своя образ".
"Нашият свят ще се изтънчи още така много, че ще бъде също така смешно да вярваме в някакъв Бог, както е смешно днес да се вярва в призраци". "Нима нашето понятие за Бога е нещо друго освен едно олицетворено неразбиране? " "Представата, която си образуваме за една душа, има голяма прилика с тази за един магнит в земята, това е само един образ. Това е едно вродено на човека чувствено средство, да си представя всичко под тази форма". "Вместо да казваме, че светът се отразява в нас, би трябвало напротив да казваме, че нашият разум се отразява в света.
към текста >>
"Нашият свят ще се изтънчи още така много, че ще бъде също така смешно да вярваме в някакъв
Бог
, както е смешно днес да се вярва в призраци".
Фойербах споменава за Георг Кристоф Лихтенберг, починал през 1799 година мислител, който с някои негови идеи трябва да бъде считан като предтеча на светогледа, който е намерил един израз в духове като Фойербах, и който с неговите подбуждащи представи не е станал плодотворен за 19-то столетие затова, защото засенчващите всички мощни мислителни построения на Фихте, Шелинг, Хегел бяха така завладели духовното развитие, че такива афористични проблясъци на идеи, даже ако са били така поясняващи като тези на Лихтенберг, можаха да останат незабелязани. Достатъчно е само да припомним отделни изказвания на този мислител, за да покажем, как неговият дух отново е оживял във въведеното от Фойербах движение на мислите. "Бог създаде Човека по свой образ, а това значи вероятно, човекът създаде Бога по своя образ".
"Нашият свят ще се изтънчи още така много, че ще бъде също така смешно да вярваме в някакъв Бог, както е смешно днес да се вярва в призраци".
"Нима нашето понятие за Бога е нещо друго освен едно олицетворено неразбиране? " "Представата, която си образуваме за една душа, има голяма прилика с тази за един магнит в земята, това е само един образ. Това е едно вродено на човека чувствено средство, да си представя всичко под тази форма". "Вместо да казваме, че светът се отразява в нас, би трябвало напротив да казваме, че нашият разум се отразява в света. Ние не можем нищо друго, трябва да познаем в света ред и управление, това следва от устройството на нашата мислителна способност.
към текста >>
Но то не е още никакво следствие, че нещо, което по необходимост трябва да мислим, а също и действителност така... следователно от това не може да се докаже никакъв
Бог
".
"Нима нашето понятие за Бога е нещо друго освен едно олицетворено неразбиране? " "Представата, която си образуваме за една душа, има голяма прилика с тази за един магнит в земята, това е само един образ. Това е едно вродено на човека чувствено средство, да си представя всичко под тази форма". "Вместо да казваме, че светът се отразява в нас, би трябвало напротив да казваме, че нашият разум се отразява в света. Ние не можем нищо друго, трябва да познаем в света ред и управление, това следва от устройството на нашата мислителна способност.
Но то не е още никакво следствие, че нещо, което по необходимост трябва да мислим, а също и действителност така... следователно от това не може да се докаже никакъв Бог".
"Ние осъзнаваме определени представи, които не зависят от нас; за други вярваме, че те зависят от нас; къде е границата? Ние познаваме само съществуването на нашите усещания, представи и мисли. Би трябвало да казваме: - Нещо мисли, както казваме: - Святка се".
към текста >>
"
Бог
беше моята първа мисъл, разумът моята втора, човекът третата и последна мисъл".
"Бог беше моята първа мисъл, разумът моята втора, човекът третата и последна мисъл".
Така Фойербах описва пътя, по който е минал, от вярващ, към последовател на Хегел и след това до своя собствен светоглед. Същото би искал да каже за себе си мислителят, който през 1834 година даде една от най-действителните книги, "Животът на Исуса". Това беше Давид Фридрих Щраус /1809-1874 г./ . Фойербах изходи от едно изследване на човешката душа и намери, че тя има стремежа да пренесе своето собствено същество навън в света и да го обожава като едно божествено Първично същество. Той потърси едно психологическо обяснение на това, как се ражда понятието за Бога.
към текста >>
Следователно човешкият род в неговата цялост е
Бог
станал плът, богочовекът.
Това убеждение прие също и Щраус. Но според неговото мнение божествената идея не може да се осъществи в нейното съвършенство в един отделен човек. Индивидуалният отделен човек е винаги само един несъвършен отпечатък на божествения дух. Това, което липсва на единия човек за съвършенството, има го другият. Когато разгледаме целия човешки род, ние ще намерим в него разпределени върху безброй индивиди всички съвършенства, които са свойствени на Бога.
Следователно човешкият род в неговата цялост е Бог станал плът, богочовекът.
Това, според мнението на Щраус, е понятието на мислителя за Исуса. От тази гледна точка Щраус пристъпва към критиката на християнското понятие за богочовека. Това, което според мисълта е разпределено върху целия човешки род, християнството пренася върху една личност, която трябва действително да е съществувала веднъж в течение на историята. "Мисълта, че съществуват в едни индивид, в един богочовек, прави свойствата и функциите, които учението на църквата приписва на Христос да си противоречат: Те си подхождат в идеята за човешкия род". Опирайки се на грижливо изследвания на историческите основи на евангелията, Щраус се опитва да докаже, че представите на християнството са резултат на религиозната фантазия.
към текста >>
Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият разум е от Бога, това е сигурно, нека вземем думата
Бог
както щем.
Достатъчно са направени сега погрешни опити за посредничество; само разделянето на противоположните може да доведе по-нататък". Възгледите на Щраус произведоха извънредно голяма възбуда на чувствата. С горчивина бе почувствано, че модерният светоглед не се задоволява вече само с това, да засегне общо религиозните основни представи, а искаше чрез едно историческо изследване въоръжено с всички научни представи да отстрани "непоследователността", за която някога Лихтенберг беше казал, какво тя се състои в това, че "човешката природа се е сгъстила под игото на една книга. Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол. Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен.
Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият разум е от Бога, това е сигурно, нека вземем думата Бог както щем.
Разумът показва там, където той царува, просто с естествените последствия на преминаването или с поучаването, ако да поучаваш може да се нарече да наказваш". Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран.
към текста >>
Щирнер поставя срещу възгледа на Фойербах едно остро противоречие: "Най-висшата същност е без съмнение същността на човека, но понеже това е неговата същност, а не самият той, тя си остава винаги подобна на себе си, независимо от това, дали я виждаме вън от него и я считаме за "
Бог
" или я наричаме "човекът".
Това, което Фойербах беше обявил като най-висша същност на човека, за което Бруно Бауер беше твърдил, че то е намерено едва чрез критиката на светогледа: "Човекът", него Макс Щирнер /1806-1856 г./ си поставя задачата да го разгледа напълно безпристрастно и без предпоставки в своята излязла през 1845 година книга "Единственият и неговата собственост". Щирнер намира: "Със силата на отчаянието посяга Фойербах към общото съдържание на християнството, не за да го захвърли, не, а за да го обхване, за да го привлече него отдавна горещо желаното, винаги оставало далеч, в едно последно усилие от небето и да го задържи при себе си. Не е ли това една хватка на последното отчаяние, една хватка на живот и смърт, и не е ли то същевременно християнският копнеж и горещо желание за отвъдния свят? Героят не иска да влезе в отвъдния свят, а иска да свлече отвъдния свят към себе си и да го принуди да остане в отсамния свят! И не вика ли оттогава целият свят, с повече или по-малко съзнание, "Отсамният свят е важен и небето трябва да слезе на земята и да бъде изживяно още тук?
Щирнер поставя срещу възгледа на Фойербах едно остро противоречие: "Най-висшата същност е без съмнение същността на човека, но понеже това е неговата същност, а не самият той, тя си остава винаги подобна на себе си, независимо от това, дали я виждаме вън от него и я считаме за "Бог" или я наричаме "човекът".
Аз не съм нито Бог, нито човекът, нито най-висшата същност, нито моята същност, и поради това общо взето все едно е, действителност си представяме най-висшата същност в двата вида отвъден свят, едновременно във вътрешния и във външния, защото според християнския възглед "Духът Божи" е също и "нашият дух" "обитава в нас". Той обитава на небето и обитава в нас. Ние бедните неща сме само негово "жилище", и когато Фойербах разрушава още и неговото небесно жилище и го принуждава да слезе с всичките си парцали при нас, тогава ние, неговото земно обиталище, ще бъдем твърде препълнени". Докато отделният човешки Аз още поставил една сила, от която той се чувства независим, той вижда себе си не от своята собствена гледна точка, а от онази на тази чужда сила. Той не притежава себе си, а е притежаван от тази сила.
към текста >>
Аз не съм нито
Бог
, нито човекът, нито най-висшата същност, нито моята същност, и поради това общо взето все едно е, действителност си представяме най-висшата същност в двата вида отвъден свят, едновременно във вътрешния и във външния, защото според християнския възглед "Духът Божи" е също и "нашият дух" "обитава в нас".
Щирнер намира: "Със силата на отчаянието посяга Фойербах към общото съдържание на християнството, не за да го захвърли, не, а за да го обхване, за да го привлече него отдавна горещо желаното, винаги оставало далеч, в едно последно усилие от небето и да го задържи при себе си. Не е ли това една хватка на последното отчаяние, една хватка на живот и смърт, и не е ли то същевременно християнският копнеж и горещо желание за отвъдния свят? Героят не иска да влезе в отвъдния свят, а иска да свлече отвъдния свят към себе си и да го принуди да остане в отсамния свят! И не вика ли оттогава целият свят, с повече или по-малко съзнание, "Отсамният свят е важен и небето трябва да слезе на земята и да бъде изживяно още тук? Щирнер поставя срещу възгледа на Фойербах едно остро противоречие: "Най-висшата същност е без съмнение същността на човека, но понеже това е неговата същност, а не самият той, тя си остава винаги подобна на себе си, независимо от това, дали я виждаме вън от него и я считаме за "Бог" или я наричаме "човекът".
Аз не съм нито Бог, нито човекът, нито най-висшата същност, нито моята същност, и поради това общо взето все едно е, действителност си представяме най-висшата същност в двата вида отвъден свят, едновременно във вътрешния и във външния, защото според християнския възглед "Духът Божи" е също и "нашият дух" "обитава в нас".
Той обитава на небето и обитава в нас. Ние бедните неща сме само негово "жилище", и когато Фойербах разрушава още и неговото небесно жилище и го принуждава да слезе с всичките си парцали при нас, тогава ние, неговото земно обиталище, ще бъдем твърде препълнени". Докато отделният човешки Аз още поставил една сила, от която той се чувства независим, той вижда себе си не от своята собствена гледна точка, а от онази на тази чужда сила. Той не притежава себе си, а е притежаван от тази сила. Религиозният казва: Съществува едно божествено Първично същество и негов образ и подобие е човекът.
към текста >>
Следователно щом отделният човек поставя "вида човек" над себе си, той се изгубва по този начин в една илюзия точно така, както ако се чувствува зависим от един личен
Бог
.
Хегелианецът казва: Съществува един общ миров разум и този разум се осъществява в света, за да достигне своя връх в човешкия Аз. Следователно Азът е обзет от мировия Разум. Фойербах казва: - Съществува една същност на човека и всеки отделен човек е едно индивидуално копие на тази същност. Следователно всеки отделен човек е обзет от "същността на човечеството". Защото действително съществува само отделният човек, а не "видовото понятие на човечеството", което Фойербах поставя на мястото на божественото същество.
Следователно щом отделният човек поставя "вида човек" над себе си, той се изгубва по този начин в една илюзия точно така, както ако се чувствува зависим от един личен Бог.
Ето защо за Фойербах заповедите, за които християнинът вярва, че те са поставени от Бога и затова ги счита като обвързващи, стават заповеди, които съществуват, защото те отговарят на общата идея за човечеството. Човекът съди за себе си от морална гледна точка така, че си задава въпроса: Отговарят ли моите деяния като отделен човек на това, което е съобразно със същността на общочовешкото? Защото Фойербах казва: "- Щом същността на човека е най-висшата същност на човека, тогава трябва и практически най-висшият и първи закон да бъде любовта на човека към човека. Homo nomini deue est. Етиката по себе си и за себе си е една божествена сила.
към текста >>
Щирнер характеризира този възглед с думите: "За
Бог
на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек".
Свещено е и трябва да бъде приятелството, свещена собствеността, свещен бракът, свещено доброто на всеки човек, обаче свещени по себе си и за себе си самите". Следователно съществуват общочовешки сили; етиката е една такава сила. Тя е свещена по себе си и за себе си самата; индивидът трябва да и се подчинява. Този индивид не трябва да иска това, което той иска от себе си; а това, което е в смисъла на свещената етика. Той е обзет, овладян от етиката.
Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек".
Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един Бог". Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един бог. Ето защо Щирнер не може да спре и пред него. "Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми. Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал лош и т.н.
към текста >>
Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един
Бог
".
Следователно съществуват общочовешки сили; етиката е една такава сила. Тя е свещена по себе си и за себе си самата; индивидът трябва да и се подчинява. Този индивид не трябва да иска това, което той иска от себе си; а това, което е в смисъла на свещената етика. Той е обзет, овладян от етиката. Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек".
Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един Бог".
Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един бог. Ето защо Щирнер не може да спре и пред него. "Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми. Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал лош и т.н. Само никаква догма!
към текста >>
Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един
бог
.
Тя е свещена по себе си и за себе си самата; индивидът трябва да и се подчинява. Този индивид не трябва да иска това, което той иска от себе си; а това, което е в смисъла на свещената етика. Той е обзет, овладян от етиката. Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек". Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един Бог".
Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един бог.
Ето защо Щирнер не може да спре и пред него. "Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми. Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал лош и т.н. Само никаква догма! Това е неговата догма.
към текста >>
Ширнер иска да сочи те към една мисъл, към една идея за Аза, а към самия
жив
Аз, който личността намира в себе си.
Други търсят средствата, за да разберат този Аз. Това разбиране се сблъсква с трудности, защото между образа на природата и духовния живот се е образувала една широка пропаст. Щирнер оставя всичко това настрана. Той застава срещу факта на себесъзнателния Аз и използува всичко, което може да изрази, само затова, за да насочи към този факт. Той иска да говори за Аза така, че всеки човек да гледа към самия този Аз и никой да не си спестява това гледане, като си казва: - Азът е това или онова.
Ширнер иска да сочи те към една мисъл, към една идея за Аза, а към самия жив Аз, който личността намира в себе си.
към текста >>
80.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Още по времето, когато Хегел беше още
жив
и скоро след неговата смърт отделни личности чувстваха, как неговата картина на света показва нейната слабост именно в това, в което се състои нейното величие.
Още по времето, когато Хегел беше още жив и скоро след неговата смърт отделни личности чувстваха, как неговата картина на света показва нейната слабост именно в това, в което се състои нейното величие.
Светогледът води до мисълта, но в замяна на това той принуждава също душата да вижда, че нейната същност се изчерпва в мисълта. Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос. Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство. Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека. Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност".
към текста >>
Само че Трокслер не стига до там, да схване мисълта като
жив
зародиш на познанието и оставяйки този зародиш на познанието да живее в душата да може да оправдае индивидуалните душевни членове душа и дух по един действителен начин чрез познанието.
Той иска да знае същността на човека разрешена не в един идеен свят, а се стреми да схване "човека в човека", като "индивидуална и безсмъртна личност". Трокслер иска за знае човешката природа закотвена в един свят, който не е само мисъл; ето защо той обръща вниманието на това, че може да се говори за нещо в човека, което свързва човека с един свят намиращ се над сетивния свят и който не е само мисъл. "Още по-рано философите са различавали едно тънко, възвишено душевно тяло, различно от физическото, или са приемали в този смисъл една обвивка на духа, една душа, която има на себе си един образ на тялото и която за тях беше вътрешният по-висш човек". Самият Трокслер раздели човека на тяло, живот, душа и дух. С това той обръща вниманието на душата така, че с тялото и живота тя се намира във физическия сетивен свят, а с душата и духа прониква в свръхсетивния свят така, че се корени в този свят като индивидуално същество и действа индивидуално не само в сетивния свят, обаче в духовния свят се изгубва във всеобщността на мисълта.
Само че Трокслер не стига до там, да схване мисълта като жив зародиш на познанието и оставяйки този зародиш на познанието да живее в душата да може да оправдае индивидуалните душевни членове душа и дух по един действителен начин чрез познанието.
Той не предчувстваше, че в нейния живот мисълта може да израсне до това, което може да бъде наречено индивидуален живот на душата; а може да говори върху тази индивидуална същност на душата само от едно предчувствие. Трокслер не можеше да стигне до нещо друга освен до едно предчувствие за тези отношения, защото той беше зависим от твърде положително-догматически религиозни предпоставки. Но понеже имаше един широк поглед върху науката на неговото време и едно дълбоко проникновение в хода на развитието на светогледния живот, неговото отхвърляне на философията на Хегел може да се счита като произхождащо нещо повече от една лична антипатия. То може да се счита като израз на това, което може да се изнесе срещу Хегел от настроението на самата Хегелова епоха. Така трябва да разбираме нещата, когато Трокслер казва: "Хегел доведе спекулацията до най-висока степен на нейното развитие и именно чрез това той я унищожи.
към текста >>
Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен
Бог
по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка".
Скоро обаче в духовното развитие се намесиха други мислители, които бяха смели в свързването на фактите, които се стараеха изхождайки от почвата на естествената наука да проникнат в същността на нещата. Това, което те искаха да произведат, не беше нищо по-малко от едно решително преобразуване на всеки досегашен възглед на природата и за живота въз основа на модерната наука и природознание. За тях природопознанието на 19-то столетие беше работило предварително по-най-мощен начин.
Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка".
Първата половина на столетието създаде многобройни естественонаучни камъни за архитектурата на една нова светогледна сграда. Без съмнение правилно е, че една сграда не може да бъде издигната, ако за това не съществуват никакви камъни. Но не по-малко вярно е, че с камъните не може да се направи нищо, ако нямаме независимо от тях един образ за сградата, която трябва да издигнем. Както от безплановото натрупване един върху други и едни до други и свързване на камъните не може да се роди никаква сграда, така от познатите истини на изследването на природата не може да се роди никакъв светоглед, ако независимо от това, което изследването на природата може да даде, ако в човешката душа не съществува силата за образуване на светогледа. Това оставиха съвсем невзето под внимание онези, които се бореха за една самостоятелна философия.
към текста >>
И Молешот облича същото убеждение в думите: "Силата не е никакъв творящ
бог
, никаква отделна от материалната основа същност на нещата, тя е неделимо свойство на материята, нейното присъщо от вечността свойство.
Щом такива съединения на веществата могат да бъдат изготвени вън от живото тяло и без жизнена сила, можа да бъде направен извода, че организмът също работи със сили, с които има работа и химията. За материалистите беше много близко до ума, да кажат, че щом живият организъм не се нуждае от никаква особена жизнена сила, за да произведе това, което по-рано се приписваше на една такава жизнена сила: Защо тогава би се нуждаел той от особени духовни сили, за да се родят в него процесите, с които са свързани духовно-душевните изживявания? Отсега нататък материята с нейните свойства стана за материалистите това, което създава от своето майчино лоно всички неща и процеси. От факта, че въглеродът, водородът, кислородът и азотът се свързват в едно органическо съединение, не беше далече до твърдението на Бюхнер: "Думите душа, дух, мисъл, чувство, воля, живот не означават никакви същности, никакви действителни неща, а само свойства, способности, действия на живата материя или резултати от същности, които са основани в материалните форми на съществуване". Отсега нататък Бюхнер нарече безсмъртно не едно божествено същество, не човешката душа, а материята с нейната сила.
И Молешот облича същото убеждение в думите: "Силата не е никакъв творящ бог, никаква отделна от материалната основа същност на нещата, тя е неделимо свойство на материята, нейното присъщо от вечността свойство.
Въглената киселина, водородът и кислородът са сили, които разлагат и най-твърдата скала и я превръщат в течност, чието течение създава живота. Смяна на материя и форма в отделните части, докато основната форма остава същата, тази е тайната на животинския живот".
към текста >>
81.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Дарвин разпростря върху цялата природа този закон установен за историята на човечеството и направи от него един обширен закон за целия
жив
свят.
Дарвин бе доведен до тези мисли чрез съчинението на националикономика Малтус. "Върху условията и последствията на умножението на рода". В това съчинение се казва, че сред човешкото общество става една непрестанна състезателна борба, понеже населението много по-бързо отколкото количеството на природните средства.
Дарвин разпростря върху цялата природа този закон установен за историята на човечеството и направи от него един обширен закон за целия жив свят.
към текста >>
Или се считаше, според виталистичната теория, че жизнените процеси са постоянно управлявани от една жизнена душа, или пък за всеки
жив
вид се прибягваше до акта на една свръхприродна интелигентност, чрез която те трябва да са се е родила... Теорията на Дарвин съдържа едно съществено нова творческа мисъл.
Той подчертава, как чудесната и развиващата се все по-богато пред науката целесъобразност в устройството и в действията на живи същества ни заставя именно да сравняваме процесите на живота с човешките действия. Защото тези действия са единствената редица от явления, които носят един характер подобен на този на органическите процеси. Да, целесъобразните устройства в света на организмите надвишават за нашата разсъдъчна способност далече онова, което човешкият ум може да създаде. Следователно не е за чудене, когато хората са се спрели на мисълта, да приписват строежа и дейността на живия свят на една интелигентност далече надвишаваща човешката. "Ето защо" казва Хелмхолц "преди Дарвин хората трябваше да допуснат само две обяснения на органическата целесъобразност, които обаче и двете водеха до приемане намесата на една свободна интелигентност в протичането на природните явления.
Или се считаше, според виталистичната теория, че жизнените процеси са постоянно управлявани от една жизнена душа, или пък за всеки жив вид се прибягваше до акта на една свръхприродна интелигентност, чрез която те трябва да са се е родила... Теорията на Дарвин съдържа едно съществено нова творческа мисъл.
Тя показва, как една целесъобразност на образуването на организмите може да се роди също и без всякаква намеса на една интелигентност чрез сляпата власт на природните закони. Това у законът на наследяването на индивидуалните качества, предаващи се от родителите на потомците; един закон, който отдавна беше познат и признат и беше нужно да получи само определено разграничение". Хелмхолц е на мнение, че едно такова разграничение на закона е било дадено чрез принципа на естествения подбор в борбата за съществуване.
към текста >>
Както за Гьоте беше ясно по негов начин, че природата действува според вечни, необходими, следователно божествени закони, така беше и за Ернст Хекел, но негов начин; и той както Гьоте считаше, че даже сам
Бог
не би искал да измени нищо от тези закони.
Стремежът на Хекел беше насочен в две направления, да направи всичко възможно за новия светоглед: Той обогати непрестанно знанието за фактите, които хвърлят светлина върху връзката на природните същества и природните сили; и с една желязна логика той извлече от тези факти идеите, които трябва да задоволят човешката потребност да си обясни нещата. Той е проникнат от непоколебимото убеждение, че човек може да получи от тези факти и от тези идеи пълно задоволяване на всички свои душевни потребности.
Както за Гьоте беше ясно по негов начин, че природата действува според вечни, необходими, следователно божествени закони, така беше и за Ернст Хекел, но негов начин; и той както Гьоте считаше, че даже сам Бог не би искал да измени нищо от тези закони.
И понеже това е ясно за него, той почита във вечните и необходими закони на природата и във веществата, в които действат тези закони, своето божество. Както хармонията на свързаните в себе си с необходимост закони на природата задоволява, според неговото мнение, разума, също така тази хармония предлага на чувстващото сърце, на настроената етически и религиозно душа това, за което тя жадува. В камъка, който привлечен от земята пада върху нея, се изразява същото божество както в цвета на растението и в човешкия дух, който оформява драматично "Вилхелм Тел".
към текста >>
82.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Той може да приеме съществуването на един
Бог
, който произвежда в света един морален ред.
С нашето мислене не можем да проникнем в независимото. Човешкото знание е разчетено върху зависимото и се заплита в противоречия, когато прилага своите мисли, които са много подходящи за зависимото, върху независимото. Следователно знанието трябва да отстъпи, когато стигаме до входа към независимото. Тук религиозната вяра е на своето място. Чрез признанието, че не може да знае нищо за съществуващата ядка на света, само чрез такова признание човекът може да бъде едно морално същество.
Той може да приеме съществуването на един Бог, който произвежда в света един морален ред.
Никаква логика не може да отнеме тази вяра в един безкраен Бог, щом бъде познато, че всяка логика се насочва само върху зависимото, а не върху независимото. Менсъл е ученик и продължител на Хемилтън. Той облича неговите възгледи в още по-крайни форми. Не ще прекалим ако кажем, че Менсъл е един адвокат на вярата, който не разсъждава безпартийно за религиозната догма. Той е на мнение, че религиозните истини на откровението заплитат безусловно познанието в противоречия.
към текста >>
Никаква логика не може да отнеме тази вяра в един безкраен
Бог
, щом бъде познато, че всяка логика се насочва само върху зависимото, а не върху независимото.
Човешкото знание е разчетено върху зависимото и се заплита в противоречия, когато прилага своите мисли, които са много подходящи за зависимото, върху независимото. Следователно знанието трябва да отстъпи, когато стигаме до входа към независимото. Тук религиозната вяра е на своето място. Чрез признанието, че не може да знае нищо за съществуващата ядка на света, само чрез такова признание човекът може да бъде едно морално същество. Той може да приеме съществуването на един Бог, който произвежда в света един морален ред.
Никаква логика не може да отнеме тази вяра в един безкраен Бог, щом бъде познато, че всяка логика се насочва само върху зависимото, а не върху независимото.
Менсъл е ученик и продължител на Хемилтън. Той облича неговите възгледи в още по-крайни форми. Не ще прекалим ако кажем, че Менсъл е един адвокат на вярата, който не разсъждава безпартийно за религиозната догма. Той е на мнение, че религиозните истини на откровението заплитат безусловно познанието в противоречия. Обаче това не се дължи на някаква липса в истините на откровението, а на това, че човешкият дух е ограничен и никога не може да проникне в областите, за които говори откровението.
към текста >>
83.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Към тези, които още през време, когато Биран беше още
жив
, бяха посветени в неговите възгледи, принадлежащи на Ампер, който е известен като природоизследовател чрез разширяване на наблюденията на Осрецед върху отношението на електричеството и магнетизма.
Към тези, които още през време, когато Биран беше още жив, бяха посветени в неговите възгледи, принадлежащи на Ампер, който е известен като природоизследовател чрез разширяване на наблюденията на Осрецед върху отношението на електричеството и магнетизма.
Бирановият начин на разглеждане на нещата е по-интимен, този на Ампер научно по-методичен. Ампер проследява от една страна, как в душата се свързват усещанията и представите, а от друга страна, как с помощта на мисленето духът стига до една наука на явленията на света.
към текста >>
84.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Когато човекът беше още
жив
, този човек, чийто мозък сега анатомът разглежда, пред неговата душа не стояха мозъчните нишки и тяхната телесна дейност, а един свят от представи.
Така помисли за отношението на това, което ти, застанал външно срещу света, виждаш в него, и това, което той вижда в самия себе си, и не искай защото двете, външното и вътрешното, да виждат, че си приличат повече, отколкото в тебе, който си само една част. И фактът, че ти си една част от този свят, ти дава възможност да виждаш в тебе това, което той вижда в себе си". Фехнер си представя, че мировият дух има към мировата материя същото отношение както човешкият дух към човешкото тяло. Той си казва сега: Човекът говори за себе си, когато говори за своето тяло, и той говори също за себе си, когато говори за своя дух. Анатомът, който изследва безредицата от мозъчни нишки, има пред себе си органа, от който някога са бликали мили и фантазии.
Когато човекът беше още жив, този човек, чийто мозък сега анатомът разглежда, пред неговата душа не стояха мозъчните нишки и тяхната телесна дейност, а един свят от представи.
Какво се изменя сега, ако вместо човека, който гледа в своята душа, анатомът гледа в мозъка, телесният орган на душата? Не е ли това същото същество, същият човек, който е разглеждан и в единия и в другия случай? Съществото е същото, смята Фехнер, а само гледището се е променило. Анатомът гледа отвън това, което по-рано човекът е гледал от вътре. Това е също както когато гледаме един кръг веднъж отвън, и веднъж от вътре.
към текста >>
Вселената, гледана отвън, е телесният Космос; гледана от вътре, тя е всемирен Дух, най-съвършената личност,
Бог
.
Тази представа прерасна във фантазия на Фехнер в убеждението: Всичко телесно е същевременно духовно. И най-малката материална частица е одушевена. И когато материалните части се сглобяват и образуват по-съвършени материални тела, този процес е нещо гледано само отвън; на него отговаря един вътрешен процес, кой то би се представил като съчетаване на отделни души в по-съвършени общи души, ако бихме искали да го наблюдаваме. Ако някой би бил в състояние да гледа от вътре телесното оживление върху нашата Земя с живеещите върху нея растения, с движещите се насам и нататък животни и хора, всичко това би му се представило като душа на Земята. И същото би било при цялата слънчева система, даже при целия свят.
Вселената, гледана отвън, е телесният Космос; гледана от вътре, тя е всемирен Дух, най-съвършената личност, Бог.
към текста >>
Завладяващо действуват изреченията на Майлендер като следните: "Сега ние имаме правото да дадем на това същество познатото име, което открай време назоваваше това, което никаква сила на мисълта, никакъв полет на фантазията, никакво абстрактно, макар и много дълбоко мислене, никакво съсредоточено, религиозно чувство, никакъв откъснал се от земята дух не са достигнали някога:
Бог
.
Майлендер се вижда поставен срещу образа на света, към който се стреми модерната естествена наука. Обаче той напразно търси една възможност да закотви себесъзнателния Аз в един духовен свят. Той не може да успее да добие от този себесъзнателен Аз това, за което наченки се намираха при Гьоте: А именно да почувства, че в душата възниква вътрешна жива същност, която се чувства като нещо духовно живо в нещо духовно живо зад голата външна природа. Така за него светът се явява без дух. Но понеже той може да си го представи само така, като че този свят произхожда от духа, той се превръща за него в един остатък от един минал духовен живот.
Завладяващо действуват изреченията на Майлендер като следните: "Сега ние имаме правото да дадем на това същество познатото име, което открай време назоваваше това, което никаква сила на мисълта, никакъв полет на фантазията, никакво абстрактно, макар и много дълбоко мислене, никакво съсредоточено, религиозно чувство, никакъв откъснал се от земята дух не са достигнали някога: Бог.
Обаче това просто Единство е било; то не е вече. Изменяйки своята същност, то се е раздробило изцяло в един свят на множеството". /Обръщаме внимание на книгата Макс Зайлинг "Майлендер"/. Щом изгледът на съществуването е само нещо лишено от стойност, само един остатък от нещо пълноценно, тогава целта на света може да бъде само неговото унищожение. Човекът може да вижда своята задача само в това, да съдейства на умножението.
към текста >>
Според мнението на Майлендер
Бог
е създал света само затова, за да се освободи чрез него от мъчението на своето собствено съществуване.
Изменяйки своята същност, то се е раздробило изцяло в един свят на множеството". /Обръщаме внимание на книгата Макс Зайлинг "Майлендер"/. Щом изгледът на съществуването е само нещо лишено от стойност, само един остатък от нещо пълноценно, тогава целта на света може да бъде само неговото унищожение. Човекът може да вижда своята задача само в това, да съдейства на умножението. /Майлендер завършва своя живот със самоубийство/.
Според мнението на Майлендер Бог е създал света само затова, за да се освободи чрез него от мъчението на своето собствено съществуване.
"Светът е средството за целта на небитието, а именно светът е единственото средство за тази цел. Бог е познал, че само чрез ставането на един действителен свят на множеството "може да влезе от едно свръхбитие в едно небитие"/Философия на спасението, стр. 325/.
към текста >>
Бог
е познал, че само чрез ставането на един действителен свят на множеството "може да влезе от едно свръхбитие в едно небитие"/Философия на спасението, стр. 325/.
Щом изгледът на съществуването е само нещо лишено от стойност, само един остатък от нещо пълноценно, тогава целта на света може да бъде само неговото унищожение. Човекът може да вижда своята задача само в това, да съдейства на умножението. /Майлендер завършва своя живот със самоубийство/. Според мнението на Майлендер Бог е създал света само затова, за да се освободи чрез него от мъчението на своето собствено съществуване. "Светът е средството за целта на небитието, а именно светът е единственото средство за тази цел.
Бог е познал, че само чрез ставането на един действителен свят на множеството "може да влезе от едно свръхбитие в едно небитие"/Философия на спасението, стр. 325/.
към текста >>
85.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Така, в смисъла на Ойкен, душата се вижда носена от един
жив
в себе си, творящ духовен свят.
Душата дава насока на света на усещанията и на възприятията, дава им затворената в себе си връзка. Тя не се определя само от импулсите, които получава от физическия свят, а изживява в себе си съвършено духовни подтици. Чрез тези подтици тя знае, че се намира стояща в един действителен духовен свят. В това, което тя изживява, твори, действуват сили от един духовен свят, на който тя принадлежи. Този духовен свят е изживян непосредствено в душата, когато душата се чувства едно с него.
Така, в смисъла на Ойкен, душата се вижда носена от един жив в себе си, творящ духовен свят.
И Ойкен е на мнение, че мисловното, интелектуалното не е достатъчно силно, за да изчерпи дълбините на този духовен свят. Това, което се влива в човека от духовния свят, то да влива не само в интелекта, а в целия обширен душевен живот. Духовният свят е нещо живо, надарено с характер на личност. Той оплодява също и живота на мислите, но не само него. В тази жива духовна връзка трябва да се чувства душата.
към текста >>
Що е тя като Дух в духовния свят, дали тя е там едно особено същество, това е въпрос, на който не може да се отговори само чрез признаването на факта, че в тялото душата може да се чувства едно с един
жив
, творящ духовен свят.
Но как е постигнато това съзнание? Само със средствата, които душата има в телесното съществуване и чрез това телесно съществуване. Сред това съществуване се ражда сигурност върху това, че съществува един духовен свят. Обаче душата не намира никакъв път, за да изживее в дух своята собствена, затворена в себе си същност вън от съществуването в тялото. Тя долавя това, което духът проявява, възбужда, твори в нея, доколкото за това и дава възможност телесното съществуване.
Що е тя като Дух в духовния свят, дали тя е там едно особено същество, това е въпрос, на който не може да се отговори само чрез признаването на факта, че в тялото душата може да се чувства едно с един жив, творящ духовен свят.
За един такъв отговор би било необходимо, щото, прониквайки до познанието на един духовен свят, човешката душа да може също да осъзнае, как тя самата живее в духовния свят, независимо от съществуването в тялото. Духовният свят би трябвало не само да даде на душата възможността тя да признае съществуването на този свят, а той трябва да и предаде нещо от своето собствено естество. Той би трябвало да и покаже, колко е различен от сетивния свят и как позволява на душата да участвува в този негов различен начин на съществуване.
към текста >>
86.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
" В чувствата са скрити корените на всяко изкуство, на всяка религия; впрочем за Гьоте изкуството и религията представляват едно цяло, защото още при пътуването си из Италия, той казва следното за художествените произведения, които среща там: „Да, тук цари необходимост, тук цари
Бог
!
И тогава храмът се издига от скритите подземни бездни нагоре към повърхността, и става видим за всички, които действително жадуват за познание и мъдрост. Златният Цар дарява Момъка с познавателните сили на мисленето: „Познай най-висшето! " Сребърният Цар го дарява с познавателните сили на чувствата и тук Гьоте изрича прекрасните думи: „Паси овцете!
" В чувствата са скрити корените на всяко изкуство, на всяка религия; впрочем за Гьоте изкуството и религията представляват едно цяло, защото още при пътуването си из Италия, той казва следното за художествените произведения, които среща там: „Да, тук цари необходимост, тук цари Бог!
"
към текста >>
87.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-
жив
начин.
За известно време той е забравен от всички. И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека".
Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>
88.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
„Немският външен министър Симонс, чешкият министър Бенеш, изобщо „всеки, който представлява нещо" я прочете", съобщава лондонския Дейли Нюз, а Нойе Цюрхер Цайтунг отбелязва: „Книгата заслужава
жив
интерес, защото предлага съвършено нови гледни точки за решаването на социалния въпрос, които са неуязвими за всякакъв род проверки и изпитания".
„Немският външен министър Симонс, чешкият министър Бенеш, изобщо „всеки, който представлява нещо" я прочете", съобщава лондонския Дейли Нюз, а Нойе Цюрхер Цайтунг отбелязва: „Книгата заслужава жив интерес, защото предлага съвършено нови гледни точки за решаването на социалния въпрос, които са неуязвими за всякакъв род проверки и изпитания".
към текста >>
89.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото общество е един
жив
и непрекъснато развиващ се организъм.
Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност. И все пак днешните социалисти са на мнение, че негативните и подтискащи страни на частната собственост могат да бъдат премахнати само чрез превръщането и в колективна собственост. При това въпросът гласи: Как може да бъда ограничена частната собственост върху средствата за производство още в самото си възникване, така че тя да не упражнява своето подтискащо действие върху лишеното от собственост население?
Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото общество е един жив и непрекъснато развиващ се организъм.
Спрямо него не може да бъде формулиран въпроса: при какви условия трябва да поставим този организъм, за да остане в такова състояние, че да го проучим както трябва? Подобен въпрос може да се формулира по отношение на даден предмет, който не подлежи повече на никакви изменения. При социалния организъм нещата не стоят така. Той е жив и тъкмо чрез своите жизнени процеси непрекъснато променя възникващите в него явления. Поискаме ли да го облечем в привидно добри и здрави форми, в които той трябва да остане, ние подкопаваме неговите жизнени сили и условия.
към текста >>
Той е
жив
и тъкмо чрез своите жизнени процеси непрекъснато променя възникващите в него явления.
При това въпросът гласи: Как може да бъда ограничена частната собственост върху средствата за производство още в самото си възникване, така че тя да не упражнява своето подтискащо действие върху лишеното от собственост население? Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото общество е един жив и непрекъснато развиващ се организъм. Спрямо него не може да бъде формулиран въпроса: при какви условия трябва да поставим този организъм, за да остане в такова състояние, че да го проучим както трябва? Подобен въпрос може да се формулира по отношение на даден предмет, който не подлежи повече на никакви изменения. При социалния организъм нещата не стоят така.
Той е жив и тъкмо чрез своите жизнени процеси непрекъснато променя възникващите в него явления.
Поискаме ли да го облечем в привидно добри и здрави форми, в които той трябва да остане, ние подкопаваме неговите жизнени сили и условия.
към текста >>
Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един
жив
и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума.
Но частната собственост е не друго, а само посредник за това свободно разпореждане. При третирането на собствеността в рамките на социалния организъм, важно е обстоятелството, че собственикът има правото да се разпорежда със собствеността, воден от свои лични съображения. Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства. До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане.
Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума.
Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо. Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна. И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети. Защото по този начин той просто обрича жизнеспособността на социалния организъм. Важното в случая е той да се намеси точно в онзи момент, Когато целесъобразността се превръща в нещо вредно.
към текста >>
Организъм, които е действително
жив
, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна.
При третирането на собствеността в рамките на социалния организъм, важно е обстоятелството, че собственикът има правото да се разпорежда със собствеността, воден от свои лични съображения. Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства. До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане. Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума. Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо.
Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна.
И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети. Защото по този начин той просто обрича жизнеспособността на социалния организъм. Важното в случая е той да се намеси точно в онзи момент, Когато целесъобразността се превръща в нещо вредно.
към текста >>
И ако човек трябва истински да се включи в един
жив
организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети.
Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства. До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане. Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума. Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо. Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна.
И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети.
Защото по този начин той просто обрича жизнеспособността на социалния организъм. Важното в случая е той да се намеси точно в онзи момент, Когато целесъобразността се превръща в нещо вредно.
към текста >>
90.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика
жив
интерес по емпатичен път.
Критика на това твърдение е, че не работи в големи класове. Тази критика е без съмнение обоснована в някакъв ограничен смисъл. Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета. Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“.
Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път.
Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето. Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>
91.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Ние можем да го схващаме само като една останка на един
жив
организъм, който е предшествал.
Представете си един мъртъв труп. Той още има формата, която беше тази на живия човек. Неговите органи са още на мястото си и въпреки това, нека го погледнем: Това е само тленната останка на самото същество. Ако минем към изучаването на този мъртъв труп, за да разберем неговата природа, ние си казваме: Така както той лежи пред нас, той не може да бъде една първична действителност. Такъв, какъвто е пред нас, ние не можем да си го представим, че се ражда от само себе си.
Ние можем да го схващаме само като една останка на един жив организъм, който е предшествал.
Тази форми, тези удове на мъртвия труп измъкват пред нашето съзнание не само тялото без живот, което виждаме, но също и това, което го е родило. Когато в съвкупността на живия свят виждаме на какво поле се поставя мъртвия труп, чрез мисленето ние стигаме дотам да разберем това, което го е произвело, т.е. живото същество. Природата на която изоставяме тялото, може само да го разруши, но не може да го съгради. Ако искаме да стигнем до силите, които са изградили мъртвия труп, ние сме принудени да се върнем назад към живия човек.
към текста >>
Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема един
жив
образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята.
Ето защо мисленето и способността за образуване на представи са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество. И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа. А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл. Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване. Следователно, да добие инспиративното познание, за човека това всъщност означава той да съживи обезкръвената мисъл на мозъка.
Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема един жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята.
От този образ ние познаваме, че той свидетелства за един живот на душата, който предхожда раждането. Ние ще видим какво значи това в перспективата на философското познание.
към текста >>
От друга страна Бергсон е почувствал добре и това проличава от начина, по който се изразява това, което волята има като зародишно в себе си; той чувства по един
жив
начин в нея нещо вечно.
Този възглед срещаме например у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които един дух без предубеждения може да замени с истински думи. Според начина, по който той се е изразил, по който е формулирал своята философия, ние различаваме у него подтика за който той самия има глухо съзнание, подтик, който го кара да се потопи сам в убеждението, че човешката душа притежава една вечна ядка. Обаче Бергсон е отбягнал свръхсетивното познание; той установява съществуването на тази вечна ядка само в пределите на земния живот. Той не успява да извлече от своята философия убедителни доказателства за безсмъртието и за "нерожденността" на душата. Все пак той е знаел да определи като "остаряла" употребявайки един друг израз наша мисъл, която схваща като едно мъртво було разпростряна върху възприятията.
От друга страна Бергсон е почувствал добре и това проличава от начина, по който се изразява това, което волята има като зародишно в себе си; той чувства по един жив начин в нея нещо вечно.
към текста >>
Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв
жив
допир с Царството Божие.
Тази пряка непосредствена жива връзка човечеството я беше изгубило още през епохата, когато започнаха да се изграждат доказателства за съществуването на Бога пред Средновековието. Докато човекът имаше пряка опитност не ставаше въпрос за логическо доказване или за диалектика.
Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие.
Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати. Той може само да допринесе за предаване на самото учение една форма достъпна за хората. Това безсилие на обикновеното съзнание да предаде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя. От една страна научните духове, които се чувстват призвани да говорят за религията и за божественото, чувстват много добре, че обикновеното съзнание не е в състояние да стори това и се ограничават да установят една история на религиите. Понастоящем е невъзможно да се предаде една истинска религиозна субстанция.
към текста >>
92.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния
жив
образ.
Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци. Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея.
През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ.
Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
към текста >>
В преди християнските Мистерии живееше
Бог
-Отец и той още обитава за нас света.
Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека.
В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света.
Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух. Тази Троица не е вече една догма, тя живее, тя е видима. Давайки отново живот на съзнанието за Отца, ние създаваме една християнска философия давайки живот на съзнанието за Сина, ние основаваме една християнска Космология.
към текста >>
Чрез Тайната на Голгота
Бог
-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух.
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света.
Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух.
Тази Троица не е вече една догма, тя живее, тя е видима. Давайки отново живот на съзнанието за Отца, ние създаваме една християнска философия давайки живот на съзнанието за Сина, ние основаваме една християнска Космология.
към текста >>
93.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Но ние трябва да я създаваме отново всеки път, даже в момента, ако искаме това да бъде един
жив
плод.
Всяка последователна работа на медитация е една помощ, когато искаме да говорим за свръхсетивния свят.
Но ние трябва да я създаваме отново всеки път, даже в момента, ако искаме това да бъде един жив плод.
Тогава произнесените думи ще прозвучат, даже в тяхната форма, като един пряк отзвук на духовния свят. Нека ми бъде позволено тук да припомня една лична подробност: Аз съм разглеждал някои теми по 30, даже 40 пъти. На тридесетият път работата не е по-лесна; тя е също така трудна, както първия път, и пътят, който трябва да бъде изминат е точно същия. Това, от което се нуждаем, за да подкрепим на една основа тази производителна работа, е съсредоточеност и спокойствие; само при спокойствие душата може да произвежда, да твори. Тук бих искал да направя една забележка, която може би не е наложителна, но ще допринесе за изяснение на нещата.
към текста >>
94.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което се провежда като дейност в Гьотеанума, то може да стане постепенно и в пълния
жив
смисъл достояние на цялото Антропософско Общество, когато възможно най-голям брой членове от кръжоците могат да идват в Гьотеанума, и, доколкото им е възможно, да участвуват в неговата жива дейност.
Гьотеанума би трябвало да бъде считан като необходимият център на антропософската работа и дейност; не трябва да се изпуска изпредвид, че в кръжоците също антропософският материал трябва да прояви своята ценност.
Това, което се провежда като дейност в Гьотеанума, то може да стане постепенно и в пълния жив смисъл достояние на цялото Антропософско Общество, когато възможно най-голям брой членове от кръжоците могат да идват в Гьотеанума, и, доколкото им е възможно, да участвуват в неговата жива дейност.
Но във всичко това трябва да се влее вътрешен живот; няма полза от едно външно "съобщаване" на съдържанието от всяка седмица. Президиумът на Гьотеанума ще се нуждае от време и ще трябва да се намери разбиране у членовете. Тогава той ще може да действува в смисъла на Коледното Тържество.
към текста >>
95.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
Ариманическият дух има много слаба сила в областите, където Съществата на висшите йерархии държат човека в своята сфера, било че действуват сами в човека, както в далечните минали времена, било че действуват чрез своя одушевен или
жив
отблясък, както по-късно.
Но с това той е пренесен в сферата на ариманическите духове.
Ариманическият дух има много слаба сила в областите, където Съществата на висшите йерархии държат човека в своята сфера, било че действуват сами в човека, както в далечните минали времена, било че действуват чрез своя одушевен или жив отблясък, както по-късно.
Докато съществува това вливащо се в човека действие на свръхсетивните Същества, т.е. до към 15-то столетие, ариманическите същества имат, бихме могли да кажем, само една леко въздействуваща сила в развитието на човечеството.
към текста >>
96.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
Тогава пред човешката душа стои един
жив
процес, който се запалва вътре в Земята и пламти навън в Макрокосмоса.
Доколкото беше възможно във връзка с изложението, аз вече обърнах вниманието в моята книга "Философия на свободата" върху тази вътрешна връзка между мислене и мирова действителност. Това бе направено на онова място, където говоря за това, че един мост води от дълбините на мислещия Аз до дълбините на природната действителност. За обикновеното съзнание сънят действува заличаващ съзнание то затова, защото той води в покълващия живот на Земята, който се разраства в развиващия се Макрокосмос. Когато това заличаване на съзнанието е премахнато чрез имагинативното съзнание, пред човешката душа не стои една Земя с резки очертания в минералното, растителното и животинското царства.
Тогава пред човешката душа стои един жив процес, който се запалва вътре в Земята и пламти навън в Макрокосмоса.
към текста >>
97.
6. Кръв и нерви
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
(Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този
жив
въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на главата.
Азовият организъм действува от процесите, които стават като съпровод на съзнателно усещане в езика, небцето чак до несъзнателните и подсъзнателни процеси в действието на пепсина, на панкреаса, на жлъчката и т. н. След това действието на азовия организъм отстъпва и при по-нататъшното превръщане на хранителните вещества във вещество на кръвта действува предимно астралното тяло. Това отива до там, докато кръвта се среща с въздуха с кислорода в процеса на дишането. На това място етерното тяло изпълнява своята главна дейност. В съдържащия се в издишването въглероден двуокис, преди той да е напуснал тялото, имаме работа предимно само с живо не усещащо нито мъртво вещество.
(Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на главата.
Тази част проявява една силна склонност да премине в неживо, в неорганично състояние, въпреки че не е напълно безжизнена. В нервната система става противоположното. В симпатичната нервна система, която прониква храносмилателните органи, царува предимно етерното тяло. Нервните органи, които са в действие тук, са от себе си предимно живи органи. Астралният и азовият организъм действуват върху тях не вътрешно организиращо, а от вън.
към текста >>
98.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тъй като азовият организъм е много
жив
, подвижен, неговата дейност може да бъде използувана така да се каже като носител на действието на лечебното средство.
За нас се касаеше сега да въздействуваме на астралното тяло уравновесяващо, пречистващо.
Тъй като азовият организъм е много жив, подвижен, неговата дейност може да бъде използувана така да се каже като носител на действието на лечебното средство.
С азовия организъм, който е насочен към външния свят, можем да се справим най-добре, когато пренебрегнем към действията от вън навътре. Това се постига чрез компреси. Първо сложихме компреси с Мелилотус (комунига). Такъв компрес действува върху астралното тяло така, че това последното изпитва едно уравновесяване в разпределението на неговите сили и се действува срещу едностранчивото насочване към ритмичната система. Естествено компресите не трябва да се слагат върху онази част на организма, в която ритмичната система е особено концентрирана.
към текста >>
99.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Също и ставащото в училище и това, което самият аз трябваше да правя там, първоначално преминаваха покрай душата ми, без да събудят кой знае какъв
жив
интерес.
Също и ставащото в училище и това, което самият аз трябваше да правя там, първоначално преминаваха покрай душата ми, без да събудят кой знае какъв жив интерес.
В първите два класа ми беше много трудно да следвам останалите. Едва през втория срок на втората година ми потръгна по-добре. Чак тогава станах „добър ученик“.
към текста >>
Поех съдържанието ѝ с голямо душевно желание и от него запазих
жив
интерес към проблема за ледниковата епоха.
Учителите по история и география, които можеха да ми дадат толкова малко в долните класове, в горните все пак станаха от значение за мен. Тъкмо този, който ме беше подтикнал към толкова странния начин на четене на Кант, написа веднъж едно свързано с учебната програма съчинение на тема „Ледниковата епоха и причините за нея“.
Поех съдържанието ѝ с голямо душевно желание и от него запазих жив интерес към проблема за ледниковата епоха.
Но този учител беше също така и добър ученик на бележития географ Фридрих Симони. Това го накара в горните класове, чертаейки на черната дъска, да развие темата за геоложко-географските процеси в Алпите. Тогава вече не четях Кант, а цял се бях превърнал в зрение и слух. Откъм тази страна получих много от учителя, чиито часове по история по-рано въобще не успяваха да събудят интереса ми.
към текста >>
100.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Но това, че стига само до един, макар и много
жив
мисловен свят, но не и до идеята за конкретен духовен свят, ме опечаляваше.
Но исках да бъда предпазлив. Струваше ми се опасно прибързано да доведа този ход на мисли чак до изграждане на собствени философски възгледи. Това ме подтикна към обстойно изучаване на Хегел. Начинът, по който този философ представя реалността на мисълта, ми беше близък.
Но това, че стига само до един, макар и много жив мисловен свят, но не и до идеята за конкретен духовен свят, ме опечаляваше.
Привличаше ме увереността на философската му мисъл, когато последователно преминава от една мисъл към друга. Виждах, че мнозина усещат противоречие между преживяване и ми слене. За мен самото мислене беше преживяване, но такова, в което човек живее, а не идващо към човека отвън. Така че в продължение на доста дълго време Хегел ми беше много полезен.
към текста >>
101.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Така се появяват неговите речници и граматики на спишския диалект, приет в Южните Карпати, на кочевския диалект, който беше
жив
сред малка немска част от населението в Крайна, на езика на хеанците, на който се говори в Западна Унгария.
Изпълненото с любов вживяване в немския народностен дух завладява все повече душата на Шрьоер. Той пътешества, за да изучава немските диалекти в различните области на Австрия. Навсякъде, където немският народностен характер се е примесил в славянските, маджарските и италианските части на Дунавската монархия, той иска да се запознае с неговите особености.
Така се появяват неговите речници и граматики на спишския диалект, приет в Южните Карпати, на кочевския диалект, който беше жив сред малка немска част от населението в Крайна, на езика на хеанците, на който се говори в Западна Унгария.
към текста >>
За мен идеята представляваше сянката на един напълно
жив
духовен свят.
Наистина, винаги когато седях сам при Шрьоер, имах чувството, че там присъства и един трети: духът на Гьоте. Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте? С най-голяма симпатия се вслушвах духовно във всичко, което идваше от Шрьоер. Въпреки това не можех да направя нищо друго освен в собствената си душа да изграждам напълно независимо по отношение и на него това, към което се стремях най-съкровено. Шрьоер беше идеалист, а идейният свят като такъв за него беше това, което действа като движеща сила в природните и човешките творения.
За мен идеята представляваше сянката на един напълно жив духовен свят.
Тогава даже ми се струваше трудно да изразя с думи за самия себе си разликата между начина на мислене на Шрьоер и своя собствен. Той говореше за идеите като за движещата мощ в историята. Чувстваше живот в битието на идеите. За мен животът на духа беше зад идеите, а те бяха само неговото проявление в човешката душа. За начина си на мислене тогава не можех да намеря друго определение освен „обективен идеализъм“.
към текста >>
102.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Тя искаше да представи антипода на
Бог
като прасъщество, което представлява силата, разкриваща се на човека в жестоката, безидейна, смазваща природа.
Това беше нейното убеждение. След това поетесата ми говори за друг свой поетически замисъл, за „Сатанаида“.
Тя искаше да представи антипода на Бог като прасъщество, което представлява силата, разкриваща се на човека в жестоката, безидейна, смазваща природа.
Тя говореше с истинска гениалност за тази сила, действаща от бездната на битието и господстваща над всичко съществуващо. Тръгнах си от поетесата дълбоко разтърсен. Величието на речта ѝ не ме напускаше. Съдържанието на идеите ѝ беше противоположност на всичко, което носех в душата си като възглед за света. Но нико га не бях склонен към това да не се интересувам или да не се възхищавам от всичко, което ми се струваше велико, дори когато истински ме отблъскваше като съдържание.
към текста >>
103.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Фриц Лемермайер го характеризираше дружески така: „Топлосърдечен, със задушевно усещане за природата, мечтателен, почти опиянен от вярата в
Бог
и блаженството, така пише стихове Алфред Формей в меки, звучни акорди.
Беше също през 1888 г., когато бях въведен в дома на виенския евангелски пастор Алфред Формей. Веднъж седмично там се събираше един кръг от творци и писатели. Алфред Формей сам се изявяваше като поет.
Фриц Лемермайер го характеризираше дружески така: „Топлосърдечен, със задушевно усещане за природата, мечтателен, почти опиянен от вярата в Бог и блаженството, така пише стихове Алфред Формей в меки, звучни акорди.
Като че ли стъпките му не докосват твърдата земя, а сякаш броди в унес и мечтае високо в облаците.“ Такъв беше Алфред Формей също и като човек. Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски дом и отначало там бяха само домакинът и домакинята. Пасторът беше по детски набожен, но в топлата му душевност набожността преминаваше по най-самопонятен начин в лирическо настроение. Човек веднага биваше обгърнат от атмосфера на сърдечност, щом Формей кажеше само няколко думи. Домакинята беше заменила сценичното си призвание за пасторския дом.
към текста >>
104.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
Те искат да живеят във вътрешно си същество в
жив
контакт с източниците на човешкото битие, а не просто да ги гледат като нещо външно с помощта на наблюдение, опиращо се на идеите.
И все пак нещо ме привличаше към мистическите стремежи на човечеството. Това беше начинът на вътрешното преживяване на мистиците.
Те искат да живеят във вътрешно си същество в жив контакт с източниците на човешкото битие, а не просто да ги гледат като нещо външно с помощта на наблюдение, опиращо се на идеите.
Но също така ми беше ясно, че до подобен род вътрешно преживяване се стига и когато човек се спусне в глъбините на душата, с пълното ясно съдържание на света на идеите, вместо при вглъбяването да отхвърля това съдържание. Стремях се да внеса светлината на света на идеите в топлината на вътрешното преживяване. Мистикът ми изглеждаше като човек, който не може да долови духа в идеите и затова вътрешно застива при мисълта за идеи. Студът, който преживява в идеите, го принуждава да търси топлината, от която се нуждае душата му, в освобождаване от идеите.
към текста >>
“ За мен този
жив
контакт с идеите винаги беше начин за лично общуване с духовния свят.
За мен вътрешната топлина на душевното преживяване се появяваше точно тогава, когато запечатвах в ясни идеи първоначално неопределеното преживяване на духовния свят. Често си казвах: „Как само не могат да разберат тези мистици топлотата, душевната интимност, която човек изпитва, когато живее в общение с духовно проникнатите идеи!
“ За мен този жив контакт с идеите винаги беше начин за лично общуване с духовния свят.
към текста >>
105.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Това не се случи, но той много красиво изложи пред мен как непрекъснатият поток на историческото развитие получава своите импулси от недрата на творческата народна фантазия, която в неговото тълкувание приемаше характера на
жив
, действен свръхсетивен гений.
Веднъж ме покани на обяд в своя хотел, когато Зуфан отсъстваше от Ваймар, а той беше дошъл да посети Архива. Бяхме сами. Очевидно му беше приятно да чуе как разбирам възгледите му за света и живота, така че започна да споделя. Говори ми за своята идея за „История на немската фантазия“, която носеше в душата си. Тогава останах с впечатлението, че възнамерява да напише такава книга.
Това не се случи, но той много красиво изложи пред мен как непрекъснатият поток на историческото развитие получава своите импулси от недрата на творческата народна фантазия, която в неговото тълкувание приемаше характера на жив, действен свръхсетивен гений.
По време на този обяд се почувствах силно увлечен от тези тълкувания на Херман Грим. Вярвах, че зная как действа свръхсетивната духовност през човека. Пред себе си имах личност, чиято духовна визия достига до творящата духовност, която обаче не желае да обхване познавателно самия живот на тази духовност, а остава в областта, в която духовното в човека се проявява като фантазия.
към текста >>
Жив
обаче беше интересът на Паулине, наследница на великия херцог.
те. Разглеждаше повече като задължение необходимостта да се интересува от духовния живот.
Жив обаче беше интересът на Паулине, наследница на великия херцог.
С нея често имах възможност да разговарям за неща, свързани с Гьоте, поезията и т.н. По отношение на социалните си връзки Архивът се намираше между научните и артистичните кръгове и Ваймарското дворцово общество. Той получаваше собствената си обществена окраска и от двете страни. Едва се бяха затворили вратите зад някой професор, когато отново се отваряха пред някоя княжеска особа, дошла на посещение в двора. Много хора с всевъзможни позиции в обществото участваха в случващото се в Архива.
към текста >>
106.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Той притежаваше
жив
усет за реалността на идеалното, присъща за тези философи.
С Лудвиг Лайстнер, както с много малко други хора, можех да говоря за идеализма на немските философи Фихте, Хегел и Шелинг.
Той притежаваше жив усет за реалността на идеалното, присъща за тези философи.
Когато веднъж му говорих за своето безпокойство по повод едностранчивостта на естественонаучния светоглед, той каза: „Хората изобщо си нямат представа за значението на творческото в човешката душа. Те не знаят, че именно в това творческо начало живее същото такова мирово съдържание, каквото и в природните явления.“
към текста >>
107.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Това обаче не ми пречеше да се отдавам с най-
жив
интерес на този, на когото бях на гости.
Със собствената си душа живеех в свят, граничещ с външния, но винаги ми беше необходимо да прекрачвам една граница, когато трябваше да си имам работа с външния свят. Общувах най-оживено с другите, но във всеки отделен случай за общуването с тях трябваше да излизам от моя като през някаква врата. Това ме караше да ми се струва, че всеки път, когато влизах във външния свят, правех нещо като посещение.
Това обаче не ми пречеше да се отдавам с най-жив интерес на този, на когото бях на гости.
Дори се чувствах като у дома, докато бях на посещение.
към текста >>
108.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Въпреки ежедневното общуване с тези личности и непрекъснатия
жив
обмен на мисли и впечатления, в този ваймарски период не можех да говоря по директен начин за преживяванията си в духовния свят дори и с тези, които ми бяха най-близки.
Въпреки ежедневното общуване с тези личности и непрекъснатия жив обмен на мисли и впечатления, в този ваймарски период не можех да говоря по директен начин за преживяванията си в духовния свят дори и с тези, които ми бяха най-близки.
Смятах, че е необходимо да бъде осъзнато как правилният път в духовния свят води първо до преживяване на чистите идеи. Под всякаква форма поддържах твърдението, че както човекът може съзнателно да преживява цветовете, тоновете, топлината и т.н., той може да преживее и също толкова чисти идеи, свободни от влиянието на външните възприятия и живеещи напълно самостоятелно. И в тези идеи е истинският жив дух. Всяко друго духовно преживяване в човека, така казвах тогава, възниква в съзнанието от този живот на идеите.
към текста >>
И в тези идеи е истинският
жив
дух.
Въпреки ежедневното общуване с тези личности и непрекъснатия жив обмен на мисли и впечатления, в този ваймарски период не можех да говоря по директен начин за преживяванията си в духовния свят дори и с тези, които ми бяха най-близки. Смятах, че е необходимо да бъде осъзнато как правилният път в духовния свят води първо до преживяване на чистите идеи. Под всякаква форма поддържах твърдението, че както човекът може съзнателно да преживява цветовете, тоновете, топлината и т.н., той може да преживее и също толкова чисти идеи, свободни от влиянието на външните възприятия и живеещи напълно самостоятелно.
И в тези идеи е истинският жив дух.
Всяко друго духовно преживяване в човека, така казвах тогава, възниква в съзнанието от този живот на идеите.
към текста >>
109.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
С „Локи, роман за един
бог
“ той създаде произведение, породено от германската митология.
Не съвсем оригинална, но все пак изпълнена с дълбоки човешки чувства и силни душевни преживявания. „Сияещи дни“ – така нарече той сборника с лирическите си стихотворения. Когато вдъхновението му даряваше стихове, за него те сякаш бяха пропити от духа на слънчеви дни в изпълнения му с трагизъм живот. Освен това пишеше и романи. В „Евреинът Вертер“ живее целият вътрешен трагизъм на Лудвиг Якобовски.
С „Локи, роман за един бог“ той създаде произведение, породено от германската митология.
Задушевността, говореща от този роман, представлява прекрасно отражение на любовта на поета към народната митология.
към текста >>
Този интересен човек, който по това време вече отдавна не беше
жив
, ми стана много близък благодарение на сестра му Марта Асмус.
Този интересен човек, който по това време вече отдавна не беше жив, ми стана много близък благодарение на сестра му Марта Асмус.
Той ми се стори като нов метеорен проблясък на клонящата към духовност философия от началото на века срещу края на предишния век.
към текста >>
110.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Той също така е
жив
и не умъртвява духовното в душата, както прави това интелектуализмът.
В Мюнхен нещата стояха другояче. Там в антропософската работа от самото начало беше деен художественият елемент. А в него един светоглед като антропософския биваше възприеман по съвсем различен начин, отколкото от рационализма и интелектуализма. Художественият образ е по-духовен от рационалистичното понятие.
Той също така е жив и не умъртвява духовното в душата, както прави това интелектуализмът.
Тонът за създаването на кръга от членове на Обществото и слушатели в Мюнхен се задаваше от личности, у които художественото усещане беше развито по посочения начин.
към текста >>
111.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Установено бе, че веществата и силите, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един
жив
организъм.
Преди известно време беше смятано за едно във висша степен ненаучно начинание да се говори за подобно „етерно тяло". Но в края на 18. и първата половина на 19. век това вече не беше „ненаучно".
Установено бе, че веществата и силите, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един жив организъм.
Последният трябва да притежава особена „сила", която бе означена като „жизнена сила". Допуснато беше, че в едно растение, в животното и в човешкото тяло действува подобна сила, която възбужда жизнените явления, както магнетичната сила предизвиква привличането. По-късно материализмът отхвърли подобна представа. Официалната наука прие, че живият организъм се изгражда по същия начин, както и т. нар. неодушевен предмет, че в организма не властвуват други сили, освен присъщите и на минерала; само че тук те действуват по-комплицирано, като изграждат едно сложно образувание.
към текста >>
С „Аз" „
Бог
", който на по-низшите същества се открива само външно, чрез проявления в обкръжението, започва да говори в душата.
Всеки може да назове само себе си „Аз". Никога „Аз" не може да звучи в ухото ми за означение на мен. Наричайки себе си Аз, човек се самоназовава. Същество, което може да каже за себе си „Аз" е един микрокосмос. Онези религии, които се опират на Духовната Наука, винаги са признавали това.
С „Аз" „Бог", който на по-низшите същества се открива само външно, чрез проявления в обкръжението, започва да говори в душата.
Носителят на тук описаната способност е „Азовото тяло", четвъртата съставна част на човешкото същество.
към текста >>
Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой
жив
образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика.
Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка. Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост. След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек. Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици.
Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика.
Всеки път се потвърждава, че не абстрактните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност. Всичко споменато тук обаче трябва да бъде проведено с голям такт, за да не доведе до обратния ефект. При приказките всичко зависи от начина на разказване. Затова устният разказ не може да се замени направо с четивото.
към текста >>
112.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
Това, което е изработено в Гьотеанума може постепенно да се изяви от цялото Антропософско общество в пълен и
жив
смисъл, когато възможно най-голям брой членове от групите идват в Гьотеанума и участват възможно най-много в неговите дейности.
Гьотеанумът трябва да се разглежда като необходимия център на антропософската работа и дейност, но не трябва да губим от погледа си, че преработеният в групите антропософски материал също трябва да бъде използван.
Това, което е изработено в Гьотеанума може постепенно да се изяви от цялото Антропософско общество в пълен и жив смисъл, когато възможно най-голям брой членове от групите идват в Гьотеанума и участват възможно най-много в неговите дейности.
Но всичко това трябва да се прави със сърце и ум. Само външното "съобщаване" на съдържанието от седмицата е безполезно. Ръководството на Гьотеанума ще има нужда от време и ще трябва да срещне разбиране от страна на членовете. Тогава то ще може да работи в съответствие с намерението на Коледното събрание.
към текста >>
113.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е
жив
човешкият свят във физическото съществуване.
Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено. Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави. Говори се за общи идеи в историята и в живота. Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството. В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение.
В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване.
Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека. Следователно тук ние говорим за един духовен свят, който действително съществува. Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен стремеж. Съвсем малко нещо е, когато онези, които тръгват по такива пътища за изследване на Духовната наука, биват наричани бъбривци, мечтатели или фантазьори. Днес е още твърде обикновено да се казва, че всичко, което в тези област иска да се представи като строг метод, като действителна научност, е нещо съмнително.
към текста >>
114.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Имаме едно взаимодействие между един
жив
член, който се развива в една посока, и едно постоянно възвръщане в себе си на един друг член, който се развива в посоката на смъртта.
Следователно тук имаме едно разправяне между смъртта и живота в самото същество.
Имаме едно взаимодействие между един жив член, който се развива в една посока, и едно постоянно възвръщане в себе си на един друг член, който се развива в посоката на смъртта.
Ако сега изхождайки от тази гледна точка искаме да вникнем в най-вътрешното същество на човека, ние трябва отново да си припомним някои неща, за които често пъти сме говорили, но тяхното припомняне никога не е излишно, защото те още не принадлежат към обикновените истини. Когато пристъпим към духовно-научното разглеждане на въпроса за живота и смъртта, като се позоваваме на съвсем обикновени представи, трябва да припомним, че това, което тук разглеждаме, днес твърде малко се признава. Касае се за една истина, която за днешното човечество е също така нова, както за човечеството е била нова, съответно непозната една друга идея, която днес принадлежи към тривиалните неща. Аз често пъти съм обръщал внимание, че днес за естествоизпитателя и за този, който гради своите възгледи върху естествено-научни понятия, е нещо самопонятно да признае изречението: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Естествено тук аз говоря с онова разграничение, с което за това изречение се говори и в областта на естествената наука. При това съвсем не е необходимо да навлезем в разглеждането на въпроса за самозараждането, защото предварително можем да отбележим, че аналогичното изречение, което ще бъде тогава назовано, се използува и в областта на Духовната наука.
към текста >>
115.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Съвсем независимо от това, че етерното тяло е един факт за духовния изследовател, и действителната логика показва, че е невъзможно да си представим един
жив
организъм без едно такова етерно или жизнено тяло.
В момента, когато е настъпила смъртта, физическото тяло не е вече едно възможно съчетание от химически и физически процеси. Че през време на живота физическото тяло е изтръгнато от властта на тези химически и физически процеси, които веднага го завладяват, щом настъпи смъртта, това то дължи на етерното или жизнено тяло. С етерното тяло ние имаме дадено нещо, което изтръгва химическите и физическите вещества и сили от присъщата им дейност и ги предава отново на тази физическа дейност в момента на смъртта. Често пъти сме казвали, че против това може да се възрази, че това може да се направи много лесно. Но тези възражения са от такова естество, че те отпадат при едно по-задълбочено разбиране на въпроса.
Съвсем независимо от това, че етерното тяло е един факт за духовния изследовател, и действителната логика показва, че е невъзможно да си представим един жив организъм без едно такова етерно или жизнено тяло.
Ето защо в смисъла на Духовната наука ние приписваме едно такова етерно тяло също и на растенията и казваме: Докато човекът има още по-висши членове от свръхсетивно естество Астралното тяло и Азът -, растението е едно същество, което има само физическо тяло и етерно тяло, докато един минерал се състои само от физическо тяло, доколкото той ни се представя във външния свят. Ако пристъпим към животното, ние говорим за това, че у животното във физическото и в етерното тяло се присъединява Астралното тяло, като при тези думи не си представяме нищо друго, освен това, което казваме сега.
към текста >>
И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно
жив
, живее вътрешно.
На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган.
И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно.
Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска организация ние наричаме дейност на Астралното тяло. Обаче у човека говорим за това, че това Астрално тяло е проникнато още и от едно тяло на Аза, и след малко ще видим, какво значение има за човешкия живот това тяло на Аза.
към текста >>
116.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това ние трябва да кажем, защото имаме работа с един
жив
, изпълнен с дух организъм.
Лятното състояние на земния организъм се състои в едно съвсем особено отношение на Земята към Слънцето, а именно в това, че Земята застава в едно такова отношение спрямо действието на Слънцето, което е едно духовно действие излизащо от Слънцето.
Това ние трябва да кажем, защото имаме работа с един жив, изпълнен с дух организъм.
За зимното състояние Земята се затваря за това действие на Слънцето, земният организъм се затваря един вид в себе си. Нека сравним сега това състояние с човешкото състояние на сън. Сега аз искам да говоря само външно привидно за една аналогия; обаче Духовната наука ни доставя доказателствата за самия факт.
към текста >>
През пролетта се събужда един
жив
, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли.
Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух.
През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли.
И както всичко, което се намира в нас човеците, се стреми към един себесъзнателен Аз, така е и в растителния свят. Целият растителен свят принадлежи на Земята. Аз казах вече, че един човек, който не би мислил, как всичко в нас, което е усещания, представи, чувства, е насочено към нашия Аз, би трябвало да бъде близо до лудост. Така всичко, на което растенията са посредници през време на лятото, е насочено към центъра на Земята, който е Азът на Земята. Това не трябва да бъде казано само символично!
към текста >>
117.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в
жив
символ, който ни води нагоре в духовния свят.
Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове. Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят. Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите.
Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят.
Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата.
към текста >>
Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като
жив
живот, който протича стоплящо през нашата душа.
Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна.
Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа.
Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното. Накратко казано: Духовната наука може да даде на човека това, от което той се нуждае днес поради повишените условия на времето както в неговите уединени така и в изпълнените с най-силна работа часове на неговия живот, или когато силата би искала да го напусне, това, от което се нуждае, за да гледа в бъдещето и да върви изпълнен със сила към това бъдеще.
към текста >>
118.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо от един баща това важи естествено само при еднакви обстоятелства -, който навсякъде действува смело, който проявява
жив
интерес към това или онова и с това в своето общение с окръжаващия свят проявява известна сериозност, дъщерята взема тези качества така, че те са повдигнати в областта на душевното.
А именно по отношение на пола се показва при това една огромна разлика. Можем да кажем: Общо взето за един син отношението към бащата и майката е описано по един чудесен начин в думите на Гьоте: "От баща си имам телосложението и сериозното поведение в живота", т.е. всичко, което се отнася за общението на човека с външния свят "От майка ми веселата натура и поетичната дарба", т.е. цялата особеност на духовния живот. Но ако разгледаме сега дъщерята, констатираме по един странен начин, че при дъщерята качествата на бащата се явяват така, че сега те са повдигнати с една степен от природата на волевите импулси, от природата, която се изразява повече в общението със заобикалящия свят в душевното.
Ето защо от един баща това важи естествено само при еднакви обстоятелства -, който навсякъде действува смело, който проявява жив интерес към това или онова и с това в своето общение с окръжаващия свят проявява известна сериозност, дъщерята взема тези качества така, че те са повдигнати в областта на душевното.
Такава дъщеря проявява сериозен душевен живот, превърнала е характерните черти на бащата в душевни прояви, тя прави по-подвижно това, което у бащата е по-сковано. Така щото най-важните качества, които при бащата се явяват повече външно, при дъщерята те се показват повече овътрешнени.
към текста >>
Освен в природа
Бог
се нему да разкрие,
Освен в природа Бог се нему да разкрие,
към текста >>
119.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост
бог
, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек.
Както знаем, за ученика на индийската мистика този свят беше само майя, илюзия, за да насочи той своя поглед там, където ще намери Брахман. Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват. И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно.
Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек.
То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно.
към текста >>
120.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което
Бог
предварително е мислил като основа на явленията.
Ние веднага ще видим, колко особена е била тази мисъл. Представете си, че ако някой използува цялата математика, доколкото тя е била изучена от хората, той трябва дълго време да се мъчи, за да я овладее. Онези, които присъствуват тук, ще знаят, колко много схващането на математическите мисли зависи за човека от времето. А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената мисъл то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето. Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления.
Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е мислил като основа на явленията.
Галилей си казваше: Зле върви с един мислител, а и с всички мислители, които не искат да стигнат до истината чрез едно строго наблюдение на това, което в природата е разпростряно пред нашия ум, но които искат да стигнат бързо до истината чрез своята спекулация, прескачайки отделните неща. Но Галилей казваше това поради основания различни от тези, поради които то днес се казва. Защото Галилей не искаше да ограничи човешкия дух в наблюденията, защото би отрекъл, че зад тези наблюдения стои великият Дух със своите "предварителни" със своите "творчески мисли", а защото този божествен Дух му се явяваше така велик, мощен и възвишен чрез това, че всичко, което въобще съществува като "предварителни /творчески/ мисли" съществува в един миг, така щото човешкият дух има нужда от едно безкрайно продължително време за любвеобилното разчитане на буквите, за да стигне постепенно до разбирането на отделните мисли. От смирение пред това, колко ниско стои човешкият ум под божествения Ум, увещаваше Галилей своите съвременници: Вие не можете да прогледнете зад нещата, не защото хората въобще не биха могли да сторят това, но защото времето за това е минало вече.
към текста >>
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия
Бог
.
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог.
Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух. Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега. Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното. И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас. Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят.
към текста >>
Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един
Бог
, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един
Бог
, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят.
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог. Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух. Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега. Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното. И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас.
Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят.
Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време! Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите мисли на Аристотел. Когато минаваха през гората и полетата даващите тон учени нямаха никакъв поглед за царствата на природата и нейните красоти, а имаха разбиране и чувство само за това, което се намираше върху пергаментите, което произхождаше от древния Аристотел. Сега беше дошла една епоха, когато природата говореше на човека, епохата на великите открития, когато такива мощни духове като Галилей напираха да познаят Божественото в природата лице срещу лице. Целият възторг за това Божественото в сравнение с лишената от Бога природа на Средновековието това беше дошло!
към текста >>
Що бил би един
Бог
, който отвън би тласкал само,
Що бил би един Бог, който отвън би тласкал само,
към текста >>
Действително, би трябвало да не съществува никакъв
Бог
, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един
Бог
, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост!
То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата. Така Джордано Бруно живее в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той живее така, че това, което живее като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата. Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека.
Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост!
Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което живее в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение. Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека. Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната кост и показва, как тази кост при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна кост, а, изказва и увереността, че костите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това.
към текста >>
Освен в природа
Бог
се нему да разкрие,
Освен в природа Бог се нему да разкрие,
към текста >>
121.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а
жив
, пулсиращ живот.
Това трябва да допусне и геологията. Но колкото по-далече отиваме, толкова повече намираме, че като планета нашата Земя е имала съвършено друга форма, тя става нещо съвършено различно от днес, че така да се каже това, което днес е атмосфера, ни показва, все повече и повече, колкото по-далече в миналото отиваме, характера на едно живо същество. В окръжността на нашата Земя ние намираме не само такъв минерален въздух и такива минерални облачни образувания, каквито имаме днес, но сред това, което принадлежи на нашата Земя, в най-древни времена намираме нещо като живи членове, като живи органи на едно голямо живо същество. Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н. като един заобикалящ ни свят.
Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот.
Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова. Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т. н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни. След това стигаме до една епоха, за която трябва да кажем: Върху земната почва царува несъмнено такава висока температура, че на нея не може да се развие живот, обаче в окръжността се развива живот, живот, който иска да слезе долу, но не може да слезе долу.
към текста >>
н., а живеят вътре един вид като паразити на целия
жив
организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни.
като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова. Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т.
н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни.
След това стигаме до една епоха, за която трябва да кажем: Върху земната почва царува несъмнено такава висока температура, че на нея не може да се развие живот, обаче в окръжността се развива живот, живот, който иска да слезе долу, но не може да слезе долу. Защо не може да слезе долу? Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият жив организъм отделя твърдите части, костите, както той отделя тези твърди съставни части, костите, от меките съставни части. И сега ние насочваме поглед към образуването на гранита и казваме: Материалът, който гранитът съдържа: кварц, фелдшпат и слюда първоначално е бил разтворен в голямото живо същество: Земята. Тази Земя, за да се развива по-нататък, има нужда да се освободи от тези вещества, отделя ги от себе си, оставя ги да паднат надолу, да се утаят.
към текста >>
Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият
жив
организъм отделя твърдите части, костите, както той отделя тези твърди съставни части, костите, от меките съставни части.
Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т. н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни. След това стигаме до една епоха, за която трябва да кажем: Върху земната почва царува несъмнено такава висока температура, че на нея не може да се развие живот, обаче в окръжността се развива живот, живот, който иска да слезе долу, но не може да слезе долу. Защо не може да слезе долу?
Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият жив организъм отделя твърдите части, костите, както той отделя тези твърди съставни части, костите, от меките съставни части.
И сега ние насочваме поглед към образуването на гранита и казваме: Материалът, който гранитът съдържа: кварц, фелдшпат и слюда първоначално е бил разтворен в голямото живо същество: Земята. Тази Земя, за да се развива по-нататък, има нужда да се освободи от тези вещества, отделя ги от себе си, оставя ги да паднат надолу, да се утаят. Това, което е долу, приема тези отделени части, образува основния масив, един скелет в живото същество Земя. И когато отидем още по-далече в миналото, ние трябва да потърсим причините поради които цялата жива Земя е отделила от себе си веществата, които днес като химически вещества образуват нашата Земя и не са същевременно онези, които се намират в животинския, растителния или човешкия организъм. Тези вещества са били тогава отделени постепенно по подобен начин чрез действие на огъня или на водата и след това са били превърнати в скелет на нашата Земя.
към текста >>
Така Духовната наука ни води до едно състояние на Земята, което е един
жив
организъм а не до едно първично състояние на нашата Земя, в което се е намирала мъртва маса, а тя ни води до там, където първоначално Земята е била един велик организъм.
Така Духовната наука ни води до едно състояние на Земята, което е един жив организъм а не до едно първично състояние на нашата Земя, в което се е намирала мъртва маса, а тя ни води до там, където първоначално Земята е била един велик организъм.
Има един въпрос, който днес се поставя съвсем погрешно и който в смисъла на Духовната наука трябва да бъде именно обърнат. Никаква наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно мъртво кълбо, в което са станали само химически и физически процеси никаква такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това мъртво кълбо е могъл да възникне животът. Това е един голям спорен въпрос, но обикновено той се поставя погрешно. Защото обикновено се пита: Как от неживата материя е могъл да се развие живот? Но нещата не стоят така: не неживата материя предхожда живата, а обратно, живото предхожда неживото.
към текста >>
122.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И когато се намира в едно положение, където изоставен на себе си трябва да помогне на своя народ, той прибягва до своята шатра, където отново може да види ясновидски своя
Бог
.
Защото тази култура не трябваше да бъде ясновидска; тя трябваше именно да се яви като нещо ново спрямо старото ясновидство. Ето защо виждаме, как Мойсей се чувствуваше призван да доведе своя народ до определена точка, но самият той не можеше да го въведе в новата страна. Той трябваше да предостави това на онези, които бяха призвани за новата култура. Това ясно ни се казва в Библията. Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух.
И когато се намира в едно положение, където изоставен на себе си трябва да помогне на своя народ, той прибягва до своята шатра, където отново може да види ясновидски своя Бог.
Но там му се казва: Понеже ти не можа да продължиш това, което ти е дадено в ясновидското мислене, един друг трябва да води по-нататък твоя народ. От това говори нещо, чрез което Мойсей ни се явява също в едно сияние, което иска да каже, че този, който е ясновиждащ, е един пророк, какъвто вече никой не се е явил в Израел. С това се загатва, че той е бил последният, който с имал едно такова ясновидство, и че новата култура трябваше да действува по-нататък при съответните народи без ясновидство, само на основата на преданието и на този на интелектуалността, за да може да се подготви това, че Азът, които човечеството беше осъзнало сега на тази нова основа на културата, да може да приеме един нов елемент в себе си.
към текста >>
В тази книга ни се разказва, че Йов въпреки че се придържа като един праведен към своя
Бог
и има съзнание, че всичко, което има, идва от неговия
Бог
,изпитва нещастие след нещастие в своя живот, в своето семейство, лично върху себе си.
В тази книга ни се разказва, че Йов въпреки че се придържа като един праведен към своя Бог и има съзнание, че всичко, което има, идва от неговия Бог,изпитва нещастие след нещастие в своя живот, в своето семейство, лично върху себе си.
Така щото в откровенията на неговия Бог има нещо, което би могло да го заблуди и да го вкара в съмнение, че действително онзи миров Дух, за който току що говорихме, се изявява в човешкия Аз. Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри! " Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри! "? Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него.
към текста >>
Така щото в откровенията на неговия
Бог
има нещо, което би могло да го заблуди и да го вкара в съмнение, че действително онзи миров Дух, за който току що говорихме, се изявява в човешкия Аз.
В тази книга ни се разказва, че Йов въпреки че се придържа като един праведен към своя Бог и има съзнание, че всичко, което има, идва от неговия Бог,изпитва нещастие след нещастие в своя живот, в своето семейство, лично върху себе си.
Така щото в откровенията на неговия Бог има нещо, което би могло да го заблуди и да го вкара в съмнение, че действително онзи миров Дух, за който току що говорихме, се изявява в човешкия Аз.
Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри! " Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри! "? Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него. Но тогава е сигурно, че участта на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие.
към текста >>
Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя
Бог
и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя
Бог
и умри!
В тази книга ни се разказва, че Йов въпреки че се придържа като един праведен към своя Бог и има съзнание, че всичко, което има, идва от неговия Бог,изпитва нещастие след нещастие в своя живот, в своето семейство, лично върху себе си. Така щото в откровенията на неговия Бог има нещо, което би могло да го заблуди и да го вкара в съмнение, че действително онзи миров Дух, за който току що говорихме, се изявява в човешкия Аз.
Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри!
" Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри! "? Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него. Но тогава е сигурно, че участта на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие. Приятелите на Йов не могат да разберат, че той не е поел върху себе си никакъв грях, тъй като резултатите би трябвало да се проявят над праведната личност.
към текста >>
" Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя
Бог
и умри!
В тази книга ни се разказва, че Йов въпреки че се придържа като един праведен към своя Бог и има съзнание, че всичко, което има, идва от неговия Бог,изпитва нещастие след нещастие в своя живот, в своето семейство, лично върху себе си. Така щото в откровенията на неговия Бог има нещо, което би могло да го заблуди и да го вкара в съмнение, че действително онзи миров Дух, за който току що говорихме, се изявява в човешкия Аз. Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри!
" Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри!
"? Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него. Но тогава е сигурно, че участта на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие. Приятелите на Йов не могат да разберат, че той не е поел върху себе си никакъв грях, тъй като резултатите би трябвало да се проявят над праведната личност. Самият разказвач не може да ни накара да разберем по друг начин, че все пак съществува мировата правда, освен чрез това, че смазаният, хвърлен в мизерия Йов все пак получава във физическия свят едно възмездие за всичко, което беше изгубил.
към текста >>
Нищо друго освен: Щом
Бог
, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него.
В тази книга ни се разказва, че Йов въпреки че се придържа като един праведен към своя Бог и има съзнание, че всичко, което има, идва от неговия Бог,изпитва нещастие след нещастие в своя живот, в своето семейство, лично върху себе си. Така щото в откровенията на неговия Бог има нещо, което би могло да го заблуди и да го вкара в съмнение, че действително онзи миров Дух, за който току що говорихме, се изявява в човешкия Аз. Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри! " Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри! "?
Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него.
Но тогава е сигурно, че участта на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие. Приятелите на Йов не могат да разберат, че той не е поел върху себе си никакъв грях, тъй като резултатите би трябвало да се проявят над праведната личност. Самият разказвач не може да ни накара да разберем по друг начин, че все пак съществува мировата правда, освен чрез това, че смазаният, хвърлен в мизерия Йов все пак получава във физическия свят едно възмездие за всичко, което беше изгубил.
към текста >>
Когато така обгръщаме с поглед развитието на човечеството, ние си казваме: Ние се научаваме да се познаваме като стоящи в един
жив
смисъл на развитието.
Когато така обгръщаме с поглед развитието на човечеството, ние си казваме: Ние се научаваме да се познаваме като стоящи в един жив смисъл на развитието.
Ние се научаваме да познаваме, как така да се каже мировите Духове са имали нещо предвид с нашето съществуване и как това, което те са имали предвид, което са мислили, все повече и повече се проявява в живота. Да, разглеждането на най-великите духове и на най-великите събития на развитието на човечеството ни даряват с онова силно съзнание, с онази сигурност в нашата душа, с онази сигурност на надеждата, благодарение на която единствено можем да застанем правилно в общото определение на човечеството така, че да обгърнем по този начин мировата история и отново да почувствуваме хубавите думи на Гьоте, който казва: "Най-доброто", което историята може да роди в нас, е "ентусиазмът". Обаче онзи ентусиазъм, който не остава само едно мъртво удивление, а се състои в това, че ние приемаме в нашата душа семената на миналите времена и развиваме тези семена в плодове за бъдещето. И думите на поета оживяват в една изменена форма, когато от разглеждането на най-великите личности и на най-великите събития добиваме истината:
към текста >>
123.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “
Бог
", а после Йехова е преведено като “Господ
Бог
" или нещо в този смисъл.
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет. Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека. Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия.
В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл.
(В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена. Въз основа на тези забележки изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си. И след дълго обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
към текста >>
(В българската Библия в началото е използвано името “
Бог
", а по-нататък - “Господ".
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет. Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека. Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл.
(В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ".
– бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена. Въз основа на тези забележки изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си. И след дълго обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
към текста >>
Когато
Бог
се яви на Мойсей в Горящия Храст, Мойсей попита: “Кой да кажа на хората, че ме е изпратил?
Самият Стар Завет може да послужи за тема на много спорове, защото събитията там са станали смътни. Но ще бъде ясно за всеки, който не иска да спори, че Старият Завет точно описва значимия процес на проникване на Аза в цялото естество и същност на човека. Всеки, който от становището на Духовната Наука чете за повикът, отправен към Мойсей от Горящия Храст, ще разбере, че всъщност Мойсей тогава беше издигнат в духовния свят.
Когато Бог се яви на Мойсей в Горящия Храст, Мойсей попита: “Кой да кажа на хората, че ме е изпратил?
" Бог каза: “Кажи им, че Онзи, Който може да каже “Аз съм", те е изпратил." И ако проследим целия процес на въплъщаване на Аза, стъпка по стъпка, тогава Библията осветява това, което самостоятелно е открито от Духовната Наука.
към текста >>
"
Бог
каза: “Кажи им, че Онзи, Който може да каже “Аз съм", те е изпратил." И ако проследим целия процес на въплъщаване на Аза, стъпка по стъпка, тогава Библията осветява това, което самостоятелно е открито от Духовната Наука.
Самият Стар Завет може да послужи за тема на много спорове, защото събитията там са станали смътни. Но ще бъде ясно за всеки, който не иска да спори, че Старият Завет точно описва значимия процес на проникване на Аза в цялото естество и същност на човека. Всеки, който от становището на Духовната Наука чете за повикът, отправен към Мойсей от Горящия Храст, ще разбере, че всъщност Мойсей тогава беше издигнат в духовния свят. Когато Бог се яви на Мойсей в Горящия Храст, Мойсей попита: “Кой да кажа на хората, че ме е изпратил?
" Бог каза: “Кажи им, че Онзи, Който може да каже “Аз съм", те е изпратил." И ако проследим целия процес на въплъщаване на Аза, стъпка по стъпка, тогава Библията осветява това, което самостоятелно е открито от Духовната Наука.
към текста >>
124.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Самите титани са синове на древния гръцки
бог
Уран и на съпругата му Гея.
Прометей принадлежи на света на Гръцките митове. Той и неговият брат Епиметей са синове на титана Япет.
Самите титани са синове на древния гръцки бог Уран и на съпругата му Гея.
Уран означава “небе”, а Гея - “земя”. И позволете ми да насоча вниманието ви към факта, че за гърците Уран е същото, което е Варуна за индийците. Така Прометей е титан и един от синовете на Уран, и такъв е също и брат му Епиметей. Кронос (Времето) узурпира трона на своя баща Уран и получава управлението за себе си. Затова той на свой ред е детрониран от своите собствени синове и, заедно с всички титани, е хвърлен в подземния свят.
към текста >>
125.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Така тази култура отиде толкова далеч, че тя имаше човешки Посветени и човекът стана
бог
.
И това е важното. Това бе култура, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество. Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в Гърция имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил. Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в Христос. Христа той още не бе получил.
Така тази култура отиде толкова далеч, че тя имаше човешки Посветени и човекът стана бог.
На север ние срещаме божествения човек - божествения Човек който за нас е Христос - в нагласа на очакване, с уязвимото място, което Християнството трябваше да покрие като дойде.
към текста >>
126.
Съдържание
GA_92 Езотерична космология
ІІІ.
Бог
, Човек, Природа
ІІІ. Бог, Човек, Природа
към текста >>
127.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Хе-Во-Хе, или - с една дума - Йеф или Йоф, значещо
Бог
, Природа, Човек; или отново, неизразимият "Аз" на човека, който е и човешки, и божествен.
Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за "неизразимото". Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, "Азът" на човека съществува в себе си и сам по себе си - "Аз съм Аз". Към този принцип другите се обръщат с "теб" или "ти"; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение. Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)?
Хе-Во-Хе, или - с една дума - Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият "Аз" на човека, който е и човешки, и божествен.
към текста >>
Братството на хората и култът към Единия
Бог
се определени негови черти, но те представят само външната, социална страна, не вътрешната, духовната реалност.
Нека сега се обърнем към Християнството.
Братството на хората и култът към Единия Бог се определени негови черти, но те представят само външната, социална страна, не вътрешната, духовната реалност.
Новият, тайнствен и трансцедентен елемент в Християнството е, че то създава божествена Любов, силата, която преобразува човека отвътре, квасът, чрез който бива издигнат целият свят. Христос дойде да каже: "Ако не оставите майка, съпруга и собственото си тяло, не можете да бъдете мои ученици."
към текста >>
Познание за
Бог
наложено отвън под формата на догма, един вид свръхестествена логика.
Какво всъщност е Теология?
Познание за Бог наложено отвън под формата на догма, един вид свръхестествена логика.
А какво е Теософия? Познание за Бог, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа. Бог, изчезнал от света, бива възроден в дълбините на човешкото сърце.
към текста >>
Познание за
Бог
, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа.
Какво всъщност е Теология? Познание за Бог наложено отвън под формата на догма, един вид свръхестествена логика. А какво е Теософия?
Познание за Бог, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа.
Бог, изчезнал от света, бива възроден в дълбините на човешкото сърце.
към текста >>
Бог
, изчезнал от света, бива възроден в дълбините на човешкото сърце.
Какво всъщност е Теология? Познание за Бог наложено отвън под формата на догма, един вид свръхестествена логика. А какво е Теософия? Познание за Бог, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа.
Бог, изчезнал от света, бива възроден в дълбините на човешкото сърце.
към текста >>
128.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, "дъгата в небето" била нов знак за съюза между
Бог
и човека.
Нифелхайм или Небелхайм (земята на мистите) в германската митология е страната на атлантите. В онази епоха Земята бе по-гореща и обвита с парни облаци. Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, вследсвие на които земната атмосфера се изчисти - едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, "дъгата в небето" била нов знак за съюза между Бог и човека.
към текста >>
129.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Бог
, Човек, Природа
Бог, Човек, Природа
към текста >>
В този смисъл човекът е
Бог
, който е дегенерирал, и са буквално верни думите на Ламартин: "Човекът е паднал
Бог
, помнещ Небесата."
Законът на регресията, както и законът на възхода, е верен за всички същества. Минералите са дегенерирали растения; растенията са останки на животинския живот; животните и човека имат общ предшественик. Човекът се е издигнал, животното е паднало. Духовната част на човека произлиза от Боговете.
В този смисъл човекът е Бог, който е дегенерирал, и са буквално верни думите на Ламартин: "Човекът е паднал Бог, помнещ Небесата."
към текста >>
Човекът е едновременно паднал
Бог
и бъдещ
Бог
.
Окултистът вижда в днешния човек едно същество в разгара на еволюцията.
Човекът е едновременно паднал Бог и бъдещ Бог.
към текста >>
Луцифер тук е разбиран като падналия
Бог
, който внушава на човека желанието за лично познание.
Когато Луцифер, под формата на змия, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен.
Луцифер тук е разбиран като падналия Бог, който внушава на човека желанието за лично познание.
Това го поставя в опозиция на Божествената Воля, която го е създала по свой образ.
към текста >>
130.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Всяка истина, която не е в същото време и един
жив
импулс, е безплодна истина.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие.
Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина.
Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата. Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
131.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Книга Битие казва "
Бог
вдъхна в ноздрите му дъха на живота."
Тази първа степен на обучение има силата да развие етерното тяло и особено горната му част, която съответства на главата. Вече развил горната част на етерното тяло, ученикът трябва да започне да контролира дихтателната и кръвоносната система, белите дробове и сърцето. В отдалечени епохи на земната еволюция човекът живееше във водата и дишаше с хриле като риба. Свещената литература посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето.
Книга Битие казва "Бог вдъхна в ноздрите му дъха на живота."
към текста >>
132.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
(Бакхус е народния израз на
Бог
Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана.
Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението.
(Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана.
Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос "Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали", се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
към текста >>
133.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
В Мистериите йерофантът проследяваше назад развитието на човека в неговите три етапа: човекът-животно, човекът-човек, човекът-
Бог
(истинският свръхчовек, не погрешния свръхчовек на Ницше).
Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на Гърция.
В Мистериите йерофантът проследяваше назад развитието на човека в неговите три етапа: човекът-животно, човекът-човек, човекът-Бог (истинският свръхчовек, не погрешния свръхчовек на Ницше).
Йерофантът влагаше тези три свръхсетивни типа като живи образи в астралната светлина, където те бяха видими за онези, които бяха посветени в Мистериите. В същото време те бяха изразени в поезията и скулптурата чрез три символа: (1) Сатурн, или животинският тип; (2) човешкият тип: Хермес, или Меркурий; (3) божественият тип: Зевс, или Юпитер. Всяка от тези фигури, заедно с всичко около тях, представя един цикъл на човешката еволюция. Това е начинът, по който учениците на Мистериите пренасяха в изкуството онова, което бяха видели в астрална светлина.
към текста >>
В старите митове и легенди тази истина бе представена в образа на Вулкан, куцият
Бог
.
Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на Евангелието на св. Йоан), на което думите на човешката реч са отражение.
В старите митове и легенди тази истина бе представена в образа на Вулкан, куцият Бог.
Неговата мисия бе да пази свещения огън. Той е куц защото, при посвещение, човек трябва да загуби нещо от своите низши, физически сили; долната част на тялото е продукт на миналото. Издигнат до висотите на посвещението, низшата природа трябва да отпадне, за да се издигне после на още по-висока степен. Така в ход на своята еволюция човекът се е разделил на низша и висша природа.
към текста >>
134.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
В Битие 2:7 четем: "И Господ
Бог
... вдъхна в ноздрите му дъха на живота; и човекът стана жива душа." Този пасаж описва периода, когато хрилете, притежавани от човека се превърнаха в бели дробове и той започна да диша външния въздух.
Тази голяма трансформация бе от огромна важност за човека.
В Битие 2:7 четем: "И Господ Бог ... вдъхна в ноздрите му дъха на живота; и човекът стана жива душа." Този пасаж описва периода, когато хрилете, притежавани от човека се превърнаха в бели дробове и той започна да диша външния въздух.
Едновременно със силата да диша, той придоби вътрешна душа и, заедно с тази душа, способността за вътрешно съзнание, за ставане съзнателен на себето, живеещо в душата.
към текста >>
Единият първичен източник и център на проявление е Първият Логос – непроумяемият
Бог
.
Единият първичен източник и център на проявление е Първият Логос – непроумяемият Бог.
към текста >>
135.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Такъв в действителност бе акта на един
Бог
, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни.
Едно чисто логическо схващане за Кармата би забранило да се помага на човек в беда. Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен. Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество?
Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни.
Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.
към текста >>
Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с
Бог
.
Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят.
Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог.
Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.
към текста >>
136.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Прометей го съветва да не приема този съмнителен дар от
бог
Зевс.
Също и за това се говори в гръцката митология. Представителят на несвободното съзнание е Епиметей – премислящият, който не иска да спечели спасение чрез своята свобода, той е противоположността на Прометей. Той получава кутията на Пандора, съдържанието, на която – страдания и болести – нападат човечеството, когато тя бъде отворена. Единственият дар, който остава вътре, е надеждата; надеждата, че един ден, в едно бъдещо състояние този човек също ще напредне към по-висше съзнание. Нему остава надеждата, че и той ще бъде освободен.
Прометей го съветва да не приема този съмнителен дар от бог Зевс.
Епиметей не послушва своя брат, а приема дара. Дарът, който Епиметей получава, не е така ценен, както онзи, на неговия брат Прометей.
към текста >>
137.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Когато
Бог
сътвори човека, създаде го по подобие Божие; мъж-жена го създаде; и го благослови и нарече с името Адам (човек) в деня, в който го създаде.
Да вземем първото изречение от петата глава на Битие/*4/, "това е книгата за родословието на човека.
Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие; мъж-жена го създаде; и го благослови и нарече с името Адам (човек) в деня, в който го създаде.
След като Адам беше живял 130 години, създаде плод по свое подобие, по свой образ и нарече плода с името Сет".
към текста >>
Мъж-жена го създаде
Бог
; все още неопределено сексуално, безполово човечество.
Тук трябва да се вземе буквалният смисъл. Самият Адам бе наречен чисто и просто човек (човечество).
Мъж-жена го създаде Бог; все още неопределено сексуално, безполово човечество.
И как бе създадено? По подобие на Бога.
към текста >>
И идва един контраст в тяхното отношение към
Бог
.
И идва един контраст в тяхното отношение към Бог.
Авел получава духовността и пренася в жертва най-доброто, най-висшите плодове на духа. Бог поглежда жертвата на Авел със задоволство – разбира се, защото това е, което Самият Той е поставил на Земята. Каин предявява друго искане. Той се обръща към Бог с произведенията на своята собствена интелигентност. Това е нещо твърде чуждо за Бога, това е нещо, което човекът е постигнал чрез собствената си свобода.
към текста >>
Бог
поглежда жертвата на Авел със задоволство – разбира се, защото това е, което Самият Той е поставил на Земята.
И идва един контраст в тяхното отношение към Бог. Авел получава духовността и пренася в жертва най-доброто, най-висшите плодове на духа.
Бог поглежда жертвата на Авел със задоволство – разбира се, защото това е, което Самият Той е поставил на Земята.
Каин предявява друго искане. Той се обръща към Бог с произведенията на своята собствена интелигентност. Това е нещо твърде чуждо за Бога, това е нещо, което човекът е постигнал чрез собствената си свобода.
към текста >>
Той се обръща към
Бог
с произведенията на своята собствена интелигентност.
И идва един контраст в тяхното отношение към Бог. Авел получава духовността и пренася в жертва най-доброто, най-висшите плодове на духа. Бог поглежда жертвата на Авел със задоволство – разбира се, защото това е, което Самият Той е поставил на Земята. Каин предявява друго искане.
Той се обръща към Бог с произведенията на своята собствена интелигентност.
Това е нещо твърде чуждо за Бога, това е нещо, което човекът е постигнал чрез собствената си свобода.
към текста >>
От там произлиза различието, че "димът" от жертвоприношението на Авел, духът, внедрен в Земята от самия
Бог
, се издига към божествените светове, а "димът" от жертвоприношението на Каин остава на Земята.
Една дълбока истина е изразена тук. Онзи, който има окултни опитности знае, че изкуствата и науките, макар че са направили човека свободен, не го довеждат до духа. По-скоро те са нещата, които го отвеждат далече от онова, което е действително духовно. Изкуствата са израснали от личното естество на човека, те имат своите корени в земната сфера. Това първоначално не може да се харесва на Божеството.
От там произлиза различието, че "димът" от жертвоприношението на Авел, духът, внедрен в Земята от самия Бог, се издига към божествените светове, а "димът" от жертвоприношението на Каин остава на Земята.
Онова, което самостоятелно е произведено, остава на Земята като "димът" от жертвоприношението на Каин.
към текста >>
138.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Знаем, че той е надеждата на боговете, че той е убит от
бог
Локи с едно клонче от бял имел.
Пример: Ние знаем сагата за Балдур.
Знаем, че той е надеждата на боговете, че той е убит от бог Локи с едно клонче от бял имел.
Богът на светлината е убит. Целият този разказ има дълбоко мистерийно съдържание, което всеки, който беше посвещаван, не само трябваше да научи, но трябваше и да преживее.
към текста >>
Предполагало се, че Балдур е бил винаги
жив
.
Мистерии. Посвещение: Първото изживяване се наричало търсене тялото на Балдур.
Предполагало се, че Балдур е бил винаги жив.
Търсенето се състояло в едно пълно осветление относно природата на човека. Тъй като Балдур бе човешкото същество, което се е отклонило. Някога човекът не е бил това, което е днес, някога той не е бил диференциран, не е бил свален и притиснат до изживяването на страстите, а се е състоял от по-фино ефимерно вещество, Балдур, светещото човешко същество. Когато бъдат правилно разбрани, всички неща, които ни се дават под формата на символи, те ще трябва да се разбират в по-висш смисъл. Това човешко същество, което не е било влязло в онова, което днес ние наричаме материя, е Балдур.
към текста >>
139.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Единият вид са онези, които приемат приготвеното за тях от
Бог
.
И така в Каин и Авел виждаме охарактеризирани два вида човешки същества.
Единият вид са онези, които приемат приготвеното за тях от Бог.
Другите – свободното човечество – са онези, които орат Земята и се трудят да спечелят живи продукти от безжизненото. За синове на Каин се считат тези, които разбират Храмовата легенда и желаят да живеят според нея. От каиновия род произхождат всички онези, които са творци в изкуствата и науката на човечеството: Тубал-Каин, който е първият истински архитект и Бог на ковачите и на инструментите и Хирам-Абиф или Адонхирам, който е героят на Храмовата легенда. Цар Соломон, прочут със своята мъдрост, принадлежи към потомците на Авел, получаващи своята мъдрост като дар от Бога, изпраща да повикат Хирам. Така в двора на Соломон още един път имаме този контраст – Соломон мъдрия и Хирам, независимия труженик, който е постигнал своята мъдрост чрез човешко усилие.
към текста >>
От каиновия род произхождат всички онези, които са творци в изкуствата и науката на човечеството: Тубал-Каин, който е първият истински архитект и
Бог
на ковачите и на инструментите и Хирам-Абиф или Адонхирам, който е героят на Храмовата легенда.
И така в Каин и Авел виждаме охарактеризирани два вида човешки същества. Единият вид са онези, които приемат приготвеното за тях от Бог. Другите – свободното човечество – са онези, които орат Земята и се трудят да спечелят живи продукти от безжизненото. За синове на Каин се считат тези, които разбират Храмовата легенда и желаят да живеят според нея.
От каиновия род произхождат всички онези, които са творци в изкуствата и науката на човечеството: Тубал-Каин, който е първият истински архитект и Бог на ковачите и на инструментите и Хирам-Абиф или Адонхирам, който е героят на Храмовата легенда.
Цар Соломон, прочут със своята мъдрост, принадлежи към потомците на Авел, получаващи своята мъдрост като дар от Бога, изпраща да повикат Хирам. Така в двора на Соломон още един път имаме този контраст – Соломон мъдрия и Хирам, независимия труженик, който е постигнал своята мъдрост чрез човешко усилие.
към текста >>
140.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Това е значимото нещо:
Бог
ни даде някога природата, която ни заобикаля като минерална, растителна и животинска природа.
Това е, което свободните зидари знаеха. Свободният зидар знаеше, че когато работи за одухотворяване на минералния свят, а «строя» не значи нищо друго, освен да се одухотворява минералният свят това един ден ще стане съдържание на неговата душа.
Това е значимото нещо: Бог ни даде някога природата, която ни заобикаля като минерална, растителна и животинска природа.
Ние я поемаме в нас самите. Не се дължи на нас, че тя съществува; всичко, което ние можем да направим, е да си я присвоим. Ала онова, което ние самите създаваме в света – това е, което чрез нас самите ще съставлява нашето бъдещо съществуване.
към текста >>
141.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като
бог
Квиринус.
Когато развиваме една социална структура, трябва да имаме онова, което прави основите здрави.
Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус.
Вторият цар Нума Помпилий, вторият принцип, олицетворява социалния ред; той донася закони за обикновения живот. Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите. Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик. При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/.
към текста >>
Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един
бог
да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм. Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено. Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос.
Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
към текста >>
142.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
По този начин юдейството преживява Господ
Бог
на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името".
Човекът е преминал през царствата на природата. азовото съзнание възникнало в него най-накрая. Астралното, етерното и физическото тяло и азът заедно формират питагорейския квадрат. И юдейството прибавя към това и божествения аз, който идва към нас отгоре, в контраст с аза отдолу. Така от квадрата става един петоъгълник (пентаграм).
По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името".
Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве"/*3/. През времето на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве", до това "аз", което може да живее в човека. Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог. Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог. По този начин човешкото тяло става един велик символ на най-святото.
към текста >>
Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия
Бог
.
И юдейството прибавя към това и божествения аз, който идва към нас отгоре, в контраст с аза отдолу. Така от квадрата става един петоъгълник (пентаграм). По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името". Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве"/*3/. През времето на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве", до това "аз", което може да живее в човека.
Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог.
Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог. По този начин човешкото тяло става един велик символ на най-святото.
към текста >>
Сега ние спечелихме едно ново понятие за
Бог
, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален
бог
.
Така от квадрата става един петоъгълник (пентаграм). По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името". Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве"/*3/. През времето на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве", до това "аз", което може да живее в човека. Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог.
Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог.
По този начин човешкото тяло става един велик символ на най-святото.
към текста >>
Затова бяха изпратени зидари като Хирам-Абиф, които разбирали практическите изкуства, които биха могли да трансформират самия човек в един
бог
.
И сега трябваше да бъде издигнат един външен символ, тъй като човекът е храм Божи. Храмът трябваше да бъде символ, илюстрирайки собственото човешко тяло.
Затова бяха изпратени зидари като Хирам-Абиф, които разбирали практическите изкуства, които биха могли да трансформират самия човек в един бог.
Два образа в Библията разказват за това: Единият е Ноевият ковчег, а другият е Соломоновият храм/*4/. В едно отношение двата са еднакви и все пак напълно различни.
към текста >>
Бог
създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкият аз, като първоначално разрушава този храм.
В Кивота на завета е скрито свещеното име на Яхве. Обаче онова, което е необходимо, за да се преобразува света, което ще създаде обвивката на най-святото, трябва отново да бъде извършено чрез синовете на Каин.
Бог създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкият аз, като първоначално разрушава този храм.
Човекът може да се спаси, когато първо си построи Ноев ковчег, който да го пренесе през водите на страстите. Това убежище човекът ще трябва отново да изгради. И тъй външното се изгражда от това, което се проявява чрез децата на Каин, а онова, което са донесли божиите деца, изгражда вътре.
към текста >>
Старият е заветът на творящия
Бог
, който
Бог
работи върху храма на човечеството.
Едва тогава ще разберем теософията (антропософията), когато погледнем на нея като на завет, който подготвя онова, което означава храмът на Соломон и което бъдещето ще ни донесе. Ние трябва да се подготвим за Новия съюз на мястото на Стария съюз.
Старият е заветът на творящия Бог, който Бог работи върху храма на човечеството.
Новият завет е онзи, при който самият човек обгражда божественото с храма на мъдростта, когато той го възобнови така, че това "аз" да намери убежище на тази Земя, когато възкръсне от материята и бъде свободно.
към текста >>
143.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Само когато най-низшето царство ще е станало човешкото царство, когато вече не ще има по-низши същества, когато всички същества ще са спасени от човека чрез силата на неговия собствен живот, тогава той ще е достигнал в седмия кръг, където
Бог
почива, защото самият човек създава.
Ако погледнем човешкото бъдеще, то ни се представя като троична вещественост или материалност – растителна, животинска и човешка. Тази човешка субстанция не е същата обаче, каквато е веществеността, която имаме днес, тъй като последната е минерална поради това, че човек досега е стигнал само до минералния цикъл на своята еволюция.
Само когато най-низшето царство ще е станало човешкото царство, когато вече не ще има по-низши същества, когато всички същества ще са спасени от човека чрез силата на неговия собствен живот, тогава той ще е достигнал в седмия кръг, където Бог почива, защото самият човек създава.
Тогава ще е дошъл седмият ден на Сътворението, в който човекът ще е станал богоподобен. Това са степените в историята на Сътворението.
към текста >>
Нашият велик поет Гьоте представи идеята за моста по много красив и значителен начин в неговата "Приказка за зелената змия и красивата Лилия"/*6/, където той изобразява издигнето на един
жив
мост, като змията се препречва върху реката.
Нашият велик поет Гьоте представи идеята за моста по много красив и значителен начин в неговата "Приказка за зелената змия и красивата Лилия"/*6/, където той изобразява издигнето на един жив мост, като змията се препречва върху реката.
Всички по-напреднали посветени са използвали същия символ за едно и също нещо.
към текста >>
Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е
жив
, е законът на Новия завет.
Но когато законът така бъде съединен с човешката природа, че човекът да върши само добро, тогава не може вече да има грях. Човекът противоречи на закона на кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно. Оттам Павел вижда Христос на кръста като победа над закона и победа над греха. Едно проклятие е да висиш на кръста, това означава да си подчинен на закона. Грях и закон принадлежат един на друг в Стария завет, законът и любовта са обединени в Новия завет.
Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет.
Този е преодолял закона на Стария завет, който го е обединил със своя собствен живот. Той същевременно го е направил свещен.
към текста >>
Законът не се гради обаче върху вярата; а човекът, който го изпълнява (от себе си), ще бъде
жив
чрез това.
Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра.
Законът не се гради обаче върху вярата; а човекът, който го изпълнява (от себе си), ще бъде жив чрез това.
Христос ни изкупи от проклятието на закона, който беше проклятие за нас, защото е писано: Проклет е всеки, който виси на дървото".
към текста >>
144.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Този организъм се разпада на своите части и отделната част вече не е целият
жив
процес.
Най-напред Слънцето се отделя от Земята. Целият земен живот става различен чрез това. Докато преди не е можело да става въпрос за смърт, защото е имало непрекъснат живот, сега навлиза смъртта, както я познаваме при едно растително тяло, съставено от клетки. Докато растението се състои от една единствена клетка, не настава разпадане, когато следната клетка се ражда. Друго е, когато се изгради цял организъм от много клетки.
Този организъм се разпада на своите части и отделната част вече не е целият жив процес.
Този вид смърт настава, когато Слънцето се отдели от Земята. Като резултат от отделянето на Луната се появява разделянето на половете в средата на лемурийската раса. Отделянето на Луната внася разделяне на едновременно мъжко-женското същество в същества, които са или само мъжки или само женски. Чрез това хората приеха формата, която имат и сега в света.
към текста >>
Когато хората започнат да владеят силите на своето собствено физическо тяло – които материалистите наричат природни сили, – тогава човекът ще е станал
бог
.
Както знаете, човекът се състои от физическо, етерно и астрално тяло, и от неговия същински "аз". Етерното тяло става видимо, ако човек престане да се взира във физическото тяло и го премахне от погледа си. Ала човекът, такъв какъвто е днес, по никакъв начин не може да въздейства върху своето физическо тяло; той не е в състояние да задвижи и най-малките кръвни телца. Физическото тяло се контролира от висши космически сили. Днес висши същества са тези, които упражняват власт тук – по-късно тази способност ще я има човекът.
Когато хората започнат да владеят силите на своето собствено физическо тяло – които материалистите наричат природни сили, – тогава човекът ще е станал бог.
Да му се приписват тези сили днес, би било идолопоклонство, тъй като всъщност имаме работа с висши същества, които влияят върху физическото тяло.
към текста >>
145.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Чрез тези образи, учениците на мистериите реконструираха в драмите си мъката, борбата и страдащия
Бог
, като по този начин показваха
Бог
на хората, в неговото отражение в човека.
Това е времето, когато тя се разви от предишната пълнота на живота на мистериите. Тогава също започна и онова, което в западен смисъл се схваща като изкуство. От мистериите се разви гръцкото драматично изкуство. Докато в Индия до времето на египетския култ/*10/ човек се занимаваше със страданието и смъртта на боговете, при великите гръцки трагични поети, такива като Есхил, Софокъл и др. имаме работа с отделни човешки личности, които са образи на великото Божество.
Чрез тези образи, учениците на мистериите реконструираха в драмите си мъката, борбата и страдащия Бог, като по този начин показваха Бог на хората, в неговото отражение в човека.
към текста >>
Тези емоции бяха реално събуждани при мистерийния ученик, когато му беше представян
Бог
с неговия път през света.
Който иска да разбере какво е искал да каже Аристотел с думата прочистване, катарзис/*11/, трябва да изтълкува понятието от астралното, от тайните на мистериите. Изразите, които той употребява, за да обясни трагедията, са смътен отблясък на онова, което учениците научаваха в мистерийните школи. Спомнете си как Лесинг изследваше душевните сили на страха и състраданието, които трябва да бъдат възбудени чрез трагедията. Това е доставило материал за множество големи и научни разисквания от Лесинг насам.
Тези емоции бяха реално събуждани при мистерийния ученик, когато му беше представян Бог с неговия път през света.
Чрез това бяха възбуждани и изтегляни навън страстите, съществуващи дълбоко в човешката душа, подобно на болестта, която доведена до нейната връхна точка чрез високата температура, се изважда навън от човека. Това довеждаше до прочистване, така че човек да бъде в състояние да продължи нататък до прераждането. Всичко това се появяваше като сянка в образите на древните гръцки трагедии. Също както науката, така и изкуството се разви от тези древни мистерии.
към текста >>
Онези, които основаха движението на Светия Граал в 12-и век, казаха, че това владеене на живата природа някога го е имало, било е на разположение на боговете, които създадоха Космоса и слязоха на Земята, за да дадат на човека зародишната способност на същите божествени сили, които те самите притежаваха; така че човек вече е на път да стане един
бог
, защото в своето вътрешно същество има нещо, което се стреми нагоре към мястото, където някога са стояли боговете.
Онези, които основаха движението на Светия Граал в 12-и век, казаха, че това владеене на живата природа някога го е имало, било е на разположение на боговете, които създадоха Космоса и слязоха на Земята, за да дадат на човека зародишната способност на същите божествени сили, които те самите притежаваха; така че човек вече е на път да стане един бог, защото в своето вътрешно същество има нещо, което се стреми нагоре към мястото, където някога са стояли боговете.
Днес разбирането, интелектът е преобладаващата сила; в бъдеще тази сила ще бъде любовта /Будхи, Buddhi/, а във още по-далечно бъдеще човекът ще достигне до степента Атма.
към текста >>
146.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Техните главни божества могат да се сведат до две – едно мъжко и едно женско, великият баща и майка Ху и Церидуен, имащи същите характеристики, каквито са принадлежали на Озирис и Изис, Бакхус и Чирче или на кой да е друг върховен
бог
и богиня, представляващи двата принципа на съществуването.
Системата на друидите е обхващала всички религиозни и философски занимания, известни тогава по тези острови. Ритуалите са носели безсъмнени връзки с астрономическите факти.
Техните главни божества могат да се сведат до две – едно мъжко и едно женско, великият баща и майка Ху и Церидуен, имащи същите характеристики, каквито са принадлежали на Озирис и Изис, Бакхус и Чирче или на кой да е друг върховен бог и богиня, представляващи двата принципа на съществуването.
Великите периоди на посвещение са били четворни и се определяли от движението на Слънцето и неговото заставане в точките на равноденствието и слънцестоенето. Ала времето за годишния празник е било Майската вечер, когато по всички каменни пирамиди и кромлехи, по целия остров се запалвали огньове, които горели през цялата нощ, за да въведат спорта на Майския ден, откъдето произхождат всички все още практикувани някогашни национални спортове. Около тези огньове се танцували хорови танци в чест на Слънцето, което образно казано в този сезон се издигало от своя гроб. Празникът е бил разгулен и продължавал, докато светилото е достигало до своята меридианна височина, когато свещеници и прислужници се оттегляли в горите, където (в периода на упадък на мистериите) били извършвани най-непристойни оргии. Но тържествените посвещения се извършвали среднощ и съдържали три степени, първата и най-ниската е Юбейти /Eubates/, втората Барди /Bards/, а третата Друиди /Druids/.
към текста >>
Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между
бог
и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак.
Кандидатът бива запитван как му е името и той отговаря: Гатглер, т.е. скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3. Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената.
Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак.
В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим. Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем. Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита.
към текста >>
Хирам, спокоен като
бог
, се опитал да ограничи бедата с огромни колони вода, ала безуспешно.
Младият работник Бенони открил заговора и го съобщил на Соломон, мислейки, че това е достатъчно. Денят за изливането дошъл и Балкис присъствала. Вратите, които трябвало да ограничат разтопеният метал били отворени и потоци от течността се изляла в огромния калъп, където Бронзовото море трябвало да приеме своята форма. Ала горящата маса преляла над калъпа и потекла като лава наоколо. Ужасената тълпа започнала да бяга от напредващия огнен поток.
Хирам, спокоен като бог, се опитал да ограничи бедата с огромни колони вода, ала безуспешно.
Водата и огънят се смесили и борбата била ужасяваща; Водата се издигнала в гъста пара и западала надолу като огнен дъжд, разпространявайки ужас и смърт. Опозореният майстор имал нужда от съчувствие и вярно сърце. Той потърсил Бенони, но напразно; гордият младеж загинал в усилието си да предотврати ужасната катастрофа, когато открил, че Соломон не е направил нищо, за да я предотврати.
към текста >>
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за слабостта на Адонай и ниските страсти на този
бог
, враг на неговото собствено създание, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил.
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за слабостта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил.
Хирам бил заведен при първия отец на неговата раса, Каин. Ангелът на светлината, който създъл Каин, бил отразен в красотата на този син на любовта, чийто благороден и щедър ум възбудил завистта на Адонай. Каин разказал на Хирам неговите опитности, страдания и нещастия, излети върху му от неумолимия Адонай. Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам. Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня.
към текста >>
- Когато Хиле атакува,
Бог
свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис.
- Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис.
– Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин. Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка. Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос. Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин.
към текста >>
Мирът на невидимия
Бог
и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот.
Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане. И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот.
Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот.
И те ще ви виждат как седите от дясно на светлината и ще ви предпазват от всички злосторни нападения и уловки на този свят; нежността на Светия дух наистина ще отвори вашето вътрешно сетиво, така че вие ще виждате собствената си душа с вашите очи".
към текста >>
Ако аз бих искал да направя това, то веднага бих бил изкушен да ви я открия, защото това би било, ако
Бог
искаше, една вечност от щастие.
Само откритието на Великата тайна, тази за "Дървото на живота" опростява нещата и това вие никога не ще спечелите отново, докато не престанете да искате силата, властта заради самата нея. Имам предвид тайната на смърт и раждане. Не е необходимо хората да умират. Няма причина хората да се раждат. Аз зная тайната частично, ала не напълно, тъй като аз не съм достатъчно добър, за да ми бъде позволено да си припомня тази великолепна власт.
Ако аз бих искал да направя това, то веднага бих бил изкушен да ви я открия, защото това би било, ако Бог искаше, една вечност от щастие.
към текста >>
В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият
Бог
инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос.
В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос.
Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега. Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
към текста >>
В нея специалният пасаж тук е цитиран: "
Бог
положи тази душа в кръстна формация през Вселената и над нея разстла световното тяло".
/*10/ – Щайнер често цитира този пасаж от Тимеус, но го дава във формулировката, която използва Винсенц Кнауер, венециански философ, лично познат, чиято книга: "Развитието на частичното разрешение на главните философски проблеми от времето на Талес до Роберт Хамерлинг", образуващи част от неговата лична библиотека.
В нея специалният пасаж тук е цитиран: "Бог положи тази душа в кръстна формация през Вселената и над нея разстла световното тяло".
В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен".
към текста >>
Публикуваните книги са пряк резултат от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, докато частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят
жив
опит от това определяше формата на лекциите.
Така публичните и частни публикации са всъщност две твърде различни неща, изградени върху различни основи.
Публикуваните книги са пряк резултат от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, докато частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят жив опит от това определяше формата на лекциите.
към текста >>
147.
Съдържание
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
ІІІ.
Бог
, Човек, Природа.
ІІІ. Бог, Човек, Природа.
към текста >>
148.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Хе-Во-Хе, или с една дума Йеф или Йоф, значещо
Бог
, Природа, Човек; или отново, неизразимият “Аз” на човека, който е и човешки, и божествен.
Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за “неизразимото”. Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, “Азът” на човека съществува в себе си и сам по себе си “Аз съм Аз”. Към този принцип другите се обръщат с “теб” или “ти”; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение. Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)?
Хе-Во-Хе, или с една дума Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият “Аз” на човека, който е и човешки, и божествен.
към текста >>
Братството на хората и култът към Единия
Бог
се определени негови черти, но те представят само външната, социална страна, не вътрешната, духовната реалност.
Нека сега се обърнем към християнството.
Братството на хората и култът към Единия Бог се определени негови черти, но те представят само външната, социална страна, не вътрешната, духовната реалност.
Новият, тайнствен и трансцедентен елемент в християнството е, че то създава божествена Любов, силата, която преобразува човека отвътре, квасът, чрез който бива издигнат целият свят. Христос дойде да каже: “- Ако не оставите майка, съпруга и собственото си тяло, не можете да бъдете мои ученици.”
към текста >>
Познание за
Бог
наложено отвън под формата на догма, един вид свръхестествена логика.
Какво всъщност е теология?
Познание за Бог наложено отвън под формата на догма, един вид свръхестествена логика.
А какво е теософия? Познание за Бог, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа. Бог, изчезнал от света, бива възроден в дълбините на човешкото сърце.
към текста >>
Познание за
Бог
, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа.
Какво всъщност е теология? Познание за Бог наложено отвън под формата на догма, един вид свръхестествена логика. А какво е теософия?
Познание за Бог, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа.
Бог, изчезнал от света, бива възроден в дълбините на човешкото сърце.
към текста >>
Бог
, изчезнал от света, бива възроден в дълбините на човешкото сърце.
Какво всъщност е теология? Познание за Бог наложено отвън под формата на догма, един вид свръхестествена логика. А какво е теософия? Познание за Бог, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа.
Бог, изчезнал от света, бива възроден в дълбините на човешкото сърце.
към текста >>
149.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, “дъгата в небето” била нов знак за съюза между
Бог
и човека.
Нифелхайм или Небелхайм (земята на мистите) в германската митология е страната на атлантите. В онази епоха Земята бе по-гореща и обвита с парни облаци. Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, в следсвие на които земната атмосфера се изчисти едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, “дъгата в небето” била нов знак за съюза между Бог и човека.
към текста >>
150.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Бог
, Човек, Природа
Бог, Човек, Природа
към текста >>
В този смисъл човекът е
Бог
, който е дегенерирал, и са буквално верни думите на Ламартин: “Човекът е паднал
Бог
, помнещ Небесата.”
Човекът се е издигнал, животното е паднало. Духовната част на човека произлиза от Боговете.
В този смисъл човекът е Бог, който е дегенерирал, и са буквално верни думите на Ламартин: “Човекът е паднал Бог, помнещ Небесата.”
към текста >>
Човекът е едновременно паднал
Бог
и бъдещ
Бог
.
Окултистът вижда в днешния човек едно същество в разгара на еволюцията.
Човекът е едновременно паднал Бог и бъдещ Бог.
към текста >>
Луцифер тук е разбиран като падналия
Бог
, който внушава на човека желанието за лично познание.
Когато Луцифер, под формата на змия, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен.
Луцифер тук е разбиран като падналия Бог, който внушава на човека желанието за лично познание.
Това го поставя в опозиция на Божествената Воля, която го е създала по свой образ.
към текста >>
151.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Всяка истина, която не е в същото време и един
жив
импулс, е безплодна истина.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие.
Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина.
Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата. Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
152.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Книга Битие казва “
Бог
вдъхна в ноздрите му дъха на живота.”
Тази първа степен на обучение има силата да развие етерното тяло и особено горната му част, която съответства на главата. Вече развил горната част на етерното тяло, ученикът трябва да започне да контролира дихтателната и кръвоносната система, белите дробове и сърцето. В отдалечени епохи на земната еволюция човекът живееше във водата и дишаше с хриле като риба. Свещената литература посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето.
Книга Битие казва “Бог вдъхна в ноздрите му дъха на живота.”
към текста >>
153.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
(Бакхус е народния израз на
Бог
Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана.
Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението.
(Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана.
Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос “Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали”, се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
към текста >>
154.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В Мистериите йерофантът проследяваше назад развитието на човека в неговите три етапа: човекът-животно, човекът-човек, човекът-
Бог
(истинският свръхчовек, не погрешния свръхчовек на Ницше).
Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на Гърция.
В Мистериите йерофантът проследяваше назад развитието на човека в неговите три етапа: човекът-животно, човекът-човек, човекът-Бог (истинският свръхчовек, не погрешния свръхчовек на Ницше).
Йерофантът влагаше тези три свръхсетивни типа като живи образи в астралната светлина, където те бяха видими за онези, които бяха посветени в Мистериите. В същото време те бяха изразени в поезията и скулптурата чрез три символа: (1) Сатурн, или животинският тип; (2) човешкият тип: Хермес, или Меркурий; (3) божественият тип: Зевс, или Юпитер. Всяка от тези фигури, заедно с всичко около тях, представя един цикъл на човешката еволюция. Това е начинът, по който учениците на Мистериите пренасяха в изкуството онова, което бяха видели в астрална светлина.
към текста >>
В старите митове и легенди тази истина бе представена в образа на Вулкан, куцият
Бог
.
Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на Евангелието на св. Йоан), на което думите на човешката реч са отражение.
В старите митове и легенди тази истина бе представена в образа на Вулкан, куцият Бог.
Неговата мисия бе да пази свещения огън. Той е куц защото, при посвещение, човек трябва да загуби нещо от своите низши, физически сили; долната част на тялото е продукт на миналото. Издигнат до висотите на посвещението, низшата природа трябва да отпадне, за да се издигне после на още по-висока степен. Така в ход на своята еволюция човекът се е разделил на низша и висша природа.
към текста >>
155.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В Битие 2:7 четем: “И Господ
Бог
... вдъхна в ноздрите му дъха на живота; и човекът стана жива душа.” Този пасаж описва периода, когато хрилете, притежавани от човека се превърнаха в бели дробове и той започна да диша външния въздух.
Тази голяма трансформация бе от огромна важност за човека.
В Битие 2:7 четем: “И Господ Бог ... вдъхна в ноздрите му дъха на живота; и човекът стана жива душа.” Този пасаж описва периода, когато хрилете, притежавани от човека се превърнаха в бели дробове и той започна да диша външния въздух.
Едновременно със силата да диша, той придоби вътрешна душа и, заедно с тази душа, способността за вътрешно съзнание, за ставане съзнателен на себето, живеещо в душата.
към текста >>
Единият първичен източник и център на проявление е Първият Логос – непроумяемият
Бог
.
Единият първичен източник и център на проявление е Първият Логос – непроумяемият Бог.
към текста >>
156.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Такъв в действителност бе акта на един
Бог
, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни.
Едно чисто логическо схващане за Кармата би забранило да се помага на човек в беда. Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен. Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество?
Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни.
Карма и Христос средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.
към текста >>
Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с
Бог
.
Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос средството за спасение и Спасителят.
Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог.
Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.
към текста >>
157.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Многообразието на древните народни богове и Христос като общ
бог
на човечеството.
Великото въздействие в духовната земна атмосфера чрез Христовото събитие. Одушевяването на човека чрез диханието на Бога. Въздухът и топлината на кръвта правят възможни говора и дишането.
Многообразието на древните народни богове и Христос като общ бог на човечеството.
Мистериите на Светия дух, Сина и Отца.
към текста >>
158.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Цялото земно тяло е
жив
организъм.
Така трябва да си представите и живото земно тяло.
Цялото земно тяло е жив организъм.
Следователно правилният въпрос е: Как се е породило мъртвото, безжизненото?
към текста >>
159.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как
Бог
слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението.
За по-добро разбиране ще представя пред душата ви една картина. Нека се върнем далеч назад във времената на гръцката епоха. Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии. Един мистериен център е бил същевременно училище и храм. Той се е изплъзвал от погледите на онези, които не са можели достойно да приемат истината в душата си, и е приемал само тези, които са се подготвили да пристъпят със свещени чувства към истината.
Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как Бог слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението.
към текста >>
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия
Бог
и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този
Бог
, да усети душата си като част от божествеността.
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността.
Навсякъде навън човекът може да възприеме неща, от които трябва да събуди дремещото божество. В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос. Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини.
към текста >>
Породил се е сам, съвършен в своята същност и в проявлението си, видим и обхващащ пълнотата на видимото, един
жив
организъм, в който съществуват всички останали смъртни и безсмъртни организми, сетивното отражение на обхващания само в мисли и представи
Бог
.» Тимей, 92 C, преведен от Константин Ритер.
18) «Тимей»: В този диалог, произведение на Платон в късна възраст, се описва взаимовръзката на пространството с мировата душа: Всичко одушевено е част от мировата душа, чрез която са се породили също и закономерните движения на звездите. Обобщаващо това означава, че е показано как е създаден този свят.
Породил се е сам, съвършен в своята същност и в проявлението си, видим и обхващащ пълнотата на видимото, един жив организъм, в който съществуват всички останали смъртни и безсмъртни организми, сетивното отражение на обхващания само в мисли и представи Бог.» Тимей, 92 C, преведен от Константин Ритер.
към текста >>
160.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Днес се критикуват предишните времена, в които децата не са били призовавани да решават относно
Бог
и света.
Именно това е, което прави днешното духовнонаучно задълбочаване така необходимо, понеже хората иначе стигат до сляпа улица.
Днес се критикуват предишните времена, в които децата не са били призовавани да решават относно Бог и света.
Това обаче е било само един съвсем здравословен инстинкт. Днес той трябва отново да се постига все по-съзнателно.
към текста >>
161.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
То е едно и също в египетските мистерии, в елевзинските, в тези на Предна Азия, във вавилонско-халдейските, също както в мистериите на персийското богослужение на
бог
Митра и индийските брахмански мистерии.
А онези, които още не са можели да вземат участие в това тържество, са можели поне да изживеят едно външно отражение, което да им покаже: Също и за вас ще дойде великият момент. Днес виждате едно отражение, по-късно ще изживеете това, което сега виждате като картина. Това са били малките мистерии. Те показват като отражение това, което кандидатът за посвещение следва да изживее по-късно. Нека днес узнаем какво се е представяло в среднощния час в малките мистерии.
То е едно и също в египетските мистерии, в елевзинските, в тези на Предна Азия, във вавилонско-халдейските, също както в мистериите на персийското богослужение на бог Митра и индийските брахмански мистерии.
Навсякъде учениците на мистерийните школи са изживявали едно и също в среднощния час на Свещената Коледна нощ.
към текста >>
В персийските мистерии, посветени на
бог
Митра, били отличавани седем степени на посвещението.
В персийските мистерии, посветени на бог Митра, били отличавани седем степени на посвещението.
Най-напред степента «гарван», която е можела да доведе учениците само до портата на храма на посвещението. Те стават посредници между външния свят на материалния живот и вътрешния свят на духовния живот, не принадлежат повече към материалния свят, но още не и на духовния. Такива гарвани срещаме навсякъде, където те изпълняват ролята на пратеници, носещи известия от единия до другия свят. Срещаме ги и в немските легенди и митове: гарваните на Вотан, гарваните на Барбароса от Кифхойзер. Втората степен, «окултен», води ученика през портата вътре в храма на посвещението.
към текста >>
Архангел Михаил, който стои пред
Бог
, му разрешава да вземе три семена от тези преплетени едно в друго дървета.
Има един разказ, който показва какво означават дървото на познанието и дървото на живота. Сет стои пред портата на рая и иска да го пуснат вътре. Херувимът, който пази входа, го допуска да влезе. Това показва, че Сет е посветен. Когато е вече в рая, Сет вижда, че дървото на познанието и дървото на живота са тясно вплетени едно в друго.
Архангел Михаил, който стои пред Бог, му разрешава да вземе три семена от тези преплетени едно в друго дървета.
към текста >>
Отгоре е знакът Тао, знак, напомнящ ни за означението на
Бог
от нашите древни предци.
Отгоре е знакът Тао, знак, напомнящ ни за означението на Бог от нашите древни предци.
Преди Европа, Азия и Африка да станат културни страни, тези древни предци са живели в Атлантида, потънала при Потопа. В германските саги, в сагата за Нифелхайм, Небелхайм,85 все още живее споменът за Атлантида. Тя не е била обгърната от чист въздух. Грамадни, мощни маси мъгла са обвивали страната, подобно на днес, когато човек се изкачва във високите планини и минава през облаци и маси от мъгла. Слънцето и Луната не били така ясни, както са днес на небето, а около тях се разгръщали обръчи, прилични на дъждовна дъга, свещената Ирис.
към текста >>
Върху нея стои един кръг, знакът на всеобхващащата божествена природа на
Бог
-Отец.
Сред всички тези говорещи облаци, вода, листа и вятър към атлантеца кънтял звукът Тао – това съм аз. В този звук живее истинската същност, пронизваща цялата природа. Атлантида я е възприемала. По-късно Тао се изразява с буквата Т.
Върху нея стои един кръг, знакът на всеобхващащата божествена природа на Бог-Отец.
към текста >>
Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC, Христос означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър
Бог
за разлика от Демиурга – само справедливия
Бог
-творец.
79) На гръцки означава XQICTOC, Христос, Помазания, според термина иврит Месия.
Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC, Христос означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър Бог за разлика от Демиурга – само справедливия Бог-творец.
За разлика от предходните две издания, в третото издание от 1968 г. на специалната брошура «Знаци и символи на Коледния празник» е употребена формата «Chrestos», като Рудолф Щайнер я използва в лекцията от 14-ти декември 1905, включена в «Световната загадка и антропософията», Събр. съч. 54, стр. 243, Но връзката е друга и преразглеждането на текстовите документи показа, че в записките не стои думата «Chrestos».
към текста >>
162.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Медитирането се смята за повече ориенталски начин човек да се издигне до своя
бог
.
Който медитира дори по най-простия начин, върху дадена от духовните водачи на човечеството мантра, който медитира и следователно задържи за известно време в съзнанието си някоя мантра, някое от значимите мисловни съдържания – знаете, че не може да се вземе всеки текст, а трябва да е такъв, който се дава от Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията, – който медитира и остави в сърцето му да живеят тези мантри, изживява сливане с висшата духовност, пронизва го висша сила. Той живее в нея. Първо изгражда сила, за да засили, да издигне, да оживи обикновените си духовни сили чрез това, и когато има достатъчно търпение и постоянство, и може би оставя тази сила да се влее в него морално и интелектуално, тогава идва и моментът, когато чрез медитативното съдържание могат да се събудят по-дълбоки, дремещи във всяка човешка душа сили. От най-простото морално усилване и укрепване до най-висшите области на ясновидството има всички възможни степени, които могат да се достигнат чрез медитиране. За повечето хора постигането на по-висши степени на ясновидската способност е само въпрос на време, търпение и енергия.
Медитирането се смята за повече ориенталски начин човек да се издигне до своя бог.
На Запад, именно сред християните, на мястото на медитацията се ползва молитвата, чрез която християнинът се издига до своя бог, опитва се по свой начин да получи достъп до висшите светове.
към текста >>
На Запад, именно сред християните, на мястото на медитацията се ползва молитвата, чрез която християнинът се издига до своя
бог
, опитва се по свой начин да получи достъп до висшите светове.
Той живее в нея. Първо изгражда сила, за да засили, да издигне, да оживи обикновените си духовни сили чрез това, и когато има достатъчно търпение и постоянство, и може би оставя тази сила да се влее в него морално и интелектуално, тогава идва и моментът, когато чрез медитативното съдържание могат да се събудят по-дълбоки, дремещи във всяка човешка душа сили. От най-простото морално усилване и укрепване до най-висшите области на ясновидството има всички възможни степени, които могат да се достигнат чрез медитиране. За повечето хора постигането на по-висши степени на ясновидската способност е само въпрос на време, търпение и енергия. Медитирането се смята за повече ориенталски начин човек да се издигне до своя бог.
На Запад, именно сред християните, на мястото на медитацията се ползва молитвата, чрез която християнинът се издига до своя бог, опитва се по свой начин да получи достъп до висшите светове.
към текста >>
В истинския християнски смисъл молитва никога не представлява това, което отделният човек измолва от своя
бог
, което следва да задоволи собствените му егоистични желания.
Преди всичко трябва да си изясним, че това, което в много случаи се смята за молитва, в никакъв случай не би важало за молитва в прахристиянски смисъл, а още повече в смисъла на основателя на християнската религия, самия Христос Исус.
В истинския християнски смисъл молитва никога не представлява това, което отделният човек измолва от своя бог, което следва да задоволи собствените му егоистични желания.
Когато някой измолва или изпросва изпълнението на личните си желания, естествено много скоро се стига дотам съвсем да изпусне от вниманието си универсалността и обхватността в изпълняване на търсеното чрез молитвата. Той предполага, че Бог ще задоволи именно неговите желания.
към текста >>
Той предполага, че
Бог
ще задоволи именно неговите желания.
Преди всичко трябва да си изясним, че това, което в много случаи се смята за молитва, в никакъв случай не би важало за молитва в прахристиянски смисъл, а още повече в смисъла на основателя на християнската религия, самия Христос Исус. В истинския християнски смисъл молитва никога не представлява това, което отделният човек измолва от своя бог, което следва да задоволи собствените му егоистични желания. Когато някой измолва или изпросва изпълнението на личните си желания, естествено много скоро се стига дотам съвсем да изпусне от вниманието си универсалността и обхватността в изпълняване на търсеното чрез молитвата.
Той предполага, че Бог ще задоволи именно неговите желания.
към текста >>
А какво следва да направи
Бог
, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата?
Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време. Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време. Какво да прави божественият ред?
А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата?
Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се. Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата. Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски. Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си. Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят.
към текста >>
Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой
бог
да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се.
Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време. Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време. Какво да прави божественият ред? А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата?
Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се.
Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата. Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски. Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си. Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят. Ако това душевно настроение се постигне като истинско молитвено настроение, тогава християнската молитва е точно това, каквото е медитацията, но с повече чувствено обагряне.
към текста >>
Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства
Бог
в себе си.
Какво да прави божественият ред? А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата? Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се. Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата. Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски.
Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си.
Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят. Ако това душевно настроение се постигне като истинско молитвено настроение, тогава християнската молитва е точно това, каквото е медитацията, но с повече чувствено обагряне. Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията. Само че медитацията е повече мисловна и чрез нея, чрез мислите на великите водачи на човечеството се прави опит да се достигне съзвучието с божествените течения, протичащи в света. С молитвата се постига същото повече по чувствен начин.
към текста >>
това, което на най-висшата степен, така наречената Unio mystica е мистическото съединение с
Бог
.
Така виждаме, че както с молитвата, така и с медитацията се търси съединяването на душата с протичащите в света божествени течения, т. е.
това, което на най-висшата степен, така наречената Unio mystica е мистическото съединение с Бог.
Оттам началото започва както от молитвата, така и от медитацията. Човекът никога не би могъл да се съедини със своя бог, никога не би се свързал с висшите духовни същества, ако самият той не стане проявление на тази божествено-духовна същност.
към текста >>
Човекът никога не би могъл да се съедини със своя
бог
, никога не би се свързал с висшите духовни същества, ако самият той не стане проявление на тази божествено-духовна същност.
Така виждаме, че както с молитвата, така и с медитацията се търси съединяването на душата с протичащите в света божествени течения, т. е. това, което на най-висшата степен, така наречената Unio mystica е мистическото съединение с Бог. Оттам началото започва както от молитвата, така и от медитацията.
Човекът никога не би могъл да се съедини със своя бог, никога не би се свързал с висшите духовни същества, ако самият той не стане проявление на тази божествено-духовна същност.
към текста >>
Този, който поглежда света в смисъла на тайното изследване, вижда във всеки минерал, всяко растение, животно и човек отразения
Бог
, израза и отпечатъка на божествеността.
Само че това царство отразява същността на божеството в безкрайно разнообразие. Разгледайте веднъж това царство във вашето обкръжение, доколкото то е нашето царство, нашето разнообразие, нашият Универсум; разгледайте го във видимата му част, в минералите, растенията, животните и хората. Във всяко едно от тези същества се манифестира царството и днес човек все още предчувства това в израза на нашия език, доколкото тези големи области от нашия Универсум ги наричаме царства – минерално царство, растително царство, животинско царство. Но когато се разгледат и подробностите, всички детайли са също с божествена природа. Божествената природата се отразява във всичко точно така, както центърът би се отразявал във вътрешността на огледалното празно кълбо.
Този, който поглежда света в смисъла на тайното изследване, вижда във всеки минерал, всяко растение, животно и човек отразения Бог, израза и отпечатъка на божествеността.
към текста >>
И както светлината се проявява в света в седем багри, звукът – в седем тона, така седмократно издигащият се към своя
Бог
човешки живот се изразява в седемте молби на Отче наш в седем различни възвишени чувства, отнасящи се до седмочленната натура на човека.
Днес за хората, които са наблюдавали растението толкова дълго и са му се радвали, е настъпила епохата, когато могат да бъдат поведени към изпълнените с мъдрост закони. В продължение на две хилядолетия християните са живели така, както наивният човек гледа растението. В бъдеще човекът ще опознае силата на молитвата, изхождайки от дълбоката прамъдрост, от която молитвата е произлязла. Всички молитви, особено централната молитва на християнския живот Отче наш, са израз на тази прамъдрост.
И както светлината се проявява в света в седем багри, звукът – в седем тона, така седмократно издигащият се към своя Бог човешки живот се изразява в седемте молби на Отче наш в седем различни възвишени чувства, отнасящи се до седмочленната натура на човека.
към текста >>
163.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Душата е навлязла в тялото: «
Бог
вдъхна в човека живия одем и човекът стана жива душа.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост.
Тази легенда за рая можете да я приемете напълно буквално. Въздухът, както ни обгръща днес, е бил истинското тяло на човешката душа. Тогава въздухът е бил изцяло одухотворен. Както Земята днес е обкръжена само от физическия въздух, така Старата Луна е била обградена с обвивка, проникната от душевна субстанция. Така разбирате защо въздухът е лишен от душевност, станал е физически.
Душата е навлязла в тялото: «Бог вдъхна в човека живия одем и човекът стана жива душа.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост.
към текста >>
Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като
бог
на войната.
Само че трябва да сте наясно, че в окултизма първата и втората половина от земното развитие строго се различава, понеже в първата половина Земята е преминала през Марс. Тогава е била приета възможността да се образува топла червена кръв. Желязното съдържание на Земята произлиза от Марс и включването на желязото в кръвта е във връзка с преминаването през Марс.
Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната.
Имената, които астрономите дават днес на новооткритите звезди, се дължат на произволност. Някога имената са били приемани като нещо, извличано от природата на нещата. Смелата природа на душата е свързана със силите, които Земята дължи на Марс. Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на войната.
към текста >>
Следва неделя – ден на Слънцето, Sonntag, понеделник – ден на Луната, Montag, вторник – ден на Марс, на френски: mardi; на старогермански Ziu –
бог
на войната, оттам Ziustag, английски – Tuesday.
Като различните стадии от развитието на нашата планета имате Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан. Това е изразено в редуването на дните на седмицата. В имената на дните на седмицата посветените са дали израз на поредицата въплъщения на Земята. Трябвало е да започнат от събота, ден на Сатурн. На английски и днес се нарича Saturday, холандски – Zaterdag.
Следва неделя – ден на Слънцето, Sonntag, понеделник – ден на Луната, Montag, вторник – ден на Марс, на френски: mardi; на старогермански Ziu – бог на войната, оттам Ziustag, английски – Tuesday.
Следва сряда, едно повече екзотерично име, в древността е наричан ден на Меркурий, на френски – mercredi, старогермански – ден на Вотан (Водан) Wodanstag, понеже Водан е меркуриево същество, Woensdag – на холандски, Wednesday – английски. Следва денят на Юпитер, на френски jeudi. Юпитер на немците е Донар, Donnerstag. После денят на Венера, на френски – vendredi, немски – Freyatag, ден на Фрея. И отново се започва, понеже Вулкан е нов стадий на Сатурн.
към текста >>
164.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато с топлата кръв е била дадена възможността азът да се присъедини към божествения душевен характер, тогава божественият душевен характер е протичал през кръвта: «Аз съм, който е бил, който е и който ще бъде.» Именно този, който говори като
бог
Йехова, казва: Аз съм, който е бил, който е, и който ще бъде.
Когато с топлата кръв е била дадена възможността азът да се присъедини към божествения душевен характер, тогава божественият душевен характер е протичал през кръвта: «Аз съм, който е бил, който е и който ще бъде.» Именно този, който говори като бог Йехова, казва: Аз съм, който е бил, който е, и който ще бъде.
И къде е действал най-мощно той? Действал е най-мощно в кръвта. А чрез какво човекът е бил воден към посвещението? Той е бил довеждан до него, като се е въздействало върху кръвта му.
към текста >>
165.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И
Бог
вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност.
Каквото описах тук като потопяване на душата във физическото тяло, има също и своята физическа страна, има също и физически последствия.
Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност.
Трябва да сте наясно, че това, което живее около нас като материя, в никакъв случай не е само материя, само вещество.
към текста >>
В Библията има едно изречение: «И
Бог
вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха.
В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
към текста >>
От германските и еврейските легенди, в които Яхве се изобразява като
бог
на ветровете и бурите, се вижда, че става въпрос за божество с външно тяло във въздушното течение, което се е вляло в човека.
Това е първото изливане на божествеността. Нарича се изливането на духа, изливането на Яхве. Това изливане на духа или на Яхве се представя в митовете на религиозните народи, които все още са по-умни от научните писания, така, че богът живее в духащите ветрове, в това, което шуми във въздуха, което във въздуха обикаля земното кълбо.
От германските и еврейските легенди, в които Яхве се изобразява като бог на ветровете и бурите, се вижда, че става въпрос за божество с външно тяло във въздушното течение, което се е вляло в човека.
към текста >>
Когато говорим за Яхве, нямаме работа с един единствен
бог
, а с много богове на народите.
Каквото опознаваме тук като процес на отделяне, непрекъснат процес на индивидуализиране, трябва да си го представим като свързано с човешката кръв. Ще разберете свързването с кръвта, когато ви кажа следното, което моля да запомните: Изливането на духа, станало през лемурийската епоха, не било единно изливане. Там бихте могли да видите, че много духове слизат от духовното обкръжение на Земята. Много индивидуалности се съдържали в него.
Когато говорим за Яхве, нямаме работа с един единствен бог, а с много богове на народите.
Евреите осъзнавали, че той е бил един между многото, между многото богове. Понеже много такива души на народите – които моля да се приемат за реалности – слезли долу, затова народите били разделени на племена. И колкото отивате по-назад в земното развитие, толкова повече хората са били разделени на фамилии, родове, племена, които по-късно се обединяват в по-големи народи. По-голямо обединение в огромен единен братски съюз не е възможно по този начин. Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората.
към текста >>
Прочетете сами при Йоан: «Исус казва: Сега човешкият син е прославен и
Бог
е прославен в него.»
» Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус. С нежност, която не може да бъде измислена по-грандиозно, се посочва мистерията на Сина, мистерията на Исус. Че е мистерия, можете сами да прочетете в края на цялата сцена при посветения ученик, как се е преобразил, след като я е изживял и чрез Сина ще може да дойде до Отца. Какво може да каже той тогава? На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той.
Прочетете сами при Йоан: «Исус казва: Сега човешкият син е прославен и Бог е прославен в него.»
към текста >>
166.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Сега да го приложим към съвременниците на Исус: Също и вие знаете и вярвате, че някога
Бог
ще изиска сметка от вас, следователно бъдете умни и се подгответе за това!
Във всеки случай е ясно, че те не могат да бъдат прибавени за тълкуването, понеже съдържат съвсем други по вид мисли. Ако вземем притчата като притча, тя просто иска да каже, че управителят е знаел, че ще последва сметката и след това уволняването. Поради това обмисля какво може да направи и веднага прилага единственото средство. Това е умно действие. Дори самият ощетен господар е трябвало да го признае.
Сега да го приложим към съвременниците на Исус: Също и вие знаете и вярвате, че някога Бог ще изиска сметка от вас, следователно бъдете умни и се подгответе за това!
Бъдете поне умни, иска да каже притчата. Тук Исус не се обръща към добротата и към копнежа на човешкото сърце. Твърдо и иронично настроение прониква цялото. Не звучи: Блажени са страдащите, блажени са тези с чистите сърца!
към текста >>
Виждате, че самият Вайнел сравнява господаря с милия
Бог
.
Виждате, че самият Вайнел сравнява господаря с милия Бог.
Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че Бог някога ще поиска сметка от душата. Тогава би трябвало да последва «бъдете поне добри». Но когато четем какво казва господарят на нечестния управител и мислим, че изречението трябва да има смисъла: «бъдете поне толкова умни, колкото такъв мошенически управител», тогава притчата не е разбрана. Но подобни неща днес се разпространяват в такива достъпни за народа книжки. Това се насажда в душите на младите студенти.
към текста >>
Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че
Бог
някога ще поиска сметка от душата.
Виждате, че самият Вайнел сравнява господаря с милия Бог.
Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че Бог някога ще поиска сметка от душата.
Тогава би трябвало да последва «бъдете поне добри». Но когато четем какво казва господарят на нечестния управител и мислим, че изречението трябва да има смисъла: «бъдете поне толкова умни, колкото такъв мошенически управител», тогава притчата не е разбрана. Но подобни неща днес се разпространяват в такива достъпни за народа книжки. Това се насажда в душите на младите студенти. Най-лошият не е материализмът, който обяснява външния свят материалистически, а този, който не иска да знае нищо от каквото и да било дълбоко вникване в теологичното.
към текста >>
Те са били онези, които не е бивало да си въобразяват, че ако не намерят подслон при предполагаемия
бог
, ще бъдат приети в домовете на хората, подлежали на закона.
Същото се констатира въз основа на закона. Първоначално той е добър, но постепенно става несправедлив. Той е създал класови различия и права, които не могат повече да се запазят. Затова този, който казва, че няма да се промени нито точица, нито ченгелче от стария закон, изисква сметка от управителите на закона, от фарисеите и учените. Притчата важи за фарисеите; те са били нечестните управители на закона.
Те са били онези, които не е бивало да си въобразяват, че ако не намерят подслон при предполагаемия бог, ще бъдат приети в домовете на хората, подлежали на закона.
към текста >>
Тогава са действали така, както е действал
Бог
в тях.
Нека да си припомним как в древната лемурийска епоха душите слизат от божественото лоно, как навлизат в хората и човекът става отделен човек. Да проследим как душата става все по-индивидуална, как животното и днес има групова душа, не притежава индивидуална душа, а на астралния план има групова душа. Когато проследяваме човешкия род, виждаме, че и хората са имали групови души, че са стояли по-близо до божественото, отколкото днес. Някога хората не са били още слезли долу, не са били навлезли в телата.
Тогава са действали така, както е действал Бог в тях.
След като навлизат в човешките тела, те стават все по-индивидуални, стават повече собствени господари в обвивката на човешкото тяло. Но други изостават на първоначалната степен и на други предишни степени. Поради това имаме един до друг различните видове хора. Имаме хора, които днес почти живеят още в груповата душа, при които не можем да намерим собствени импулси, които действат по-малко от самите себе си, отколкото от вида си. Груповата душа е това, което Бог им е вдъхнал.
към текста >>
Груповата душа е това, което
Бог
им е вдъхнал.
Тогава са действали така, както е действал Бог в тях. След като навлизат в човешките тела, те стават все по-индивидуални, стават повече собствени господари в обвивката на човешкото тяло. Но други изостават на първоначалната степен и на други предишни степени. Поради това имаме един до друг различните видове хора. Имаме хора, които днес почти живеят още в груповата душа, при които не можем да намерим собствени импулси, които действат по-малко от самите себе си, отколкото от вида си.
Груповата душа е това, което Бог им е вдъхнал.
Така е било до появата на самостоятелния човек, който търси пътя обратно към Бог.
към текста >>
Така е било до появата на самостоятелния човек, който търси пътя обратно към
Бог
.
След като навлизат в човешките тела, те стават все по-индивидуални, стават повече собствени господари в обвивката на човешкото тяло. Но други изостават на първоначалната степен и на други предишни степени. Поради това имаме един до друг различните видове хора. Имаме хора, които днес почти живеят още в груповата душа, при които не можем да намерим собствени импулси, които действат по-малко от самите себе си, отколкото от вида си. Груповата душа е това, което Бог им е вдъхнал.
Така е било до появата на самостоятелния човек, който търси пътя обратно към Бог.
към текста >>
Тогава търси отново пътя обратно към
Бог
.
Развитието протича така, че хората са били първо заедно като групова душа в лоното на Бога. Когато днес разглеждаме един човек и развитието му, можем да кажем: Примитивният човек е останал още при бащата, не е напуснал обвивката на бащата, другият обаче е излязъл навън в света, поискал е наследството си, за да може да се разгърне свободно. Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания.
Тогава търси отново пътя обратно към Бог.
Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец. Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности. Но се завръщаме обратно като свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили духовно. Посвещаваните са се чувствали като завръщащи се в божествения дом на Отец. Каквото са казвали, е произлизало от груповата душа.
към текста >>
167.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Аз искам да обърна вниманието ви към въведението на Апокалипсиса на Йоан: «Откровението на Исус Христос, което
Бог
му разкри да го оповести на своя слуга, както накратко е станало».
Аз искам да обърна вниманието ви към въведението на Апокалипсиса на Йоан: «Откровението на Исус Христос, което Бог му разкри да го оповести на своя слуга, както накратко е станало».
Това са картини, които в розенкройцерските школи са били използвани за развиване на вътрешните качества. Ясновидецът трябва да се научи да разгадава такива картини. Земното развитие ще бъде словото и словото ще бъде при човека, и човекът ще сътворява човека чрез словото.
към текста >>
168.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Който се оплодява с обич и смирение, намира божественото блаженство, докато този, който търси
Бог
в себе си, се вкостенява.
Човекът принадлежи на Слънцето, на цял слънчев свят според етерното и астралното си тяло. Най-голямата заблуда е някой да иска да намери аза, себето в себе си. Правилното е човек да се откъсне от себе си чрез задълбочаването във всичките детайли на света.
Който се оплодява с обич и смирение, намира божественото блаженство, докато този, който търси Бог в себе си, се вкостенява.
Така виждате, че човек има много да учи, когато наистина иска да опознае езотеричния път. И става въпрос да имаме правилната представа за тези неща. Не е нужно от сутрин до вечер да мислите за това, също както не е необходимо постоянно да повтаряте собственото си име. Достатъчно е да познавате мислите. Има мисли, без които езотерикът не може да бъде езотерик.
към текста >>
169.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Мощта на
Бог
-Творец във него действа,
Мощта на Бог-Творец във него действа,
към текста >>
пред
Бог
и домакина поклонил се
пред Бог и домакина поклонил се
към текста >>
170.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Това е било представено пред човечеството веднъж във величествена, мощна форма, за да се покаже, че без този
жив
духовен идеал човекът ще премине в други отношения, той е емблемата, която с непреодолима сила може да покаже на хората как човечеството да намери пътя, предлагайки чрез душевното си обединяване възможност за въплъщаването на всеобщия дух.
Това е било представено пред човечеството веднъж във величествена, мощна форма, за да се покаже, че без този жив духовен идеал човекът ще премине в други отношения, той е емблемата, която с непреодолима сила може да покаже на хората как човечеството да намери пътя, предлагайки чрез душевното си обединяване възможност за въплъщаването на всеобщия дух.
Тази емблема ни е дадена в общността на Петдесятница като общо усещане, пламенна любов и отдаденост на група хора, събрани за общо дело. Там е група хора, чиито души още трептят от разтърсващото събитие така, че във всички живее един и същ идеал. В изливането на това единно чувство те предоставят това, което дава възможност да се въплъти нещо висше, една обща душа. Това се изразява с думите, които известяват, че Светият дух, груповата душа слиза и се разпределя като огнени езици. Това е великият символ за човечеството на бъдещето.
към текста >>
171.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Поради това, че храмът е това, което е, той е жилище на една висша същност, на един
бог
дори когато в него няма хора.
Всеки път, когато човекът създаде истинска мисъл за пространството, дава възможност на съществата да изпълнят това пространство. Тогава ние заточваме висши същества долу в пространството. Съвсем други същества повикваме долу с гръцката колона и с хоризонтално поставената отгоре дървена конструкция, съвсем други с готическия дом и неговите остри дъги. Готическият дом се различава в духовно отношение от гръцкия храм по следния начин. При гръцкия храм човекът е внесъл идеята за пространството така тайнствено, че храмът е кристализирала пространствена мисъл.
Поради това, че храмът е това, което е, той е жилище на една висша същност, на един бог дори когато в него няма хора.
Но към готическата катедрала принадлежат хората. Тя трябва да се допълни с благоговението на хората и с издигнатите, сключени за молитва ръце. Гръцкият храм е обиталище на бога. Готическата катедрала е култово място и обиталище на бога само когато хората са там. Гръцкият храм е обиталище на едно духовно същество и когато е празен.
към текста >>
172.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Първоначалният огън е бил като топлината на кръвта,
жив
огън.
Докато Луната още е свързана със Земята, се поражда още нещо. Това е времето на непрекъснато сгъстяване. В последното време от връзката на Земята с Луната се случва нещо особено.
Първоначалният огън е бил като топлината на кръвта, жив огън.
към текста >>
Слънцето дава силата за напредващия
жив
растеж.
Само високо развитите същества са можели да издържат това бурно развитие. Те отиват със Слънцето. Другите същества е трябвало да се втвърдят. Но втвърдяването е щяло да продължи, затова е трябвало Луната да се отдели от Земята. Така човекът е бил задържан в средата.
Слънцето дава силата за напредващия жив растеж.
Луната задържа това развитие на степента, подходяща за хората. Човекът стои по средата между същества, които се развиват много по-бързо от него, и други, които се развиват много по-бавно. Слънцето поема развитието на живота, Луната – на формата. За човека остава възможността да преобразува образа, до който е стигнал. Той бива подготвян така, че зародишът на аза е могъл да се потопи в него.
към текста >>
173.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Безкрайно удобно е човек да си представя минералното, растителното, животинското и човешкото царство и без нищо друго по-нататък да стигне горе до проникващия всичко
Бог
, за когото той вярва, че може да има някакво разбиране или чувство.
В мирогледите днес има известно удобство, състоящо се в това, да не се допускат други същества между човека и Бога.
Безкрайно удобно е човек да си представя минералното, растителното, животинското и човешкото царство и без нищо друго по-нататък да стигне горе до проникващия всичко Бог, за когото той вярва, че може да има някакво разбиране или чувство.
Не е така удобно за истинската наука за духа. Между човека и това, което можем да приемем като божествеността на света, тя трябва да допусне същества от най-различна степен на съвършенство. Тази редица от различни степени вече многократно е споменавана. В християнската езотерика50 те носят имената: ангели, архангели, прасили (архаи), ексусиаи (власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли, херувими, серафими. Те са девет различни видове същества, към които най-долу се присъединява човекът.
към текста >>
Едва когато погледнем, така да се каже, отвъд царството на серафимите, предусещаме това, което посочваме като
Бог
.
Не е така удобно за истинската наука за духа. Между човека и това, което можем да приемем като божествеността на света, тя трябва да допусне същества от най-различна степен на съвършенство. Тази редица от различни степени вече многократно е споменавана. В християнската езотерика50 те носят имената: ангели, архангели, прасили (архаи), ексусиаи (власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли, херувими, серафими. Те са девет различни видове същества, към които най-долу се присъединява човекът.
Едва когато погледнем, така да се каже, отвъд царството на серафимите, предусещаме това, което посочваме като Бог.
към текста >>
Сега разбираме, че понеже животът на цели народностни групи е дълбоко свързан с живота на определени животински групи, египтяните са чувствали, че
Бог
им е предопределил определени животни.
Някои хора и днес още говорят, че има народен дух, но това най-често е само гола дума за тях, нещо абстрактно. Че народът действително се ръководи от реален народен дух, за това хората днес малко знаят. Този народен дух, за когото целият народ е това, което за човешкия дух е човешкото тяло, е един архангел. Архангелите са племенни духове. Докато ангелите управляват и насочват отделните човеци през различните инкарнации, архангелите насочват живота на цели групи, цели народи.
Сега разбираме, че понеже животът на цели народностни групи е дълбоко свързан с живота на определени животински групи, египтяните са чувствали, че Бог им е предопределил определени животни.
Там с право са виждали действията на народностния дух. Те са обожавали силата на народностния дух, който им е предопределил животното.
към текста >>
Поставя се като слуга на добрия
бог
Ормузд и се стреми да победи във времето злия Ариман.
При персийците, във втория период, човекът констатира, че Земята е поле за неговата работа. Той вижда, че трябва да отпечата своя дух в света на материята.
Поставя се като слуга на добрия бог Ормузд и се стреми да победи във времето злия Ариман.
към текста >>
174.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Този първи превод на Библията на германски език ни изглежда като
жив
паметник за проникването на християнството в древния северен духовен свят.
Дори да не се спрем на особените духовни връзки, ще почувстваме нещо от кармичните взаимовръзки, когато помислим, че този документ е бил първо в Прага, след това е бил заграбен през шведските войни и по това време според особени обстоятелства е донесен на това място.
Този първи превод на Библията на германски език ни изглежда като жив паметник за проникването на християнството в древния северен духовен свят.
към текста >>
И особеното на гръцкия храм е, че невидимият
бог
слиза долу и обхваща формите.
Духовността на пространството в гръцкия храм е изцяло превърната във видима структура. Чрез това, че по този начин е създадена кристализиралата пространствена представа, са създадени формите, в които духовните същества, имащи етерното тяло за най-долната си съставна част, са могли да се потопят в създаденото чрез това затворено пространство и чрез формите на пространството да намерят възможност да останат там. Затова не е гола фантазия, а пълна истина, правдива истина, че гръцкият храм е бил обиталище на бога. Да, богът е живял вътре! Той е живял вътре чрез формите на пространството.
И особеното на гръцкия храм е, че невидимият бог слиза долу и обхваща формите.
При гръцкия храм можете да си представите, че хората ги няма, може надлъж и нашир да няма хора, храмът да бъде напълно напуснат от хората и въпреки това няма да е съвсем напуснат! Богът е вътре! Това е своеобразното на гръцкия храм. Не е така обаче при готическата катедрала. Съвсем различно е, ако си представяте готическата катедрала празна, без хората.
към текста >>
175.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
«Митологията съобщава за това в ,
Бог
разположи мировата душа на кръст в Универсума и разпъна отгоре мировото тяло.»
16. Рудолф Щайнер често привежда тази сентенция от Тимей, глава 8, но винаги ѝ дава формулировката на лично познатия му виенски философ Винценц Кнауер от произведението му «Главни проблеми на философията в нейното развитие и частични решения от Талес до Роберт Хамерлинг», Виена и Лайпциг 1892 г., стр. 96 (принадлежащо към библиотеката на Рудолф Щайнер и подчертана лично от него.
«Митологията съобщава за това в , Бог разположи мировата душа на кръст в Универсума и разпъна отгоре мировото тяло.»
към текста >>
В Тимей се казва:
Бог
раздели мировата душа на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си.
В Тимей се казва: Бог раздели мировата душа на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си.
На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката. Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение. Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°.
към текста >>
Платон прочита това, и тъй като не го разбира съвсем, и вярва, че не се има предвид формата на кръста, а на чи, прави изказването, че силата на първия
Бог
е разпростряна като Х в Космоса.
В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей. Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: . И от това – казва той, – змиите умрели, а хората избегнали смъртта.
Платон прочита това, и тъй като не го разбира съвсем, и вярва, че не се има предвид формата на кръста, а на чи, прави изказването, че силата на първия Бог е разпростряна като Х в Космоса.
"(Цитирано според «Библиотека на църковните отци. Документи на раннохристиянски апологети и мъченици», том I, Кемптен-Мюнхен 1913 г., стр. 73/74).
към текста >>
Всеки един от рицарите монаси е било възможно да бъде посетен в неговото жилище и чрез опознаването на климатични и национални различия би се узнало, че превъзходните мъже са се събрали от всички краища на Земята, където всеки от тях тихо почита
Бог
по свой собствен начин.
Да споделя по-нататъшното намерение, да, общо взето плана и с това смисъла на стихотворението, разкривам, че читателят се води през един вид идеална планина и след като преминава пътя си през различните области – хълмове, скали и трудни възвишения, от време на време следва да достигне до приятни равнини.
Всеки един от рицарите монаси е било възможно да бъде посетен в неговото жилище и чрез опознаването на климатични и национални различия би се узнало, че превъзходните мъже са се събрали от всички краища на Земята, където всеки от тях тихо почита Бог по свой собствен начин.
към текста >>
Епохите трябваше да се въплътят и фиксират в дванадесет представители, така че всяко признаване на
Бог
и всяка добродетел, показана в най-прекрасен образ, трябва да бъде приемана с голямо уважение и любов.
Тук би се показало, че всяка отделна религия достига кулминацията на разцвета си, с което тя се доближава до онзи главен водач и посредник, да, напълно се съединява с него.
Епохите трябваше да се въплътят и фиксират в дванадесет представители, така че всяко признаване на Бог и всяка добродетел, показана в най-прекрасен образ, трябва да бъде приемана с голямо уважение и любов.
След дълъг взаимен живот Хуманос може да се раздели с тях, понеже духът му се е въплътил във всички тях, принадлежи на всички, и повече не се нуждае от собствено земно облекло.
към текста >>
176.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Последни реликви за това се явява козлите-близнаци във впряга на
бог
Донар.
До 800 години преди Рождество Христово слънцето изгрявало в съзвездието Телец, и в тази епоха ние се сблъскваме с култа към бика Апис в Египет и бика Мирта в Персия. Още по-рано Слънцето е преминавало през съзвездието на Близнаци. И действително, в индийските и германски митове ние откриваме указания за два близнака.
Последни реликви за това се явява козлите-близнаци във впряга на бог Донар.
Накрая се връщаме към епохата на Рака, последвала след времето на древния атлантски потоп. Загива старата култура, ражда се нова. Това се означава с един определен окултен знак вихър, който едновременно с това се явява символ на Рака и който може да се открие във всеки календар.
към текста >>
177.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Меркурий е същия
бог
, който е немския Вотан.
Да започнем със съботата: това е денят на Сатурн на английски Saturday. След това неделя /Sonntag/ деня на Слънцето. Понеделник /Montag/ ден на Луната. После Марс вторник /Dienstag/, на древногермански ziutag или dinstag, на френски mardi, на италиански martedi. Сряда деня на Меркурий на италиански mercoledi, на френски – mercredi.
Меркурий е същия бог, който е немския Вотан.
Тацит говори за "деня на Вотан", на английски и сега е Wednesday. След това деня на Юпитер: Юпитер на немски Donar, от тук и немския Donnerstag; на френски Jeudi, на италиански giovedi. Денят на Венера петък: Венера това е германската Фрея, от тук и Freitag; френското vendredi и италианското venerdi.
към текста >>
178.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
А най-високо развитият дух, който бил под формата на дух на Огъня на Слънцето /Той и сега още действа на Земята/, притежаващ най-високо развито съзнание,този слънчево-огнен дух е Христос, тъй както най-високо развития дух на Сатурн е
Бог
-Отец.
Тези същества се наричат слънчеви или огнени духове. Човекът тогава имал дълбоко сънно съзнание. Тези слънчеви огнени духове вече притежавали съзнанието на "Аза". От тогава те също продължили да се развиват и достигнали висша степен на съзнание. В християнската езотерика те са наричани Архангели.
А най-високо развитият дух, който бил под формата на дух на Огъня на Слънцето /Той и сега още действа на Земята/, притежаващ най-високо развито съзнание,този слънчево-огнен дух е Христос, тъй както най-високо развития дух на Сатурн е Бог-Отец.
За християнската езотерика в плътното тяло на Христос Исус се въплътил такъв слънчево-огнен дух, при което най-висшия дух управника на слънчевите духове. За да слезе на Земята, Той трябвало да използва физическо тяло. Той трябвало да се окаже в същите земни условия, както и човека, за да успее да действа тук.
към текста >>
Както висшият управител на Сатурн, духът на Аза се явявал под формата на
Бог
-Отец, а висшия управител, висшия
бог
на Слънцето, или Слънчевия
Бог
под формата на Христос, така управителят на лунното въплъщение на Земята се явява под формата на Светия Дух.
След това Слънцето преминало в състояние на сън и се превърнало в това, което ние наричаме Луна в окултен смисъл. Тук имаме работа с третото въплъщение на Земята, в което отново ще открием централен дух-управител.
Както висшият управител на Сатурн, духът на Аза се явявал под формата на Бог-Отец, а висшия управител, висшия бог на Слънцето, или Слънчевия Бог под формата на Христос, така управителят на лунното въплъщение на Земята се явява под формата на Светия Дух.
Неговото войнство, което християнската езотерика нарича вестители на Бога, Ангелите.
към текста >>
Думата "dies" ден и "deus"
бог
имат общ произход, така че dies може да се преведе не само като "ден", но и като "
бог
".
Думата "dies" ден и "deus" бог имат общ произход, така че dies може да се преведе не само като "ден", но и като "бог".
Може да се каже вместо dies solis "ден на Слънцето" или "Бог на Слънцето" и при това, това да се има в предвид и Духа на Христос.
към текста >>
Може да се каже вместо dies solis "ден на Слънцето" или "
Бог
на Слънцето" и при това, това да се има в предвид и Духа на Христос.
Думата "dies" ден и "deus" бог имат общ произход, така че dies може да се преведе не само като "ден", но и като "бог".
Може да се каже вместо dies solis "ден на Слънцето" или "Бог на Слънцето" и при това, това да се има в предвид и Духа на Христос.
към текста >>
179.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Този германски
бог
на Слънцето и светлината, веднъж видял сън, който му предвещавал скорошна смърт.
В нашите митове и легенди, където е заложена дълбоката мъдрост предадена на посветените, се съхранили спомените за това. аз имам в предвид мита за смъртта на Балдур.
Този германски бог на Слънцето и светлината, веднъж видял сън, който му предвещавал скорошна смърт.
Това много натъжило Боговете, ръководителите, които много обичали Балдур. Те започнали да мислят, как да открият средство за да го спасят. Майката на бог Фриг получила твърда клетва от всички същества на Земята, че никой от тях няма да убие Балдур. Всичките се заклели, и затова им се сторило, че е невъзможно Балдур някога да умре. Веднъж когато боговете играели, по време на игрите хвърляли на Балдур всевъзможни предмети, но не можели да го наранят.
към текста >>
Майката на
бог
Фриг получила твърда клетва от всички същества на Земята, че никой от тях няма да убие Балдур.
В нашите митове и легенди, където е заложена дълбоката мъдрост предадена на посветените, се съхранили спомените за това. аз имам в предвид мита за смъртта на Балдур. Този германски бог на Слънцето и светлината, веднъж видял сън, който му предвещавал скорошна смърт. Това много натъжило Боговете, ръководителите, които много обичали Балдур. Те започнали да мислят, как да открият средство за да го спасят.
Майката на бог Фриг получила твърда клетва от всички същества на Земята, че никой от тях няма да убие Балдур.
Всичките се заклели, и затова им се сторило, че е невъзможно Балдур някога да умре. Веднъж когато боговете играели, по време на игрите хвърляли на Балдур всевъзможни предмети, но не можели да го наранят. Те знаели, че той е неуязвим. Но Локи, противник на ръководителите, бог на мрака, мислил как да убие Балдур. Чул той от Фриг, че тя получила клетва от всички същества, че те няма да убият Балдур.
към текста >>
Но Локи, противник на ръководителите,
бог
на мрака, мислил как да убие Балдур.
Те започнали да мислят, как да открият средство за да го спасят. Майката на бог Фриг получила твърда клетва от всички същества на Земята, че никой от тях няма да убие Балдур. Всичките се заклели, и затова им се сторило, че е невъзможно Балдур някога да умре. Веднъж когато боговете играели, по време на игрите хвърляли на Балдур всевъзможни предмети, но не можели да го наранят. Те знаели, че той е неуязвим.
Но Локи, противник на ръководителите, бог на мрака, мислил как да убие Балдур.
Чул той от Фриг, че тя получила клетва от всички същества, че те няма да убият Балдур. Но някъде много надалече имало едно безвредно растение, имел, от което Фриг не взела клетва и казала за това на Локи. Лукавият Локи взел имела и го занесъл на слепия бог Хед, който не виждайки, какво прави убил Балдур с имела. Така с помощта на имела лошият сън се сбъднал. В народните обичаи имела винаги е играел специална роля.
към текста >>
Лукавият Локи взел имела и го занесъл на слепия
бог
Хед, който не виждайки, какво прави убил Балдур с имела.
Веднъж когато боговете играели, по време на игрите хвърляли на Балдур всевъзможни предмети, но не можели да го наранят. Те знаели, че той е неуязвим. Но Локи, противник на ръководителите, бог на мрака, мислил как да убие Балдур. Чул той от Фриг, че тя получила клетва от всички същества, че те няма да убият Балдур. Но някъде много надалече имало едно безвредно растение, имел, от което Фриг не взела клетва и казала за това на Локи.
Лукавият Локи взел имела и го занесъл на слепия бог Хед, който не виждайки, какво прави убил Балдур с имела.
Така с помощта на имела лошият сън се сбъднал. В народните обичаи имела винаги е играел специална роля. Нещо зловещо и призрачно се изразявало с него. Това, което говорили за имела в древните мистерии на тротите и друидите, преминало в народа под формата на притчи и обичаи.
към текста >>
Само това, което останало на лунен стадий на развитие, това, което се чувствало свързано със стария
бог
на тъмнината, било способно да убие бога на светлината.
Балдур олицетворявал това, което продължава да се развива, което носи светлина на Земята. Локи, обратно, представя тъмните сили, изостаналото, той ненавижда прогресивното, развиващото се по-нататък. За това Локи е противник на Балдур. Нито едно земно същество не било в състояние да направи нещо срещу Балдур, бога, дал на Земята светлина понеже те били такива, като него, също изминали път на развитие.
Само това, което останало на лунен стадий на развитие, това, което се чувствало свързано със стария бог на тъмнината, било способно да убие бога на светлината.
Имелът това е и специално лечебно средство, както са лечебни изобщо всички отрови. Така в най-дълбок смисъл в народните легенди и обреди ние откриваме космическата мъдрост.
към текста >>
При духовете на Аза на Сатурн предвождащото същество се наричало
Бог
-Отец.
При духовете на Аза на Сатурн предвождащото същество се наричало Бог-Отец.
При Духовете на Огъня на Слънцето предвождащ бил Христос, или Логоса в смисъла на Евангелието на Йоан. На Луната при Духовете на Мрака било това, което се явява в християнството Свети Дух. Съществата, които преминали човешки стадий на развитие на Луната, нямали нужда да се въплъщават тук на Земята, слизайки във физически тела.
към текста >>
Тогава от предишните лунни същества, които бяха описани по-горе като минералорастения, животнорастения и човекоживотно, възникнали днешните минерали, растения, животно и човек, способен да приеме в себе си своя "Аз", който по-рано плувал над него и било съединено с
Бог
.
Всичко, което е Земята, изхвърля от себе си днешната Луна. Това е най-лошата материя и същества, непригодни елементи те се съдържат в сегашната Луна. Всичко, което било надигаща водна субстанция, на Старата Луна замръзнало това може да се докаже физически,а това, което било способно за по-нататъшно развитие, останало на Земята. Развитието става на Земята по пътя на разделяне на Старото Слънце и на три тела Слънце, Луна и Земя. Това разделяне станало милиони години назад, в старата лемурийска епоха.
Тогава от предишните лунни същества, които бяха описани по-горе като минералорастения, животнорастения и човекоживотно, възникнали днешните минерали, растения, животно и човек, способен да приеме в себе си своя "Аз", който по-рано плувал над него и било съединено с Бог.
Съединяването на "Аза" с човека станало след разделянето на Слънце, Луна и Земя, и от този момент човек придобил способността да създава в себе си истинска червена кръв и да се издигне на сегашната степен.
към текста >>
180.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Превръщането на плавателния мехур в бял дроб, Библията изразява с удивителните, монументални думи: "И
Бог
вдъхна в неговото лице /човека/ дихание на живота, и станал човек жива душа".
Превръщането на плавателния мехур в бял дроб, Библията изразява с удивителните, монументални думи: "И Бог вдъхна в неговото лице /човека/ дихание на живота, и станал човек жива душа".
В тези думи е изразено това, което станало с човека в течение на милиони години. Всички тези същества, с които се запознахме, било те животнорастения или човекоживотни на Луната, а също и техните потомци от лунната епоха на Земята,всички те още не са имали червена кръв. Това, което са имали те в себе си, подобно кръвта на сегашните нисши животни, не било оцветено в червен цвят. Напомнящата на кръв субстанция се втичала отвън и изтичала обратно. За да скрие в себе си приема на червена кръв, било необходимо още нещо.
към текста >>
181.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у
Бог
, и Словото беше
Бог
" и т.н.
Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация. Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус. Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата.
За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н.
до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка. Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството. Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата.
към текста >>
Вие не трябва да казвате: вътре е
Бог
и аз Го търся!
Това не е самокопание /самовглъбяване/нямам речник.
Вие не трябва да казвате: вътре е Бог и аз Го търся!
Вие ще намерите тогава само малкия човек, който вие сте прекомерно сте увеличили в Бог. Този, който говори само за такова самокопание /самовглъбяване/, никога няма да достигне до истинското познание. Да се стигне до него по пътя на розенкройцерската теософия не е толкова лесно и изисква конкретна работа. Светът е в плен на красотата и величието. Необходимо е да се вглъбиш в него, трябва да познаеш Бога и в самия себе си, а после Бог ще се познае и в неговата цялост.
към текста >>
Вие ще намерите тогава само малкия човек, който вие сте прекомерно сте увеличили в
Бог
.
Това не е самокопание /самовглъбяване/нямам речник. Вие не трябва да казвате: вътре е Бог и аз Го търся!
Вие ще намерите тогава само малкия човек, който вие сте прекомерно сте увеличили в Бог.
Този, който говори само за такова самокопание /самовглъбяване/, никога няма да достигне до истинското познание. Да се стигне до него по пътя на розенкройцерската теософия не е толкова лесно и изисква конкретна работа. Светът е в плен на красотата и величието. Необходимо е да се вглъбиш в него, трябва да познаеш Бога и в самия себе си, а после Бог ще се познае и в неговата цялост. Светът е подобен на книга.
към текста >>
Необходимо е да се вглъбиш в него, трябва да познаеш Бога и в самия себе си, а после
Бог
ще се познае и в неговата цялост.
Вие не трябва да казвате: вътре е Бог и аз Го търся! Вие ще намерите тогава само малкия човек, който вие сте прекомерно сте увеличили в Бог. Този, който говори само за такова самокопание /самовглъбяване/, никога няма да достигне до истинското познание. Да се стигне до него по пътя на розенкройцерската теософия не е толкова лесно и изисква конкретна работа. Светът е в плен на красотата и величието.
Необходимо е да се вглъбиш в него, трябва да познаеш Бога и в самия себе си, а после Бог ще се познае и в неговата цялост.
Светът е подобен на книга. В творенията ние виждаме от начало до край; тогава ние ще успеем да прочетем от началото до края книгата на макрокосмоса и книгата на микрокосмоса. И в това веч не е просто разбиране, това се изразява в чувствата, това съединява и споява човека с целия свят, и той започва да възприема всички неща като израз на божествения дух на Земята. Ако човек се издигне до тук, той действа самостоятелно, изхождайки от волята на целия космос. Това е блаженство в Бога.
към текста >>
182.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Бог
Тор в германската легенда и неговата дъщеря, Труд.
Особени свойства на астралния свят. Съответно изобразяване на действителността на висшите светове в картините на древни живописци (Рафаел, Чимабуе). Съществата в астралния свят, представени в персийския мит. Амшаспандс и Изардс и тяхната деятелност в хода на годината. Връзката на Амшаспандс със слънцето, и на Изардс с луната.
Бог Тор в германската легенда и неговата дъщеря, Труд.
към текста >>
Божественото обкръжение на Асен Вотан, Тор и Тир и тяхната борба срещу произхождащия от изток
бог
на огъня Локи и неговите наследници: Фенрисволф, змията Мидгард, Хел.
Божественото обкръжение на Асен Вотан, Тор и Тир и тяхната борба срещу произхождащия от изток бог на огъня Локи и неговите наследници: Фенрисволф, змията Мидгард, Хел.
Общия единен език на атлантците. Разделянето на хората на отделни народностни племена и раздробяване на общия език от Асен води до война. Образуването на сменящите се състояния на сън и будност и възникването на болестите. Минало и бъдещо развитие на сетивните органи. Пророчествата в германския мит за залеза на боговете.
към текста >>
183.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Сред тези предци имаше мнозина, които, когато се уединяваха в мълчание вечер на смрачаване или нощем, потъваха в един
жив
сън, който означава повече от днешното сънуване те все още можеха да гледат в духовния свят.
А сега нека си представим по-живо тези предци в древна Европа. С преселването не всички загубиха едно временно дарбата на древното ясновидство. Мнозина, дори голяма част от тези, които се преселиха, пренесоха в Европа все още годни за употреба остатъци от него.
Сред тези предци имаше мнозина, които, когато се уединяваха в мълчание вечер на смрачаване или нощем, потъваха в един жив сън, който означава повече от днешното сънуване те все още можеха да гледат в духовния свят.
към текста >>
184.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Такава е задачата на Амсхаспандите, шестте велики гения, които, както се разказва в персийското богоучение, стоят като изпълнители на страната на добрия
бог
Ахура Мазда или Ормузд.
Ако мога да се изразя тривиално: те "готвят" света. За сетивното наблюдение те се намират зад кулисите. Но вие можете да си изградите представа за тях, ако помислите например за актьора в марионетния театър, който не се вижда, но присъствието му може да се забележи по това, че дърпа конците. Както в кукления театър зад фигурата е актьорът, така и зад природните сили се намират духовните същности. За материалистичното суеверие би било страшно да вижда само марионетките и да не осъзнава, че зад тях има духовни същности.
Такава е задачата на Амсхаспандите, шестте велики гения, които, както се разказва в персийското богоучение, стоят като изпълнители на страната на добрия бог Ахура Мазда или Ормузд.
към текста >>
Това беше един
жив
астрален образ.
Този техен предводител беше един вид майстор, той беше едно божествено-духовно същество. Ако погледнем назад към тези древни епохи, то ние ще го видим да работи така, че командва 28 Изарди, които изпращат астралните течения в човека и ги дирижират. Цялата земя беше обърната от тази астрална сфера. И така, както днес ветровете пресичат земната атмосфера, така и астралните течения пресичаха човешкото тяло. Древните ясновидци наистина виждаха теченията в главата и по протежение на гръбнака, които пресичаха атлантския човек.
Това беше един жив астрален образ.
Когато постепенно се образуваха физическите нерви, този образ изчезна, което значи: произходът беше забравен, беше забравено, как теченията бяха дирижирани вътре в човешкото тяло.
към текста >>
Германската митология нарича този
бог
Тор (Thor) или Донар (Donar, нем.
В хода на годината всичко протичаше ритмично и хармонично. В хода на деня нещата бяха малко не регулирани. Страховити гръмотевици, бури, бедствия пронизваха въздуха около земята, която още съдържаше изцяло астралното. Тогава богът, водачът на 28-те Изарди, който беше действувал навън в природата смени сцената си и се премести във вътрешността на човека, в 28-те нервни течения на гръбнака. Той напусна онзи духовен ореол на земята и разпростря силите си в човека.
Германската митология нарича този бог Тор (Thor) или Донар (Donar, нем.
Donner = гръмотевица). Това е същият бог, когото римляните наричат Юпитер. Той с право се почита като бог на бурите, като бог, който предизвиква ураганите. Смята се че той е женен за Сиф, астралната земна атмосфера. Двамата имат една дъщеря, която представлява нещо много интересно и характерно.
към текста >>
Това е същият
бог
, когото римляните наричат Юпитер.
Страховити гръмотевици, бури, бедствия пронизваха въздуха около земята, която още съдържаше изцяло астралното. Тогава богът, водачът на 28-те Изарди, който беше действувал навън в природата смени сцената си и се премести във вътрешността на човека, в 28-те нервни течения на гръбнака. Той напусна онзи духовен ореол на земята и разпростря силите си в човека. Германската митология нарича този бог Тор (Thor) или Донар (Donar, нем. Donner = гръмотевица).
Това е същият бог, когото римляните наричат Юпитер.
Той с право се почита като бог на бурите, като бог, който предизвиква ураганите. Смята се че той е женен за Сиф, астралната земна атмосфера. Двамата имат една дъщеря, която представлява нещо много интересно и характерно. Как е създадена тази дъщеря? От това, че Тор е навлязъл във вътрешността на човека и действува в него посредством 28-те нервни течения.
към текста >>
Той с право се почита като
бог
на бурите, като
бог
, който предизвиква ураганите.
Тогава богът, водачът на 28-те Изарди, който беше действувал навън в природата смени сцената си и се премести във вътрешността на човека, в 28-те нервни течения на гръбнака. Той напусна онзи духовен ореол на земята и разпростря силите си в човека. Германската митология нарича този бог Тор (Thor) или Донар (Donar, нем. Donner = гръмотевица). Това е същият бог, когото римляните наричат Юпитер.
Той с право се почита като бог на бурите, като бог, който предизвиква ураганите.
Смята се че той е женен за Сиф, астралната земна атмосфера. Двамата имат една дъщеря, която представлява нещо много интересно и характерно. Как е създадена тази дъщеря? От това, че Тор е навлязъл във вътрешността на човека и действува в него посредством 28-те нервни течения. Чрез тези нервни течения, хората не възприемат съзнателно астрала, но в определени извънредни състояния, например по време на изпълнения със сънища сън, те са в състояние да го възприемат.
към текста >>
185.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Спряхме се също и на Тир, който е божество на войната, но много особен
бог
на войната, и който съответствува на по-южните Марс или Арес, до степента, че вторникът (нем.
Всички вие знаете, че към кръга на германските богове спада и Вотан-Один като един вид най-висше божество, след него е Тор и неговата дъщеря Трут, чието окултно значение разгледахме.
Спряхме се също и на Тир, който е божество на войната, но много особен бог на войната, и който съответствува на по-южните Марс или Арес, до степента, че вторникът (нем.
Dienstag) като Тирстаг или Тиустаг (нем. Tyrstag или Tiustag) е посветен на това божество. Странно е, че се разказва и за други духовни същества, които играят определена роля в процесите, разиграващи се между германските божества и се споменава едно особено божество, или казано по-точно божествено семейство, това на Локи, което е поставено в особени отношения към Тир. Както знаете окултните основи бяха изнесени пред членовете на дружеството "Безант" този Локи, който стои до останалите нордически божества, произхожда от онези огнени сили, чиито южен произход описахме. Нордическите божества произлизат от свързването на огнения елемент от юг със студения мъглив елемент от север, но в лицето на Локи виждаме едно по-древно божество или поне наследника на едно по-древно божество, един вид божество на огъня.
към текста >>
Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между
бог
Тир, властния
бог
на войната и битките и неговото семейство и Локи.
В този процес значение имат Азите. Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход. Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят. Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание. Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните.
Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи.
Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка. Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма. Ще изследваме тази ръка на Тир и ще разберем, къде в действителност е поставена. Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка. Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази.
към текста >>
Налага се
бог
Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка.
Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход. Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят. Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание. Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните. Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи.
Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка.
Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма. Ще изследваме тази ръка на Тир и ще разберем, къде в действителност е поставена. Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка. Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази. Тяхната смърт е достойна.
към текста >>
Тя произхожда от хора, които са повлияни от онова течение, което все още е съхранено в християнското тайно учение на първоначалното християнство, и което е учило: обърнете се към новите възгледи, и ще преодолеете всичко старо, което е останало във самите вас и което се изправя срещу вас в
жив
образ в хуните.
Тази версия произхожда от франкската земя. Съществува обаче и една по-късна версия, за която стана дума вчера, и която произлиза от чисто християнски интенции. Тя е обработена за последен път през 10 век от Екерхард И., монах в манастира Сент Гален. Двете версии се различават значително една от друга. По-древната е от франкската държава.
Тя произхожда от хора, които са повлияни от онова течение, което все още е съхранено в християнското тайно учение на първоначалното християнство, и което е учило: обърнете се към новите възгледи, и ще преодолеете всичко старо, което е останало във самите вас и което се изправя срещу вас в жив образ в хуните.
Такъв интерес е можел да принадлежи само на един човек от рода на франките. Но интересът отсъствува в този, кой то преработва легендата в поучение за християните в манастира Сент Гален. Той имаше друга цел, той искаше да каже на хората: ако се установите в старото състояние, то вие сами ще се унищожите. Той им по казва не дело как се самоунищожават. И в действителност, не хуните са тези, които ги унищожават.
към текста >>
Отсичането на ръката трябва да напомни за случилото се на самия
бог
на войната Тир.
Кога то Валтер с Хилдегунд се завръща в страната си срещу тях се изправя самият Гунтер с Хаген от Тронье. В този момент самите трима представители на германските племена са тези, които се избиват в битка помежду си, така че на бойното поле остават кракът на единия, окото на другия и ръката на третия. На Валтер е отсечена ръката, на Гунтер кракът, а Хаген загубва едното си око. Явно този, който е преработвал легендата е знаел, защо произхождащият от Алфард трябва да изгуби именно ръката си. Него той ни показва като представител на раздора между племената и народите.
Отсичането на ръката трябва да напомни за случилото се на самия бог на войната Тир.
Там където между племената има вражда, отделният човек плаща с ръката си. Този мотив срещаме и при Гьотц фон Берлихинген, който също изгубва ръката си. Това е същият мотив, който намираме в германската легенда. Така че Екерхард е искал да каже на хората: ако се придържате към старите схващания, то вие взаимно ще се избиете, тъй като между вас е възникнала вражда. Това, което може да ви свързва е христовият дух.
към текста >>
186.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В начало или: в пра началото
Бог
сътвори небето и земята.
В начало или: в пра началото Бог сътвори небето и земята.
към текста >>
Рече
Бог
: да бъде светлина.
Рече Бог: да бъде светлина.
И биде светлина.
към текста >>
Видя
Бог
, че светлината е добро нещо,
Видя Бог, че светлината е добро нещо,
към текста >>
и отдели
Бог
светлината от тъмнината.
и отдели Бог светлината от тъмнината.
към текста >>
И отдели
Бог
светлината от тъмнината.
И отдели Бог светлината от тъмнината.
към текста >>
Светлината
Бог
нарече ден, а тъмнината нощ.
Светлината Бог нарече ден, а тъмнината нощ.
към текста >>
И рече
Бог
: да има твърд или: разширение посред
И рече Бог: да има твърд или: разширение посред
към текста >>
И създаде
Бог
твърдта, и отдели водата, що
И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що
към текста >>
Твърдта
Бог
нарече небе, биде вечер, биде утро –
Твърдта Бог нарече небе, биде вечер, биде утро –
към текста >>
И
Бог
раздели водите и отдели водата под
И Бог раздели водите и отдели водата под
към текста >>
Небесното уширение и земното уширение отдели
Бог
едно от друго.
Тук се съдържа дълбоката мъдрост. Какви са тези две "разширения"? С това се имат предвид двете части на човешката природа, които винаги са смесени една с друга, нисшата природа на човека и духовната природа на човека. Духовната природа, която намира своя израз в това, което е насочено към слънцето, а нисшата природа, която е насочена към центъра на земята. Това са двете природи, които бележат всички религиозни документи като обсебени от две съвършено различни сили, от небесните сили и от силите на долния свят.
Небесното уширение и земното уширение отдели Бог едно от друго.
Тук на земята стана видимо това, което на Луната изобщо не се виждаше. В тези думи е отразена една невероятно дълбока мъдрост, която отговаря напълно на истината. На Старата Луна все още наоколо не бродеха отделни човешки фигури като тук на земята, това все още не съществуваше. Телата-предшественици на хората на Старата Луна, състоящи се от физическо, етерно, астрално тяло имаха само едно уширение към планетата, а не към небесата. Те наподобяваха животни и в тях все още не можеше да живее Аз.
към текста >>
И създаде
Бог
твърдта, и отдели водата,
И създаде Бог твърдта, и отдели водата,
към текста >>
И рече
Бог
: да се събере водата, що е под небето,
И рече Бог: да се събере водата, що е под небето,
към текста >>
Сушата
Бог
нарече земя, а събраните води – морета.
Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета.
към текста >>
И видя
Бог
, че това е добро.
И видя Бог, че това е добро.
към текста >>
187.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В Библията това е изразено много по-красиво с думите "И рече
Бог
на Ноя: …направи си ковчег…..така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти."
Физическото тяло на човека показва много закономерности, които имат дълбоко значение. Една от тях е следната: ако направите една кутия, чиито височина, широчина и дълбочина се отнасят 3 : 5 : 30, и при това дължината отговаря на дължината на тялото, то вие ще намерите същите съотношения и в човешкото тяло. С други думи: с това е дадено съотношението на едно правомерно разчленение на човешкото тяло. Тогава, когато човекът прекрачи вълните на Атлантида, тялото му беше образувано така, че отговаряше на съотношението 3 : 5 : 30.
В Библията това е изразено много по-красиво с думите "И рече Бог на Ноя: …направи си ковчег…..така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти."
към текста >>
188.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Бог
е единно същество.
Нека сега отново се върнем към единицата. Поради това, че разгледахме и други числа, това, което може да се каже за единицата ще може да изникне пред нас в правилна светлина. Същественото в единицата е неделимостта. В действителност и единицата може да се раздели, например на 1/3 и на 2/3. Но съществува и нещо много значително и важно, което можете да проследите мисловно: в духовния свят, когато отнемете две третинки, остатъчната третинка, продължава да принадлежи към първите две.
Бог е единно същество.
Ако нещо бъде отделено от бога като откровение, то цялата останала част се съхранява като нещо принадлежащо към другата. В питагорейски смисъл: раздели единството, но го раздели никога другояче, освен като запазиш в мислите си остатъка.
към текста >>
189.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
"В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе
Бог
." Това не е философски израз в спекулативен смисъл Йоан е посочил един факт, който трябва да се приема изцяло буквално.
"В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог." Това не е философски израз в спекулативен смисъл Йоан е посочил един факт, който трябва да се приема изцяло буквално.
към текста >>
190.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тогава обаче, когато вечер човекът се приготвя за своя сън, ние имаме пред себе си онзи
жив
процес, който често съм описвал: Постепенно астралното ни тяло се отделя с Аза на човека, освобождава се и така да се каже са понася към своя собствен, своя първичен свят.
А когато в наближаващата зима дните все повече се съкращават, когато до земята достига все повече светлина, растенията отново се свиват, зеленото се променя, и ние усещаме как нещо подобно на това, което самите ние изпитваме, когато вечер уморени се отдадем на съня. Нещо подобно усещаме и през пролетта, когато природата се събужда: че този израз за нас не е обикновена алегория, а истинска истина. Ние усещаме смяната в природата, смяната на душата и на духа в природата. Ние чувстваме как от средата на лятото нататък всичко започва да се движи в обратен ред, как душата на земята се подготвя за съня.
Тогава обаче, когато вечер човекът се приготвя за своя сън, ние имаме пред себе си онзи жив процес, който често съм описвал: Постепенно астралното ни тяло се отделя с Аза на човека, освобождава се и така да се каже са понася към своя собствен, своя първичен свят.
Ако в настоящето състояние на развитие на човечеството човекът беше способен на това, което някога умееше, то, когато астралното тяло се отделяше от етерното и физическото му тела, щеше да изгрява неговото духовно съзнание, духовна дейност и духовен свят щяха да обгръщат тялото му. Човекът просто щеше да излиза от физическото си тяло, и щеше да встъпва в друга форма на съществуване. Това и прави той, но единствено не знае нищо за него в днешния си стадии на развитие.
към текста >>
Той им обясни, че "Аз съм" е от по-стара дата, изговорено от самия
Бог
: "Преди Авраам беше "Аз съм".
Азът, който днес е включен във вас, отключен навън, търси духовната любов навън. Не с бащата, който беше Авраам Азът се чувства едно цяло, а с духовния баща на света: "Аз и отец сме едно". А едно още по-дълбоко изказване е това въпреки че горното е най-важното, тъй като отваря повече съзнанието е това, че Христос обясни на хората, че не е най-дълбокото, когато казват: Аз бях и в Авраам.
Той им обясни, че "Аз съм" е от по-стара дата, изговорено от самия Бог: "Преди Авраам беше "Аз съм".
Изказването е обикновено така поставено в текста, че никой не би си помислил нещо различно от това: Преди Авраам съм Аз: " Преди Авраам беше "Аз съм", най-вътрешното духовно същество, което всеки носи сам в себе си.
към текста >>
Тогава духовната наука ще се превърне в
жив
факт за душата, ще стане Витаесофия.
Така празниците отново ще се превърнат за нас за нещо, което преминава като живителен полъх през човешките души, и такива празнични моменти човекът отново ще се впише в цялото творение и битие на пълната с дух и душа природа. Антропософът трябва най-напред да предусети като пионер, в какво могат да се превърнат празниците, когато човечеството на свой ред отново разбере духа, когато се вживее, това означава, когато разбере отново духа в празниците. Ако още днес в такива празнични дни усетим и почувстваме нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася прозрението за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от силите, които ще изведат човека в света.
Тогава духовната наука ще се превърне в жив факт за душата, ще стане Витаесофия.
А тя може да бъде такава най-добре във времената, когато душата на света се надвеси към нас и се свърже съвсем интимно с нас.
към текста >>
191.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Едва тогава – зад пределите на Серафимите – бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича
Бог
.
Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това Архаите; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими.
Едва тогава – зад пределите на Серафимите – бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича Бог.
Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н. И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога! ” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи.
към текста >>
Той почитал като Висш
Бог
Яхве или Йехова.
Да вземем древно еврейския народ.
Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова.
Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението. Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог. Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”. В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека. Затова него са го наричали “Лицето на Бога”.
към текста >>
Но
Бог
Яхве принадлежал за него към областта на откровението.
Да вземем древно еврейския народ. Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова.
Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението.
Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог. Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”. В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека. Затова него са го наричали “Лицето на Бога”.
към текста >>
Това била височайшата същност, която признавали за свой
Бог
.
Да вземем древно еврейския народ. Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова. Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението.
Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог.
Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”. В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека. Затова него са го наричали “Лицето на Бога”.
към текста >>
Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред
Бог
”.
Да вземем древно еврейския народ. Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова. Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението. Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог.
Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”.
В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека. Затова него са го наричали “Лицето на Бога”.
към текста >>
192.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това не е било просто сага, мит, че древният род бил
жив
като общ праотец, а това е било нещо, което от време на време се явявало на човек, което се явявало в психическото съзнание, съпътствало народа.
Това не е било просто сага, мит, че древният род бил жив като общ праотец, а това е било нещо, което от време на време се явявало на човек, което се явявало в психическото съзнание, съпътствало народа.
Отделните народности, които се насочили през Европа, имали разнообразни преживявания. Но едно изживяване останало за много хора винаги активно и живо. И те разказвали това на този, който имал доверие към това, който вярвал в това; това било явление на родоначалника, положил началото на рода, който от областта на духа бил техен съветник, имал отношение с тях. Той идвал в особено важни моменти, идвал в съмнителни случаи. Култът на предците е бил нещо, което благодарение на физическите особености на предците, оставал жив.
към текста >>
Култът на предците е бил нещо, което благодарение на физическите особености на предците, оставал
жив
.
Това не е било просто сага, мит, че древният род бил жив като общ праотец, а това е било нещо, което от време на време се явявало на човек, което се явявало в психическото съзнание, съпътствало народа. Отделните народности, които се насочили през Европа, имали разнообразни преживявания. Но едно изживяване останало за много хора винаги активно и живо. И те разказвали това на този, който имал доверие към това, който вярвал в това; това било явление на родоначалника, положил началото на рода, който от областта на духа бил техен съветник, имал отношение с тях. Той идвал в особено важни моменти, идвал в съмнителни случаи.
Култът на предците е бил нещо, което благодарение на физическите особености на предците, оставал жив.
към текста >>
Само преминавайки през този антропоморфизъм, човечеството можело да бъде подготвено за възприемане на Богочовека, за приемане на живеещия
Бог
в самия човек.
Най-добре може да се убедим в това, как мислене, чувство, воля са станали конкретни, ако се сравни гръцкото с римското изкуство на строеж, в което ние многократно виждаме, като колоната, например, в своята пространствена задача, като носител на възвисената колона. Римското строително изкуство също е велико, но то има обаче много декорации, за които не съществуват по-дълбоки мотивации. В това няма мисъл, няма чувство за пространство. Има колона, обаче тя не изпълнява своето назначение. Всичко това е свързано със степента на развитие на човешкия дух.
Само преминавайки през този антропоморфизъм, човечеството можело да бъде подготвено за възприемане на Богочовека, за приемане на живеещия Бог в самия човек.
Обаче това е и християнството, наричано от окултизма още теоморфизъм.
към текста >>
В християнството се сливат всички различни образи на боговете в един
жив
образ Христос Исус.
В християнството се сливат всички различни образи на боговете в един жив образ Христос Исус.
За това било необходимо мощно задълбочаване на човечеството, задълбочаване, което направило човечеството способно не само да осмисля живите форми на пространството, както това се проявило в гръцката пластика, а което би могло да се издигне до мисленето да се види вътрешното във външното, до вярата, че вечното действително би могло да живее в историческия образ на Земята в пространството и във времето. Това е същественото в християнството. Тази идея означавала най-голямото развитие, което би могло да направи човечеството на Земята.
към текста >>
тогава какво е трябвало да стане, за да може
Бог
да стане тяхна опитност?
Това е причината за религиозното развитие в следатлантските времена. Защо същество от свръхсетивно естество, такова като Христос е било принудено да се прояви в крайната личност Исус, и да странства по Земята? Защо бил принуден Христос да стане историческа личност? Защо погледите на хората трябвало да бъдат обърнати към този образ? Ние вече говорихме, че хората не можели повече да виждат в свръхсетивния свят.
тогава какво е трябвало да стане, за да може Бог да стане тяхна опитност?
Той трябвало да стане чувствен, да се въплъти в чувствено-физическо тяло. Това е отговора на въпроса. Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек. Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят. От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н.
към текста >>
Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой
бог
не било нужно да става човек.
Защо погледите на хората трябвало да бъдат обърнати към този образ? Ние вече говорихме, че хората не можели повече да виждат в свръхсетивния свят. тогава какво е трябвало да стане, за да може Бог да стане тяхна опитност? Той трябвало да стане чувствен, да се въплъти в чувствено-физическо тяло. Това е отговора на въпроса.
Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек.
Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят. От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н. Така ние виждаме, как явлението Христос Исус става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност, Христос е бил принуден да разкрие себе си за сетивното възприятие. В това, за човечеството се заключава най-силния исторически факт. Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят.
към текста >>
Но сега
Бог
бил принуден да влезе вътре в сетивния свят.
Ние вече говорихме, че хората не можели повече да виждат в свръхсетивния свят. тогава какво е трябвало да стане, за да може Бог да стане тяхна опитност? Той трябвало да стане чувствен, да се въплъти в чувствено-физическо тяло. Това е отговора на въпроса. Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек.
Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят.
От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н. Така ние виждаме, как явлението Христос Исус става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност, Христос е бил принуден да разкрие себе си за сетивното възприятие. В това, за човечеството се заключава най-силния исторически факт. Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят.
към текста >>
193.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Много повече от обикновена фраза се явяват думите, че гръцкият храм е място където живее
бог
.
В най-чист вид това чувство за пространството е имал гръцкият архитект, който в своя храм във всичките негови форми е изразявал това, което живее в пространството, което можело да се почувства в пространството. Простият факт, че колоната поддържа хоризонтално или наклонено разположените линии на телата, е възпроизводство на съдържащите се в пространството духовни сили. И целият гръцки храм не е нещо различно, от запълване с материя на това, което живее вътре в пространството. За това гръцкия храм е чиста архитектонична мисъл, кристализирало пространство. И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Много повече от обикновена фраза се явяват думите, че гръцкият храм е място където живее бог.
За този, който действително чувства тези неща, особеността на гръцкия храм се състои в това, което ние можем да си представим :далече наоколо и в него самия няма нито един човек. Гръцкият храм не се нуждае от човека, който би се взирал в него или би се намирал в него. Представете си, гръцкият храм, който стои самотно и наоколо на всички страни няма ни една душа. Тогава той повече от всякога всъщност е това, което трябва да бъде. Тогава той е място за обитание на бога, който може да живее в него в тези форми.
към текста >>
Доколкото е правилно, че гръцкият храм можем да си го представим в напълно безлюдна местност – и той все пак е изпълнен, понеже той е мястото, където живее
бог
,дотолкова готическата катедрала с нейните арки е немислима без изпълващата я тълпа вярващи.
В готическото здание вие също имате нещо друго.
Доколкото е правилно, че гръцкият храм можем да си го представим в напълно безлюдна местност – и той все пак е изпълнен, понеже той е мястото, където живее бог,дотолкова готическата катедрала с нейните арки е немислима без изпълващата я тълпа вярващи.
Тя не е нещо завършено. Когато тя е сама, тя не е завършена. Към нея принадлежат намиращите се в нея хора с техните събрани ръце, наподобяваща островърхата арка. Тя е нещо цяло само, когато нейното пространство е изпълнено с чувствата на благоговейните вярващи. Това всъщност е действително, появяващите се в нас сили, които се усещат във физическото тяло като чувство на вживяване в пространството.
към текста >>
194.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Христос Исус „слиза” на Земята в гръко-римската епоха; самият
Бог
се въплъти в човешкото тяло.
Появата на Христос Исус в следатлантската епоха. Преселението на атлантците от Запад на Изток. Древно индийската, древноперсийската и египет- ско-халдейската културна епоха. Древноримската епоха. Съотношенията между египетската и съв- ременната културна епоха.
Христос Исус „слиза” на Земята в гръко-римската епоха; самият Бог се въплъти в човешкото тяло.
към текста >>
195.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
„ Тогава Господ
Бог
направи да падне дълбок сън над човека и той заспа.”
„ Тогава Господ Бог направи да падне дълбок сън над човека и той заспа.”
към текста >>
Ето защо древните тълкуватели казваха:
Бог
потопи Адам в дълбок сън и тогава той можа да възприеме това, което с физическите сетивни органи не можеше да възприеме.
Древните тълкуватели приписвали особена стойност на тези думи. Онези от Вас, които вече са се занимавали с развитието на духовните сили и способности на човека, знаят, че съществуват различни състояния на съзнанието и това, което днес при обикновения човек наричаме “сън”, е само едно преходно състояние на съзнанието. В бъдеще – както е вече при посветените – то ще се трансформира в такова състояние на съзнанието, при което освободеният от тялото човек ще вижда в духовния свят.
Ето защо древните тълкуватели казваха: Бог потопи Адам в дълбок сън и тогава той можа да възприеме това, което с физическите сетивни органи не можеше да възприеме.
Тук следва да се има предвид един ясновидски сън , и целият следващ разказ има своите източници в едно по-висше състояние на съзнанието; ето защо Адам изпада “в сън”. Така гласят старите тълкувания, и те допълват, че в един религиозен документ не би се споменавало как “Господ потопява човека в дълбок сън”, ако и по-рано той вече е изпадал в подобен сън. Този сън е първият, така следва да разбираме, а по-рано човек е имал такива състояния на съзнанието, при които постоянно е можел да вижда подробности от духовните светове. Ето как се е проповядвало на хората .
към текста >>
Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос
Бог
в праначалото на световете.
В него беше скрита самата възможност за появата на цветето. Без нея то не би могло да израсне. А откъде идва семето? То също идва от едно такова цвете. Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение.
Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете.
Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово. Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на душата. В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос Бог. Днешният човек произлиза от безсловесния, от немия човек, но преди всичко в началото беше Логосът или Словото.
към текста >>
В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос
Бог
.
То също идва от едно такова цвете. Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение. Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете. Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово. Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на душата.
В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос Бог.
Днешният човек произлиза от безсловесния, от немия човек, но преди всичко в началото беше Логосът или Словото.
към текста >>
„В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и
Бог
беше Словото.”
„В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.”
към текста >>
„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и
Бог
беше Словото”
„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото”
към текста >>
196.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако обобщим всичко, което разгледахме днес, трябва да повторим: Цялостното развитие е така замислено, че говорната способност, словото, първо-начално се намира в лоното на Бога и най-напред
Бог
създава предварителните условия, позволяващи на физическия апарат да затвърди говорната способност, способността да поражда словото отвътре.
Ако обобщим всичко, което разгледахме днес, трябва да повторим: Цялостното развитие е така замислено, че говорната способност, словото, първо-начално се намира в лоното на Бога и най-напред Бог създава предварителните условия, позволяващи на физическия апарат да затвърди говорната способност, способността да поражда словото отвътре.
Всичко беше замислено и насочвано към постигането на тази цел. Както цветето е предварително в семето, така и надареният със Слово, с Логос човек е в своето заро-дишно състояние още на Стария Сатурн. Само че там звуците бяха скрити в зародишите, те израснаха от тях, както израства и растението от своите семена.
към текста >>
„ В началото беше Словото и Словото беше у Бога и
Бог
(или божествено) беше Словото.
„ В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог (или божествено) беше Словото.
към текста >>
197.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За себе си човекът би казал не “Аз съм”, а “
Бог
е - и аз в него”.
Нощта ставала все по-кратка, а деня - все по-дълъг. Колкото повече човекът свиквал със своето физическо тяло, толкова повече изчезвали нощните образи и толкова по-уверено настъпвало днешното дневно съзнание. Никога не трябва да забравяме, че истинското себесъзнание, каквото човекът е длъжен да постигне в хода на своята земна еволюция, може да бъде извоювано само чрез едно нарастващо проникване във физическото тяло. В предишните епохи човекът не се е чувствувал като едно самостоятелно същество, а като частица от божествено-духовните Същества. Както ръката е част от целия организъм, така и древният ясновиждащ човек се усещал като част от божествено-духовното съзнание, като част от божествения Аз.
За себе си човекът би казал не “Аз съм”, а “Бог е - и аз в него”.
към текста >>
Бог
, който носи истинската мисия на Земята, преди да се открие на ясното дневно съзнание, се открива нощем на древното сумрачно-ясновиждащо съзнание.
Вечер той заспива; обаче в случая няма рязък преход от будността към съня. Възникват образи, богати и подвижни сънищни образи, на които е присъща една жива връзка с духовния свят. Това означава, че след заспиването човекът започва своя живот в духовния свят. И тогава в неговото сумрачно съзнание божественият Дух влива първите зародиши на Любовта. Това, което трябва да се изяви чрез Любовта в хода на Земното развитие, първоначално се влива в човека нощем.
Бог, който носи истинската мисия на Земята, преди да се открие на ясното дневно съзнание, се открива нощем на древното сумрачно-ясновиждащо съзнание.
И тогава, бавно и постепенно, периодите на сумрачното съзнание започват да стават все по-кратки, а тези на дневното съзнание - все по-продължителни; светлият ореол около предметите изтънява и те получават все по-ясни очертания. По-рано човекът различаваше Слънцето и Луната съвсем смътно, като през една облачна пелена. Постепенно хоризонтът се изчиства и нещата получават ясни граници. До това състояние човекът стигна в продължение на огромни интервали от време. Външните впечатления от видимия свят, от минералите, растенията и животните, човек усеща като истинско откровение на божествения свят във все по-ясно очертаващия се физически свят.
към текста >>
Понеже човекът беше напреднал до степента на външното сетивно възприятие, самият
Бог
, Логосът, трябваше да стане едно сетивно същество.
Следователно, той трябваше да има някакъв водач, някакъв учител за периодите на своето дневно съзнание, когато би могъл да възприема със своите сетива. Любовта можеше да бъде пренасяна в човека само нощем, по време на неговото спящо съзнание. Но в хода на развитието трябваше да настъпи нещо, нещо напълно конкретно, което би позволило на човека да вижда външно, физически, Съществото на Любовта. Как можеше да стане това? Само по един начин: Съществото на божествената Любов, Логосът, трябваше да слезе на Земята и да стане същество от плът и кръв, което човекът ще може да възприема със своите сетива.
Понеже човекът беше напреднал до степента на външното сетивно възприятие, самият Бог, Логосът, трябваше да стане едно сетивно същество.
Той трябваше да се появи в едно физическо тяло.
към текста >>
Бог
трябваше да се яви пред сетивното съзнание на земния човек, както и другите същества и предмети.
Това събитие стана чрез Христос Исус, и историческото появяване на Христос Исус означава не друго, а че в началото на нашето летоброене силите на шестте Елохими или на Логоса се въплътиха в Исус от Назарет и се очертаха във видимия свят. Ето как стоят нещата. Това, което се намира на Слънцето като вътрешна сила, като сила на Логоса и неговата Любов, прие физическия облик на едно човешко тяло, тялото на Исус от Назарет.
Бог трябваше да се яви пред сетивното съзнание на земния човек, както и другите същества и предмети.
Следователно, какво представлява това Същество, което застава пред нас като Христос Исус в началото на нашето летоброене? То е не друго, а въплъщението на Логоса, на шестте други Елохими, предхождани от подготвителната мисия на Богът Яхве. Ето защо този Исус от Назарет, в когото се инкарнира Христос или Логосът, донася това, което по-рано можеше да се намери само на Слънцето и от там, единствено под формата на Слънчева светлина, поемаше към Земята; сега Христос Исус е този, който внася Логоса в човека, в самата история на човечеството.
към текста >>
198.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и
Бог
беше Словото То беше в началото у Бога.
„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото То беше в началото у Бога.
към текста >>
Бог
никой досега не е видял с очите си.
Бог никой досега не е видял с очите си.
Единородният Син, който беше в недрата на мировия Отец, стана предводител на това виждане. ” (1, 1-18)
към текста >>
Но ако познаваме духовните връзки между нещата, ще разберем: човекът, който е роден в определено място, този
жив
човек е освен всичко друго и един символ на своята епоха, а в неговото име е вложено цялото му значение за развитието на човечеството.
Но хора, които говорят по такъв начин, не разбират нищо от Евангелието. Символното тълкуване не отхвърля историческата действителност; тук трябва да изтъкнем, че езотеричното обяснение обхваща както историческите факти, така и това, което добавяме към тях, защото - доколкото са именно исторически - те означават и нещо много повече. Несъмнено, ако се спираме само върху външните, груби факти и разглеждаме например даден човек, роден в една или друга епоха, ние няма да се доберем до познанието, че този човек, наред със своето име и своята биография, притежава и нещо друго.
Но ако познаваме духовните връзки между нещата, ще разберем: човекът, който е роден в определено място, този жив човек е освен всичко друго и един символ на своята епоха, а в неговото име е вложено цялото му значение за развитието на човечеството.
към текста >>
Така в миналото са различавали Яхве, отделния
Бог
, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”.
И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено. Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими.
Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”.
Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете. Точно тази дълбока истина се крие зад думите: “Защото от плерома приехме всички ние благодат връз благодат.”
към текста >>
Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един
Бог
по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива.
В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи.
Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива.
По-рано Бог оставаше невидим. На хората Той се откриваше по свръхсетивен начин в мистерийните центрове. Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв. Точно това се разбира под думите: “Бог никой досега не е видял. Единородният Син, който беше в лоното на мировия Отец, стана ръководител на този вид виждане” (1, 18).
към текста >>
По-рано
Бог
оставаше невидим.
В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи. Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива.
По-рано Бог оставаше невидим.
На хората Той се откриваше по свръхсетивен начин в мистерийните центрове. Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв. Точно това се разбира под думите: “Бог никой досега не е видял. Единородният Син, който беше в лоното на мировия Отец, стана ръководител на този вид виждане” (1, 18). Той доведе хората дотам, да възприемат един Бог със своите земни сетива.
към текста >>
Сега обаче
Бог
стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв.
В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи. Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива. По-рано Бог оставаше невидим. На хората Той се откриваше по свръхсетивен начин в мистерийните центрове.
Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв.
Точно това се разбира под думите: “Бог никой досега не е видял. Единородният Син, който беше в лоното на мировия Отец, стана ръководител на този вид виждане” (1, 18). Той доведе хората дотам, да възприемат един Бог със своите земни сетива.
към текста >>
Точно това се разбира под думите: “
Бог
никой досега не е видял.
Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи. Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива. По-рано Бог оставаше невидим. На хората Той се откриваше по свръхсетивен начин в мистерийните центрове. Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв.
Точно това се разбира под думите: “Бог никой досега не е видял.
Единородният Син, който беше в лоното на мировия Отец, стана ръководител на този вид виждане” (1, 18). Той доведе хората дотам, да възприемат един Бог със своите земни сетива.
към текста >>
Той доведе хората дотам, да възприемат един
Бог
със своите земни сетива.
По-рано Бог оставаше невидим. На хората Той се откриваше по свръхсетивен начин в мистерийните центрове. Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв. Точно това се разбира под думите: “Бог никой досега не е видял. Единородният Син, който беше в лоното на мировия Отец, стана ръководител на този вид виждане” (1, 18).
Той доведе хората дотам, да възприемат един Бог със своите земни сетива.
към текста >>
199.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Дионисий е разкъсаният
Бог
, който се вмъква в отделните души, така че отделните части не знаят вече нищо една за друга.
Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с помощта на своите вътрешни, духовни сили. Човекът може да се свърже с Боговете чрез “светия” и непомрачен Дух. Водното кръщение беше един вид напомнящо кръщение. Обаче кръщението със “Светия Дух” е пророческо кръщение, което сочи към бъдещето. Онази древна зависимост, за която кръщението с вода трябваше да напомня, е окончателно изгубена; тя е изгубена също и в това, което символизира виното, жертвоприношението с вино.
Дионисий е разкъсаният Бог, който се вмъква в отделните души, така че отделните части не знаят вече нищо една за друга.
Човекът е раздробен в безброй отломки, захвърлен в материята чрез всичко онова, което благодарение на алкохола -символа на Дионисий - беше дадено на човечеството. Обаче сватбата в Кана Г алилейска загатва за друг, велик принцип. Това е педагогическият принцип на еволюцията. Разбира се, има и абсолютни истини, обаче те не могат да се дават на човечеството по всяко време. Всяка епоха има своите особени тенденции, своите особени истини.
към текста >>
Но който го приема, той потвърждава, че
Бог
е истинен.
Но който го приема, той потвърждава, че Бог е истинен.
Защото този, когото Бог е изпратил, говори Божиите думи; понеже Бог не му дава Духа с мярка.“
към текста >>
Защото този, когото
Бог
е изпратил, говори Божиите думи; понеже
Бог
не му дава Духа с мярка.“
Но който го приема, той потвърждава, че Бог е истинен.
Защото този, когото Бог е изпратил, говори Божиите думи; понеже Бог не му дава Духа с мярка.“
към текста >>
Що за противоречие: “Който идва от Бога, говори Божиите думи, понеже
Бог
не ми дава Духа с мярка!
Бих желал да срещна някога онзи човек, който действително разбира горните думи според този превод.
Що за противоречие: “Който идва от Бога, говори Божиите думи, понеже Бог не ми дава Духа с мярка!
” Какъв е смисълът на тези изречения?
към текста >>
Когато четем: “
Бог
дава Духа не според мярката”, това означава, че мярката не подпомага Духа, обаче истинското присъствие на Духа, поражда и мярката.
Те не само вярват, но и разбират думите на другия, и чрез своето разбиране ги потвърждават. “Който чувствува Аза, той и в самото сричане стига до Божието Слово.” Ето как стоят нещата. Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане. Подобен начин на изразяване лесно може да се приеме като отсъствие на мъдрост. Обаче всеки, който отхвърля мъдростта само защото - според неговото лично мнение - най-висшите тайни трябва да бъдат изразявани в най-простата форма, върши това, често пъти несъзнавано, единствено поради склонност към душевно удобство.
Когато четем: “Бог дава Духа не според мярката”, това означава, че мярката не подпомага Духа, обаче истинското присъствие на Духа, поражда и мярката.
Далеч не всеки, който разполага с мярката, има Духа; но който има Духа, непременно стига и до мярката. Разбира се, нещата не трябва да бъдат обърквани: ако някому липсва каквато и да е мярка, това не е белег за присъствие на Духа, както и усета за мярка също не гарантира присъствие на Духа. Знанието с положителност не е признак за мъдрост, но не по-малко вярно е, че същото се отнася и незнанието.
към текста >>
200.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Този огън, който притежаваше тогавашния човек, е
жив
и днес у Вас самите!
Лесно бихте могли да попитате: А какъв е този огън, който е поставен тук във въздуха?
Този огън, който притежаваше тогавашния човек, е жив и днес у Вас самите!
Огънят, който стопля и движи Вашата кръв.
към текста >>
Наистина,
Бог
действува в кръвта едва след Авраам, но този “баща по кръв” е само външното проявление на духовния Отец.
Той трябваше да го възвести на онези, които можеха да разбират нещо от това. Той трябваше да възвести, че вместо “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, идва времето на “Аз и Отец сме едно”, или с други думи: Азът и духовната първопричина на света са едно цяло. Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен. Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство.
Наистина, Бог действува в кръвта едва след Авраам, но този “баща по кръв” е само външното проявление на духовния Отец.
към текста >>
Мойсей пророчески възвестява един по-висш
Бог
, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там като един по-висш принцип.
Мойсей пророчески възвестява един по-висш Бог, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там като един по-висш принцип.
Как се нарича неговото име?
към текста >>
„
Бог
рече на Мойсея: аз съм „Аз-съм”!
„Бог рече на Мойсея: аз съм „Аз-съм”!
(2. Мойсей 3,14).
към текста >>
„Ирече после
Бог
на Мойсея: Прочее, трябва да кажеш на децата израилеви: Господ,
Бог
на Вашите отци,
Бог
на Авраам,
Бог
на Исаака,
Бог
на Якова ме изпрати при Вас.
„Ирече после Бог на Мойсея: Прочее, трябва да кажеш на децата израилеви: Господ, Бог на Вашите отци, Бог на Авраам, Бог на Исаака, Бог на Якова ме изпрати при Вас.
” (2. Мойсей 3, 15).
към текста >>
201.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Когато например окултистът вижда един труп редом до тялото на един
жив
човек, в неговите усещания настъпва нещо твърде странно.
Всъщност всяка разновидност на живота се състои от противоположности, от крайности. Животът и смъртта са такива крайности.
Когато например окултистът вижда един труп редом до тялото на един жив човек, в неговите усещания настъпва нещо твърде странно.
Ако пред нас застане един жив, буден човек, ние знаем: там вътре са душата и Духът. Но при този буден човек, и по-точно в неговото съзнание, те са, така да се каже, изключени от връзката с духовния свят; те не виждат в духовния свят. Ако обаче пред нас имаме един труп, тогава усещаме, че душата и Духът, които са му принадлежали, сега са на път да преминат в духовните светове, че сега за тях проблясва едно друго съзнание, светлината на духовния свят. И така, мъртвият труп става символ на това, което се случва в духовните светове. Но отпечатъците на това, което става в духовните светове, имаме и тук, във физическия свят, само че по един забележителен начин.
към текста >>
Ако пред нас застане един
жив
, буден човек, ние знаем: там вътре са душата и Духът.
Всъщност всяка разновидност на живота се състои от противоположности, от крайности. Животът и смъртта са такива крайности. Когато например окултистът вижда един труп редом до тялото на един жив човек, в неговите усещания настъпва нещо твърде странно.
Ако пред нас застане един жив, буден човек, ние знаем: там вътре са душата и Духът.
Но при този буден човек, и по-точно в неговото съзнание, те са, така да се каже, изключени от връзката с духовния свят; те не виждат в духовния свят. Ако обаче пред нас имаме един труп, тогава усещаме, че душата и Духът, които са му принадлежали, сега са на път да преминат в духовните светове, че сега за тях проблясва едно друго съзнание, светлината на духовния свят. И така, мъртвият труп става символ на това, което се случва в духовните светове. Но отпечатъците на това, което става в духовните светове, имаме и тук, във физическия свят, само че по един забележителен начин.
към текста >>
202.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Но за такива хора е близо до ума, да си помислим, че са като Хомункулуса от Гьотевия Фауст, излязъл от ретортата; това са хора, които сякаш никога не са срещали
жив
, действителен човек.
Вие добре познавате германските митове и саги за Боговете; но ето че идват учените, застават на своите катедри и заявяват: “Всичко това е съчинено от народа, от народната фантазия. И Вотан, и Тор са персонифицирани природни сили и т.н.” Съществуват цели митологични теории, където за творческата народна фантазия се говори само по този начин.
Но за такива хора е близо до ума, да си помислим, че са като Хомункулуса от Гьотевия Фауст, излязъл от ретортата; това са хора, които сякаш никога не са срещали жив, действителен човек.
Защото ако някой истински вникне в народа, той не може да се изразява така за творческата народна фантазия. Тези митове и саги за Боговете не са нищо друго, освен остатък от съвсем реални процеси, които в миналото хората действително са виждали по ясно-видски път. Вотан наистина е съществувал! Нощем човекът пребиваваше всред Боговете в духовния свят и можеше да различи там Вотан така добре, както различава своите себеподобни от плът и кръв. Това, до което тогава примитивните натури се добирали чрез смътното ясновидство, днес е съдържание на митовете и сагите, особено на германските.
към текста >>
Ето как в средната следатлантска култура, в гръко-римската културна епоха, самият
Бог
се явява като човек, като отделна личност.
През гръцката епоха човекът създава в своето изкуство света на Боговете по свое подобие. Същото той повтаря и в държавата. Човекът продължава да “слиза” и да обхваща материята, стигайки до бракосъчетанието между Майя и Духа. Този е моментът, когато човекът стига и до разбирането на личността. Вие ще се съгласите, че това беше и времето, когато той може да схване Бога като лично явление; времето, когато Духът, принадлежащ на Земята, напредва към личността.
Ето как в средната следатлантска култура, в гръко-римската културна епоха, самият Бог се явява като човек, като отделна личност.
Като един чуден образ застава пред нас всичко, което човекът на гръцкото изкуство създава по свое подобие. И нима, когато преминаваме от гръцката култура в римската и виждаме образите на великия римски свят, те не са сякаш самите гръцки Богове, слезли от своите пиедестали и наметнали своите тоги? Нима това не се вижда съвсем ясно?
към текста >>
203.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето защо и Платон употребява странния израз: “
Бог
непрекъснато геометризира”.
Те могат да бъдат нарисувани така, че с право да създават усещането, как всеки миг биха могли да се сгромолясат. Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно. В този случай динамичните пространствени съотношения са уловени от гледна точка на живописта. Древният грък държеше тези архитектонични съотношения в ръцете си; той усещаше хоризонталата не просто като линия, а като сила, упражняваща натиск, а колоната - не като ствол, а като носеща, подемна сила. Това вживяване в пространствените линии означава да усещаш как “живият Дух геометризира”.
Ето защо и Платон употребява странния израз: “Бог непрекъснато геометризира”.
към текста >>
А в гръцкия храм обитаваше самия
Бог
.
Какво представлява гръцкият храм? Той по необходимост е не друго, а едно от обиталищата на Бога. Той е нещо съвсем различно от днешната църква. Днешната църква е място за проповеди.
А в гръцкия храм обитаваше самия Бог.
Хората само случайно попадат в храма, когато искат да се доближат до Бога. Който разбира формите на гръцкия храм, неизбежно усеща една тайнствена връзка с Бога, който живее там. И тогава, в колоните и в това, което е над тях, той вижда не човешки фантазии, а нещо, което Бог сам би изградил, ако искаше да си построи свой дом. Тук проникването на Духа в материята достига своята връхна точка.
към текста >>
И тогава, в колоните и в това, което е над тях, той вижда не човешки фантазии, а нещо, което
Бог
сам би изградил, ако искаше да си построи свой дом.
Той е нещо съвсем различно от днешната църква. Днешната църква е място за проповеди. А в гръцкия храм обитаваше самия Бог. Хората само случайно попадат в храма, когато искат да се доближат до Бога. Който разбира формите на гръцкия храм, неизбежно усеща една тайнствена връзка с Бога, който живее там.
И тогава, в колоните и в това, което е над тях, той вижда не човешки фантазии, а нещо, което Бог сам би изградил, ако искаше да си построи свой дом.
Тук проникването на Духа в материята достига своята връхна точка.
към текста >>
Тази епоха, когато човекът беше като слят с външната действителност, се оказа единствено подходящата за разбирането на основния факт: че
Бог
може да се изяви в един отделен човек.
Тази епоха, когато човекът беше като слят с външната действителност, се оказа единствено подходящата за разбирането на основния факт: че Бог може да се изяви в един отделен човек.
Всяка предишна епоха би разбрала всичко друго, но не и това; всяка предишна епоха би усетила, че Бог е твърде възвишен, за да се изяви в една човешка физическа форма. Божественият свят трябваше да бъде предпазван тъкмо от физическите форми.
към текста >>
Всяка предишна епоха би разбрала всичко друго, но не и това; всяка предишна епоха би усетила, че
Бог
е твърде възвишен, за да се изяви в една човешка физическа форма.
Тази епоха, когато човекът беше като слят с външната действителност, се оказа единствено подходящата за разбирането на основния факт: че Бог може да се изяви в един отделен човек.
Всяка предишна епоха би разбрала всичко друго, но не и това; всяка предишна епоха би усетила, че Бог е твърде възвишен, за да се изяви в една човешка физическа форма.
Божественият свят трябваше да бъде предпазван тъкмо от физическите форми.
към текста >>
204.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Мойсей 3, 14), всъщност той трябваше да разбере следното: Подготви ги, като им говориш за невидимия
Бог
, който няма форма.
Първоначалната подготовка в тази насока се свеждаше до едно чисто външно въздействие от духовния свят, което още не беше слязло в света на материята. То се съдържа във великата мисия на еврейския народ. Когато Мойсей - като посветен в египетските Мистерии - получи от духовния свят поръчението, което вече охарактеризирахме с думите: “Когато им предаваш моите закони, кажи им, че моето име е “Аз-съм” (2.
Мойсей 3, 14), всъщност той трябваше да разбере следното: Подготви ги, като им говориш за невидимия Бог, който няма форма.
Посочи им, че - докато Бог Отец действува в кръвта - за онези, които са в състояние да разберат, се подготвя “Аз-съм”, който след време ще слезе в материалния свят!
към текста >>
Посочи им, че - докато
Бог
Отец действува в кръвта - за онези, които са в състояние да разберат, се подготвя “Аз-съм”, който след време ще слезе в материалния свят!
Първоначалната подготовка в тази насока се свеждаше до едно чисто външно въздействие от духовния свят, което още не беше слязло в света на материята. То се съдържа във великата мисия на еврейския народ. Когато Мойсей - като посветен в египетските Мистерии - получи от духовния свят поръчението, което вече охарактеризирахме с думите: “Когато им предаваш моите закони, кажи им, че моето име е “Аз-съм” (2. Мойсей 3, 14), всъщност той трябваше да разбере следното: Подготви ги, като им говориш за невидимия Бог, който няма форма.
Посочи им, че - докато Бог Отец действува в кръвта - за онези, които са в състояние да разберат, се подготвя “Аз-съм”, който след време ще слезе в материалния свят!
към текста >>
205.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в Исус от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички поколения еврейски
Бог
, Отец.
Тук трябва да напомним, че другите евангелисти не бяха така озарени, както авторът на Йоановото Евангелие. Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният свят, където те виждат своя Учител и Месия в лицето на Исус от Назарет. Обаче за тях остават скрити онези по-дълбоки спиритуални връзки и отношения, до които стига евангелистът Йоан.
Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в Исус от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички поколения еврейски Бог, Отец.
Те не могат да пренебрегнат тази особеност. Те заявяват: Когато проследим произхода на Исус от Назарет, ние можем да докажем, че в него наистина тече кръвта на миналите поколения.
към текста >>
Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на
Бог
Отец.
Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, и то в зависимост от личната си степен на развитие. За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17). Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука. За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя. (Лука 3, 23 - 38).
Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец.
към текста >>
Те недвусмислено посочват: в Исус от Назарет живее древният
Бог
на евреите.
Но това, съвсем не е така; тук са намесени много по-дълбоки тайни, които обаче са напълно съвместими с твърденията на другите евангелисти: че Йосиф е бащата на Исус. Ако биха подлагали този факт на съмнение, стремежът им да го изтъкнат би бил съвършено безсмислен.
Те недвусмислено посочват: в Исус от Назарет живее древният Бог на евреите.
Лука особено подчертава тази подробност и проследява родословието нагоре до Адам и до самия Бог. И как иначе той би стигнал до този резултат, ако всъщност искаше само да каже: Ето, аз ви показвам цялото родословие, но Йосиф няма нищо общо с него. Би изглеждало твърде странно, ако евангелистите се стремят да представят Йосиф като една толкова важна личност, а после да го отстранят от целия процес.
към текста >>
Лука особено подчертава тази подробност и проследява родословието нагоре до Адам и до самия
Бог
.
Но това, съвсем не е така; тук са намесени много по-дълбоки тайни, които обаче са напълно съвместими с твърденията на другите евангелисти: че Йосиф е бащата на Исус. Ако биха подлагали този факт на съмнение, стремежът им да го изтъкнат би бил съвършено безсмислен. Те недвусмислено посочват: в Исус от Назарет живее древният Бог на евреите.
Лука особено подчертава тази подробност и проследява родословието нагоре до Адам и до самия Бог.
И как иначе той би стигнал до този резултат, ако всъщност искаше само да каже: Ето, аз ви показвам цялото родословие, но Йосиф няма нищо общо с него. Би изглеждало твърде странно, ако евангелистите се стремят да представят Йосиф като една толкова важна личност, а после да го отстранят от целия процес.
към текста >>
Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за
Бог
Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан.
Нека все по-ясно и по-дълбоко да разберем: антропософията е не вероизповедание, а път на познание; ето защо тя може да си позволи многообразие и всестранност. Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството, Евангелието на Йоан.
Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан.
към текста >>
206.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ние си спомняме, как Мойсей, когато трябваше да поведе своя народ, получи поръчението: "кажи, че това, което трябва да извършиш Господ
Бог
ти го каза. "
Съществото, за което е било казано, че то е най-висшето, към което човек трябва да се стреми, е влязло в историята на човечеството с Христа Исуса. И онзи, който разбира нещо от истинската Духовна Наука, знае, че всяко религиозно възвестяване преди идването на Христа Исуса е едно предвестяване на Христа Исуса. Когато древните посветени са искали да говорят за най-възвишеното, което е било достъпно за тях в духовния свят, което те са могли да съзерцават като първична основа на всички неща, тогава те под различни имена са говорили за Христа Исуса. Достатъчно е само да вземем един пример: Стария Завет, който също е едно предвестие.
Ние си спомняме, как Мойсей, когато трябваше да поведе своя народ, получи поръчението: "кажи, че това, което трябва да извършиш Господ Бог ти го каза. "
към текста >>
Един
Бог
, който минава през кръвта на поколенията, това можеше да вижда той.
След като в течение на две хиляди години хората едвам са започнали да чувствуват силата на този импулс, в бъдеще те ще я почувствуват напълно ще познаят напълно, що значи за човека този скок в мисията на Земята и в развитието на нашата планета. Това, което можеше да бъде виждано само тогава, когато човек се издигаше над отделното съществуване, над отделния човек, когато той обгръщаше духа на цяло едно племе, то е било това, което древните посветени са искали да постигнат. Когато в обикновения свят някой чуеше това, той казваше: "Това е нещо преходно, то започва с раждането и престава да съществува при настъпването на смъртта." Но когато бива посветен в тайните на мистериите, тогава той виждаше това, което другият едвам долавяше и чувствуваше; човек виждаше, че то е едно и също с онова, което тече през кръвта на поколенията, което е едно действително същество. Тогава той виждаше духа на племето. Това, което се намира само в духовния свят, но не може да достигне във външната действителност, него можеше той да вижда.
Един Бог, който минава през кръвта на поколенията, това можеше да вижда той.
Да стои духовно очи срещу очи с този Бог, това можеше да бъде постигнато само в мистериите.
към текста >>
Да стои духовно очи срещу очи с този
Бог
, това можеше да бъде постигнато само в мистериите.
Това, което можеше да бъде виждано само тогава, когато човек се издигаше над отделното съществуване, над отделния човек, когато той обгръщаше духа на цяло едно племе, то е било това, което древните посветени са искали да постигнат. Когато в обикновения свят някой чуеше това, той казваше: "Това е нещо преходно, то започва с раждането и престава да съществува при настъпването на смъртта." Но когато бива посветен в тайните на мистериите, тогава той виждаше това, което другият едвам долавяше и чувствуваше; човек виждаше, че то е едно и също с онова, което тече през кръвта на поколенията, което е едно действително същество. Тогава той виждаше духа на племето. Това, което се намира само в духовния свят, но не може да достигне във външната действителност, него можеше той да вижда. Един Бог, който минава през кръвта на поколенията, това можеше да вижда той.
Да стои духовно очи срещу очи с този Бог, това можеше да бъде постигнато само в мистериите.
към текста >>
207.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Докато човек е
жив
, етерното тяло никога не напуска физическото тяло, даже и при най-дълбокия сън.
Докато човек е жив, етерното тяло никога не напуска физическото тяло, даже и при най-дълбокия сън.
То винаги остава вътре в него и подържа формата и живота на физическото тяло. При древното посвещение, когато посвещаваният е бил потопен в онова състояние подобно на смъртта, поне една част от етерното тяло е напускало физическото тяло, така щото тази част на етерното тяло, която при нормално състояние се намира вътре, е била излъчвана вън от физическото тяло. В сказките предназначени за външни хора това състояние е описано, като се казва, че етерното тяло е излъчено. Но всъщност не е напълно така. А такива тънки разграничения можем да направим едвам сега.
към текста >>
208.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Той е владее, но добрият
бог
Ормузд помага на хората и те се стремят да му служат.
Това, което древният индиец считаше още за майя, което той отбягваше и се отвръщаше от него, за хората от втората следатлантска културна епоха то стана "поле за работа", нещо, което те трябваше да обработват. Това е характерно за древната Персийска епоха, която отстои на около 5000 години назад от нас, онази културна епоха, в която почвата около хората наистина изглеждаше враждебна за тях, но тя не беше както по-рано илюзия, която трябваше да отбягват; а напротив, тя беше работно поле, в което трябваше да отпечати собствения си дух. Тази Земя, в нейния материален състав, е подвластна на Злото, на една Сила противна на Доброто, на бога Ариман.
Той е владее, но добрият бог Ормузд помага на хората и те се стремят да му служат.
Когато изпълняват неговата воля, тогава те превръщат този свят в една нива на висшия духовен свят, тогава те отпечатват в сетивния действителен свят това, което познават духом. За втората културна епоха сетивният действителен свят беше едно работно поле. За индиеца сетивният свят беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв свят, от който човекът трябваше да изгони злите същества и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд.
към текста >>
И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия
бог
, отново ще се яви добрият, богът на светлината.
Представител на втората културна епоха е общността или църквата от Смирна. На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура. Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман. Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман.
И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината.
"аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя. "/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта.
към текста >>
Сега е настъпила епохата, когато Божественото, самият
Бог
става човек, става плът, става човешка личност; епохата, в която човекът е слязъл до степента на личността, където в творбите на гръцките склуптори индивидуализираното божество се явява като личност, където в римския гражданин личността се явява на световното поле.
Сега той се провъзгласява като "Син Божи", сега Той е ръководител на четвъртата културна епоха, където човекът е слязъл до физическото поле, където той е създал своя образ във външните културни средства.
Сега е настъпила епохата, когато Божественото, самият Бог става човек, става плът, става човешка личност; епохата, в която човекът е слязъл до степента на личността, където в творбите на гръцките склуптори индивидуализираното божество се явява като личност, където в римския гражданин личността се явява на световното поле.
Тази епоха трябваше да получи същевременно един импулс чрез това, че Божественото се яви в човешка форма. Слезлият долу човек можеше да бъде спасен само чрез това, че самият Бог се яви като човек. Това, което по-рано се показваше само в зародиш, "Азът" или "Аз Съм", трябваше да се яви на външното поле на световната история. Ето защо Син Божи като ръководител на бъдещето трябваше да каже: "И всички църкви (всички общества) трябва да познаят този, който носи името "Аз Съм", който изпитва сърцата и вътрешностите. "/2, 23/.
към текста >>
Слезлият долу човек можеше да бъде спасен само чрез това, че самият
Бог
се яви като човек.
Сега той се провъзгласява като "Син Божи", сега Той е ръководител на четвъртата културна епоха, където човекът е слязъл до физическото поле, където той е създал своя образ във външните културни средства. Сега е настъпила епохата, когато Божественото, самият Бог става човек, става плът, става човешка личност; епохата, в която човекът е слязъл до степента на личността, където в творбите на гръцките склуптори индивидуализираното божество се явява като личност, където в римския гражданин личността се явява на световното поле. Тази епоха трябваше да получи същевременно един импулс чрез това, че Божественото се яви в човешка форма.
Слезлият долу човек можеше да бъде спасен само чрез това, че самият Бог се яви като човек.
Това, което по-рано се показваше само в зародиш, "Азът" или "Аз Съм", трябваше да се яви на външното поле на световната история. Ето защо Син Божи като ръководител на бъдещето трябваше да каже: "И всички църкви (всички общества) трябва да познаят този, който носи името "Аз Съм", който изпитва сърцата и вътрешностите. "/2, 23/. Тук тежестта е сложена върху "Аз Съм", върху четвъртия член на човешкото същество. "както аз приех моя Отец; и ще му дам зорницата.
към текста >>
209.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
1: "Това е книгата на човешкия род: когато
бог
създаде човека, той го сътвори по образ божи и го създаде мъж и жена" и т.н.
Нека в смисъла на писанието да си изясним, що е една книга, една библия. Думата книга се намира в Библията само на много места. Това не бива да се изпускаме изпредвид. Тя се намира, например, когато отворите Стария Завет в Книга I. на Мойсея, гл.5, ст.
1: "Това е книгата на човешкия род: когато бог създаде човека, той го сътвори по образ божи и го създаде мъж и жена" и т.н.
към текста >>
210.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Този
Бог
, който беше най-близо до него, който същевременно му показваше неговия Аз, него той наричаше Яхве; той беше ръководител на Аза.
Тогава той чува своето име да звучи отвън, чува отвън това, което той е. За една група се чува името, словото, което на първичния език отговаря на тази група; за друга група се чува друго име. Човекът не може да назове себе си из своята вътрешност, той трябваше да чува своето име отвън. Когато се измъкваше така от охлювата къща на своето тяло, той знаеше що беше, защото това му беше извикано в неговата душа. Сега, когато се научава да възприема физическата околност в своето тяло, той се научава да се чувствува като "Аз", научава се да чувствува в самия себе си божествената сила, която по-рано му се вестяваше отвън, той се научава да чувствува Бога в самия себе си.
Този Бог, който беше най-близо до него, който същевременно му показваше неговия Аз, него той наричаше Яхве; той беше ръководител на Аза.
Човекът чувствуваше първоначално силата на този Бог да изгрява в неговия Аз! С това бяха свързани външни събития.
към текста >>
Човекът чувствуваше първоначално силата на този
Бог
да изгрява в неговия Аз!
За една група се чува името, словото, което на първичния език отговаря на тази група; за друга група се чува друго име. Човекът не може да назове себе си из своята вътрешност, той трябваше да чува своето име отвън. Когато се измъкваше така от охлювата къща на своето тяло, той знаеше що беше, защото това му беше извикано в неговата душа. Сега, когато се научава да възприема физическата околност в своето тяло, той се научава да се чувствува като "Аз", научава се да чувствува в самия себе си божествената сила, която по-рано му се вестяваше отвън, той се научава да чувствува Бога в самия себе си. Този Бог, който беше най-близо до него, който същевременно му показваше неговия Аз, него той наричаше Яхве; той беше ръководител на Аза.
Човекът чувствуваше първоначално силата на този Бог да изгрява в неговия Аз!
С това бяха свързани външни събития.
към текста >>
211.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Този е така да се каже божественият миров план, да направи този Аз така самостоятелен, че той да може да поднесе и на самия
Бог
своята любов напълно свободно, като едно индивидуално същество.
Истинският антропософски светоглед може да ни представя като крайна цел на развитието на общността на самостоятелните и свободни Азове, на добилите индивидуалност Азове. Тази е именно мисията на Земята, която се изразява чрез Любовта, че Азът се научава да застава свободно срещу другия Аз. Никоя любов не е съвършена, ако тя произтича от едно принуждение, от връзката съществуваща по необходимост. Единствено тогава, когато всеки Аз е така свободен и самостоятелен, че той може също така и да не обича, да не люби своите себеподобни, единствено тогава неговата любов е един напълно свободен дар.
Този е така да се каже божественият миров план, да направи този Аз така самостоятелен, че той да може да поднесе и на самия Бог своята любов напълно свободно, като едно индивидуално същество.
Да бъде човекът принуден, колкото и малко да е това, да бъде той принуден да люби, това значи той да бъде обвързан в неговата свобода. И така Азът ще бъде залогът за най-висшата цел на човека. Но същевременно, когато се втвърдява в себе си, той е изкусителят, който тласка човека в бездната. Тогава той е онова, което разделя хората едни от други, което ги подбужда към великата война на всички против всички, не само на война на народи срещу народи (защото тогава понятието "народ" съвсем не ще има вече значението, което то днес притежава), но към война на отделния човек срещу отделния човек в най-разнообразните области на живота: към война на едни съсловия срещу други, на касти срещу касти, на родове срещу родове.
към текста >>
212.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но
Бог
му дава тяло, каквото си ще, и на всяко семе собственото му тяло"; т.е.
Ето какво е казано в първото послание на апостол Павла към Коринтяните, гл.15, ст.37: "А това, което посяваш, не е тялото, което ще изникне, а голо зърно било пшеничено или друго някое.
Но Бог му дава тяло, каквото си ще, и на всяко семе собственото му тяло"; т.е.
тялото, което е израз на душата, на индивидуалността. "И има телеса небесни и телеса земни. Но друга е славата на небесните и друга тази на земните." Земните тела ще се разтопят, а небесните ще се явят като светлозарен израз на това, което е душата. "Сее се в тление и възкръсва в нетление." Тогава нетленното тяло ще възкръсне. "Сее се тяло естествено и ще възкръсне тяло духовно." Апостол Павел нарича духовното тяло етерното или жизнено тяло, след като физическото е било разтопено, разтворено и етерното тяло е преминало в астралната Земя.
към текста >>
Ето защо тялото се счита като онова, което облича, обвива душата, Аза, като онова, в което този Аз обитава; то се счита като храм за намиращия се във вътрешността Аз, като храм на живеещия в човека
Бог
, като Храм Божи.
Ето защо тялото се счита като онова, което облича, обвива душата, Аза, като онова, в което този Аз обитава; то се счита като храм за намиращия се във вътрешността Аз, като храм на живеещия в човека Бог, като Храм Божи.
Следователно изграждайки това тяло, вие градите един бъдещ храм, т.е. новото въплъщение на Земята. Вие изграждате бъдещия Юпитер според правилните мерки, когато изграждате човешкото тяло по правилния начин. Следователно, какво трябва да се прави, когато Земята ще достигне своята цел? Един храм отговарящ на всички мерки на душата.
към текста >>
213.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Началото на Откровението гласи: "Това е откровението на Исуса Христа, което му даде
бог
, да покаже на рабите си онова, което ще стане, накратко; той го постави в знаци и го даде чрез своя ангел на раба си и служителя Йоан".
А сега трябва правилно да разберем автора на Откровението. Той още в началото казва една знаменателна дума, която обаче е била погрешно приведена.
Началото на Откровението гласи: "Това е откровението на Исуса Христа, което му даде бог, да покаже на рабите си онова, което ще стане, накратко; той го постави в знаци и го даде чрез своя ангел на раба си и служителя Йоан".
"Постави го в знаци! " Следователно трябва да ни бъде ясно, че най-важното, същинското съдържание на мистериите е предадено в знаци, в символи. Това, което числото 666 изразява, е предадено в знаци. Това, което Откровението описва, са знаци и то ги описва така /гл. 13, ст.
към текста >>
214.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В началото на Откровението Йоан казва: (аз се постарах да преведа първите думи на Откровението така, както те трябва да бъдат преведени в техния правилен смисъл): "Това е Откровението Исус Христово, което му даде
Бог
, да покаже на своя служител, как накратко трябва да стане необходимото; то е поставено в знаци и изпратено чрез неговия Ангел на неговия служител Йоан, а той го написа." Значи Йоан иска да опише нещата накратко.
Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде. Така щото, онези, които са надарени с по-озарено съзнание, да могат да го разберат. Той (ученикът Йоан) е великият учител на истинското събитие на Голгота. Той предаде на хората средствата за действителното разбиране на събитието на Голгота.
В началото на Откровението Йоан казва: (аз се постарах да преведа първите думи на Откровението така, както те трябва да бъдат преведени в техния правилен смисъл): "Това е Откровението Исус Христово, което му даде Бог, да покаже на своя служител, как накратко трябва да стане необходимото; то е поставено в знаци и изпратено чрез неговия Ангел на неговия служител Йоан, а той го написа." Значи Йоан иска да опише нещата накратко.
Какво се разбира по тези думи? Това е все едно, като че искаме да кажем: "ако бих искал да я опиша подробно всичко, което ще стане от сега нататък до края на земното развитие, тогава би трябвало да пиша много и много. Но аз искам да ви го опиша в кратък очерк." След това преводачите, които не можаха да проникнат в духа на Откровението, са превели тази дума както следва: "За да покаже това, което трябва да стане скоро." Те са били на мнение, че това, което е описано да става в Откровението трябва да стане в скоро време. Но истинският смисъл е: "Трябва да опиша накратко това, което има да стане." Оригиналният текст има едно обръщение, което допуска като правилен превод това, което аз се опитах да предам правилно в предговора на книжката "печати и стълбове".
към текста >>
215.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче окултният ученик не биваше да докосва фактите с груби ръце; образът трябваше да стои пред него светъл и
жив
, и египетският посветен не искаше да „пресова” истините в банални и сухи понятия, а да ги предаде под формата на образи.
„Египетският посветен довеждаше своя ученик до онази степен, при която той можеше да разбере Азовото развитие на човека. Един такъв образ оказваше формиращо въздействие върху неговия Дух.
Обаче окултният ученик не биваше да докосва фактите с груби ръце; образът трябваше да стои пред него светъл и жив, и египетският посветен не искаше да „пресова” истините в банални и сухи понятия, а да ги предаде под формата на образи.
Поезията е украсила мита за Прометей с много подробности, обаче ние не бива да прибавяме към него повече от това, което дават самите окултни факти, а само да оставим художествения образ под въздействието на собствените му градивни сили.”
към текста >>
216.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тези Същества те противопоставяха едно на друго: Аура Маздао, Светлинната аура, Ормузд, е Съществото, което персите почитаха като най-висшия
Бог
; Ариман е злият Дух, представителят на всички онези Същества, които населяваха формацията Земя+Луна.
А сега нека да обхванем с поглед Втората следатлантска културна епоха. Религиозното съзнание на Древно-персийската култура има своите корени в принципа на светлината и мрака. Тогава великите посветени говореха на хората за две Същества, едното от които беше олицетворявано в Слънцето, а другото - в Луната.
Тези Същества те противопоставяха едно на друго: Аура Маздао, Светлинната аура, Ормузд, е Съществото, което персите почитаха като най-висшия Бог; Ариман е злият Дух, представителят на всички онези Същества, които населяваха формацията Земя+Луна.
Религията на персите представлява един спомен за втората голяма Земна епоха.
към текста >>
217.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато ученикът беше достатъчно подготвен и възприемаше този образ като
жив
, той трябваше да си припомня следното: „Наблюдавайки този образ, аз се пренасям в онова първоначално състояние от планетарното развитие, когато Земята, Луната и Слънцето все още не бяха разделени, а образуваха едно небесно тяло”.
Нека още веднъж да си представим как всъщност е изглеждал този мисловен образ. Той не беше напълно еднакъв с днешния човек. Ако си представим един вид комбинация от мъж и жена, при което всичко низше отпада, ако си представим един вид двоен образ, от който ясно се очертава горната част на тялото, тогава ние ще имаме известна представа за сетивно-свръхсетивния образ, върху който ученикът медитираше. Този образ действуваше толкова силно, че онези, които се подлагаха на посвещение, действително постигаха все по-голяма прилика между техните физически тела и въпросния образ. Впрочем тук има още едно важно обстоятелство, а именно че медитиращият кандидат за посвещение имаше пред себе си един вид човешка форма, която той възприемаше вътрешно.
Когато ученикът беше достатъчно подготвен и възприемаше този образ като жив, той трябваше да си припомня следното: „Наблюдавайки този образ, аз се пренасям в онова първоначално състояние от планетарното развитие, когато Земята, Луната и Слънцето все още не бяха разделени, а образуваха едно небесно тяло”.
Тогава Земята се състоеше от своя пра-атом, обаче в този атом ясновидецът би могъл да различи онзи образ, който възниква сега пред мен. Образът съществуваше още в пра-древните времена на Земята, когато нямаше дори и следа от никакви животински, растителни и минерални форми. Тогавашната Земя се състоеше само от човешкия атом, от пробуждащия се човек. Впрочем първите заложби на животните вече бяха образувани през Лунното състояние на Земята; животните вече бяха там. Обаче ние знаем също, че когато една планетарна система изчезва, тя преминава състоянието „Пралайя”; там всички форми се разтварят.
към текста >>
Древните индийски посветени също извикваха пред своите ученици този образ на пра-човека: образът на пра-човека, издишан от вечния
Бог
.
Ето как атлантският кандидат за посвещение виждаше, че всичко, целият заобикалящ го свят е произлязал от човешката форма. Още от пра-древни времена човешката душа беше пронизвана от тези усещания и тези усещания се запазиха и след големия Потоп.
Древните индийски посветени също извикваха пред своите ученици този образ на пра-човека: образът на пра-човека, издишан от вечния Бог.
Когато индийският ученик имаше този образ пред себе си, той чувствуваше, че всичко е възникнало от този образ, че дори и това, което съществуваше като един вид кръв в този образ, после се превърна във водите по Земята и т.н. И така, този образ се разширяваше до първоосновата на цялата Вселена. Сега пред неговата душа се разиграваше следното; казваше му се: „Сега в този образ ти имаш пред очите си две неща: веднъж самия първообраз, а после и това, което просветва в теб като най-дълбока твоя същност при съзерцаването на образа. Навън е Макрокосмосът, а после това, което усещаш в себе си като екстракт: Микрокосмосът! ”.
към текста >>
218.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Най-напред управлява Слънчевият
Бог
Озирис, после той е прогонен на Луната.
Едва ли би могло да бъде изобразено по-добре това космическо събитие.
Най-напред управлява Слънчевият Бог Озирис, после той е прогонен на Луната.
Луната е ковчегът, пуснат в морето на мировото пространство; отсега нататък Озирис се намира в мировото пространство. Но ние си спомняме още, че в легендата се казва: Когато Озирис беше отново намерен, когато изплува в мировото пространство, той се появи в 14 форми. Легендата продължава: Озирис беше разкъсан на 14 части и погребан в 14 гроба. В тази легенда ние имаме едно чудно указание за въпросния космически процес. 14-те форми на Луната, 14-те Лунни фази , са 14-те части на разкъсания Озирис.
към текста >>
219.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
При отделянето на Слънцето Яхве остана на Земята заедно с Лунните сили, и към неговите служители принадлежеше също и онзи
Бог
, когото египтяните наричаха Озирис.
А сега, както знаем, развитието напредна по такъв начин, че Луната и Земята образуваха едно общо небесно тяло.
При отделянето на Слънцето Яхве остана на Земята заедно с Лунните сили, и към неговите служители принадлежеше също и онзи Бог, когото египтяните наричаха Озирис.
А докато от Земята се отдели и Луната, развитието протичаше по твърде особен начин.
към текста >>
И тогава хората усещаха: „Един
Бог
е слязъл долу!
Озирис, като Дух, често пъти е посещавал Земята и се е въплъщавал като човек.
И тогава хората усещаха: „Един Бог е слязъл долу!
”, но тогава той беше в човешка форма. Всяко висше Същество, което посещаваше Земята, приемаше формата, която човекът имаше в дадения момент. Тогава човешката форма беше така устроена, че все още се виждаше онова светещо тяло, онова чудно украшение на главата, фенерът на Озирис, образно представян като чудното око на Полифем. Това е онзи орган, онзи фенер, който първоначално беше извън човешкото тяло, за да се превърне после в един вътрешен орган, разположен в мозъка. В първичното изкуство всички символи са взети от действителни форми.
към текста >>
Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този
Бог
, то беше свещено също и за гърците.
Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в сравнение с египетските посветени, гръцките свещенослужители изглеждаха като малки, сричащи деца. И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма. Всички вие сте духовно млади, защото нямате никакви древни светогледи, нито предания, които са устояли на времето (Платон: „Тимей”). Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят. Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици.
Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за гърците.
Те също знаеха, че този Бог Озирис е онзи, който образува 28-те форми на Луната като чрез това залага началото на 28-те нервни снопа в човешкия организъм. Чрез Озирис беше изградена нервната система в посока надолу по гръбначния мозък като по този начин впоследствие беше изградена и цялата горна част на човешкото тяло. Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите. Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те получиха своята форма чрез нервите. Така чрез предходната дейност на Слънцето възникна онова, което по-късно се оформи като главен мозък и гръбначен мозък; и отвън върху този гръбначен мозък работят 28-те форми на Озирис и Изис.
към текста >>
Те също знаеха, че този
Бог
Озирис е онзи, който образува 28-те форми на Луната като чрез това залага началото на 28-те нервни снопа в човешкия организъм.
И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма. Всички вие сте духовно млади, защото нямате никакви древни светогледи, нито предания, които са устояли на времето (Платон: „Тимей”). Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят. Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици. Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за гърците.
Те също знаеха, че този Бог Озирис е онзи, който образува 28-те форми на Луната като чрез това залага началото на 28-те нервни снопа в човешкия организъм.
Чрез Озирис беше изградена нервната система в посока надолу по гръбначния мозък като по този начин впоследствие беше изградена и цялата горна част на човешкото тяло. Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите. Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те получиха своята форма чрез нервите. Така чрез предходната дейност на Слънцето възникна онова, което по-късно се оформи като главен мозък и гръбначен мозък; и отвън върху този гръбначен мозък работят 28-те форми на Озирис и Изис. Следователно, Озирис и Изис са архитектите, ваятели-те, и когато мозъкът изпраща своите чувствителни влакна надолу в гръбначния мозък, Озирис е този, който „обработва” гръбначния мозък.
към текста >>
Това усещане имаха също и гърците, и когато се запознаха с египетските Мистерии, те разбраха, че Озирис беше същият този
Бог
, когото те познаваха под името Аполон.
Чрез Озирис беше изградена нервната система в посока надолу по гръбначния мозък като по този начин впоследствие беше изградена и цялата горна част на човешкото тяло. Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите. Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те получиха своята форма чрез нервите. Така чрез предходната дейност на Слънцето възникна онова, което по-късно се оформи като главен мозък и гръбначен мозък; и отвън върху този гръбначен мозък работят 28-те форми на Озирис и Изис. Следователно, Озирис и Изис са архитектите, ваятели-те, и когато мозъкът изпраща своите чувствителни влакна надолу в гръбначния мозък, Озирис е този, който „обработва” гръбначния мозък.
Това усещане имаха също и гърците, и когато се запознаха с египетските Мистерии, те разбраха, че Озирис беше същият този Бог, когото те познаваха под името Аполон.
Те казваха: египетският Озирис е Аполон, и както Озирис „работи” в нервите, за да се прояви вътрешният душевен живот на човека, същото върши и нашият Аполон.
към текста >>
220.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В Библията е казано: „И
Бог
създаде човека мъжко-женски”, а не „мъж” и „жена”.
Ние постоянно се убеждаваме, че тази легенда загатва за много от чудните процеси на космическото развитие. Едва след като бяха преминати Везните, постепенно в горните органи на човека се обособиха онези различия, които днес наричаме „мъжки” и „женски”. Човекът остана еднополов много по-дълго време, отколкото животните. Едва по-късно при човека настъпи това, през което животните отдавна бяха минали. Имаше време, когато съществуваше една единна човешка форма, която не показваше никакви следи от по-късното размножение и тогава човешката природа включваше двата пола в едно същество.
В Библията е казано: „И Бог създаде човека мъжко-женски”, а не „мъж” и „жена”.
Той създаде и двете в едно същество. Възможно най-лошият превод гласи: „И Бог създаде един мъж и една жена”. Защото това е пълна безмислица по отношение на действителните факти.
към текста >>
Възможно най-лошият превод гласи: „И
Бог
създаде един мъж и една жена”.
Човекът остана еднополов много по-дълго време, отколкото животните. Едва по-късно при човека настъпи това, през което животните отдавна бяха минали. Имаше време, когато съществуваше една единна човешка форма, която не показваше никакви следи от по-късното размножение и тогава човешката природа включваше двата пола в едно същество. В Библията е казано: „И Бог създаде човека мъжко-женски”, а не „мъж” и „жена”. Той създаде и двете в едно същество.
Възможно най-лошият превод гласи: „И Бог създаде един мъж и една жена”.
Защото това е пълна безмислица по отношение на действителните факти.
към текста >>
221.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия
Бог
в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета.
Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно. Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината. За персиеца физическият свят стана поле за работа. Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман. От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят.
Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета.
Побеждавайки Ариман по този начин, ние превръщаме Земята в едно средство за постигане на доброто.
към текста >>
Този
жив
усет за пространството вече не съществува.
Гръцкият художник съзираше по ясновидски начин колоната и само прибавяше материята към това, което виждаше. Той наистина виждаше пространството като нещо живо; той го възприемаше като нещо, което е пронизано от жизнени сили. Как ли би могъл днешният човек да почувствува поне донякъде каква жизненост притежаваше гръцкият пространствен усет? Един слаб отзвук от него можем да видим при старите живописци. При тях все още можем да видим, как, примерно, Ангелите се носят из пространството, като в същото време имаме чувство, че те взаимно се поддържат.
Този жив усет за пространството вече не съществува.
Аз не отправям някаква критика към Бьоклин и неговото изкуство да си служи с цветовете, но все пак той не познаваше окултния пространствен усет. Едно такова същество, което се издига над неговата „Пие-та” - впрочем човек не е сигурен дали това е Ангел или някакво друго същество - неизбежно пробужда у зрителя чувството, че то всеки миг ще падне върху групата под него. Нека да подчертаем това, за да посочим нещо, което днес едва ли извиква някаква представа у хората, а именно: пространственият усет на гърците, за който специално трябва да подчертаем, че той е от окултно естество.
към текста >>
Обаче онзи, който вниква в нещата, лесно може да си представи, че гръцкият храм - макар и да се издига някъде напълно самотен, без нито един
жив
човек наоколо - представлява нещо цялостно.
Който разбира гръцкия храм, знае, че той не се различава съществено от една готическа катедрала. Това не е критика срещу готическото строително изкуство, понеже готическата катедрала също е едно забележително произведение на изкуството.
Обаче онзи, който вниква в нещата, лесно може да си представи, че гръцкият храм - макар и да се издига някъде напълно самотен, без нито един жив човек наоколо - представлява нещо цялостно.
Един гръцки храм е съвършен, дори и нито един човек да не се моли вътре в него. Той не е празен и лишен от душевни качества, защото в него е Богът, в него обитава Богът.
към текста >>
В готическата катедрала няма никакъв
Бог
, никакво духовно Същество, ако в нея липсват молитвите на вярващите.
Обаче една готическа катедрала е нещо половинчато, а не нещо цялостно, ако в нея няма никакви вярващи, никакви богомолци. Който разбира това, не би могъл да си представи готическата катедрала като нещо само по себе си, като нещо цялостно и завършено, без вярващите богомолци в нея. И всички готически форми и украшения са свързани с това, което се поражда в нея.
В готическата катедрала няма никакъв Бог, никакво духовно Същество, ако в нея липсват молитвите на вярващите.
Едва след като богомолците са събрани вътре, едва тогава тя се изпълва от Божието присъствие. Всичко това намира израз в самата дума: „Dom” (немски=катедрала), защото тя е сродна с „tum”; ние казваме „Deutschtum” (германство), „Volkstum” (народност) и т.н., при което винаги има нещо сборно, събирателно; откриваме го дори и в руската „дума„. Гръцкият храм не е дом на вярващите: той е замислен и построен като един дом, обитаван от самия Бог. Докато в готическата катедрала човек се чувствува у дома си само тогава, когато тя е изпълнена от смирената общност на вярващите, когато Слънчевата светлина грее през цветните стъкла на прозорците, цветовете стават видими в малките прашинки, като в същото време - както често се случва - проповедникът говори от амвона: „И също както светлината се разделя на много цветове, така и духовната светлина, божествената сила се разделя всред множеството човешки души и множеството сили, намиращи се във физическия свят.” Често пъти проповедниците говорят подобни неща. И когато непосредственото виждане и духовното изживяване се сливат по подобен начин, тогава катедралата става нещо цялостно.
към текста >>
Гръцкият храм не е дом на вярващите: той е замислен и построен като един дом, обитаван от самия
Бог
.
Който разбира това, не би могъл да си представи готическата катедрала като нещо само по себе си, като нещо цялостно и завършено, без вярващите богомолци в нея. И всички готически форми и украшения са свързани с това, което се поражда в нея. В готическата катедрала няма никакъв Бог, никакво духовно Същество, ако в нея липсват молитвите на вярващите. Едва след като богомолците са събрани вътре, едва тогава тя се изпълва от Божието присъствие. Всичко това намира израз в самата дума: „Dom” (немски=катедрала), защото тя е сродна с „tum”; ние казваме „Deutschtum” (германство), „Volkstum” (народност) и т.н., при което винаги има нещо сборно, събирателно; откриваме го дори и в руската „дума„.
Гръцкият храм не е дом на вярващите: той е замислен и построен като един дом, обитаван от самия Бог.
Докато в готическата катедрала човек се чувствува у дома си само тогава, когато тя е изпълнена от смирената общност на вярващите, когато Слънчевата светлина грее през цветните стъкла на прозорците, цветовете стават видими в малките прашинки, като в същото време - както често се случва - проповедникът говори от амвона: „И също както светлината се разделя на много цветове, така и духовната светлина, божествената сила се разделя всред множеството човешки души и множеството сили, намиращи се във физическия свят.” Често пъти проповедниците говорят подобни неща. И когато непосредственото виждане и духовното изживяване се сливат по подобен начин, тогава катедралата става нещо цялостно.
към текста >>
222.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче окултният ученик не биваше да докосва фактите с груби ръце; образът трябваше да стои пред него светъл и
жив
, и египетският посветен не искаше да „пресова” истините в банални и сухи понятия, а да ги предаде под формата на образи.
Египетският посветен довеждаше своя ученик до онази степен, при която той можеше да разбере Азовото развитие на човека. Един такъв образ оказваше формиращо въздействие върху неговия Дух.
Обаче окултният ученик не биваше да докосва фактите с груби ръце; образът трябваше да стои пред него светъл и жив, и египетският посветен не искаше да „пресова” истините в банални и сухи понятия, а да ги предаде под формата на образи.
Поезията е украсила мита за Прометей с много подробности, обаче ние не бива да прибавяме към него повече от това, което дават самите окултни факти, а само да оставим художествения образ под въздействието на собствените му градивни сили.
към текста >>
223.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато човекът стана личност, точно тогава заради спасението му и самият
Бог
трябваше да стане личност, предоставяща му възможност за издигане в духовните светове.
Гръцко-латинската епоха се намира в средата на седемте следатлантски епохи. Нито един друг момент не би бил по-подходящ.
Когато човекът стана личност, точно тогава заради спасението му и самият Бог трябваше да стане личност, предоставяща му възможност за издигане в духовните светове.
Ние видяхме, че римлянинът осъзна своята личност най-напред в римското право, в римското гражданство. Преди това човекът все още живееше във висините на духовния свят; сега той напълно се приземи в условията на физическия свят. И сега чрез самия Бог той отново трябваше да поеме нагоре.
към текста >>
И сега чрез самия
Бог
той отново трябваше да поеме нагоре.
Гръцко-латинската епоха се намира в средата на седемте следатлантски епохи. Нито един друг момент не би бил по-подходящ. Когато човекът стана личност, точно тогава заради спасението му и самият Бог трябваше да стане личност, предоставяща му възможност за издигане в духовните светове. Ние видяхме, че римлянинът осъзна своята личност най-напред в римското право, в римското гражданство. Преди това човекът все още живееше във висините на духовния свят; сега той напълно се приземи в условията на физическия свят.
И сега чрез самия Бог той отново трябваше да поеме нагоре.
към текста >>
Днес ни се вижда твърде странно, нали така, как един човек може да бъде почитан като
Бог
; за повечето хора това е напълно лишено от здрав смисъл.
Практически приложимо беше също и онова, което Мистериите даваха на хората. Но тук нещата са твърде странни и при едно по-внимателно проучване ние ще се опитаме да ги разберем. Мистериите на древните египтяни се стремяха към нещо твърде особено. Днешните хора са готови да се усмихнат, когато чуват че в определени времена фараонът е бил един вид посветен, когато чуват какво е било отношението на египтянина към неговия фараон, отношението на египтянина към държавническите дела на фараона. За европейските учени е твърде смешно, когато фараонът си приписва името „син на Хорус” или направо „Хорус”.
Днес ни се вижда твърде странно, нали така, как един човек може да бъде почитан като Бог; за повечето хора това е напълно лишено от здрав смисъл.
Обаче днешният човек не познава фараона и неговата мисия. Всъщност той няма никаква представа за посвещението на фараона. Днес под „народ” се подразбира само определен брой хора, които населяват дадена територия. За днешния човек „народът” е нещо абстрактно; за реалност той счита единствено определения брой хора, населяващи дадена област.
към текста >>
Ето какво: „Сега обаче, след като от няколко години първата утринна зора, от няколко месеца пълният ден, и накрая от няколко дни чистото Слънце изгря за прекрасните съзерцания, вече нищо не може да ме спре; аз искам да се обгърна със свещения огън; аз искам да се присмея на чедата човешки с простата изповед, че отвличам златните съдове на египтяните, за да съградя от тях една шатра на моя
Бог
, далеч от границите на Египет”.
И двамата успяха да извлекат великите космически закони от своите спомени за изживяното от тях през Египетската епоха. Нека нагледно да си представим как в душата оживява един далечен спомен, нека нагледно да си представим как мисловните разсъждения на един такъв дух всъщност идват от неговите духовни изживявания в древен Египет. И какво може да сподели с нас един такъв дух? Това, като че ли е погледнал в миналото към древната си египетска родина. И какво ни казва той?
Ето какво: „Сега обаче, след като от няколко години първата утринна зора, от няколко месеца пълният ден, и накрая от няколко дни чистото Слънце изгря за прекрасните съзерцания, вече нищо не може да ме спре; аз искам да се обгърна със свещения огън; аз искам да се присмея на чедата човешки с простата изповед, че отвличам златните съдове на египтяните, за да съградя от тях една шатра на моя Бог, далеч от границите на Египет”.
Нима това не е един действителен спомен, отговарящ на истината? Тези думи принадлежат на самия Кеплер. Той казва и друго: „Старите спомени напират в моето сърце! ” Колко чудно са преплетени нещата в хода на общочовешката еволюция. Каква светлина грейва от такива загадъчни, но и преизпълнени със смисъл думи, когато долавяме духовните връзки в тях.
към текста >>
224.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да стане
Бог
, той трябва да е достатъчно узрял за това; а ако в определен момент си въобрази че открива Бога в себе си, преди да е достатъчно узрял, той се превръща не в
Бог
, а в обикновен глупак.
Може би ще си спомните, че в моята книга "Християнството като мистичен факт" аз споменавам следното: един египетски мъдрец споделя с гърка Солон една забележителна истина от древните Мистерии, а именно важната истина, че някога Боговете са били. Да, това беше една от онези мистерийни истини, до които окултният ученик беше допускан още през древността: Боговете, които днес стоят високо горе в духовните висини, не са били винаги Богове, а някога са били и "човеци" т.е. минали са и през човешката степен на еволюцията. Естествено, от тази мистерийна истина окултните ученици извлякоха следното логическо продължение: а именно, че един ден и човеците ще станат Богове. И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да станат Богове.
И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да стане Бог, той трябва да е достатъчно узрял за това; а ако в определен момент си въобрази че открива Бога в себе си, преди да е достатъчно узрял, той се превръща не в Бог, а в обикновен глупак.
Следователно, пред човека се откриват два пътя: или да изчака в пълно търпение своето "обожествяване", както се изразява Дионисий Аеропагита, или предварително да си въобрази, че вече е станал Бог. Единият път действително води към света на Боговете; другият път води към безумието и лудостта.
към текста >>
Следователно, пред човека се откриват два пътя: или да изчака в пълно търпение своето "обожествяване", както се изразява Дионисий Аеропагита, или предварително да си въобрази, че вече е станал
Бог
.
Да, това беше една от онези мистерийни истини, до които окултният ученик беше допускан още през древността: Боговете, които днес стоят високо горе в духовните висини, не са били винаги Богове, а някога са били и "човеци" т.е. минали са и през човешката степен на еволюцията. Естествено, от тази мистерийна истина окултните ученици извлякоха следното логическо продължение: а именно, че един ден и човеците ще станат Богове. И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да станат Богове. И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да стане Бог, той трябва да е достатъчно узрял за това; а ако в определен момент си въобрази че открива Бога в себе си, преди да е достатъчно узрял, той се превръща не в Бог, а в обикновен глупак.
Следователно, пред човека се откриват два пътя: или да изчака в пълно търпение своето "обожествяване", както се изразява Дионисий Аеропагита, или предварително да си въобрази, че вече е станал Бог.
Единият път действително води към света на Боговете; другият път води към безумието и лудостта.
към текста >>
225.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Не случайно в Библията четем: "И
Бог
направи от огнените пламъци свои служители и от ветровете свои пратеници"*33 Вие виждате, че религиозните текстове са извлечени от духовните факти и са в пълно съответствие с резултатите от ясно виждащото познание.
Сега идва ред на още по-висшите Същества, които се намират в сферата на Слънцето. Но днес ние няма да се занимаваме подробно с тези Власти, или Ексузиаи. Само ще изтъкнем, че Съществата на Меркурий или Венера чиито физически тела се намират в огъня и във въздуха са техни изпълнителни органи. Или с други думи: Онези Същества, които живеят на Слънцето, превръщат в свои служители Духовете на Венера, живеещи в огъня и Духовете на Меркурий, живеещи във въздуха.
Не случайно в Библията четем: "И Бог направи от огнените пламъци свои служители и от ветровете свои пратеници"*33 Вие виждате, че религиозните текстове са извлечени от духовните факти и са в пълно съответствие с резултатите от ясно виждащото познание.
към текста >>
226.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един
жив
начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука.
Особено трябва да се замисляме върху всяко наше изказване: В какъв смисъл и с каква цел го правим ние в този момент! Когато например в дадена популярна книжка се твърди, че на Юпитер въздухът би трябвало да е плътен колкото меда или катрана, и когато в известен смисъл Духовната наука намира тази представа за твърде гротескна, от страна на официалната наука може да прозвучи опровержението: А знаете ли, че съвременната физика действително може да доведе въздуха до гъстотата на меда и катрана? Разбира се, това е един научен факт, обаче същността на въпроса не е тук. Да, това, което науката нарича "въздух" може да бъде сгъстено; но за духовно-научното изследване то е равносилно на факта, че водата, превръщайки се в лед, може да стане твърда като камък.
Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука.
Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед? Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената. И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната метаморфоза на веществата. Както ледът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана. Ето за какво става дума при духовно-научното изследване.
към текста >>
Докато Сатурн също е едно вътрешно подвижно тяло, естествено до момента, когато Лъвът укроти неговото движение и го доведе до състояние на покой; то Юпитер да, бихме могли да го наречем също и Юпитер, понеже днешната планета Юпитер е повторение на онова, което в миналото се обособи като една част от Слънцето Юпитер е не толкова вътрешно подвижен, колкото вътрешно
жив
.
По този начин въпросните течения се оказват по-плътни от предишните, които бяха образувани от Престолите. Планетарната маса на Старото Слънце продължава да се свива и вече представлява едно въздушно кълбо, намиращо се между тези две течения. Слънчевото кълбо се различава от Сатурновото кълбо по това, че Сатурн и Сатурновите същества са съставени само от топлинна субстанция, докато Слънчевото кълбо е изтъкано от етер. Да, то е плътно като въздух и е изтъкано от етер. Цялото планетарно тяло е живо и вътрешно подвижно.
Докато Сатурн също е едно вътрешно подвижно тяло, естествено до момента, когато Лъвът укроти неговото движение и го доведе до състояние на покой; то Юпитер да, бихме могли да го наречем също и Юпитер, понеже днешната планета Юпитер е повторение на онова, което в миналото се обособи като една част от Слънцето Юпитер е не толкова вътрешно подвижен, колкото вътрешно жив.
Следователно, тук имаме Старото Слънце, а кълбетата, тези огромни живи Същества, извършват своите кръгообразни движения.
към текста >>
227.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Така например Заратустра, който беше станал господар на своето астрално тяло, предоставяйки го на Хермес, казваше: Ето, аз живея като другите, обаче аз действувам не само чрез моите външни постъпки, а съм в състояние да променя астралното тяло на египетския
бог
Хермес, онзи, който основа Египетската културна епоха.*43 Една такава личност разполага с такова астрално тяло, с такава "кайя", че тя проявява активност не само във времето и мястото, където се намира, а може да пренесе своите действия далеч в бъдещето.
Така например Заратустра, който беше станал господар на своето астрално тяло, предоставяйки го на Хермес, казваше: Ето, аз живея като другите, обаче аз действувам не само чрез моите външни постъпки, а съм в състояние да променя астралното тяло на египетския бог Хермес, онзи, който основа Египетската културна епоха.*43 Една такава личност разполага с такова астрално тяло, с такава "кайя", че тя проявява активност не само във времето и мястото, където се намира, а може да пренесе своите действия далеч в бъдещето.
Способността да подготвяш законите на бъдещето се нарича "Дхарма". А тялото, чрез което можеш да го сториш, се нарича "Дхарма-кайя". Тези изрази често се срещат в източните учения. Но тук Вие има те истинското обяснение, с което първичната мъдрост винаги е била наясно.
към текста >>
228.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И всичко, което те предприемат, произтича от тяхната не посредствена близост до Бога; чрез тях действува самият
Бог
.
Безкрайно важно е да знаем, че още от самото си възникване тези Същества виждат, съзерцават Бога, и докато съществуват, те непрекъснато съзерцават Бога.
И всичко, което те предприемат, произтича от тяхната не посредствена близост до Бога; чрез тях действува самият Бог.
Те просто ни биха могли до постъпват по друг начин, за тях би било невъзможно да вършат друго, защото Божието съзерцание е една толкова могъща сила, която дава непоколебима и безпрецедентна сигурност на импулсите.
към текста >>
Представете си още, че
Бог
би оставил мировата еволюция на онази степен, която беше постигната през епохата на Старото Слънце: Човеците биха се развили и по-нататък, обаче техните усилия, техните сили нарастват именно ако те срещат пречки по своя път.
Представете си, че трябва да теглите една каруца. Теглейки я напред, Вие упражнявате мускулни усилия. И ако каруцата е натоварена много, ще са необходими повече усилия, повече сили.
Представете си още, че Бог би оставил мировата еволюция на онази степен, която беше постигната през епохата на Старото Слънце: Човеците биха се развили и по-нататък, обаче техните усилия, техните сили нарастват именно ако те срещат пречки по своя път.
За благото на човечеството определени сили и
към текста >>
И той ги преследваше дотогава, когато възкръсналият застана пред очите му, и той, Павел, беше поразен от личната си окултна опитност, че Христос е
жив
!
Обаче нима мисията на християнството се свежда до съдържанието на Христовото "учение"? Нима онзи, който имаше главна заслуга за разпространението на християнството, се опираше на Христовото "учение"? Погледнете апостол Павел! Нима той се превърна от Савел в Павел чрез самите Евангелия? Първоначално той преследваше последователите на Христос Исус.
И той ги преследваше дотогава, когато възкръсналият застана пред очите му, и той, Павел, беше поразен от личната си окултна опитност, че Христос е жив!
За Павел решителният импулс дойде не от Евангелията, а от неизмерното могъщество на Христовото дело, на Христовата смърт! Ето за какво става дума!
към текста >>
Христос не е такъв
Бог
чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода.
И така, човекът застава пред нас като едно самостоятелно звено от нашите Йерархии и ние ясно виждаме, че той е твърде различен от всички тях. Ние ясно виждаме, че той е поставен в света по съвсем друг начин, отколкото Серафимите, Херувимите и Престолите, отколкото Господствата, Силите и Властите, отколкото Духовете на Личността, Духовете на Огъня и част от Ангелите. Вглеждайки се напред в бъдещето, той вече може да си каже. Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята душа всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите.
Христос не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода.
Ето защо Той е Богът който никога не ограничава, и то в ни най-малка степен, индивидуалното развитие и свободната волеизява на човешкия Аз. Ето защо Христос можа да произнесе забележителните думи: Вие ще познаете истината и ще ви направи свободни. И тогава онези Същества от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите Същества, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека.
към текста >>
А Христос дойде в света, за да предложи на човека Своята незадължаваща, свободна помощ; не като един
Бог
, който управлява отгоре, а като "първороден" между равни.
Следователно, ние виждаме, че мировото развитие не се гради върху механически повторения, а че в определен момент настъпва нещо съвършено ново. Ангелите, Архангелите и Архаите минават през такава "човешка степен", която по нищо не прилича на "човешката степен" характерна за Земния човек. Земният човек има да изпълни една съвършено нова мисия в света такава, каквато се опитахме да я опишем в хода на този лекционен цикъл. И той слезе в Земния свят именно за да изпълни своята.
А Христос дойде в света, за да предложи на човека Своята незадължаваща, свободна помощ; не като един Бог, който управлява отгоре, а като "първороден" между равни.
към текста >>
229.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе
Бог
.
"В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
То в начало бе у Бога".
към текста >>
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е.
Бог
.
Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
Такива думи трябва да се вземат буквално.
към текста >>
Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил
Бог
.
Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог.
към текста >>
Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия
Бог
.
Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука?
Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог.
Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/. Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам.
към текста >>
Както
Бог
е слязъл в материята и е изчезнал като
Бог
в човешкия род, така той отново се изявява.
Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител. Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него.
Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява.
Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет! "
към текста >>
Авторът на Евангелието на Йоана още по-силно подчертава, че в човека живее нещо Божествено и че това Божествено се яви в своята най-величествена форма като
Бог
или като самия Логос.
Авторът на Евангелието на Йоана още по-силно подчертава, че в човека живее нещо Божествено и че това Божествено се яви в своята най-величествена форма като Бог или като самия Логос.
Бог, който е бил така да се каже погребан в материята, се роди отново в Исуса от Назарет. Това искали да покажат Евангелистите в своите писания.
към текста >>
Бог
, който е бил така да се каже погребан в материята, се роди отново в Исуса от Назарет.
Авторът на Евангелието на Йоана още по-силно подчертава, че в човека живее нещо Божествено и че това Божествено се яви в своята най-величествена форма като Бог или като самия Логос.
Бог, който е бил така да се каже погребан в материята, се роди отново в Исуса от Назарет.
Това искали да покажат Евангелистите в своите писания.
към текста >>
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия
Бог
.
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог.
Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет.
към текста >>
Бог
, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса.
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог.
Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса.
Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет.
към текста >>
Това е същият
Бог
, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало.
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог. Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса.
Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало.
Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет.
към текста >>
Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този
Бог
е бил в Исус от Назарет.
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог. Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало.
Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет.
към текста >>
Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как
Бог
е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н.
Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н.
Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството. Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е.
към текста >>
На това, което е съставлявало същността на новородения
Бог
.
Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството. Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е.
На това, което е съставлявало същността на новородения Бог.
Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна.
към текста >>
Тайната на новородения
Бог
е царувала в човечеството.
Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството. Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог.
Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството.
Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана.
към текста >>
Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе
Бог
.
Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала.
Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
То в начало бе у Бога. Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала.
към текста >>
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе
Бог
.
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът, и животът бе виделина на човеците. И светлината светеше в тъмнината, но тъмнината я не обзе /я не разбра/". Само отделни човеци, които са притежавали нещо от това, което не е родено от плът, те са разбирали Светлината, която светеше в тъмнината.
към текста >>
Но сега бихме могли да кажем напълно в духа на Евангелието на Йоана: "а това, което живееше като Христос в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият
Бог
, който предаде своя образ на земния Адам.
Но сега бихме могли да кажем напълно в духа на Евангелието на Йоана: "а това, което живееше като Христос в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам.
Този новороден Аз е продължил да живее като една свещена тайна, той се е запазил в символа на кръста с розите и днес се проповядва като тайна на светия Граал".
към текста >>
Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше
Бог
; едно Същество-Дух в духовните висини.
Така във всеки индивидуален човек имаме това велико, решаващо събитие, раждането на висшия Аз. Но и за цялото човечество имаме едно такова раждане: новораждането на Божествения Аз. За това има подготвителни степени и степени, които са предхождали Христовото събитие.
Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше Бог; едно Същество-Дух в духовните висини.
Това божествено Същество слезе в материалния свят и стана човек, стана човечество. В човека, така както той се развива, можеше да се види, че в неговата основа стои Бог, че неговата основа е Бог. Обаче Бог не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи. Бог беше, така да се каже, зад земния физически свят и там са го виждали онези, които са знаели, къде се намира той, онези, които можеха да виждат в неговото царство.
към текста >>
В човека, така както той се развива, можеше да се види, че в неговата основа стои
Бог
, че неговата основа е
Бог
.
Така във всеки индивидуален човек имаме това велико, решаващо събитие, раждането на висшия Аз. Но и за цялото човечество имаме едно такова раждане: новораждането на Божествения Аз. За това има подготвителни степени и степени, които са предхождали Христовото събитие. Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше Бог; едно Същество-Дух в духовните висини. Това божествено Същество слезе в материалния свят и стана човек, стана човечество.
В човека, така както той се развива, можеше да се види, че в неговата основа стои Бог, че неговата основа е Бог.
Обаче Бог не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи. Бог беше, така да се каже, зад земния физически свят и там са го виждали онези, които са знаели, къде се намира той, онези, които можеха да виждат в неговото царство.
към текста >>
Обаче
Бог
не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи.
Но и за цялото човечество имаме едно такова раждане: новораждането на Божествения Аз. За това има подготвителни степени и степени, които са предхождали Христовото събитие. Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше Бог; едно Същество-Дух в духовните висини. Това божествено Същество слезе в материалния свят и стана човек, стана човечество. В човека, така както той се развива, можеше да се види, че в неговата основа стои Бог, че неговата основа е Бог.
Обаче Бог не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи.
Бог беше, така да се каже, зад земния физически свят и там са го виждали онези, които са знаели, къде се намира той, онези, които можеха да виждат в неговото царство.
към текста >>
Бог
беше, така да се каже, зад земния физически свят и там са го виждали онези, които са знаели, къде се намира той, онези, които можеха да виждат в неговото царство.
За това има подготвителни степени и степени, които са предхождали Христовото събитие. Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше Бог; едно Същество-Дух в духовните висини. Това божествено Същество слезе в материалния свят и стана човек, стана човечество. В човека, така както той се развива, можеше да се види, че в неговата основа стои Бог, че неговата основа е Бог. Обаче Бог не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи.
Бог беше, така да се каже, зад земния физически свят и там са го виждали онези, които са знаели, къде се намира той, онези, които можеха да виждат в неговото царство.
към текста >>
230.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Богът, който беше от началото, който беше останал така да се каже в духовния свят, докато се извършваше развитието на човечеството: този
Бог
трябваше да слезе в този момент и да се въплъти в Исуса от Назарет.
Богът, който беше от началото, който беше останал така да се каже в духовния свят, докато се извършваше развитието на човечеството: този Бог трябваше да слезе в този момент и да се въплъти в Исуса от Назарет.
Как може да се разбере това в Евангелието на Йоана? Да отворим Стария Завет:
към текста >>
"В начало
Бог
създаде небето и земята.
"В начало Бог създаде небето и земята.
Земята беше пуста и неустроена; тъмнина бе върху бездната и Духът Божи се носеше над водите".
към текста >>
"В Началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и това Слово бе
Бог
или Логосът".
"В Началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и това Слово бе Бог или Логосът".
към текста >>
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе
Бог
".
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог".
към текста >>
231.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един
бог
, защото той би станал част от Божеството.
То би притежавало безпогрешни инстинкти, които биха го насочвали правилно в живота. Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея. Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено.
Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството.
И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената. А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието. Това са влели луциферическите същества в астралното тяло.
към текста >>
232.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
През първите сладатлантски времена хората още имаха един
жив
спомен за духовния свят.
През първите сладатлантски времена хората още имаха един жив спомен за духовния свят.
Те още бяха в състояние да потопят своя поглед в духовните светове на своите прадеди. Те още притежаваха онова инстинктивно, сумрачно ясновиждащо съзнание и знаеха, къде се намира истината, къде се намира тяхното истинско отечество. Това, което ни заобикаля през време на будността е едно було, което закрива действителността и скрива от нас духовния свят; това е Майа, илюзия! Необходимо беше време, докато хората свикнат с това което сега очите можеха да виждат. Те не можеха лесно да разберат, че за да могат да виждат ясно физическия свят, необходимо беше да изгубят съзнанието за древното царство на духовете.
към текста >>
233.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този
Бог
не беше познаван така от древните посветени.
Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете. Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост.
Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени.
Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили. Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура. Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите. Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята.
към текста >>
Вярно е, че малко индивиди получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че
Бог
Яхве действително съществуваше.
Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята. Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос. Този, който Йоан Кръстител потопяваше във водите на реката Йордан, нямаше нужда да бъде посветен. Той добиваше съзнание за връзката, която свързва неговата индивидуалност с великия Дух, с Отца на вселената.
Вярно е, че малко индивиди получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше.
Но между тези, които се оставяха да бъдат така кръщавани, имаше такива, които се бяха вече подготвили през своите минали прераждания да могат да добият познания чрез собствено наблюдение. Във всеки случай, състоянието, в което Йоан потопяваше кръщаващия се, беше ненормално. Йоан кръщаваше с вода и етерното тяло се отделяше за кратко време от физическото. Но той наричаше себе си Предтеча на "този, който кръщава с огън и дух". Кръщението с огън и дух беше слязло на Земята благо дарение на Христа.
към текста >>
Когато съобщават на Христа Исуса, че Лазар е болен, той отговаря: "Тази болест не е на смърт, а за да се изяви
Бог
в него!
Писани са най-невероятни неща върху разказа за Лазара. Но този разказ е бил разбран само от онези, които знаеха от езотерическото учение и от техните собствени изследвания, какво съдържа той. Първо искам да Ви предам няколко думи, който са твърде характерни в този разказ за Лазара.
Когато съобщават на Христа Исуса, че Лазар е болен, той отговаря: "Тази болест не е на смърт, а за да се изяви Бог в него!
"
към текста >>
Тази болест не е дошла за да се прослави
Бог
, но за това, щото
Бог
, който е скрит в него, да се изяви.
Тази болест служи за изявяването на Бога в него. Само поради неразбиране на текста, гръцката дума докса този текст е била преведена с "славата на Бога".
Тази болест не е дошла за да се прослави Бог, но за това, щото Бог, който е скрит в него, да се изяви.
Този е истинския смисъл на тави дума. Божественото, кое то се намира в Христа, трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара, и това божествено, намиращо се в Христа трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.
към текста >>
"Тази болест не е на смърт, но чрез нея
Бог
ще се изяви".
Не внасяйте в тях лъжливи по тънкости, но вземайте думите буквално. "Аз Съм животът и възкресението! "Следователно, какво донася Христос, когато възкресява Лазара? Какво преминава от него в Лазара? Това е силата, която се излъчва от Христа, Животът.
"Тази болест не е на смърт, но чрез нея Бог ще се изяви".
Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън подобен на смъртта и след това Бог в тях ставаше видим; така и Лазар остана три дни и половина в гроба в едно състояние подобно на смъртта. Но Христос Исус знаеше много добре, че чрез това се слагаше край на старите начини на посвещение. Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше, до един по-висш живот и че през това време Лазар беше възприел, беше видял духовния свят. Лазар беше приел в себе си силата на Христа, виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния свят. Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение Лазар беше станал един нов човек.
към текста >>
Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън подобен на смъртта и след това
Бог
в тях ставаше видим; така и Лазар остана три дни и половина в гроба в едно състояние подобно на смъртта.
"Аз Съм животът и възкресението! "Следователно, какво донася Христос, когато възкресява Лазара? Какво преминава от него в Лазара? Това е силата, която се излъчва от Христа, Животът. "Тази болест не е на смърт, но чрез нея Бог ще се изяви".
Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън подобен на смъртта и след това Бог в тях ставаше видим; така и Лазар остана три дни и половина в гроба в едно състояние подобно на смъртта.
Но Христос Исус знаеше много добре, че чрез това се слагаше край на старите начини на посвещение. Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше, до един по-висш живот и че през това време Лазар беше възприел, беше видял духовния свят. Лазар беше приел в себе си силата на Христа, виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния свят. Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение Лазар беше станал един нов човек. В Евангелието на Йоана се намират думи, които трябва да отбележим; това са думите, които са казани за Лазара: "Господ го любеше".
към текста >>
234.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Евангелистът Матей поставя в самото начало цяло едно родословие, което достига до Авраама, докато Лука дава едно родословие, което стига до Адама, а от Адама до отца на Адама, самият
Бог
Още едно противоречие: Матей разказва, че трима влъхви дошли от изток, ръководени от една звезда, да се поклонят на новородения Исус; Лука разказва, че ангели възвестяват на овчари за рождението на Исуса и те отиват да му се поклонят, после за представянето на Исуса в храма; в замяна на това Матей говори за преследването на Ирод, бягството в Египет и завръщането в Назарет.
Две от Евангелията, това на Марка и това на Йоана, започват с разказа за кръщението на Христа. Те опис ват след това последните три години от дейността на Христа Исуса, следователно единствено това, което е станало, след като Духът на Христа е завладял изградените от Исуса от Назарет тела, физическо, етерно и астрално. Евангелията на Матея и на Лука описват до известна степен това, което предшествувало кръщението, което в смисъла на казаното от нас, според Акашовите записи, е историята на Исуса от Назарет, преди той да се е пожертвувал, за да приеме Христа. Ето сега къде се срещат тези, които търсят противоречия и ги намират.
Евангелистът Матей поставя в самото начало цяло едно родословие, което достига до Авраама, докато Лука дава едно родословие, което стига до Адама, а от Адама до отца на Адама, самият Бог Още едно противоречие: Матей разказва, че трима влъхви дошли от изток, ръководени от една звезда, да се поклонят на новородения Исус; Лука разказва, че ангели възвестяват на овчари за рождението на Исуса и те отиват да му се поклонят, после за представянето на Исуса в храма; в замяна на това Матей говори за преследването на Ирод, бягството в Египет и завръщането в Назарет.
Всичко това може да изглежда противоречиво. Ние можем да обясним тази неща от факти изучавайки Акашовите записи, независимо от Евангелията.
към текста >>
235.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
е казано: "Исус му каза: иди си, твоя син е
жив
.
Второто чудо е излечението на сина на царския човек. И тук Вие не бих-те разбрали това, което е станало в действителност освен, когато знаете добре да четете думите, които са най-важни в тази глава от Евангелие то на Йоана. След като царският човек изказва своята неволя пред Исуса от Назарет, в ст. 50 от IV гл.
е казано: "Исус му каза: иди си, твоя син е жив.
Този човек повярва думите, които Исус му каза и си отиде. "
към текста >>
А как действуват думите на Христа; "Иди си, твоят син е
жив
"?
Ето и тук стоят една срещу друга две души: тази на Христа и тази на човека, чийто син е болен.
А как действуват думите на Христа; "Иди си, твоят син е жив"?
Действието на тези думи събуждат в душата на царския човек силата да вярва в това, което му се казва. Тези две сили действуват заедно. Ако царският човек не би имал вярата, неговият син не би бил излекуван. Така една сила действува върху другата, необходимо е присъствието и на двете. Тук вече ние виждаме как Христовата сила е нараснала до по-висока степен.
към текста >>
Ще бъде ли наистина християнски да изтълкуваме това по следния начин: този човек се е родил сляп, не че неговите родители са съгрешили, не че той самият е съгрешил, но
Бог
го е създал сляп, за да може да дойде Христос и да стори едно чудо, за да се прослави
Бог
?
И тогава той го изцели.
Ще бъде ли наистина християнски да изтълкуваме това по следния начин: този човек се е родил сляп, не че неговите родители са съгрешили, не че той самият е съгрешил, но Бог го е създал сляп, за да може да дойде Христос и да стори едно чудо, за да се прослави Бог?
Ако бихме мислили така, това би значило, че не сме чели текста както трябва. В действителност съвсем не е казано, че "в този сляп от рождение трябва да се проявят делата божи". Ако искаме да разберем това чудо, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на думата "Бог". Това ще намерите лесно в една друга глава, където Христос е обвинен, че е казал за себе си както той е едно с Бога. Какво отговаря той?
към текста >>
Ако искаме да разберем това чудо, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на думата "
Бог
".
И тогава той го изцели. Ще бъде ли наистина християнски да изтълкуваме това по следния начин: този човек се е родил сляп, не че неговите родители са съгрешили, не че той самият е съгрешил, но Бог го е създал сляп, за да може да дойде Христос и да стори едно чудо, за да се прослави Бог? Ако бихме мислили така, това би значило, че не сме чели текста както трябва. В действителност съвсем не е казано, че "в този сляп от рождение трябва да се проявят делата божи".
Ако искаме да разберем това чудо, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на думата "Бог".
Това ще намерите лесно в една друга глава, където Христос е обвинен, че е казал за себе си както той е едно с Бога. Какво отговаря той?
към текста >>
С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един
бог
, съществува, нещо божествено.
С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо божествено.
Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека. "Вие сте богове! " иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители. Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията. И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз.
към текста >>
236.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И тогава в него се в него се намира символът на един
Бог
, конто се явява само като човек.
Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити. Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите. Поради това Евангелието на Матея можа да приеме този облик, който то няма в действителност, но които лесно може да бъде, внесен в него. Четейки го, човек може да си каже: в това евангелие не става въпрос за едно свръхестествено раждане.
И тогава в него се в него се намира символът на един Бог, конто се явява само като човек.
Но всъщност не това е искал да каже евангелистът Матей. Но хората с това разбиране, и те ще бъдат все по-многобройни, ще го тълкуват винаги по този начин.
към текста >>
237.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Павел знаеше, че Христос трябваше да победи смъртта на Земята и ето че той му се явяваше като
жив
Дух.
Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния живот в съюз с духовните сили. Ето защо по пътя за Дамаск неговите духовни очи се отварят. Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура. Следователно изпълнило се бе времето, срокът, когато Христос беше живял в едно човешко тяло. Той имаше доказателството, че Христос беше умрял на кръста.
Павел знаеше, че Христос трябваше да победи смъртта на Земята и ето че той му се явяваше като жив Дух.
Тогава той разбра смисъла на смъртта на Голгота и узна, че Христос бе възкръснал. Защото преди това Христос не би могъл де бъде намерен в земната аура. В този момент той разбра думите;
към текста >>
За да докаже, че Христос е
жив
, Павел твърди, че той му се явил; и той цитира като явяване имащо същата стойност:
Не можем де се съмняваме: Павел е видял Христа само духом, когато той се намираше в духовните висини в аурата на Земята.
За да докаже, че Христос е жив, Павел твърди, че той му се явил; и той цитира като явяване имащо същата стойност:
към текста >>
238.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас
бог
или дявол за нашия душевен организъм.
Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят.
Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм.
Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
239.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В този бихме могли да кажем
жив
огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън.
Вие си спомняте това, което казах, че старото Сатурново развитие е било по същество едно топлинно, едно огнено развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въздух, на Старата Луна въздухът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е. твърдото състояние на материята. Но ако днес бихте искали непосредствено да приложите това, което свързвате с понятието топлина или огън, към топлинното или огнено развитие на стария Сатурн, това не би ви дало едно напълно правилна, вярна представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън. Вие съвсем не бихте могли да сравните този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н. Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв.
В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън.
Тази форма на огъня, който виждате вън в пространството с физическите очи, се е родила едва на Земята. Само топлината на нашата кръв ни припомня още физически за това, което е съществувало през епохата на физическото развитие върху стария Сатурн. Така, следователно, вие виждате, че съществуват само малко неща, които сред нашата днешна опитност биха могли да се сравнят със свойствата, които са съществували през тези далечни състояния на развитието, така щото намираме три състояния предхождащи земното днешно състояние, които са твърде различни от него: старото сатурново състояние, старото слънчево състояние, старото лунно състояние.
към текста >>
Ето защо той може да каже: "На тебе,
Бог
Индра, на когото дължа възможността да дишам, на тебе също дължа аз и силата, която например трябва да протича през моите мускули, когато искам да победя моите неприятели в сражение".
Това Същество участвува същевременно в цялото устройство на нашия дихателен процес. Че ние сме станали такива дишащи същества, каквито сме, това дължим на действието на това Същество. Към това Същество можем постоянно да поглеждаме нагоре и да казваме: "На тебе, о Индра, аз дължа възможността да притежавам един такъв дихателен апарат, какъвто имаме всички хора". Но дейностите на едно такова Същество и въобще на такива същества не се ограничават само в едно, те са разклонени. На същото това Същество човекът дължи и нещо друго.
Ето защо той може да каже: "На тебе, Бог Индра, на когото дължа възможността да дишам, на тебе също дължа аз и силата, която например трябва да протича през моите мускули, когато искам да победя моите неприятели в сражение".
Така древният човек можеше да моли този Индра да му даде си ла да победи своите врагове; защото тази функция се приписва също на това същество. На същото това Същество, за което ние не се нуждаем от никакво име, защото то е тук, трябва да припишем също и факта, че светкавицата проблясва през облаците и гръмотевицата тънти и че се явяват благодатните действия, които придружават бурята. И за тези явления на бурята можем така да се каже да издигаме молитви, ако въобще мислим за такава молитва към боговете.
към текста >>
За да го имаме нагледно пред себе си, нека повторим: ние насочваме следователно ясновидското съзнание в душевния свят към древния индийски
Бог
Индра и го проследяваме през хилядолетията.
Можем положително да кажем, че от онова време насам, когато са го виждали ясновидците на древна Индия, Индра се е развил. Но какво е станало сега с него? Как ни се представя неговото развитие? Когато насочим назад ясновидското съзнание към образа на древния Индра, как ни се представя този негов образ? Тогава ни се показва следното: има една определена точка в развитието, когато относно този Индра нещо твърде забележително.
За да го имаме нагледно пред себе си, нека повторим: ние насочваме следователно ясновидското съзнание в душевния свят към древния индийски Бог Индра и го проследяваме през хилядолетията.
Тогава намираме един момент, където той ни се явява така, като че върху този Индра падат лъчите на едно съвършено друго Същество; и чрез тази светлина, която пада върху Индра, той самият е осветлен; чрез това той е издигнат на една по-висока степен на неговото развитие. Това е точно така, както в определена възраст на Вашето развитие изучавате нещо, чрез което ставате съвършено друг човек. Така стана един ден с Индра: върху този Индра падна духовната светлина от едно друго духовно същество и от онова време насам от Индра лъчезари върху нас това, което е съществувало вече и в стария Индра, но обогатено чрез духовната светлина на едно друго същество. Ние можем да посочим точно онзи момент на историческото развитие на човечеството, когато това стана. Богът Индра се намира в душевния свят във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа.
към текста >>
Благодарение на това, че бе докоснат от тази Христова Светлина, самият
бог
Индра претърпя едно развитие.
Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас". Както Луната отразява слънчевата светлина, така и онзи момент Индра излъчва не неговата собствена светлина в духовното развитие на Земята, а отразява Христовата Светлина. Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече Христовата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова. И тук Вие имате това, което често пъти съм подчертавал в друга форма в сказките върху Евангелието на Йоан: Христос се предвестява и Яхве или Йехова е името за отразената на първо време Христова Светлина от едно древно божество което предвестяваше пророчески Христа. Работата стои така, като че в течение на Земното развитие древният Индра е бил обзет от Христовата Светлина и сега отразяваше върху земята тази Христова Светлина от себе си.
Благодарение на това, че бе докоснат от тази Христова Светлина, самият бог Индра претърпя едно развитие.
Естествено той не стана Йехова. Не трябва да казвате: Йехова е Индра. Но на Вас ще Ви бъде понятно, че както Индра се изявяваше чрез светкавицата и гръмотевицата, така и Яхве или Йехова се изявяваше в тези явления, защото отражението може да стане само според мярката на отразяващото Същество. Тук имате един пример за това, как духовното развитие се извършва в неговия свят, както човешкото развитие се извършва в неговия свят. Това ни показва, че когато след хилядолетия наблюдаваме духовните същества, те не ни се явяват в същия образ.
към текста >>
240.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Достатъчно е само да си представите египетския
бог
Озирис.
са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот.
Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис.
Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят. Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет. От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека. Ето защо хората чувствуваха предимно този вътрешен живот свързан с Озирис.
към текста >>
241.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И самият Заратустра се погрижи за това, да мине от едно прераждане в друго, за да се роди най-после в едно тяло, което е така одухотворено, че по-късно можа да приеме в себе си висшия
Бог
на Слънцето в неговата пълна форма, във формата на Христа.
А сега да отправим поглед към самото развитие. Още вчера казахме, че само от предните постове на северното течение на народите, от древно-персийската култура на Заратустра можеше да произлезе идеалът, да се създаде едно тяло, в което можеше да се въплъти Съществото, което се приближаваше от вън към човечеството и към Земята.
И самият Заратустра се погрижи за това, да мине от едно прераждане в друго, за да се роди най-после в едно тяло, което е така одухотворено, че по-късно можа да приеме в себе си висшия Бог на Слънцето в неговата пълна форма, във формата на Христа.
Заратустра се роди като Исус от Назарет и минавайки през своите различни прераждания беше узрял, за да може да стане носител на Бога на Слънцето в течение на три години. Следователно, какво е отношението между Аполон и Христос? Този въпрос трябва да стои, така да се каже, на душата Ви. Когато гъркът изговаряше името на Аполон, той без съмнение сочеше към онова духовно царство, което се намира зад Слънцето. Но в схващането на едно същество или на дадено нещо човек прави известна разлика, според способностите, които има.
към текста >>
Когато хората търсиха един
бог
във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв
бог
, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят.
С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци. Това е великото, мощно Христово събитие. Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно.
Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят.
Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха. Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие. По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>
Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана
жив
живот чрез Христовото Събитие.
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха.
Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>
Следователно Богът, който по времето на Заратустра можеше да бъде виждан, когато погледът биваше насочван към слънцето и ставаше ясновиждащ, и който слезе на Земята, този
Бог
ще бъде все интимно и по-интимно обхванат от човешката душа.
Но човечеството напредва в своето развитие. И какъв е резултатът от това напредване? Ще има една история за външното човечество и в бъдещето ще има също една история за мистериите. Външното човечество ще преобрази своята духовна култура, Христос все повече и повече ще се вживее във външното човечество. Но Христос, когото днес хората започнаха да разбират, ще бъде познат в неговата природа и същност и в мистериите.
Следователно Богът, който по времето на Заратустра можеше да бъде виждан, когато погледът биваше насочван към слънцето и ставаше ясновиждащ, и който слезе на Земята, този Бог ще бъде все интимно и по-интимно обхванат от човешката душа.
Богът, който беше регент на външния свят, ще стане все по-вътрешен. Христос пристъпва така през света, че от един космически Бог, който слезе на Земята, ще стане все повече и повече един мистичен Бог, когото човекът ще може да изживява във вътрешността на душевния живот. Ето защо по времето, когато Христос слезе, можа да бъде осъществено това, което после учениците му описаха, като казаха: "ние сложихме ръцете си в неговите рани, слушахме неговото слово на планината". Те можаха да се позоват на нещо външно. Това беше същественото, че Христос съществуваше външно.
към текста >>
Христос пристъпва така през света, че от един космически
Бог
, който слезе на Земята, ще стане все повече и повече един мистичен
Бог
, когото човекът ще може да изживява във вътрешността на душевния живот.
Ще има една история за външното човечество и в бъдещето ще има също една история за мистериите. Външното човечество ще преобрази своята духовна култура, Христос все повече и повече ще се вживее във външното човечество. Но Христос, когото днес хората започнаха да разбират, ще бъде познат в неговата природа и същност и в мистериите. Следователно Богът, който по времето на Заратустра можеше да бъде виждан, когато погледът биваше насочван към слънцето и ставаше ясновиждащ, и който слезе на Земята, този Бог ще бъде все интимно и по-интимно обхванат от човешката душа. Богът, който беше регент на външния свят, ще стане все по-вътрешен.
Христос пристъпва така през света, че от един космически Бог, който слезе на Земята, ще стане все повече и повече един мистичен Бог, когото човекът ще може да изживява във вътрешността на душевния живот.
Ето защо по времето, когато Христос слезе, можа да бъде осъществено това, което после учениците му описаха, като казаха: "ние сложихме ръцете си в неговите рани, слушахме неговото слово на планината". Те можаха да се позоват на нещо външно. Това беше същественото, че Христос съществуваше външно. Тогава той още не можеше да бъде изживян вътрешно мистично; хората не биха могли още да обхванат неговата Дионисийска природа; първо те трябваше да го изживеят като външен исторически Христос. Но този е напредъкът в съзнанието на хората за Христа, че той слиза все по-дълбоко в душата, че хората все повече и повече ще могат да виждат вътрешно, че те все повече и повече ще могат да изпитват мистично във вътрешността своя собствен душевен живот и все повече към външния Христос ще изживяват Христа в собствената си душа, ще изживяват мистичния Христос.
към текста >>
Така външния
Бог
стана постепенно един вътрешен
Бог
.
Когато древните свещени Риши поглеждаха в духовните светове, те говориха за Карман и с това те са имали предвид същото Същество, както и Заратустра като едно космическо Същество, когато той говореше за Аура-Маздао. Това беше Христовото Същество. Днес то може да бъде намерено и във вътрешността като мистичен Христос. Че това е той, това е делото на самия Христос на Земята. Такова е отношението между космическия, астрономическия Христос към мистичния Христос в неговата действителност.
Така външния Бог стана постепенно един вътрешен Бог.
към текста >>
Така ние виждаме, че Христос, който от един
бог
живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството.
Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията.
Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството.
Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад. И това, което казах, е мисията на Розенкройцерството за бъдещето*/*Нека гореказаното се сравни с изнесеното в моята книга "Тайната Наука"/.
към текста >>
Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически
Бог
, другият като
Бог
вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем.
Следователно, какво става в нашето развитие на човечеството?
Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически Бог, другият като Бог вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем.
Пътищата, които са извървели тези две божествено-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина. По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека. Те кръстосаха своите пътища. Христос прониква в човешката душа. Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си.
към текста >>
От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически
Бог
.
По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека. Те кръстосаха своите пътища. Христос прониква в човешката душа. Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си. Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността.
От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически Бог.
Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния свят. Виждането но хората се обръща. Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето.
към текста >>
Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически
Бог
Христос стана един Земен
Бог
, който е душата на Земята в бъдещето.
От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически Бог. Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния свят. Виждането но хората се обръща. Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство.
Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето.
От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината". И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер. Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип. Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност.
към текста >>
От един земен
Бог
Луцифер стана един космически
Бог
.
Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния свят. Виждането но хората се обръща. Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето.
От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог.
И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината". И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер. Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип. Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност. Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света.
към текста >>
242.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един
бог
явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи.
Ако охарактеризирахме сега от външната страна това, което бе казано тук през после дните дни, можем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия свят. От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло. Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи. Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята.
Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи.
Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите". Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно чувство, като едно чувство, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината. Един човек от древната индийска епоха не би отдал никакво значение на това, той би казал: "духовното, възприето по сетивен път, не ми казва много нещо; ако искаш да възприемеш духовното, ти трябва да се издигнеш до определена степен на посвещението". Следователно разбирането за Христа трябваше да се развие, както всичко в света.
към текста >>
243.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи
Бог
, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра.
В този Аполон, който е придружен от деветте музи, се крие една чудесна дълбока мъдрост. Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество. Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности. Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение.
На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра.
Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята. В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
към текста >>
А то е нещо от онова, което
бог
Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите.
Но всеки трябва да изслуша тази притча с Варавадша, тогава по пътя на чувствата той ще заеме едно правилно отношение към всеобхватната мъдрост на света. И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка. Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа. Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане.
А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите.
Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли. Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога. Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре.
към текста >>
Ето защо той говореше за същността на Непознатия в тъмнината, който може да бъде само предчувствуван, за непознатия първичен
Бог
.
Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството". Персиецът вървеше по външния път, във външния свят, и когато се придържаше към учението на Заратустра, казваше: "Аз идвам от Ормузд! " а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра! ". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде.
Ето защо той говореше за същността на Непознатия в тъмнината, който може да бъде само предчувствуван, за непознатия първичен Бог.
Това беше още едно пра-духовно Същество, за което се знаеше, че трябва да съществува, но което не можеше вече да бъде намерено. Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината Бог, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя. Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят. Там се намираше първо онова, за което говореше Заратустра. Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони.
към текста >>
Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината
Бог
, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя.
" а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра! ". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде. Ето защо той говореше за същността на Непознатия в тъмнината, който може да бъде само предчувствуван, за непознатия първичен Бог. Това беше още едно пра-духовно Същество, за което се знаеше, че трябва да съществува, но което не можеше вече да бъде намерено.
Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината Бог, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя.
Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят. Там се намираше първо онова, за което говореше Заратустра. Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони. Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела. Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици.
към текста >>
А това, което проникваше човешката душа, когато тя вървеше по вътрешния път, това по-късно хората нарекоха
бог
Митра.
Това е, погледната от вътре, онова, което се нарича действия на Ариман, действия на Мефистофел. Ето защо тогавашният човек чувствуваше, че стои срещу две сили. Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с помощта на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман. Имаше само едно нещо, което го предпазваше от съблазните на Ариман, а то се проявяваше: когато чрез посвещение човек изпреварваше нормалното развитие на човечеството, като развиваше сетивната душа. Когато човек развиваше и пречистваше тази сетивна душа, изпреварвайки по този начин човечеството, тогава той поемаше вътрешния път, един път, който водеше не до Аура-Маздао, а до нещо друго; тогава той стигаше до изпълнените със светлина царства на Луцифер.
А това, което проникваше човешката душа, когато тя вървеше по вътрешния път, това по-късно хората нарекоха бог Митра.
Ето защо персийските мистерии, които култивираха вътрешния живот, са мистериите на Митра. Така от една страна ние имаме бога Митра, когато човек вървеше по вътрешния път; а това, което той намираше по пътя навън, бяха царствата на Аура-Маздао.
към текста >>
И като издънка на това Същество, което може да се нарече Миомис, трябва да считаме в областта на Азовостта или на огненото Същество Бел, онзи
бог
, който като творец на света беше и народен
бог
.
Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната дума, като изговаряме Таутхе. След това те имаха едно същество, което наричаха Миомис. Миомис беше приблизително онова, което днес духовното познание има навик да нарича един миров дух, което е едно същество, притежаващо като най-нисш член Духовното Себе. Така те виждаха една троица, която стоеше над тях. Но те имаха съзнанието, че тази троица им показваше своята истинска форма само по отношение на нейните нисши членове, че по-висшите членове са само отсенки на по-Висшето, което се беше оттеглило от тях.
И като издънка на това Същество, което може да се нарече Миомис, трябва да считаме в областта на Азовостта или на огненото Същество Бел, онзи бог, който като творец на света беше и народен бог.
към текста >>
Така ние виждаме, че в лицето на Яхве или Йехова се явява един
Бог
, който се намира по вътрешния път, но не става още видим чрез самия себе си, а става видим, когато е осветлен от вън.
Този свързващ член изхожда от Ур в Халдея, както правилно Библията разказва това. Той /Авраам/ взема със себе си онези откровения, които идват от вън. След това отива в Египет, приема това, което идва от вътре и съединява двата елемента, така щото за първи път в лицето на Яхве се явява едно Същество отразявайки предварително Христовата светлина, Същество, което съединява двата пъти. Това, което бяха предишните богове, сега се изявява на човека от две страни. Както по-късно Христос е осветлен вътрешно, така бива поне осветлено това, което по-рано се явява като определени богове в тъмнината.
Така ние виждаме, че в лицето на Яхве или Йехова се явява един Бог, който се намира по вътрешния път, но не става още видим чрез самия себе си, а става видим, когато е осветлен от вън.
Отразената Христова Светлина е у Йехова. Така ние виждаме, как тези две направления застават едно до друго и взаимно се оплодяват, тези две направления, които толкова много ни занимаваха. Обаче с това в развитието на човечеството започва нещо съвършено ново и особено. Сега започва това, че външното и вътрешното се оплодяват; сега започва това, при което вътрешното става външно, излиза навън в пространството, за да бъдат двете едно до друго, където излиза навън в пространството това, което по-рано беше живяло само вътрешно във времето. Изследвайте Вашия душевен живот, този живот не е разпрострян в пространството, той протича във времето.
към текста >>
244.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Защото, ако внимателно се замислим за това трагично събитие, неизбежно стигаме до въпроса: Добре, но как тогава Йоан е останал
жив
?
И така, рождените дати на двете деца Исус се различаваха с няколко месеца. Но както Исус от Евангелието на Лука, така и Йоан Кръстител се родиха достатъчно късно, за да избегнат т.н. витлеемско избиване на новородените.
Защото, ако внимателно се замислим за това трагично събитие, неизбежно стигаме до въпроса: Добре, но как тогава Йоан е останал жив?
Обаче фактите са такива, че те както казах навсякъде се потвърждават. Представете си, че Исус от Евангелието на Матей е отведен от неговите родители в Египет и малко след това, или по същото време се ражда Йоан. Според общоразпространеното мнение, той е останал в Палестина, където би трябвало да го сполети жестоката заповед на Ирод. Следователно, той би трябвало да бъде убит и повече да не срещаме името му в Евангелията. Виждате, че тези неща трябва да бъдат внимателно разглеждани.
към текста >>
Заратустра учеше как
Бог
и Космосът да бъдат духовно разбрани в техните външни проявления.
Заратустра учеше как Бог и Космосът да бъдат духовно разбрани в техните външни проявления.
Буда насочваше своя поглед навътре и казваше: „Когато човек напредне, от неговото незнание постепенно възникват „шестте органи", под формата на петте сетивни органи и Манас."
към текста >>
245.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В миналото съществото Илия изпадаше в екстатични състояния; тогава говореше
Бог
и изпълваше неговия Аз с .една реална сила, която можеше да бъде пренасяна също и във външния свят.
Нирманакайя на Буда беше тази, която пробуди Азовата сила на Йоан Кръстител по такъв начин, както по-рано духовните сили упражняваха своите въздействия върху Илия.
В миналото съществото Илия изпадаше в екстатични състояния; тогава говореше Бог и изпълваше неговия Аз с .една реална сила, която можеше да бъде пренасяна също и във външния свят.
Сега налице отново беше едно духовно същество, което витаеше над Натановия Исус като Нирманакайя на Буда; и сега тъкмо то раздвижи утробата на Елисавета, която трябваше да роди Йоан, раздвижи самия зародиш на Йоан, намираш се в шестия месец от бременността и пробуди неговия Аз. И сега тази сила, понеже се намираше по-близо до Земята, предизвика не само една инспирация, а едно истинско формиране на Йоановия Аз. Под влиянието на тази, която тук е наречена Мария, Азът на Йоан Кръстител се пробуди. Ето как Нирманакайя на Буда действува пробуждащо и освобождаващо дори до равнището на физическата субстанция върху Аза на някогашния Илия, върху сегашния Аз на Йоан Кръстител. И какво можем да очакваме ние сега?
към текста >>
Наистина,
Бог
може да пробуди чада на Авраам дори и от камъните." (Лука 3, 7-8).
Това, което устата на Йоан говореше, се дължеше на Буда и неговата инспирация. И често пъти, когато Йоан казва нещо, то ни звучи като продължение от проповедите на Буда. Защото, ето как говори Йоан: „Вие, които толкова много разчитате на вашите предшественици и на тези, които в служенето си на духовните сили бяха наречени „деца на змията" и се позовавате на „мъдростта на змията", кой ви доведе до тук? И само така ли вярвате, че ще родите плодове, достойни за покаяние, като казвате: Наш отец е Авраам." Но сега Йоан продължава проповедта на Буда: „И не казвайте, че ваш отец е Авраам, а станете истински човеци там, където сте поставени в света. Защото на мястото на камъка, където стоите, може да бъде пробуден един истински човек.
Наистина, Бог може да пробуди чада на Авраам дори и от камъните." (Лука 3, 7-8).
А после, продължавайки проповедта на Буда, казва: „Който има две дрехи, нека да ги раздели с онзи, който няма" /Лука 3, 11/. Хората идват и питат: „Учителю, какво трябва да сторим? " (Лука 3,12), точно както и монасите някога отидоха при Буда и попитаха: „Какво трябва да сторим? " Всички тези думи изглеждат като продължение на това, което проповядваше Буда.
към текста >>
246.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Негов създател е всеединният
Бог
, който крепи световете, а този, който го получи в името на цялото човечество беше не друг, а Натановият Исус и по-точно: Неговият организъм, неговото тяло, което беше подготвено да поеме в себе си зародишния кълн от висшите светове.
И така, след кръщението в Йордан, Натановият Исус е завладян от Христовото Същество. Ето какво означават думите, записани в по-старите евангелски източници: „Този е Моят възлюбен Син, днес аз Го родих", или: сега е роден Синът на Небето, Христос.
Негов създател е всеединният Бог, който крепи световете, а този, който го получи в името на цялото човечество беше не друг, а Натановият Исус и по-точно: Неговият организъм, неговото тяло, което беше подготвено да поеме в себе си зародишния кълн от висшите светове.
„Този е Моят възлюбен Син, днес аз Го родих", така се казва в по-старите евангелски източници, и така трябва да бъде фактически записано в Евангелията.
към текста >>
247.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Защото ако ги разбирахте и можехте да съдите за тях, щяхте да знаете, че в Аза трябва да влезе
Бог
, че
Бог
трябва да насити и импрегнира Аза; и тогава не бихте казали: Ние ще живеем с това, което сме наследили от нашите предшественици.
Христовата мисия на Земята беше следната: Да изпълни този Аз с правилното съдържание, постепенно да го тласне към такова развитие, че да излъчва от самия себе си онази сила, която наричаме сила на любовта. Без Христос, Азът би останал като един празен съд; с идването на Христос, Азът може да се превърне в един съд, преливащ от любов. Ето защо Христос каза: Когато виждате да се надигат облаци, вие казвате че времето се променя; така вие съдите за времето според външните знаци. Обаче вие не разбирате знаците на епохата!
Защото ако ги разбирахте и можехте да съдите за тях, щяхте да знаете, че в Аза трябва да влезе Бог, че Бог трябва да насити и импрегнира Аза; и тогава не бихте казали: Ние ще живеем с това, което сме наследили от нашите предшественици.
към текста >>
Вие също трябва да разберете казва Христос на хората -, че не може да служите на двама господари: на онзи, който сега трябва да влезе като
Бог
в сърцата ви, и на онзи, когото книжниците досега изповядват, тълкувайки книгите на пророците; защото не може да служите на Бога, който иска да влезе в душите ви като нов, Христов Принцип, за да тласне човечеството напред в неговото развитие, и на онзи
Бог
, който би се изправил като пречка в това развитие.
Какъв е впрочем смисълът на притчата за нечестния управител? Това недвусмислено личи от самата притча. Управителят разсъждава: Ако искам да остана тук, хората трябва да ме обикнат. Той вижда, че не може да се служи на „двама господари".
Вие също трябва да разберете казва Христос на хората -, че не може да служите на двама господари: на онзи, който сега трябва да влезе като Бог в сърцата ви, и на онзи, когото книжниците досега изповядват, тълкувайки книгите на пророците; защото не може да служите на Бога, който иска да влезе в душите ви като нов, Христов Принцип, за да тласне човечеството напред в неговото развитие, и на онзи Бог, който би се изправил като пречка в това развитие.
към текста >>
Откровението на преизпълнения с мъдрост
Бог
на висините!
Ето как трябва да бъде описано взаимодействието между Буда и Христос, за да бъде разбрано Евангелието на Лука. Ние се натъкваме на всичко това още с думите, записани в глава 2, стих 13-14. Там са описани пастирите, които идват, за да приемат „благата вест". Вече посочих, че там горе, в образа на „небесното войнство" ние имаме имагинативно доловената Нирманакайя на Буда. И какво се възвестява на пастирите?
Откровението на преизпълнения с мъдрост Бог на висините!
Ето какво им възвестява Нирманакайя на Буда, която се носеше като небесно войнство над Натановото дете Исус. Но тук е прибавено и нещо друго: „И мир на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра воля", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта. А това е нещо, което може да бъде постепенно осъществено на Земята само чрез Христос. Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините". Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа.
към текста >>
248.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако човек прониква във всичко, което съществува във външния свят, в число, мярка и тегло, той се приближава към
Бог
Яхве.
Всичко, което било изявено в доеврейските божества, трябва да бъде разбрано от тази гледна точка. Яхве, обаче, е божеството, което се проявява отвън, то се приближава към човека отвън, откривайки се във вятъра и във времето.
Ако човек прониква във всичко, което съществува във външния свят, в число, мярка и тегло, той се приближава към Бог Яхве.
В предишните времена процесът е бил противоположен. Брахма първо е разпознаван в дълбините на душата и едва после излиза навън. Яхве е разпознат първо отвън и едва след това може да бъде открит и в собственото вътрешно същество на човека. Такава е духовната страна на това, което се нарича съюз на Яхве с Авраам. Този човек е бил именно тази личност, която е могла да схване и разбере Яхве.
към текста >>
Телесността на Авраам е била такава, че той е можел да разбира Яхве или Йехова като
Бог
, който живее в мировите явления и ги тъче отвън.
В предишните времена процесът е бил противоположен. Брахма първо е разпознаван в дълбините на душата и едва после излиза навън. Яхве е разпознат първо отвън и едва след това може да бъде открит и в собственото вътрешно същество на човека. Такава е духовната страна на това, което се нарича съюз на Яхве с Авраам. Този човек е бил именно тази личност, която е могла да схване и разбере Яхве.
Телесността на Авраам е била такава, че той е можел да разбира Яхве или Йехова като Бог, който живее в мировите явления и ги тъче отвън.
към текста >>
Там това означава, че
Бог
иска да направи израилтяните толкова многобройни, като звездите в небето.
Знаем, как човешката телесност на Земята, е свързана с числото, мярката и теглото с всички закони, които царят в звездните светове. Човек е роден от звездните светове; той носи в себе си законите на звездните светове. Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам кръв. В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло. Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3].
Там това означава, че Бог иска да направи израилтяните толкова многобройни, като звездите в небето.
Но всъщност там се има предвид, че Бог иска да позволи, в начина, по който се размножават и разпространяват по Земята, да действат законите и числовите съотношения, както те господстват в звездите на небето. В своето размножение еврейският народ е трябвало да бъде синхронизиран с числовата хармония на звездите.
към текста >>
Но всъщност там се има предвид, че
Бог
иска да позволи, в начина, по който се размножават и разпространяват по Земята, да действат законите и числовите съотношения, както те господстват в звездите на небето.
Човек е роден от звездните светове; той носи в себе си законите на звездните светове. Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам кръв. В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло. Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3]. Там това означава, че Бог иска да направи израилтяните толкова многобройни, като звездите в небето.
Но всъщност там се има предвид, че Бог иска да позволи, в начина, по който се размножават и разпространяват по Земята, да действат законите и числовите съотношения, както те господстват в звездите на небето.
В своето размножение еврейският народ е трябвало да бъде синхронизиран с числовата хармония на звездите.
към текста >>
249.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова лозата е давала напитка на тези хора, които не искали да стават ясновидци в по-висш смисъл, а почитали само
бог
Дионис и позволявали на способностите си да се издигнат от Земята.
Първото, което се е изисквало от назореите, е пълен отказ от всякакви алкохолни напитки. Било най-строго забранено да се вкусва каквото и да е приготвено с оцет. За спазващите особено строго инструкциите, било необходимо да избягват всичко свързано с грозде, тъй като може да се каже, че в гроздето растителнообразуващият принцип прекрачва известна граница, а именно точката, която определя, че в растението действат само слънчеви сили. Но в лозата действат не само слънчеви сили, но и нещо, развиващо се вътре, узряващо вече при ежегодно отслабващата слънчева сила, която властва през есента.
Затова лозата е давала напитка на тези хора, които не искали да стават ясновидци в по-висш смисъл, а почитали само бог Дионис и позволявали на способностите си да се издигнат от Земята.
към текста >>
Тези думи трябва да се приемат безкрайно дълбоко и не подобава на човек, който днес иска да се занимава с такива неща, да вижда в Йоан Кръстител проповядващ фанатик, който само ругае фарисеите, нарича ги „рожби ехиднини“ и им крещи: „и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че
Бог
може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама“.
Йоан Кръстител във висш смисъл възпитал назорейството така, че от пророчествата то могло да премине към изпълнението. Той формирал около себе си община, която можела да възприеме приближаващото се Христово събитие. Само така следва да се разбират думите, които казва Кръстителят[4].
Тези думи трябва да се приемат безкрайно дълбоко и не подобава на човек, който днес иска да се занимава с такива неща, да вижда в Йоан Кръстител проповядващ фанатик, който само ругае фарисеите, нарича ги „рожби ехиднини“ и им крещи: „и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама“.
Йоан Кръстител би изглеждал като странен скандалджия, ако не го радваше също и това, че и фарисеите, и садукеите са идвали да се кръстят при него. Между другото, защо ги ругае веднага след идването им? Защо е всичко това?
към текста >>
Народът е трябвало да развие в изолация само собствената си организация, а това, което по-рано е изтръгнал, да го приеме обратно, но вече като дар от своя
Бог
.
В това отново виждаме удивителната мисия на еврейското племе, че всичко е трябвало да му се дава по такъв начин, че да го получава вследствие обратно, като дар. Като дар отвън е приел Авраам целия еврейски народ в Исаак; от друга страна – Мойсей и народът му отново получават обратно от потомците на Исмаил това, което по-рано е било отхвърлено.
Народът е трябвало да развие в изолация само собствената си организация, а това, което по-рано е изтръгнал, да го приеме обратно, но вече като дар от своя Бог.
Така Яков по-късно отново се примирява с Исав, вследствие на което еврейският народ отново получил обратно това, което някога отделил от себе си в Исав.
към текста >>
Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че
Бог
може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.“
[4] Матей 3:7-9 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?
Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.“
към текста >>
250.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на
Бог
.
Един човек, който желаеше да преуспее на антропософското поле, но едновременно искаше и да се учи все по-точно да мисли духовно, ме попита какво четиво бих му препоръчал. За тренировка на мисленето и за да бъде все повече в състояние да разграничава в ясни контури мислите, които подхранва, посъветвах споменатото лице да изучава труда на Спиноза[2] „Етика“. Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога.
Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог.
– Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни. Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра. В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
към текста >>
Никой
Бог
няма да може да разбере света в мисълта, ако не се въплъти на тази физическа Земя.
Ако се мисли така, всички опасности, които обикновено са свързани с това, което се нарича антропософско движение, ще бъдат повече или по-малко отстранени. Но опасностите веднага изскачат, ако хората развиват ясновидски способности и не се придържат към това, едновременно да обогатяват своето мислене и особено своето познание, с мисловни средства. Мнозина са обхванати от алчността да уловят нещо от духовния свят и без наистина прецизно познание да се отнасят с това, което трябва да бъде завоювано на физически план.
Никой Бог няма да може да разбере света в мисълта, ако не се въплъти на тази физическа Земя.
Той може да разбере света в съвсем друга форма; но за да го разбере в тази форма, той трябва да се инкарнира тук, на тази Земя. Размишлявайки над това, всеки може да си изясни, че развитието в себе си на способности, които след това не се използват правилно, е свързано с определени опасности. Който развива определено визионерско ясновидство и не го използва правилно, пресичайки възможността си да убеди света в това, който остава само на астрален план и не пренася опита си на физически план, се подлага на опасност да разтвори пропаст между виденията си и физическия план.
към текста >>
Отрича безсмъртието на душата, отрича законът да е даден от
Бог
и да е свързан с евреите, за което е отлъчен от еврейската общност.
[2] Бенедикт де Спиноза – 1632-1677, холандски философ от еврейски произход, с рождено име Барух Спиноза, застъпник на рационализма във философията, т.е. на тезата, че истината е достъпна чрез разума и анализа на фактите, а не чрез вярата.
Отрича безсмъртието на душата, отрича законът да е даден от Бог и да е свързан с евреите, за което е отлъчен от еврейската общност.
Произведението „Етика“ е от 1677 г.
към текста >>
251.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като
Бог
зад явленията от физическия план.
Когато етерното тяло на мозъка напълно е свързано с физическия мозък, то обработва по фин начин мозъка; но понеже е свързано с работа по развитието на физическия мозък, в него не остава нищо, което да развива и ясновидство. Но е било необходимо именно тази способност да навлезе в човечеството – скованото мозъчно мислене, обясняващо мировите явления с помощта на мозъка. За това в човечеството е трябвало да навлезе нещо, което може да се опише с това, че то е трябвало да бъде именно избрано от човечеството; и така, да вземем индивидуалност, в която най-малко е присъствало това, което наричаме древно ясновиждане, и напротив – има перфектно образуван, филигранно измайсторен, фино изваян физически инструмент на мозъка. Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления. Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството.
Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план.
Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество. Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам. Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството силите, свързани с мярката и числото на външните явления.
към текста >>
252.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Само че това виждане, протичайки в приглушено състояние на съзнанието, е било като
жив
сън, който, обаче, е имал живо отношение към действителността.
Връщайки се в предишните времена, откриваме, че хората тогава са имали някои други душевни способности, които, в сравнение с днешните, можем да ги обозначим като някакъв вид смътно ясновиждане. Наистина хората не са можели по толкова уверен, разсъдъчен начин да се вглеждат в света, както това могат да го правят днешните хора, но те още са притежавали способността да виждат духовното, което съществува в заобикалящия свят, да виждат духовните явления, факти и същества.
Само че това виждане, протичайки в приглушено състояние на съзнанието, е било като жив сън, който, обаче, е имал живо отношение към действителността.
Това древно ясновиждане е трябвало да става с времето все по-слабо и по-слабо, за да могат хората да култивират чрез възпитанието днешното ни външно виждане и днешната ни разсъдъчна култура.
към текста >>
253.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
„Три пъти, – казвал той, – се ражда
Бог
за хората: преди всичко, когато Той произлиза от Отец, от великата Вселена; след това, когато Той слязъл при хората и се облякъл в човешки обвивки, и трети път Христос се ражда във всяка човешка душа, която в самата себе си намира възможност да се съедини с това, което представлява Премъдростта Божия и да роди в себе си висшия човек“.
Знаем за проникновените речи на нашите велики немски мистици, особено на Йоханес Таулер[1], действал в Елзас. Който изпита въздействието на проповедите на Йоханес Таулер с тяхната дълбока искреност, с безкрайната им задушевност, ще си каже, че по времето, когато Таулер се е стремил към задълбочаване и одухотворяване на християнството, и вкарването му в дълбините на сърцето, в Елзас е живял съвсем особен дух, търсещ навсякъде душа, която е изпълнена с Мистерията на Голгота. Когато Таулер е произнасял в Страсбург своите проповеди, проникновенията му и пламенните му думи се потапяли дълбоко в душите на хората, и в тях разцъфвали много от оставените от него впечатления. Немалко впечатления възниквали и от това, което Йоханес Таулер произнасял в своите чудесни рождественски проповеди.
„Три пъти, – казвал той, – се ражда Бог за хората: преди всичко, когато Той произлиза от Отец, от великата Вселена; след това, когато Той слязъл при хората и се облякъл в човешки обвивки, и трети път Христос се ражда във всяка човешка душа, която в самата себе си намира възможност да се съедини с това, което представлява Премъдростта Божия и да роди в себе си висшия човек“.
към текста >>
И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния
Бог
-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово.
Така всяка година наистина усещаме като потвърждение на нашия стремеж Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от година на година в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят. Тогава ще успеем да одушевим и одухотворим това, което за съвременния материалистичен човек е не символ, а само обект на външна материалистична сетивна радост.
И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово.
Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
към текста >>
254.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Периодът, през който Христос бе вървял по земята следователно спада в средата на Кали Юга, на Тъмния Век, когато човешките същества, които са разбирали своето време и не са живели по тъп и неосветен начин са могли да кажат на себе си: "Необходимо е, щото
Бог
да слезе сред човешките същества, за да може връзката с духовния свят, която е загубена, да бъде отново възстановена".
Точно защото в този Тъмен Век, в Кали Юга човек не е бил вече в състояние да излезе от света на сетивата и да влезе в духовния свят, божественото същество, Христос, е трябвало да слезе във физическия, сетивния свят. Това е причината, поради която Христос трябваше да слезе в плът, Исус от Назарет, та като виждат живота и делата на Христос на физическата земя, човешките същества във физически тела да могат да придобият връзка с царството небесно, с духовния свят.
Периодът, през който Христос бе вървял по земята следователно спада в средата на Кали Юга, на Тъмния Век, когато човешките същества, които са разбирали своето време и не са живели по тъп и неосветен начин са могли да кажат на себе си: "Необходимо е, щото Бог да слезе сред човешките същества, за да може връзката с духовния свят, която е загубена, да бъде отново възстановена".
към текста >>
Може да се каже например, че в духовния свят не е възможно да се придобие никакво знание за смъртта и един
Бог
трябваше да слезе във физическия свят, за да може да умре.
Обаче ако те не са подготвили себе си на земята за това, те също така не ще са в състояние да разберат тези събития повече, отколкото човешките същества сега въплътени на земята; те трябва да са подготвели себе си правилно, за да възприемат правилно събитията на този важен момент. Съществено е за всички души сега въплътени /независимо от това дали те ще бъдат или не все още въплътени тогава/, щото те да са подготвили себе си за тези многозначителни идващи събития, като възприемат антропософските истини. Ако те не ще са направили това, ще трябва да чакат. Ако те не са получили в своето земно съзнание онова, което Антропософията или Духовната наука има да даде, те ще трябва да чакат, докато отново се въплътят, за да имат възможността да получат съответно учение тук на земята. Има неща, които могат да бъдат научени или преживяни само тук на земята.
Може да се каже например, че в духовния свят не е възможно да се придобие никакво знание за смъртта и един Бог трябваше да слезе във физическия свят, за да може да умре.
Човек не би могъл в никакъв друг свят да научи какво фактически е Мистирията на Голгота по съшия начин както може да научи тук във физическия свят. Ние сме слезли долу във физическия свят, за да придобием онова, което може да бъде придобито само тук. Христос слезе сред човешките същества, защото само тук във физическия свят Той можеше да им даде доказателство, като ги накара да преживеят нещо в Мистерията на Голгота от онова, което щеше да донесе голям плод в духовния свят. Семената обаче трябва да бъдат посети тук във физическия свят.
към текста >>
255.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Бог
трябваше да дойде при човешките същества на физическия план, защото чрез култивиране на Аза и чрез затваряне на портата, водеща към духовния свят, хората вече не бяха в състояние да се приближават до Боговете по стария начин.
По тази причина Христос трябваше да слезе и да се яви в човешко тяло, защото душевното разположение на човека бе нагласено за разбиране на физическия свят.
Бог трябваше да дойде при човешките същества на физическия план, защото чрез култивиране на Аза и чрез затваряне на портата, водеща към духовния свят, хората вече не бяха в състояние да се приближават до Боговете по стария начин.
Тук се крие величието на събитието, което стана по онова време: че чрез естествената еволюция на човешките способности старото отношение с духовните светове бе загубено и бе достигнато Аз-съзнание, но че и също така бе възможно в резултат на това да се придобие съзнание за тези духовни светове вътре във физическия свят. Така Христос стана посредник на духовните светове за онези човешки същества, които бяха достигнали такава степен на развитие че да могат в Аза, който живее на физическото поле да придобият връзка с духовния свят. "Променете разположението на душите си; не вярвайте вече, че човешкото същество може нормално да се изкачи до духовния свят чрез екстаз; а вярвайте, че чрез развитие на способности, вродени в Аза и с помощта на Христос, вие може да откриете пътя, водещ в духовните светове. Само по този начин вече човечеството ще бъде способно да намери духа."
към текста >>
256.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това постепенно прераства в неговото Аз така че той все повече схваща този
Бог
като свързан с неговото Аз-съзнание.
През моето последно посещение ние видяхме как в края на първото хилядолетие се появява нещо като компенсация за загубеното зрение в духовните светове. Това бе дадено за човека чрез факта, че една специална индивидуалност Авраам, бе подбрана, притежаваща в специална степен такава организация на физическия мозък, чрез която бе възможно да се получи съзнание за духовния свят без старите способности. В Духовната Наука следователно първата част на Кали Юга наричаме периода на Авраам онзи период, в който човек наистина загуби пряко виждане в по-висшите духовни светове, но през който нещо като съзнание за Бога се събужда в него.
Това постепенно прераства в неговото Аз така че той все повече схваща този Бог като свързан с неговото Аз-съзнание.
С човешкото Аз-съзнание. Бог се появява като Световното Аз в онази епоха, първото хилядолетие от Кали Юга, което ние можем да наречем при неговото приключване епохата на Авраам.
към текста >>
Бог
се появява като Световното Аз в онази епоха, първото хилядолетие от Кали Юга, което ние можем да наречем при неговото приключване епохата на Авраам.
През моето последно посещение ние видяхме как в края на първото хилядолетие се появява нещо като компенсация за загубеното зрение в духовните светове. Това бе дадено за човека чрез факта, че една специална индивидуалност Авраам, бе подбрана, притежаваща в специална степен такава организация на физическия мозък, чрез която бе възможно да се получи съзнание за духовния свят без старите способности. В Духовната Наука следователно първата част на Кали Юга наричаме периода на Авраам онзи период, в който човек наистина загуби пряко виждане в по-висшите духовни светове, но през който нещо като съзнание за Бога се събужда в него. Това постепенно прераства в неговото Аз така че той все повече схваща този Бог като свързан с неговото Аз-съзнание. С човешкото Аз-съзнание.
Бог се появява като Световното Аз в онази епоха, първото хилядолетие от Кали Юга, което ние можем да наречем при неговото приключване епохата на Авраам.
към текста >>
Тази епоха на Авраам бе последвана от епохата на Мойсей, в която
Бог
Яхве, Световното Аз вече не се проявяваше като тайнствена направляваща сила в човешките съдбини, като един
Бог
на един само народ.
Тази епоха на Авраам бе последвана от епохата на Мойсей, в която Бог Яхве, Световното Аз вече не се проявяваше като тайнствена направляваща сила в човешките съдбини, като един Бог на един само народ.
Както знаем, този Бог разкри себе си през времето на Мойсей в горящата капина като Бог на елементите. Беше голям напредък, когато Световното Аз като Бог, се преживяваше по такъв начин чрез учението на Мойсей, щото човек казваше на себе си: елементите на съществуването – онова, което ние виждаме с физически очи, светкавица и гърмотевица и пр. в края на краищата са еманации, дела на Световното Аз, на единственото Световно Аз.
към текста >>
Както знаем, този
Бог
разкри себе си през времето на Мойсей в горящата капина като
Бог
на елементите.
Тази епоха на Авраам бе последвана от епохата на Мойсей, в която Бог Яхве, Световното Аз вече не се проявяваше като тайнствена направляваща сила в човешките съдбини, като един Бог на един само народ.
Както знаем, този Бог разкри себе си през времето на Мойсей в горящата капина като Бог на елементите.
Беше голям напредък, когато Световното Аз като Бог, се преживяваше по такъв начин чрез учението на Мойсей, щото човек казваше на себе си: елементите на съществуването – онова, което ние виждаме с физически очи, светкавица и гърмотевица и пр. в края на краищата са еманации, дела на Световното Аз, на единственото Световно Аз.
към текста >>
Беше голям напредък, когато Световното Аз като
Бог
, се преживяваше по такъв начин чрез учението на Мойсей, щото човек казваше на себе си: елементите на съществуването – онова, което ние виждаме с физически очи, светкавица и гърмотевица и пр.
Тази епоха на Авраам бе последвана от епохата на Мойсей, в която Бог Яхве, Световното Аз вече не се проявяваше като тайнствена направляваща сила в човешките съдбини, като един Бог на един само народ. Както знаем, този Бог разкри себе си през времето на Мойсей в горящата капина като Бог на елементите.
Беше голям напредък, когато Световното Аз като Бог, се преживяваше по такъв начин чрез учението на Мойсей, щото човек казваше на себе си: елементите на съществуването – онова, което ние виждаме с физически очи, светкавица и гърмотевица и пр.
в края на краищата са еманации, дела на Световното Аз, на единственото Световно Аз.
към текста >>
От началото на Кали Юга до Авраам човешките същества подготвяха себе си да познаят единствения
Бог
зад проявленията на природата и тази възможност изниква с Авраам.
След това по-нататъшен напредък бе постигнат през последното хилядолетие преди основаването на Християнството през времето на Соломон. Така трите хилядолетия преди основаването на Християнството можем да различим по този начин: ние наричаме първото хилядолетие времето на Авраам по името на индивидуалността, която се появява през него и който действува и върху второто.
От началото на Кали Юга до Авраам човешките същества подготвяха себе си да познаят единствения Бог зад проявленията на природата и тази възможност изниква с Авраам.
През времето на Мойсей, Единственият Бог става управител на природните явления и се търси зад явленията на природата. Всичко това извънредно много се засилва през времето на Соломон. И ние идваме през тази по-късна епоха до точката в еволюцията, в която същото божествено същество, което беше наричано Яхве през времето на Авраам и Мойсей взима човешка форма. В духовно-научно съзерцание на този въпрос строго трябва да се придържаме към факта, че в това отношение Евангелията са прави: ние не можем да различим Христос от Яхве по друг начин освен както различаваме пряката светлина на Слънцето от онази слънчева светлина, която се отразява към нас от Луната. Какъв вид светлина имаме през една лунна нощ?
към текста >>
През времето на Мойсей, Единственият
Бог
става управител на природните явления и се търси зад явленията на природата.
След това по-нататъшен напредък бе постигнат през последното хилядолетие преди основаването на Християнството през времето на Соломон. Така трите хилядолетия преди основаването на Християнството можем да различим по този начин: ние наричаме първото хилядолетие времето на Авраам по името на индивидуалността, която се появява през него и който действува и върху второто. От началото на Кали Юга до Авраам човешките същества подготвяха себе си да познаят единствения Бог зад проявленията на природата и тази възможност изниква с Авраам.
През времето на Мойсей, Единственият Бог става управител на природните явления и се търси зад явленията на природата.
Всичко това извънредно много се засилва през времето на Соломон. И ние идваме през тази по-късна епоха до точката в еволюцията, в която същото божествено същество, което беше наричано Яхве през времето на Авраам и Мойсей взима човешка форма. В духовно-научно съзерцание на този въпрос строго трябва да се придържаме към факта, че в това отношение Евангелията са прави: ние не можем да различим Христос от Яхве по друг начин освен както различаваме пряката светлина на Слънцето от онази слънчева светлина, която се отразява към нас от Луната. Какъв вид светлина имаме през една лунна нощ? Това е истинска слънчева светлина обаче отразена към нас от луната.
към текста >>
В предхристиянски времена духът на Мойсей отправяше своя поглед навън в света, към външната физическа природа, за да открие Световното Аз, да намери Световния
Бог
като Яхве, като Световното Аз, да Го открие в гърмотевицата и светкавицата, да Го открие в онова, което може да протича отвън като великия закон на човешката деятелност.
След това следва векът, който може да бъде наречен възобновяване на века на Мойсей. Векът на Соломон след Христос бе последван от века на Мойсей. Когато идваме до второто хилядолетие след Христа, то духът на Мойсей е, който вече прониква в най-добрите човешки същества на онова време. Наистина ние намираме този дух на Мойсей оживен под нова форма.
В предхристиянски времена духът на Мойсей отправяше своя поглед навън в света, към външната физическа природа, за да открие Световното Аз, да намери Световния Бог като Яхве, като Световното Аз, да Го открие в гърмотевицата и светкавицата, да Го открие в онова, което може да протича отвън като великия закон на човешката деятелност.
Така както Световното Аз протича отвън към Мойсей, така както Световното Аз е разкрито, така да се каже, отвън, така намираме във втората епоха, следваща Христос, същото същество да обявява Себе Си вътрешно в човешката душа. Впечатлението, което беше за Мойсей, едно външно събитие, както когато той се оттегли от своите хора, за да получи Десетте Божи Заповеди това значително събитие се повтаря. То се повтаря през второто хилядолетие след Христос посредством величествено вътрешно откровение. Нещата не се повтарят по същия начин, но по такъв начин, че онова което се появява последователно, се появява като един вид полярност. Ако следователно Бог разкри Себе Си на Мойсей от елементите на природата.
към текста >>
Ако следователно
Бог
разкри Себе Си на Мойсей от елементите на природата.
В предхристиянски времена духът на Мойсей отправяше своя поглед навън в света, към външната физическа природа, за да открие Световното Аз, да намери Световния Бог като Яхве, като Световното Аз, да Го открие в гърмотевицата и светкавицата, да Го открие в онова, което може да протича отвън като великия закон на човешката деятелност. Така както Световното Аз протича отвън към Мойсей, така както Световното Аз е разкрито, така да се каже, отвън, така намираме във втората епоха, следваща Христос, същото същество да обявява Себе Си вътрешно в човешката душа. Впечатлението, което беше за Мойсей, едно външно събитие, както когато той се оттегли от своите хора, за да получи Десетте Божи Заповеди това значително събитие се повтаря. То се повтаря през второто хилядолетие след Христос посредством величествено вътрешно откровение. Нещата не се повтарят по същия начин, но по такъв начин, че онова което се появява последователно, се появява като един вид полярност.
Ако следователно Бог разкри Себе Си на Мойсей от елементите на природата.
Той разкрива Себе Си сега, през второто хилядолетие след Христа от най-дълбоките основи на човешката душа.
към текста >>
По същия начин вторият век на Мойсей оформи специално онова, което се нарича немски мистицизъм: дълбокото мистично съзнание за Единния
Бог
, Който може да оживее отново в човешката душа.
Това беше втората епоха след Христа. В нея целият характер на времето на Мойсей бе възкръснало. През първото хилядолетие след християнското време вторият век на Соломона оформи концепцията за християнската мистерия, що се касае до онова, което знаем като йерархии например в християнски смисъл: оформи в подробности мъдростта за по-висшите светове.
По същия начин вторият век на Мойсей оформи специално онова, което се нарича немски мистицизъм: дълбокото мистично съзнание за Единния Бог, Който може да оживее отново в човешката душа.
Който може да възкръсне в човешката душа. Този век на Мойсей специално е силен оттогава в изследване все по-точно на Световното Аз, Единния Бог.
към текста >>
Този век на Мойсей специално е силен оттогава в изследване все по-точно на Световното Аз, Единния
Бог
.
Това беше втората епоха след Христа. В нея целият характер на времето на Мойсей бе възкръснало. През първото хилядолетие след християнското време вторият век на Соломона оформи концепцията за християнската мистерия, що се касае до онова, което знаем като йерархии например в християнски смисъл: оформи в подробности мъдростта за по-висшите светове. По същия начин вторият век на Мойсей оформи специално онова, което се нарича немски мистицизъм: дълбокото мистично съзнание за Единния Бог, Който може да оживее отново в човешката душа. Който може да възкръсне в човешката душа.
Този век на Мойсей специално е силен оттогава в изследване все по-точно на Световното Аз, Единния Бог.
към текста >>
257.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Сега обаче така казал Христос Исус на своите ученици човек може да се изпълни с Бога, като се насити с
Бог
и Христовия Импулс и като съедини себе си като едно Аз с този импулс.
Това в никакъв случай не беше проповед за масите. В Евангелието четем: "Като видя народа, Той се възкачи на планината и когато седна учениците Му се приближиха до Него. И Той, като отвори устата си поучаваше ги и казваше". На тях Той разкрива, че човек в древни времена би могъл да бъде изпълнен с Бога при екстаз. И докато е бил вън от своето Аз, той бил блажен и имал пряка опитност от духовния свят, от който той е могъл да почерпи духовни и даващи здраве сили.
Сега обаче така казал Христос Исус на своите ученици човек може да се изпълни с Бога, като се насити с Бог и Христовия Импулс и като съедини себе си като едно Аз с този импулс.
В миналото той сам можел да се възкачи до духовния свят, който е бил изпълнен от струите на духовния свят. Само такъв човек, богат по дух, може да се нарече блажен. Такъв човек е бил ясновиждащ в стария смисъл и той е бил рядка личност. Повечето хора вече са станали просяци в духа. Сега вече обаче онези, които търсят Царството небесно, могат да го намерят чрез своето собствено Аз.
към текста >>
С Авраам идва първото зазоряване на едно знание за това какво е един Аз-
Бог
, един
Бог
, свързан с човешката Аз-природа.
Говорейки общо, вековете на историята се повтарят, ала винаги по един нов начин. От Духовната Наука началото на Кали Юга се вижда като затваряне на портите към духовния свят. След като бе преминало първото хилядолетие на Кали Юга, се появява първата компенсация за загубата: в индивидуалността на Авраам, след неговото посвещение от Мелхиседек, става възможно за човешкото същество да познае Бога във външния свят чрез истинско проникновение и правилна преценка на разстилащия се наоколо външен свят като някакъв килим пред неговите сетива.
С Авраам идва първото зазоряване на едно знание за това какво е един Аз-Бог, един Бог, свързан с човешката Аз-природа.
Авраам осъзнавал, че зад явленията на света на сетивата имало нещо, което давало възможност на човешкото Аз да схваща себе си като капка от безкрайното, неизмеримо световно Аз.
към текста >>
Второто състояние на това откровение на Бога беше преживяно по времето на Мойсей, когато
Бог
се приближи към човека чрез елементите.
Второто състояние на това откровение на Бога беше преживяно по времето на Мойсей, когато Бог се приближи към човека чрез елементите.
В горящата къпина, в гърма и светкавицата на Синай Той разкри Себе си на човешките сетива и говори на човешкото най-вътрешно същество. Минава трето хилядолетие, през което знание за Бога прониква у човека, което хилядолетие е векът на Соломон, когато Бог разкри Себе си чрез символите на Храма, който Соломон съгради в Йерусалим. Така божественото откровение продължава на степени. Бог първо се разкри на Авраам като Аз-Бог или Яхве-Бог, след това на Мойсей в горящата къпина, в гърма и светкавицата и тогава на Соломон в символите на Храма.
към текста >>
Минава трето хилядолетие, през което знание за Бога прониква у човека, което хилядолетие е векът на Соломон, когато
Бог
разкри Себе си чрез символите на Храма, който Соломон съгради в Йерусалим.
Второто състояние на това откровение на Бога беше преживяно по времето на Мойсей, когато Бог се приближи към човека чрез елементите. В горящата къпина, в гърма и светкавицата на Синай Той разкри Себе си на човешките сетива и говори на човешкото най-вътрешно същество.
Минава трето хилядолетие, през което знание за Бога прониква у човека, което хилядолетие е векът на Соломон, когато Бог разкри Себе си чрез символите на Храма, който Соломон съгради в Йерусалим.
Така божественото откровение продължава на степени. Бог първо се разкри на Авраам като Аз-Бог или Яхве-Бог, след това на Мойсей в горящата къпина, в гърма и светкавицата и тогава на Соломон в символите на Храма.
към текста >>
Бог
първо се разкри на Авраам като Аз-
Бог
или Яхве-
Бог
, след това на Мойсей в горящата къпина, в гърма и светкавицата и тогава на Соломон в символите на Храма.
Второто състояние на това откровение на Бога беше преживяно по времето на Мойсей, когато Бог се приближи към човека чрез елементите. В горящата къпина, в гърма и светкавицата на Синай Той разкри Себе си на човешките сетива и говори на човешкото най-вътрешно същество. Минава трето хилядолетие, през което знание за Бога прониква у човека, което хилядолетие е векът на Соломон, когато Бог разкри Себе си чрез символите на Храма, който Соломон съгради в Йерусалим. Така божественото откровение продължава на степени.
Бог първо се разкри на Авраам като Аз-Бог или Яхве-Бог, след това на Мойсей в горящата къпина, в гърма и светкавицата и тогава на Соломон в символите на Храма.
към текста >>
Те говореха за това как Аз-
Бог
разкрива Себе си на тях, когато те се оттеглят у себе си, когато те възприемат вътре в собствените си души искрата на техния Аз, тогава Аз-Богът, Единствения
Бог
Яхве, разкрива себе си на тях.
През второто хилядолетие след Христа можем да видим едно повторение на века на Мойсей. Онова, което Мойсей преживя външно, тогава се появява в мистицизма на хора като Екхарт, Йоханес Таулер и пр. Мистиците преживяват в своето вътрешно същество онова, което Мойсей бе преживял външно в горящата къпина, в гърма и светкавицата.
Те говореха за това как Аз-Бог разкрива Себе си на тях, когато те се оттеглят у себе си, когато те възприемат вътре в собствените си души искрата на техния Аз, тогава Аз-Богът, Единствения Бог Яхве, разкрива себе си на тях.
Такъв бе случаят с Таулер, който бе велик проповедник и който искаше да прави силни откровения. При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер. Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал. Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай. Вековете до наше време са били изпълнени от този дух.
към текста >>
258.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Бог
трябваше да слезе до физическия свят, защото човешката способност за възприятие не можеше вече да издига себе си над света на физическите сетива.
Само при Христос ние виждаме едно божествено-духовно същество в пряк контакт с едно физическо тяло. Това означава, че Азът на Христос бе напуснал неговите физическа, етерна и астрална обвивки и че Христос Самият се въплътил като Азът вътре в тези обвивки, така че Азът на всяко човешко същество да може да има връзка с Христос. В резултат виждаме, че в ранните епохи великите водачи на човечеството могат така да бъдат възприети, че човек може да достигне до едно разбиране за тяхната връзка с духовния свят само чрез картини. Сега обаче в контраст, цялата биография на Христос се състои от факти, които могат да се изразят във физическия свят. С други думи, Христовото събитие може да бъде схванато с нашия интелект, с нашия физически ум.
Бог трябваше да слезе до физическия свят, защото човешката способност за възприятие не можеше вече да издига себе си над света на физическите сетива.
По тази причина идва великото пророчество на Йоан Кръстителя, че разположението на човешката душа трябва да се промени, така че да се приближи царството небесно.
към текста >>
259.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това отношение е толкова умно, колкото това, което някои имат, като казват: "Колкото е вярно, че има
Бог
на небето, аз съм атеист!
За да може човек да разбере това, трябва да държи очите си отворени за следното. Сега когато човечеството е станало това, което е в следатлантско време, фразата, която много хора си повтарят, за да запазят удобното си спокойствие е напълно неправилна: "Докато живеем тук между раждане и смърт, касае се да се отдаваме на живота. Ако по-късно, когато преминем през смъртта, наистина влезем в един духовен свят, то той с течение на времето ще ни се разкрие, а за това ние можем да почакаме. Тук ще се радваме на живота си, така като че ли има само един материален свят; а ако човек след смъртта си наистина влезе в един духовен свят, то този свят тогава ще ни се разкрие, ако наистина съществува.
Това отношение е толкова умно, колкото това, което някои имат, като казват: "Колкото е вярно, че има Бог на небето, аз съм атеист!
" Това е еднакво малко интелигентно, ала е отношението на мнозина, които казват: "След смъртта ще разберем как стоят нещата, междувременно никак не е необходимо да се занимаваме с Духовна Наука.
към текста >>
Тази земя обаче не се състои само от скелет, а е
жив
организъм и тази земя изпраща от своя център към всяка точка на повърхността си, към всяка територия специални енергии.
Човекът вижда само неговия скелет, защото геологът, минералогът и палеонтологът описват само неговата минерална природа, а това е земният скелет. Ако знаете само това, това би било да знаете толкова, че ако влезете в тази стая и чрез някои специални подреждания на вашата способност за зрение, не бихте могли да видите нищо от тази прекрасна компания, а само кости, само скелетните система. Представете си че някои влиза през вратата и на тези столове седят само скелети /това не значи, че вие ще имате само кокали, това не очаквам от вас но ще предположим, че човекът има способността да вижда само кости той ще е снабден с някакъв вид рентгенов апарат/. Това е точно онова, което геолозите виждат от земята. Те виждат само скелета.
Тази земя обаче не се състои само от скелет, а е жив организъм и тази земя изпраща от своя център към всяка точка на повърхността си, към всяка територия специални енергии.
Представете си повърхността на земята /вж рисунката/:
към текста >>
260.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тези три иден Кант нарече
Бог
, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарече правилно
Бог
, добродетел и безсмъртие.
Три идеи постепенно са възникнали в течение на еволюирането през последните векове, идеи, които, по начина, по който те са навлезли в човешкия живот, са по същина абстрактни. Кант ги е наименувал погрешно, докато Гьоте ги е именувал правилно.
Тези три иден Кант нарече Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарече правилно Бог, добродетел и безсмъртие.
Когато човек види нещата, които са скрити зад тези три думи, става ясно, че те са точно същите, като онези, който съвременният човек възприема по-абстрактно, но които са се възприемали по-конкретно до ХІV-ХV-тото столетие. В древния атавистичен смисъл те са били възприемани също и по-материално. Хората са експериментирали по древния начин всъщност по онова време те са търсили чрез алхимичните експерименти да наблюдават процесите, които са показвали работата на Бога в процеса. Те са се опитвали да произведат Философския Камък.
към текста >>
Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава
Бог
, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин.
Някои братства на Запада обаче все още са запазили отношение към древните традиции и са се опитали да ги приложат по съответен начин и да ги поставят в услуга на някакъв групов егоизъм. Наистина е необходимо да се знаят тези неща.
Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин.
Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции. За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи. Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли.
към текста >>
За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за
Бог
, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи.
Някои братства на Запада обаче все още са запазили отношение към древните традиции и са се опитали да ги приложат по съответен начин и да ги поставят в услуга на някакъв групов егоизъм. Наистина е необходимо да се знаят тези неща. Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин. Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции.
За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи.
Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли. Въпросът е само по какъв начин тази тайна се разбира.
към текста >>
Бог
е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото.
Някои братства на Запада обаче все още са запазили отношение към древните традиции и са се опитали да ги приложат по съответен начин и да ги поставят в услуга на някакъв групов егоизъм. Наистина е необходимо да се знаят тези неща. Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин. Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции. За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи.
Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото.
Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли. Въпросът е само по какъв начин тази тайна се разбира.
към текста >>
От същите братства, които желаят да поставят злато, здраве и продължение на живота, на мястото на
Бог
, добродетел и безсмъртие, прави се усилието да не се работи с процесите сутрин и вечер, а с нещо съвсем по-различно.
От същите братства, които желаят да поставят злато, здраве и продължение на живота, на мястото на Бог, добродетел и безсмъртие, прави се усилието да не се работи с процесите сутрин и вечер, а с нещо съвсем по-различно.
Аз ви обърнах внимание миналия път, че импулсът на Мистерията на Голгота искат да се елеминира от света, като се въведе друг импулс от Запада, импулс на Антихрист. От направлението Изток Христовият импулс, какъвто се появява в ХХ-тото столетие, се мъчат да бъде парализиран, като отправят, вниманието, интереса настрани от Христос, Който се появява в Етера.
към текста >>
Ще бъде известно, че такива вещества работят по напълно различен начин върху троичността на
Бог
, добродетел и безсмъртие злато, здраве и продължение на живота.
Въпросът, който стои пред човечеството е дали да овладее за себе си енергиите на космоса по един двоен неправилен начин или......./липсва няколко реда текст/.........Ще има борба пред знаещите в космоса. Някои ще насочват използуването на сутрешните и вечерните процес, както вече казах; на Запад процесът по пладне ще се предпочита, изключвайки сутришните и вечерните процеси; а в Изтока среднощните процеси ще бъдат използувани. Веществата не ще се изготвят вече според силата на химическото привличане и отблъскване; ще се знае, че различни вещества ще се произвеждат в зависимост от това, дали се изготвят чрез сутришни или вечерни процеси, или с обедни или среднощни процеси.
Ще бъде известно, че такива вещества работят по напълно различен начин върху троичността на Бог, добродетел и безсмъртие злато, здраве и продължение на живота.
От сътрудничеството на онова, което идва от Риби и Дева няма да се получи нещо зловредно. Чрез това човек ще може да постигне в известен смисъл онова, което развързва механизма на живота от човешкото същество, но по никакъв начин не ще даде никаква форма на власт и сила на една група над друга. От космическите енергии, които ще се получават от това направление ще възникнат странни машини, но само такива, които ще облекчат човешкото същество от работа, защото те ще имат вътре у себе си известна енергия на интелигентност. Космически ориентирана духовна наука ще трябва да се занимае с това, щото всички големи изкушения, които ще произлязат от тези механизирани зверове, които самият човек ще създава, да не упражнят зловредно влияние върху човешкото същество.
към текста >>
261.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Човекът е все още
жив
.
Искам да размислите за момент каква роля играе съдбата тук. Наистина нещо действуваше.
Човекът е все още жив.
Животът на множество човешки същества на тази земя е свързан, с неговия живот. Животът на всички тях би се променил, ако скалата би го убила. Нещо тук бе постигнато. Ако се опитвате да го обясните чрез природни закони, никога не ще достигнете естествено до факта на съдбата, която стана там. Положително вие може да обясните чрез природни закони как масата скала се е откъснала, как човекът е могъл да бъде убит, когато скалата внезапно би паднала отгоре му и т.н.
към текста >>
Ето в какво трябва да сме сигурни: Христос трябва да се търси не така както различните вери Го търсят днес, вери които по забележителен начин вече са се поддали на всеки възможен компромис при тълкуването на Христос тук и там те дори вече са се уговорили за това как да празнуват Христос като
бог
на клането.
Тук ние нямаме нужда да правим политическа пропаганда, ако трябва да го изразя така грубо; естествено ние не ще правим това. Изискванията на времето обаче трябва да се съблюдават внимателно от лица, които желаят да се занимават с духовната еволюция на човечеството. Трябва да бъде разбрано, че по пътя, по който предимно се върви днес, Христос ще бъде загубен. Той може да бъде спечелен като законен цар и господар на земята, само чрез издигането на човечеството до духовност.
Ето в какво трябва да сме сигурни: Христос трябва да се търси не така както различните вери Го търсят днес, вери които по забележителен начин вече са се поддали на всеки възможен компромис при тълкуването на Христос тук и там те дори вече са се уговорили за това как да празнуват Христос като бог на клането.
Христос трябва да бъде търсен там, където Той всъщност може да бъде намерен, когато човешките същества дойдат до разбирането на областта на съдбата като една реалност, в която Христос ще бъде намерен, както казахме днес. Само тогава една международна организация ще бъде създадена, която ще означава разпространяване на истинското Християнство по цялата земя.
към текста >>
262.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако един
Бог
слезе, той трябва да се появи в човешко тяло от настоящата епоха.
Така ние гледаме от настоящия човек, които има сърце и мозък, към един, който има само сърце, още не и мозък, и между двете е състоянието на Пралайя. Когато един ден в бъдещето по-висшето състояние бъде постигнато, по-висшето състояние, което днес се постига в духа от ясновиждащия изследовател, ние ще можем да разберем, че то ще се изразява също и в тялото, че човекът ще има също и съвсем различен външен вид. Ясновиждащият изследовател днес още не е способен да промени телесното си устройство.
Ако един Бог слезе, той трябва да се появи в човешко тяло от настоящата епоха.
Онова, което трябва да постигнем с духовно развитие, трябва да бъде постигнато в невидимите членове на нашето същество; но на един бъдещ етап онова, което се постига духовно, ще се изразява също и физически. Това означава, че ние трябва да си представим един човек на бъдещето, който ще има съвсем различен външен вид; неговите мозък и сърце ще бъдат напълно преобразени, и той ще е развил един нов орган. Също както сега мозъкът лежи над сърцето, преобразеното сърце на бъдещето ще има ново положение по отношение на мозъка. Но между тези две състояния отново ще има Пралайя. Настоящото съществуване на човека трябва да бъде заличено физически, и трябва да последва ново състояние.
към текста >>
Бог
преди да сътвори света, като казал, че
Бог
бил зает с рязане на тояги за глупави разпитвачи, въпреки всичко този отговор дава определено указание, че човек трябва да промени своя модел на мислене, ако желае да постигне познание за висшите светове.
Човекът се нуждае от това да се промени по отношение на своето интелектуално любопитство. И макар че не е нужно да бъдем толкова неучтиви като човекът, който отговорил на онези, питащи го какво е прави.
Бог преди да сътвори света, като казал, че Бог бил зает с рязане на тояги за глупави разпитвачи, въпреки всичко този отговор дава определено указание, че човек трябва да промени своя модел на мислене, ако желае да постигне познание за висшите светове.
към текста >>
263.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия
Бог
.
Когато в ново прераждане израстваме в Микрокосмоса, ние растем в организъм, чиито център е сърцето; но този организъм, това телесно устройство бива непрекъснато поддържано от Макрокосмоса, в него струят силите на Макрокосмоса. Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа. Там ние сме свързани с Макрокосмоса. Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях. Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух.
От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог.
"Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса. Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото с ларингса.
към текста >>
"
Бог
вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса.
Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа. Там ние сме свързани с Макрокосмоса. Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях. Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух. От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог.
"Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса.
Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото с ларингса.
към текста >>
264.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
„Да, аз бях този, който похити златните съдове на египтяните, за да ги превърне в светилище на моя
Бог
, далеч от земите на Египет.
„Да, аз бях този, който похити златните съдове на египтяните, за да ги превърне в светилище на моя Бог, далеч от земите на Египет.
Ако ми простите, ще се радвам; ако ме укорите, ще го понеса... Сега хвърлям жребия и започвам тази книга! Дори и сто години да чака тя своите читатели: Нима самият Бог не изчака шест хилядолетия този, който успя да вникне в Неговото дело? "
към текста >>
Дори и сто години да чака тя своите читатели: Нима самият
Бог
не изчака шест хилядолетия този, който успя да вникне в Неговото дело?
„Да, аз бях този, който похити златните съдове на египтяните, за да ги превърне в светилище на моя Бог, далеч от земите на Египет. Ако ми простите, ще се радвам; ако ме укорите, ще го понеса... Сега хвърлям жребия и започвам тази книга!
Дори и сто години да чака тя своите читатели: Нима самият Бог не изчака шест хилядолетия този, който успя да вникне в Неговото дело?
"
към текста >>
265.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Тук може би някой ще възрази: „Ако аз бих бил на мястото на Господа
Бог
, щях да постъпя по друг начин; аз веднага бих подготвил такива условия, при които човешкият организъм да започне своето нормално развитие.
Тук може би някой ще възрази: „Ако аз бих бил на мястото на Господа Бог, щях да постъпя по друг начин; аз веднага бих подготвил такива условия, при които човешкият организъм да започне своето нормално развитие.
Защо беше нужно първо да се отделя Слънцето, а после и Луната?
към текста >>
266.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
" И все пак подобни „мислители" не отиват твърде далеч, просто защото те не могат да си изградят никакви понятия за „
Бог
" и „Дяволът".
Подобни хора се отнасят с пълно пренебрежение към всички творчески постижения на своите предшественици. Днес често чуваме: „В никоя друг област, освен в медицината, ние не се натъкваме на толкова груби суеверия! " И като доказателство се изтъкват някои ужасяващи примери за лечение на болестите през последните столетия. Особено лошо впечатление правят едни или други изрази, които отдавна са изгубили своето значение и с които днешният човек не може да пред приеме нищо. Има хора, които припомнят: „Да, имало е времена, когато всяка болест е била приписвана на Бога или Дявола!
" И все пак подобни „мислители" не отиват твърде далеч, просто защото те не могат да си изградят никакви понятия за „Бог" и „Дяволът".
Нека да си послужим с един пример.
към текста >>
267.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Антропософията е длъжна да ни даде онзи
жив
импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер.
А когато пристъпим и към втората половина от развитието, за да преодолеем Луцифер и Ариман, ние трябва да се изпълним със силите на мъдростта и любовта. Укрепвайки в мъдростта и любовта, ние развиваме онези елементи, които отново ще бликнат от нашите собствени души като благодарствен дар за луциферическите и ариманически Същества, защото през първата половина от Земното развитие тъкмо те се пожертваха заради нас, предоставяйки ни всичко необходимо за извоюването на нашата свобода. Но същественото тук е, че ние винаги трябва да сме наясно: Ние сме длъжни да приемаме отделните култури, понеже те са израз на Земното развитие; сега обаче искаме да се посветим, с преданост и обич, на една по-друга, антропософска култура, която също няма да бъде вечна; но сега с изгарящ ентусиазъм и обич ние сме решени да създадем всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на Луцифер. И след като проумеем, че можем да създаваме но вече съвършено будни и носещи в себе си силата на любовта всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на луциферическите желания и страсти, сега ще се издигнем до нова степен на любовта. Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една култура към друга.
Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер.
Ние няма да се поддаваме повече на илюзията, че това, което вършим, ще продължава вечно. Когато с нарастващата в нашите сърца любов ние градим култура след култура, ние преумножаваме любовта, ние създаваме любов в повече, любов в преизобилие. А точно тя е от полза на Луцифер; тя е лекарството срещу неговите разочарования. От нас зависи да сторим тази добрина на Луцифер, след като той е понесъл заради нас всичко, което вече описахме.
към текста >>
268.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
В един точно определен и дълбоко окултен смисъл, авторът на Библията можа да каже, че Яхве, или Йехова, направи евреите свой народ и ако към това прибавите, че тук се осъществява едно взаимодействие с Духовете на Марс, и че на свой ред Духовете на Марс провеждат атаките си главно в областта на кръвта, Вие ще разберете също, защо продължаващото действие на кръвта от едно поколение в друго поколение, от една генерация в друга генерация е от такава изключителна важност за семитскоеврейския народ и защо в семитския народ Богът Яхве нарича себе си
Бог
, който тече с кръвта надолу през Аврам, Исаак, Яков и т.н.
Обаче освен въпросното взаимодействие между Духовете на Марс, шестте Елохими и Яхве, което поражда монголската раса, има и още нещо. Ако искаме да схванем особения характер на това влияние, трябва да кажем следното: Както в монголската раса имаме противодействията между шестте Слънчеви Елохими, Лунния Яхве и Духовете на Марс, така и в един друг случай редно е да допуснем, че от посоката на Луната силите на Яхве отново се срещат и си взаимодействуват с Духовете на Марс, в резултат на което настъпва една специална модификация. Тук с помощта на окултното познание Вие се доближавате до обяснението за тази специална модификация, за тази специална разновидност на човечеството, а именно еврейството. В лицето на еврейството Вие имате една разновидност на общото човечество, чиято главна особеност е тази, че Яхве, или Йехова се отделя от другите Елохими и взаимодействувайки си с Духовете на Марс подготвя особения характер на еврейския народ. Сега Вие ще разберете особения характер на еврейския народ, както и неговата мисия.
В един точно определен и дълбоко окултен смисъл, авторът на Библията можа да каже, че Яхве, или Йехова, направи евреите свой народ и ако към това прибавите, че тук се осъществява едно взаимодействие с Духовете на Марс, и че на свой ред Духовете на Марс провеждат атаките си главно в областта на кръвта, Вие ще разберете също, защо продължаващото действие на кръвта от едно поколение в друго поколение, от една генерация в друга генерация е от такава изключителна важност за семитскоеврейския народ и защо в семитския народ Богът Яхве нарича себе си Бог, който тече с кръвта надолу през Аврам, Исаак, Яков и т.н.
Ето пътят, който показва, как кръвта тече през всички тези поколения. Когато Яхве определя себе си като „Аз съм Богът на Авраам, Исаак и Яков“, той всъщност казва: Аз действувам във вашата кръв! А това, което непрекъснато действува в кръвта, което ще трябва да бъде извоювано в кръвта, взаимодействието с Духовете на Марс, е една от мистериите, които ни доближават до мъдрото ръководство, което има за цел еволюцията на цялото човечество.
към текста >>
269.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Изобщо тези качества лежат в самата им природа, и ако си припомните казаното тази сутрин просто е заложено в кръвта им да утвърждават единния
Бог
.
И Вие ще откриете тази особеност не само в митовете и ученията за Боговете, но също и в различните философски системи, които водят началото си от монадологията. Това е едното течение и понеже води началото си от едно или друго множество, присъщо за него е изключително голямото многообразие. Бихме могли да кажем: През Следатлантската епоха, започвайки от най-далечния изток в Индия, минавайки през Азия и достигайки Европа, този култ към множеството намиращ израз и в нашия духовно-научен светоглед, понеже ние също говорим за сбор от най-различни Същества и за най-различни Йерархии беше застъпен под най-различни форми. И сега, на този култ към множеството трябваше да бъде противопоставено едно синтетично, едно всеобхватно движение, едно движение, чието начало следва да търсим единствено в монизма. А същинските инспиратори на всеки монотеизъм, на всеки монизъм, на всяко единобожие, това са семитските народи.
Изобщо тези качества лежат в самата им природа, и ако си припомните казаното тази сутрин просто е заложено в кръвта им да утвърждават единния Бог.
към текста >>
Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния
Бог
.
Извънредно важно е да не пропускаме този факт. И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството. Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите принципи лежи нещо единно и цялостно.
Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог.
Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност. Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката.
към текста >>
Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един
жив
извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето.
Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността? Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство. Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството. Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение. Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето.
Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето.
Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето.
към текста >>
270.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Защото той беше твърде дълбоко повлиян и разтърсен от съдбата на Балдур, за да се утеши с един друг
Бог
, предложен от Изтока, който трябваше да слезе чак до физическия план, само и само да бъде пробудено съзнанието за Бога у онези човешки същества, които признаваха единствено физическия свят.
Следователно, в тези части на Европа старото ясновидство и непосредствените свръхсетивни опитности продължиха да са от решаващо значение за човешкото съзнание и то в много по-голяма степен, отколкото при останалите народи. Ето защо след време северно-германските хора започнаха да усещат приблизително следното: Да, сега за нас изчезна всичко онова, което някога можехме да изживяваме в нашата божествено-духовна прародина. Обаче за Севера това усещане изчезна едва след като северно-германският човек вече беше вкусил от утехата на християнството. И въпреки това той прие християнството по един съвсем друг начин.
Защото той беше твърде дълбоко повлиян и разтърсен от съдбата на Балдур, за да се утеши с един друг Бог, предложен от Изтока, който трябваше да слезе чак до физическия план, само и само да бъде пробудено съзнанието за Бога у онези човешки същества, които признаваха единствено физическия свят.
Евангелските думи „Променете вашата душевна на гласа, защото наближава царството небесно“ можеха да бъдат разбрани от хората в Предна Азия, но не и от северните жители на Европа. Там, в Предна Азия, където стана физическото появяване на Христос, можаха да проблеснат само много стари спомени от времето, когато ясновидството беше присъщо на всички хора. За щото там Кали Юга, тъмната епоха, продължаваше вече три хиляди години и хората не бяха в състояние да виждат в духовния свят. Обаче те не преставаха да копнеят и да говорят за него, въпреки че достъпът до духовните събития им беше отнет. Те изживяваха духовните събития в много по-отдалечен период от миналото, отколкото северните хора и имаха само смътен спомен за това, че някога са можели да бъдат техни непосредствени свидетели.
към текста >>
271.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Той чувствуваше съзряването на индивидуалния Аз и неговото обособяване извън пределите на племенния Аз и в
Бог
-Тор той виждаше заемодателя, разпространителя на Аза, Бога, който всъщност му гарантира неговия собствен Аз.
Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор. В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз. Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето. Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ организъм. Така че отделният човек продължава да усеща себе си като част от племенния Аз.
Той чувствуваше съзряването на индивидуалния Аз и неговото обособяване извън пределите на племенния Аз и в Бог-Тор той виждаше заемодателя, разпространителя на Аза, Бога, който всъщност му гарантира неговия собствен Аз.
Обаче той чувствуваше този Бог все още свързан с общия Дух на племето, с това, което живее в Груповата душа. И за тази Групова душа ние откриваме израза „Зиф“. Това име е предназначено за съпругата на Тор. Не случайно „Зиф“ звучи като думата „Зипе“*20, или съпринадлежността към племето и това е фактически така, въпреки че е маскирано и скрито. Обаче в окултен смисъл Зиф означава Груповата душа на отделната общност, от която израства индивидуалният Аз.
към текста >>
Обаче той чувствуваше този
Бог
все още свързан с общия Дух на племето, с това, което живее в Груповата душа.
В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз. Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето. Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ организъм. Така че отделният човек продължава да усеща себе си като част от племенния Аз. Той чувствуваше съзряването на индивидуалния Аз и неговото обособяване извън пределите на племенния Аз и в Бог-Тор той виждаше заемодателя, разпространителя на Аза, Бога, който всъщност му гарантира неговия собствен Аз.
Обаче той чувствуваше този Бог все още свързан с общия Дух на племето, с това, което живее в Груповата душа.
И за тази Групова душа ние откриваме израза „Зиф“. Това име е предназначено за съпругата на Тор. Не случайно „Зиф“ звучи като думата „Зипе“*20, или съпринадлежността към племето и това е фактически така, въпреки че е маскирано и скрито. Обаче в окултен смисъл Зиф означава Груповата душа на отделната общност, от която израства индивидуалният Аз. Зиф е онова същество, което се свързва с Бога на индивидуалния Аз, с разпространителя на индивидуалния Аз, с Тор.
към текста >>
Тъкмо този
Бог
подготви всичко необходимо за идването на Съзнателната душа и за изпълването и с подходящо съдържание, понеже тя беше предназначена да навлезе и действува във физическия свят.
“ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един дърводелец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо конкретно, за Хегел е нещо абстрактно. Това, което за абстрактния човек е само мисли, за Хегел представляваше великия майстор-създател на света. Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза. И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система. Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията.
Тъкмо този Бог подготви всичко необходимо за идването на Съзнателната душа и за изпълването и с подходящо съдържание, понеже тя беше предназначена да навлезе и действува във физическия свят.
Обаче тази философия се опира не просто на външния, грубо-сетивен, материалистичен опит, а на съдържанието, присъщо на самата Съзнателна душа и разглежда природата само като идея в една от нейните други форми на съществувание. Ако вникнете в продължаващо то действие на този импулс, Вие ще вникнете и в мисията, която северно-германските народи имат да изпълнят в пределите на Средна Европа.
към текста >>
272.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един
жив
спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“.
И той трябва да ни напомня за слизането на духовно-душевните човеци, които някога бяха напуснали Земята, за да се издигнат в планетарните сфери и които през Атлантската епоха отново слязоха долу, за да се съединят отново с човешките физически тела. От моята малка книжка „Особенният сок на кръвта“*26 Вие помните, каква важна роля са играли смесванията и връзките между отделните народи в определени исторически епохи. Но значение имат не само смесванията и връзките между отделните народи, не само смесването на кръвта, но също и Духовете на Народите, респективно духовните и душевни стимули, произлизащи от тях. Възгледът за споменатото „слизане“ на душите е запазен под най-чиста форма в образите на онзи ранен митологичен свят, който е присъщ за северните народи. Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща.
Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“.
Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните. И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си. Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции. Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп. В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание.
към текста >>
Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един
Бог
, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции.
Възгледът за споменатото „слизане“ на душите е запазен под най-чиста форма в образите на онзи ранен митологичен свят, който е присъщ за северните народи. Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща. Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“. Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните. И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си.
Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции.
Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп. В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание. Той беше живият продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло. Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство. И това намира израз в брака между Фрайр и Герд, дъщерята на великаните.
към текста >>
В Мистериите и окултните школи той беше опазен като един
Бог
, чиято мисия се очертава в далечното бъдеще.
Който познава мисията на Видар и го усеща в душата си, ще открие, че през 20 век на човека отново се предоставя възможността да вижда Христос. Видар отново ще застане пред него, същият Видар, който е общ за всички нас в Северна и Средна Европа.
В Мистериите и окултните школи той беше опазен като един Бог, чиято мисия се очертава в далечното бъдеще.
Дори за външното му изображение се говорят само неопределени неща. В околностите на Кьолн е намерена старинна рисунка, на която се предполага, че е изобразен именно Видар.
към текста >>
273.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
В повече от арийските езици има сродство между думите "деус" и "днес", които означават
Бог
и ден.
В същия смисъл едно живо същество е и това, което е обозначено с еврейската дума "йом". Тук нямаме работа чисто с едно отвлечено определение на времето, а с едно същество. Йом е едно същество. И когато имаме работа със седем такива редуващи се едно след друго "Йоми", ние имаме всъщност работа със седем сменящи се едно друго същества, или ако щете с групи от същества. Тук имаме същото нещо, каквото се крие и зад друга подобна на нея дума.
В повече от арийските езици има сродство между думите "деус" и "днес", които означават Бог и ден.
Тези думи са вътрешно сродни по същество и в древни времена хората са чувствували напълно родството между "ден" и едно същество. Когато се говорило за дните на седмицата, както ние говорим за неделя, понеделник, вторник и т.н., с това се е разбирало не само откъси от време, а с думата "диес" са разбирали същевременно действуващите на Слънцето, Лунната, Марс групи от същества. Следователно схващайте думата "йом" която се намира в Генезиса и която обикновено е преведена с "ден", като духовно същество: тогава ще имате онези Същества, които в реда на йерархиите стоят с една степен по-долу от Елохимите, с които Елохимите си служат като с подчинени духове. Там, където Елохимите бяха действували с тяхната по-висши, подреждащи сили за да се яви Светлината, там те поставиха на своето място Йом, първото Същество, първия Дух на Времето или Архаи в смисъла не тези първични думи. Така тези духовни Същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, са същото онова, което е наречено като епоха, като ден, като Йом.
към текста >>
274.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече
Бог
: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така.
Следователно, ако Генезисът би искал да ни покаже, че развитието напредва от действеността на светлинния етер към тази на звуковия етер, тогава то би трябвало да ни каже: "И Елохимите гледаха в развитието на Земята Светлината и видяха, че тя бе добро", но сега не би трябвало да продължи по същия начин: "През време на тази фаза Елохимите възприемаха звуковия етер", а би трябвало да каже: "Те живееха и тъчаха в този звуков етер". Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука. Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....". Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/. Там е писано за първия ден: И Елохимите видяха Светлината и видяха, че тя бе добро /хубаво, красиво/.
За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така.
И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори. "А онова изречение, което се намира, в описанието за първия ден, не се споменава вече за втория ден. Генезисът разказва така, както трябва да изискваме от него според това, което можем да констатираме от гледището на Духовната наука. Тук отново имате едно такова кръстовище, с което тълкувателите от 19-я век не са могли никак да се справят. Имало е тълкуватели, които са казвали: Но що е това, каква е причината, че вторият ден не се произнася това изречение?
към текста >>
И нарече
Бог
разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори.
Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука. Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....". Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/. Там е писано за първия ден: И Елохимите видяха Светлината и видяха, че тя бе добро /хубаво, красиво/. За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така.
И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори.
"А онова изречение, което се намира, в описанието за първия ден, не се споменава вече за втория ден. Генезисът разказва така, както трябва да изискваме от него според това, което можем да констатираме от гледището на Духовната наука. Тук отново имате едно такова кръстовище, с което тълкувателите от 19-я век не са могли никак да се справят. Имало е тълкуватели, които са казвали: Но що е това, каква е причината, че вторият ден не се произнася това изречение? навярно писателят го е забравил.
към текста >>
275.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Тук Духовната наука ни предава почти буквално, дословно това, което ни се описва при изгонването от рая, когато се казва:
Бог
постави пред рая Херувима с пламъка на спираловидния меч.
Ние изтъкнахме, че за духовния изследовател не е така лесно, като на онази наука, която постъпва според принципа: нощем всички котки са сиви и която приписва всички процеси на същата причина. Там, където се образуват облаците, душевният изследовател трябва да вижда нещо различно от това, което върху земната повърхност поражда водата чрез кондензиране на парата. Ние говорихме за Херувимите като за онези същества, които направляват: образуването на облаците, и говорихме за Серафимите като за онези същества, които направляват това, което блика като огън на светкавиците от облаците. Ако си представите сега, че изгонването от рая представлява едно слизане на човека от окръжността на Земята, вие имате описано почти буквално, как човекът пада надолу чрез своята собствена тежест от окръжността на Земята и трябва да напусне Силите и Съществата, които образуват облаците и светкавицата: Херувимите със святкащия меч. Човекът пада така да се каже надолу от окръжността на Земята, от онези области, където царуват Херувимите с огнените святкащи мечове.
Тук Духовната наука ни предава почти буквално, дословно това, което ни се описва при изгонването от рая, когато се казва: Бог постави пред рая Херувима с пламъка на спираловидния меч.
Когато обгърнете с поглед това, вие можете да напипате почти с ръце, както онези древни ясновидци, който са ни подарили Генезиса, виждат с пълна ясновидска сила в пълните с тайнственост процеси в това тъкане и в този живот на човека в етерните висини, преди той да беше паднал от онези области, където царуват Серафимите и Херувимите. Ето с такава реалистичност описва Библията, която не иска да представи само сравнение или грубо-сетивни, но която иска да ни опише, какво се разкрива на ясновидското съзнание. Днешните хора много зле познават представите за древните времена. Днес Библията е критикувана така много, че била наивна, когато ни разказва: Това, което някога беше рая, беше една голяма градина с дървета; из нея ходеха лъвове и тигри и сред тях живееше човекът. Да, в този случай е лесно да се критикува и едни критик стигна до там, че се обърна вниманието върху следното: Ако това действително би било така, какво би се случило тогава с човека, който в своята наивност би протегнал ръката си на един такъв лъв?
към текста >>
276.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ако вземете Библията такава, каквато тя съществува в дневните преводи, ще намерите в нея знаменателното изречение: Това е битието на небето и на земята, когато бяха създадени в деня, когато Господ
Бог
направи земята и небето.
Това, което иде след седмия ден на сътворението, са потомците на човеците на Елохимите, това са потомците на онова, което се яви в съществуването в шестия ден на сътворението. Тук Библията отново ни се показва в своето величие, когато във втора глава ни разказва, как фактически човекът на Яхве е един потомък на ако можем така да се изразим небесния човек, на човека, който Елохимите създадоха на шестия ден на сътворението. Точно както синът е потомък на бащата, така човекът на Яхве беше потомък на човека на Елохимите. Това ни разказва Библията, когато в стих 4 от 2-ра глава казва: Това,което ще следва сега, са потомците, следващите родове на небесните същества. Това е записано там.
Ако вземете Библията такава, каквато тя съществува в дневните преводи, ще намерите в нея знаменателното изречение: Това е битието на небето и на земята, когато бяха създадени в деня, когато Господ Бог направи земята и небето.
Обикновено целокупността на Елохимите е наречена "Бог", а Яхве-Елохим е наречен "Господ Бог". Господ Бог създаде земята и небето. Моля ви много да разгледате внимателно и точно и след това ви моля да се опитате съвсем честно да свържете в някакъв разумен смисъл с това изречение. Бих искал да зная, кой би могъл да стори това. Който може това, тогава той не трябва да се вглежда по-нататък в Библията, защото тук се намира думата "толедот", която означава "следващите родове, следващите поколения" и тук на същото място стои тази дума, както при Ной, когато става дума за следващите поколения, за следващите родове.
към текста >>
Обикновено целокупността на Елохимите е наречена "
Бог
", а Яхве-Елохим е наречен "Господ
Бог
".
Тук Библията отново ни се показва в своето величие, когато във втора глава ни разказва, как фактически човекът на Яхве е един потомък на ако можем така да се изразим небесния човек, на човека, който Елохимите създадоха на шестия ден на сътворението. Точно както синът е потомък на бащата, така човекът на Яхве беше потомък на човека на Елохимите. Това ни разказва Библията, когато в стих 4 от 2-ра глава казва: Това,което ще следва сега, са потомците, следващите родове на небесните същества. Това е записано там. Ако вземете Библията такава, каквато тя съществува в дневните преводи, ще намерите в нея знаменателното изречение: Това е битието на небето и на земята, когато бяха създадени в деня, когато Господ Бог направи земята и небето.
Обикновено целокупността на Елохимите е наречена "Бог", а Яхве-Елохим е наречен "Господ Бог".
Господ Бог създаде земята и небето. Моля ви много да разгледате внимателно и точно и след това ви моля да се опитате съвсем честно да свържете в някакъв разумен смисъл с това изречение. Бих искал да зная, кой би могъл да стори това. Който може това, тогава той не трябва да се вглежда по-нататък в Библията, защото тук се намира думата "толедот", която означава "следващите родове, следващите поколения" и тук на същото място стои тази дума, както при Ной, когато става дума за следващите поколения, за следващите родове. И така тук се говори за човеците за Яхве като потомци, като следващи родове на небесните същества също както там се говори за потомците на Ной.
към текста >>
Господ
Бог
създаде земята и небето.
Точно както синът е потомък на бащата, така човекът на Яхве беше потомък на човека на Елохимите. Това ни разказва Библията, когато в стих 4 от 2-ра глава казва: Това,което ще следва сега, са потомците, следващите родове на небесните същества. Това е записано там. Ако вземете Библията такава, каквато тя съществува в дневните преводи, ще намерите в нея знаменателното изречение: Това е битието на небето и на земята, когато бяха създадени в деня, когато Господ Бог направи земята и небето. Обикновено целокупността на Елохимите е наречена "Бог", а Яхве-Елохим е наречен "Господ Бог".
Господ Бог създаде земята и небето.
Моля ви много да разгледате внимателно и точно и след това ви моля да се опитате съвсем честно да свържете в някакъв разумен смисъл с това изречение. Бих искал да зная, кой би могъл да стори това. Който може това, тогава той не трябва да се вглежда по-нататък в Библията, защото тук се намира думата "толедот", която означава "следващите родове, следващите поколения" и тук на същото място стои тази дума, както при Ной, когато става дума за следващите поколения, за следващите родове. И така тук се говори за човеците за Яхве като потомци, като следващи родове на небесните същества също както там се говори за потомците на Ной. Ние трябва да четем това място по смисъл, както следва: "Това, което следва, това, за което ще се говори в следващото, това са потомците на небесните и земни същества, които бяха създадени от Елохимите и бяха продължение от Яхве-Елохим.
към текста >>
Който иска да приеме едно ново съобщение за сътворението, понеже става дума за това, че
Бог
е създал човеците, него аз бих съветвал да счита, че има и едно трето съобщение, един трети разказ за сътворението, поради това, че и в една следваща глава, в пета глава, която обикновено започва с думите: Това е книгата за родовете /там се намира, както и на други места, думата "толедот"/, се говори за дъгата.
Бих искал да зная, кой би могъл да стори това. Който може това, тогава той не трябва да се вглежда по-нататък в Библията, защото тук се намира думата "толедот", която означава "следващите родове, следващите поколения" и тук на същото място стои тази дума, както при Ной, когато става дума за следващите поколения, за следващите родове. И така тук се говори за човеците за Яхве като потомци, като следващи родове на небесните същества също както там се говори за потомците на Ной. Ние трябва да четем това място по смисъл, както следва: "Това, което следва, това, за което ще се говори в следващото, това са потомците на небесните и земни същества, които бяха създадени от Елохимите и бяха продължение от Яхве-Елохим. И така, и в смисъла на Библията ние трябва да считаме човека на Яхве като потомък на човека на Елохимите.
Който иска да приеме едно ново съобщение за сътворението, понеже става дума за това, че Бог е създал човеците, него аз бих съветвал да счита, че има и едно трето съобщение, един трети разказ за сътворението, поради това, че и в една следваща глава, в пета глава, която обикновено започва с думите: Това е книгата за родовете /там се намира, както и на други места, думата "толедот"/, се говори за дъгата.
От това той би могъл да направи една Библия на дъгата. Тогава ще имаме една Библия скърпена от отделни парчета; тогава ще имаме парцали, а не Библия. Ако бихме могли да отидем по-нататък, ние бихме обяснили и това, което се казва и в пета глава.
към текста >>
277.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
Синът човешки и Синът на живия
Бог
.
Синът човешки и Синът на живия Бог.
Планинската проповед. Низшата и висшата природа на ученика Петър. Индивидуална и колективна Карма. Символът на съзвездието Рак и неговото окултно обяснение. Одухотворяването на Земята като една от еволюционните задачи на човечеството.
към текста >>
278.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче у хората, които бяха инкарнирани в тези области, остана един
жив
спомен един вид познание, опиращо се на спомените за всичко онова, което те изживяваха в атлантския свят.
В Средна Азия, у тази смесица от народи, скоро след Атлантската катастрофа, а отчасти и по време на самата нея, извънредно напредна усетът за външния свят, за външната действителност.
Обаче у хората, които бяха инкарнирани в тези области, остана един жив спомен един вид познание, опиращо се на спомените за всичко онова, което те изживяваха в атлантския свят.
Тези спомени бяха особено силни у онези народни маси, които се придвижваха на юг към Индия. Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха. Този народ разви силен стремеж към духовния свят, понеже спомените за него бяха все още много ясни и за хората беше извънредно лесно да отправят поглед към духовните сфери. Обаче наред с това съществуваше усещането, че всичко, до което се докосват външните сетива, е само илюзия, Майя. Ето защо у този народ възникна една характерна душевна нагласа: Ние няма защо да се обръщаме към външния сетивен свят, а ще правим всичко, за да могат нашите души днес чрез изкуствени средства, например Йога отново да се издигнат до непосредствените изживявания в духовния свят.
към текста >>
Северните народи не разполагаха с онзи
жив
спомен, който да ги тласка към преодоляване на илюзията за външния свят в областта на познанието.
Обаче у северните народи, които по-късно историята нарече арийски, макар и в тесен смисъл на тази дума, нещата не стояха така; тук имаме предвид перси, медийци, бактрийци и т.н. У тях също беше силно развит усетът за външния свят, за външния интелект; но имаше и нещо друго: вътрешният порив, импулсът към постигане чрез едно вътрешно израстване, чрез един друг вид Йога на онова, което атлантският човек притежаваше по съвсем естествен начин.
Северните народи не разполагаха с онзи жив спомен, който да ги тласка към преодоляване на илюзията за външния свят в областта на познанието.
Тези северни народи нямаха душевното устройство на индийците. Тяхното душевно устройство караше персите, иранците, медниците и т.н. да усещат ако бихме искали да се изразим с днешни думи примерно следното: Ако някога, като човешки същества, се намирахме в духовния свят с нашите духовни и душевни изживявания, а сега сме пренесени във физическия свят и изобщо сме изправени пред един свят, който виждаме с нашите очи и разбираме с нашия разум, свързан с физическия мозък, причината за всичко това лежи не само в човека; и това, което трябва да бъде преодоляно, не може да бъде преодоляно само там, във вътрешния свят на човека така ние не бихме постигнали нищо особено. Иранецът би продължил: Когато човекът е слязъл в материалния свят, промените са обхванали не само него, но и цялата природа, цялата Земя. Ето защо съвсем няма да е достатъчно, ако ние хората, оставим околния свят такъв, какъвто е и заявим: Всичко е само илюзия, Майя, и ние отново трябва да се издигнем в духовния свят.
към текста >>
279.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Този народ намери обитаващия и разпръснат в пространството
Бог
, съединен със своята собствена кръв; този народ намери себе си и се видя изцяло проникнат от разпръснатия в пространството
Бог
, и той вече знаеше: Този
Бог
живее в моя вътрешен свят, в моето тяло, в пулсациите на моята кръв.
Ето защо се налага да обобщим: В човешките физически тела на еврейския народ, чиито наследствени качества се предаваха чрез кръвното родство от поколение на поколение, действува всичко онова, което като външно виждане вече беше надживяло своята епоха, и за да намери своя истински елемент, трябваше да потърси друга арена на действие. Това, което даваше на атлантците силата да виждат в пространството и в духовните области, което у туранците деградира под формата на низше ясновидство, всичко това се промени и у този малък народ тръгна в съвсем друга посока. Всичко, което у атлантските народи беше от божествено-духовно естество, у еврейския народ се насочи към вътрешния, телесен свят на неговите представители; то започна да формира органи и поради тази причина можа да проблесне в кръвта на еврейския народ като божествено съзнание именно вътре, във вътрешността на тялото. Всичко, което атлантецът виждаше, когато насочваше своя ясновиждащ поглед в пространството, у еврейския народ се измести навътре и се прояви във вътрешността на тялото като орган на съзнанието, като съзнание за Яхве или Йехова.
Този народ намери обитаващия и разпръснат в пространството Бог, съединен със своята собствена кръв; този народ намери себе си и се видя изцяло проникнат от разпръснатия в пространството Бог, и той вече знаеше: Този Бог живее в моя вътрешен свят, в моето тяло, в пулсациите на моята кръв.
към текста >>
За атлантското ясновидство, Богът стоеше зад всички неща; сега този
Бог
, сведен до една единствена точка, до един единствен център на съзнанието за Бога, невидим, но усещан вътрешно, слизайки надолу през поколенията на Авраам, Исаак, Яков и т.н., живееше невидим, но усещан вътрешно в тяхната кръв.
След като вчера посочихме как иранизмът се противопоставя на туранизма, и след като днес видяхме как туранизмът се противопоставя на еврейството, ние се убеждаваме: в кръвта на еврейския народ пулсират но вече напреднали и потопени в своя истински елемент същите онези сили, които у туранците потънаха в дълбок упадък. Всичко, което атлантецът виждаше, сега оживява като едно вътрешно усещане, и то може да се сведе до една единствена дума, думата Яхве или Йехова.
За атлантското ясновидство, Богът стоеше зад всички неща; сега този Бог, сведен до една единствена точка, до един единствен център на съзнанието за Бога, невидим, но усещан вътрешно, слизайки надолу през поколенията на Авраам, Исаак, Яков и т.н., живееше невидим, но усещан вътрешно в тяхната кръв.
Ето как това, което беше външно, стана вътрешно: Вече не виждано, а изживявано, то престана да бъде наричано с различни имена, а с едно единствено име: „Аз съм Оня, който съм". То беше приело една съвсем различна форма. Докато атлантският човек го намираше навсякъде, където той самият не беше вън в света сега човекът го намира в своя център, в своя Аз, усеща го в своята кръв, която тече през поколенията. Великият Бог на света сега се превърна в Бога на еврейския на род, Богът на Авраам, Исаак и Яков.
към текста >>
Великият
Бог
на света сега се превърна в Бога на еврейския на род, Богът на Авраам, Исаак и Яков.
Всичко, което атлантецът виждаше, сега оживява като едно вътрешно усещане, и то може да се сведе до една единствена дума, думата Яхве или Йехова. За атлантското ясновидство, Богът стоеше зад всички неща; сега този Бог, сведен до една единствена точка, до един единствен център на съзнанието за Бога, невидим, но усещан вътрешно, слизайки надолу през поколенията на Авраам, Исаак, Яков и т.н., живееше невидим, но усещан вътрешно в тяхната кръв. Ето как това, което беше външно, стана вътрешно: Вече не виждано, а изживявано, то престана да бъде наричано с различни имена, а с едно единствено име: „Аз съм Оня, който съм". То беше приело една съвсем различна форма. Докато атлантският човек го намираше навсякъде, където той самият не беше вън в света сега човекът го намира в своя център, в своя Аз, усеща го в своята кръв, която тече през поколенията.
Великият Бог на света сега се превърна в Бога на еврейския на род, Богът на Авраам, Исаак и Яков.
към текста >>
280.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В будното състояние човекът възприема сетивно-физическите предмети; в сънното състояние той или поне повечето хора не възприема нищо; той е само биологически
жив
и нищо повече.
За мен е най-лесно да опиша тези неща пред Вас, ако още веднъж насоча вниманието Ви върху развитието, което човекът пое на Земята. Ние знаем, че от най-древни времена, включително и през Атлантската епоха, човекът беше надарен с едно непосредствено ясновидство, благодарение на което той възприемаше не само сетивния свят, както това става днес, а и неговите скрити духовни причини. Как беше възможно това? Това беше възможно благодарение на факта, че за хората от онези епохи съществуваше едно междинно състояние на съзнанието, разположено между нашето будно съзнание, каквото е то от пробуждането до заспиване то, и онова, което наричаме сънно или спящо съзнание.
В будното състояние човекът възприема сетивно-физическите предмети; в сънното състояние той или поне повечето хора не възприема нищо; той е само биологически жив и нищо повече.
Но ако проследите с ясновиждащ поглед състоянието на спящия човек, Вие бихте открили изумителни подробности, впрочем изумителни само за хората, които гледат на света единствено откъм неговата външна страна.
към текста >>
И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един
Бог
.
Тук ние се докосваме до една дълбока връзка между външните сили, които дотогава подхранваха ясновидството, и това, което отсега нататък трябваше да служи на мисленето. Ето защо Авраам с право е посочван като откривател на аритметиката.
И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог.
По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството. Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент. Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам. И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
към текста >>
281.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „
Бог
на Авраам".
Нещата съвсем не изглеждаха така. Всичко това беше постигнато едва след идването на Христос. Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен Дух, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност. Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена кръв живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието.
Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам".
Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е Бог на Авраам, Исаак и Яков; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание.
към текста >>
Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е
Бог
на Авраам, Исаак и Яков; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание.
Нещата съвсем не изглеждаха така. Всичко това беше постигнато едва след идването на Христос. Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен Дух, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност. Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена кръв живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието. Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам".
Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е Бог на Авраам, Исаак и Яков; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание.
към текста >>
Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи
Бог
, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ.
Ето големият напредък, ето голямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и Яков, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния Дух, в Духа, който тече през поколенията.
Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ.
За онази епоха, това се превърна в нещо нормално.
към текста >>
По този начин той се научи да познава ръководещия миров
Бог
.
Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо. Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание.
По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог.
Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател. Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя Бог с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие. Да, при едно точно определено условие, той трябваше да е напълно уверен, че същите сили, които говорят в колективното съзнание на народа, са идентични с онези сили, които се проявяват и в Мистериите, макар и в една по-висша форма. Искаме ли да вникнем в тази увереност, налага се да разгледаме един важен факт от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като
Бог
-творец и създател.
Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо. Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание. По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог.
Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател.
Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя Бог с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие. Да, при едно точно определено условие, той трябваше да е напълно уверен, че същите сили, които говорят в колективното съзнание на народа, са идентични с онези сили, които се проявяват и в Мистериите, макар и в една по-висша форма. Искаме ли да вникнем в тази увереност, налага се да разгледаме един важен факт от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя
Бог
с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие.
Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо. Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание. По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог. Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател.
Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя Бог с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие.
Да, при едно точно определено условие, той трябваше да е напълно уверен, че същите сили, които говорят в колективното съзнание на народа, са идентични с онези сили, които се проявяват и в Мистериите, макар и в една по-висша форма. Искаме ли да вникнем в тази увереност, налага се да разгледаме един важен факт от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Защото Авраам беше първият, у когото бяха вложени физическите заложби за извоюване на Яхве-съзнанието; обаче той трябваше да се увери, че Богът, който чрез физическите познавателни сили се изявяваше вътре в него, говори със същия глас, с който говори и вечният, всепроникващ
Бог
на Мистериите, само че по един стеснен начин, именно за да бъде разбиран от него, от Авраам.
И така, в известен смисъл, възгледите на Заратустра бяха напълно противоположни спрямо тези на древните Риши. Културата, която възникна след индийската, стана забележителна с това, че тя се стремеше да отпечата във външния свят всичко онова, което човекът съумяваше да постигне чрез своите духовни усилия. И ние видяхме също, как Заратустра успя да предаде на Хермес и Мойсей най-доброто, с което разполагаше. За да може Мойсеевата мъдрост да даде своите плодове, нейните семена трябваше да бъдат посети в онзи на род, чийто родоначалник беше Авраам.
Защото Авраам беше първият, у когото бяха вложени физическите заложби за извоюване на Яхве-съзнанието; обаче той трябваше да се увери, че Богът, който чрез физическите познавателни сили се изявяваше вътре в него, говори със същия глас, с който говори и вечният, всепроникващ Бог на Мистериите, само че по един стеснен начин, именно за да бъде разбиран от него, от Авраам.
към текста >>
Тази среща между Авраам и великият посветен от Слънчевите Мистерии е описана в Стария Завет като срещата между Авраам и царя-свещеник на Всевишния
Бог
, Мелхиседек или Малек-Задик, както обикновено го наричат*17.
Една толкова издигната индивидуалност, каквато беше атлантският Слънчев посветен, не можеше да се обръща на разбираем език към всички онези, които в съответната епоха имаха да изпълняват своята неповторима мисия. Подобна висша индивидуалност като тази на Слънчевия посветен, носеща в себе си вечното съществувание, и за която с право се твърдеше именно за да бъде загатнат нейния вечен характер -, че няма нито име и възраст, нито баща и майка, понеже един такъв предводител на човечеството може да се покаже само като си послужи с някаква форма, която да подсказва известно родство спрямо онези, на които трябва да се изяви. И така, за да отправи съответното послание към Авраам, Учителят на Ришите, Учителят на Заратустра, прие такава форма, в която онова етерно тяло, което беше запазено за родоначалника Авраам, същото етерно тяло, с което разполагаше и неговият прародител Сим, синът на Ной*16. Етерното тяло на Сим беше запазено, също както и етерното тяло на Мойсей, и тъкмо с него си послужи великият посветен в Слънчевите Мистерии, за да се открие на Авраам по един разбираем за него начин.
Тази среща между Авраам и великият посветен от Слънчевите Мистерии е описана в Стария Завет като срещата между Авраам и царя-свещеник на Всевишния Бог, Мелхиседек или Малек-Задик, както обикновено го наричат*17.
Тук ние сме изправени пред една среща от огромно, универсално значение; срещата между Авраам и великия Слънчев посветен, която нека това да не прозвучи смайващо се разигра в етерното тяло на Сим или Сем, родоначалник на семитския клон. И сега Библията ни показва нещо изключително, което за съжаление хората не разбират, а именно откъде се появи това, което Мелхиседек можа да даде на Авраам. Какво всъщност връчи Мелхиседек на Авраам? Не друго, а тайната на Слънцето, тайната на Слънчевото съществувание, която естествено Авраам успя да разбере само по своя ограничен начин: същата, която стои зад пророческите откровения на Заратустра.
към текста >>
В резултат на срещата си с Мелхиседек, Авраам долови: всичко онова, което той назовава с името Яхве или Йехова като нещо най-висше, всичко онова, което той може да обхване с мисълта си, идва от същия източник, от който води началото си съзнанието на посветения: От всесилния и всепроникващ
Бог
.
Следователно, по околен път чрез Мелхиседек, трябваше да се осъществи едно въздействие от страна на това, което по-късно щеше да слезе на Земята. И това въздействие трябваше да бъде отправено към великия подготвител на идващите събития, към Авраам.
В резултат на срещата си с Мелхиседек, Авраам долови: всичко онова, което той назовава с името Яхве или Йехова като нещо най-висше, всичко онова, което той може да обхване с мисълта си, идва от същия източник, от който води началото си съзнанието на посветения: От всесилния и всепроникващ Бог.
Ето с какво съзнание трябваше да живее отсега нататък Авраам. Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и разбира езика на Космоса може да се сравни единствено със съдържанието на Мистериите.
към текста >>
Тайните на вездесъщия и всепроникващ
Бог
!
Аз вече посочих, как космическите тайни бяха изразявани в Мистериите чрез езика на звездите и как самите космически тайни бяха използвани като изразно средство. Имаше времена когато тези изразни средства се свеждаха до едни или други звездни констелации. От звездните орбити и констелации посветените извличаха образи, чрез които изразяваха духовните опитности на онзи човек, който се издигаше в божествено-духовния свят. И какво прочиташе мистерийната мъдрост в тази звездна писменост?
Тайните на вездесъщия и всепроникващ Бог!
Звездните констелации бяха видимият израз на Бога. Посветеният отправяше поглед към Космоса и казваше: Там, в констелациите и хармониите на звездите, се изявява вездесъщият Бог. Да, посветените извличаха своите възгледи за вездесъщия Бог от констелациите на звездите.
към текста >>
Посветеният отправяше поглед към Космоса и казваше: Там, в констелациите и хармониите на звездите, се изявява вездесъщият
Бог
.
Имаше времена когато тези изразни средства се свеждаха до едни или други звездни констелации. От звездните орбити и констелации посветените извличаха образи, чрез които изразяваха духовните опитности на онзи човек, който се издигаше в божествено-духовния свят. И какво прочиташе мистерийната мъдрост в тази звездна писменост? Тайните на вездесъщия и всепроникващ Бог! Звездните констелации бяха видимият израз на Бога.
Посветеният отправяше поглед към Космоса и казваше: Там, в констелациите и хармониите на звездите, се изявява вездесъщият Бог.
Да, посветените извличаха своите възгледи за вездесъщия Бог от констелациите на звездите.
към текста >>
Да, посветените извличаха своите възгледи за вездесъщия
Бог
от констелациите на звездите.
От звездните орбити и констелации посветените извличаха образи, чрез които изразяваха духовните опитности на онзи човек, който се издигаше в божествено-духовния свят. И какво прочиташе мистерийната мъдрост в тази звездна писменост? Тайните на вездесъщия и всепроникващ Бог! Звездните констелации бяха видимият израз на Бога. Посветеният отправяше поглед към Космоса и казваше: Там, в констелациите и хармониите на звездите, се изявява вездесъщият Бог.
Да, посветените извличаха своите възгледи за вездесъщия Бог от констелациите на звездите.
към текста >>
И ако този миров, вездесъщ
Бог
трябваше да бъде изживян от еврейския народ по един особен начин, това следваше да стане в същия порядък, който е предначертан за космическите орбити на звездите.
И ако този миров, вездесъщ Бог трябваше да бъде изживян от еврейския народ по един особен начин, това следваше да стане в същия порядък, който е предначертан за космическите орбити на звездите.
Или с други думи: В кръвта на поколенията, съдържаща външния инструмент на Яхве-откровенията, трябваше да е налице същият порядък, който цари в звездните орбити. Следователно, в потомството на Авраам, т.е. в кръвното родство на поколенията трябваше да има нещо, което е един вид отражение на космическата звездна писменост. Ето защо Авраам получи обещанието: „Твоите потомци ще бъдат както са звездите на небето! " Така следва да бъде тълкуван онзи стих, който обикновено гласи: „И ще умножи и преумножи потомството ти като небесните звезди", сякаш най-важното се свежда до числения превес на потомството (1.
към текста >>
282.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И този
жив
източник е не друг, а този, който в обикновения език наричаме Христос.
И така, духовното ръководство на човечеството се осъществява с помощта на Учители, които са свързани с редицата от Бодисатви. В лицето на тези Бодисатви ние се изправяме пред великите Учители на човечеството и не бива да ги смесваме с източниците на техните учения. В случая ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Бодисатви, и в центъра на този колегиум ще имаме живия източник за ученията на Бодисатвите.
И този жив източник е не друг, а този, който в обикновения език наричаме Христос.
Така че всички Бодисатви получават именно от Христос онова, което те дават на човечеството в хода на неговата еволюция.
към текста >>
Както в рамките на Зодиака седемте планети покриват дванадесетте съзвездия, така и човекът за да навлезе по един
жив
начин в мировото пространство трябва да премине през 7 х 12, респективно 7 x 11 степени.
Когато човек става ясновиждащ в описания тук смисъл, тогава заспивайки той се разлива в нещо, което може да бъде изразено в тайната на 12 х 7. Обаче в рамките на 12 х 7 човекът е вече в духовния свят, понеже с навършването на 11 х 7 той се докосва до границата на тайните. Искали да измине този път, тогава за да навлезе в духовния свят той се нуждае от 11 х 7 степени, т.е. в астралното си тяло и Аза той трябва да премине през 11x7 степени. Всичко това е изразено в звездната писменост, като числото седем е взето от седемте планети, а това, което човек трябва да измине в мировото пространство, е взето от дванадесет те съзвездия на Зодиака.
Както в рамките на Зодиака седемте планети покриват дванадесетте съзвездия, така и човекът за да навлезе по един жив начин в мировото пространство трябва да премине през 7 х 12, респективно 7 x 11 степени.
към текста >>
И понеже Евангелието на Лука ни описва една друга личност, за която бяха подготвени съответното астрално тяло и съответния Аз, то не се спира както Евангелието на Матей на 6 х 7 поколения, а на 11 х 7 степени, през които и това ясно е посочено в Евангелието на Лука самият
Бог
спуска надолу силите, които се вливат в индивидуалността на онзи Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука.
Следователно, когато Евангелието на Лука искаше да опише онези духовни сили, които трябваше да превърнат астралното тяло и Аза в носител на Христос, то трябваше да опише как божествено-духовните сили се спускат през 11x7 степени. Ето какво ни описва в действителност Евангелието на Лука.
И понеже Евангелието на Лука ни описва една друга личност, за която бяха подготвени съответното астрално тяло и съответния Аз, то не се спира както Евангелието на Матей на 6 х 7 поколения, а на 11 х 7 степени, през които и това ясно е посочено в Евангелието на Лука самият Бог спуска надолу силите, които се вливат в индивидуалността на онзи Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука.
Пребройте човешките степени, както са посочени в Евангелието на Лука и през които божествените сили се спускат надолу и Вие ще получите 77 степени (Лука 3, 23-38).
към текста >>
283.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Само един
Бог
можеше да издигне човешката природа по този начин.
Той трябваше да го направи заради хората. Съществата от по-висшите сфери, близки до Христос, можеха да предприемат нещо подобно там, във висшите сфери. Но този процес не беше предприеман в рамките на човешкото физическо и етерно тяло; досега нито едно човешко тяло не беше проникване от Христовото Същество. Божествените субстанциални сили можеха да са навън в пространството; обаче до този момент, това, което живее в човека, все още не беше изнасяно в пространството. Единствено Христос можеше да предприеме всичко това: Да влее човешките сили в Космоса.
Само един Бог можеше да издигне човешката природа по този начин.
към текста >>
284.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Христос знае това и отговаря на Изкусителя, противопоставяйки му своята собствена сила: „Да не изкушаваш Господа твоя
Бог
" (Матей 4, 7).
Втората степен се проявява, след като окултният ученик се потопи в своето астрално тяло и действително се изправи пред всички онези емоции и страсти, които биха искали да го направят пълен егоист. След като се усети изправен пред тях, той би желал без да ги преодолява да се потопи направо в етерното и физическото тяло. Всъщност тази ситуация представлява един вид пропадане в бездната. И в Евангелието на Матей тя също е описана като едно политане в онази област, която досега е останала непокварена от човека: областта на етерното и физическото тяло. Обаче човекът не бива да прави подобен опит, преди да е станал господар на своите емоции и страсти.
Христос знае това и отговаря на Изкусителя, противопоставяйки му своята собствена сила: „Да не изкушаваш Господа твоя Бог" (Матей 4, 7).
към текста >>
285.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И още на следващата страница се изтъква понеже на „Отче наш" се гледа като на механичен сбор от стари предания, правещи ненужен какъвто и да е Христос -, че на халдейски език съществува една молитва, открита на каменни плочки, в която се призовава древновавилонския
бог
Меродах.
Авторът посочва, че един вид предшественици на „Отче наш" могат да бъдат открити не само в отделни части на Талмуда, но и хилядолетия по-назад.
И още на следващата страница се изтъква понеже на „Отче наш" се гледа като на механичен сбор от стари предания, правещи ненужен какъвто и да е Христос -, че на халдейски език съществува една молитва, открита на каменни плочки, в която се призовава древновавилонския бог Меродах.
Ето един характерен цитат от тази молитва, чийто превод е публикуван за пръв път от г-н T.G. Pinches в Journal of the Royal Artistic Society през октомври 1891. Става дума за каменни плочки, от крити през 1882 г. в Сипара, в чийто текст молитвата е отправена към Меродах и там четем: „Нека изобилието на света слезе и в твоя град; нека твоите заповеди се изпълняват во веки... нека злият дух да живее вън от теб" И сега ученият, който явно е впечатлен от тези думи, добавя: „Следователно, тук ние сме изправени пред един вид молитвен образец, съществуващ от 4000 г. преди Христос и напълно сходен с „Отче наш".
към текста >>
Приемайки Христовата сила в себе си и изливайки своя Аз в Съзнателната Душа, за да го изживее там в напълно чист вид, човекът всъщност открива пътя към своя
Бог
.
После ние стигаме до следващото изречение, което се отнася до Съзнателната Душа, до онази негова част, където Азът е напълно изявен и човекът израства по един съвършено нов начин. Ние знаем, че тъкмо с идването на Христос се заражда и Разсъдъчната Душа. А сега живеем в епохата, когато се заражда Съзнателната Душа и когато човекът трябва да поеме своя път обратно към духовния свят. Докато в Разсъдъчната Душа човекът добива едно първоначално съзнание за себе си, в Съзнателната Душа неговият Аз отново се устремява към духовния свят.
Приемайки Христовата сила в себе си и изливайки своя Аз в Съзнателната Душа, за да го изживее там в напълно чист вид, човекът всъщност открива пътя към своя Бог.
Изживявайки Христос в своя Аз и издигайки се до Съзнателната Душа, човекът стига до своя Бог.
към текста >>
Изживявайки Христос в своя Аз и издигайки се до Съзнателната Душа, човекът стига до своя
Бог
.
После ние стигаме до следващото изречение, което се отнася до Съзнателната Душа, до онази негова част, където Азът е напълно изявен и човекът израства по един съвършено нов начин. Ние знаем, че тъкмо с идването на Христос се заражда и Разсъдъчната Душа. А сега живеем в епохата, когато се заражда Съзнателната Душа и когато човекът трябва да поеме своя път обратно към духовния свят. Докато в Разсъдъчната Душа човекът добива едно първоначално съзнание за себе си, в Съзнателната Душа неговият Аз отново се устремява към духовния свят. Приемайки Христовата сила в себе си и изливайки своя Аз в Съзнателната Душа, за да го изживее там в напълно чист вид, човекът всъщност открива пътя към своя Бог.
Изживявайки Христос в своя Аз и издигайки се до Съзнателната Душа, човекът стига до своя Бог.
към текста >>
286.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тогава Петър отговаря, че Христос е не просто „Син човешки", а нека да се придържаме към обичайния превод на тези думи -„Син на живия
Бог
".
(Матей 16, 13) В отговор учениците изброяват отделни личности. Обаче после той пита нещо друго. Неговата далечна цел е да издигне учениците дотам, че те да разберат своята собствена природа, както и това, какво представлява той за Азовата същност. Ето защо другият въпрос гласи: „И според както вие мислите, кой съм аз? " И тъкмо това „Аз съм" следва да бъде специално подчертано навсякъде, където ще го срещнем в Евангелието на Матей.
Тогава Петър отговаря, че Христос е не просто „Син човешки", а нека да се придържаме към обичайния превод на тези думи -„Син на живия Бог".
Какво означава „Син на живия Бог" и по какво се различава той от „Сина човешки"? За да разберем това понятие, ние трябва да добавим още някои подробности към фактите, за които вече стана дума. Ние посочихме: напредвайки в своето развитие, човекът разгръща своята Съзнателна Душа, в която може да се прояви Духът-Себе. Но след като е изградил Съзнателната душа, към човека веднага се спускат Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух, за да може разтворената като цвете Съзнателна Душа да приеме тази висша троичност. Това напредващо развитие на човека може да представим графично като един вид растение.
към текста >>
Какво означава „Син на живия
Бог
" и по какво се различава той от „Сина човешки"?
Обаче после той пита нещо друго. Неговата далечна цел е да издигне учениците дотам, че те да разберат своята собствена природа, както и това, какво представлява той за Азовата същност. Ето защо другият въпрос гласи: „И според както вие мислите, кой съм аз? " И тъкмо това „Аз съм" следва да бъде специално подчертано навсякъде, където ще го срещнем в Евангелието на Матей. Тогава Петър отговаря, че Христос е не просто „Син човешки", а нека да се придържаме към обичайния превод на тези думи -„Син на живия Бог".
Какво означава „Син на живия Бог" и по какво се различава той от „Сина човешки"?
За да разберем това понятие, ние трябва да добавим още някои подробности към фактите, за които вече стана дума. Ние посочихме: напредвайки в своето развитие, човекът разгръща своята Съзнателна Душа, в която може да се прояви Духът-Себе. Но след като е изградил Съзнателната душа, към човека веднага се спускат Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух, за да може разтворената като цвете Съзнателна Душа да приеме тази висша троичност. Това напредващо развитие на човека може да представим графично като един вид растение.
към текста >>
Това е Синът на Бога, който е
жив
, на Духа-Живот или „Синът на живия
Бог
". Следователно,
Следователно, тук имаме нещо, което слиза отгоре и потъва в човека като една оплодотворяваща сила от духовния свят. Докато с другите си съставни части човекът израства в посока отдолу нагоре и се отваря като един вид цвете, наричано от нас Син човешки, налага се когато той напредва и иска да приеме мечтаното Азово съзнание към него да слязат силите на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. И кой е представителят на всичко онова, което слиза отгоре и загатва за безкрайно далечните епохи от бъдещата еволюция на човечеството? Неговия първи дар ние получаваме под формата на Духа-Себе. Чий представител е този, който ще приеме дара на слизащия отгоре Дух-Себе?
Това е Синът на Бога, който е жив, на Духа-Живот или „Синът на живия Бог". Следователно,
към текста >>
Ето как са застанали един срещу друг „Синът човешки", който израства отдолу нагоре, и Синът Божий, Синът на живия
Бог
, който израства отгоре надолу.
в този момент Христос Исус пита: Какво трябва да се влее в човека чрез моя импулс? В човека трябва да се влее оживотворяващия принцип на Духа.
Ето как са застанали един срещу друг „Синът човешки", който израства отдолу нагоре, и Синът Божий, Синът на живия Бог, който израства отгоре надолу.
Тези два принципа ние трябва да различаваме много добре.
към текста >>
После узнаваме, че един от учениците, на име Петър, казва: „Ти си Христос, Син на живия
Бог
" (Матей 16, 16).
Обаче следва да признаем, че за учениците този въпрос е изглеждал доста труден. И цялата му трудност изпъква пред Вас най-вече когато се замислите, че учениците усещат всичко това, което след идването на Христос Исус беше вече достъпно и на най-простите хора, благодарение на Евангелията. Учениците трябваше да поемат в себе си тези неща единствено чрез живите поучаващи сили на Христос Исус. Обаче дотогавашните им усилия не можеха да дадат отговор на въпроса: Чий представител съм аз самият?
После узнаваме, че един от учениците, на име Петър, казва: „Ти си Христос, Син на живия Бог" (Матей 16, 16).
Но този отговор, ако бих могъл да се изразя така, не идва от нормалните духовни сили на Петър. Ето защо Христос Исус нека да се опитаме и да представим нещата живо, апелирайки в известен смисъл към скритите в тях образи поглеждайки Петър, трябваше да заяви: Много нещо е, че от тази уста дойде този отговор, който всъщност ни отправя към най-далечното бъдеще. И когато после обгърна това, което беше в съзнанието на Петър, което беше готово за един отговор, опиращ се на интелекта или на силите, идващи от посвещението, Христос трябваше да си каже: Да, този отговор дойде не от съзнанието на Петър; в случая се проявяват онези по-дълбоки сили, които се намират в човека и които той все повече и повече превръща в съзнателни сили.
към текста >>
„Ти си Христос, Синът на живия
Бог
" невъзможно е тези думи да възникнат от твоята плът и кръв; те са произнесени от божествено-духовни сили, скрити дълбоко под прага на съзнанието, и те са най-дълбоките сили, вложени в човешкото същество.
Ние носим в себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; после се издигаме нагоре до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух благодарение на метаморфозата, засягаща съответно астралното, етерното и физическото тяло. Тези неща често се споменават в антропософската Духовна Наука. Обаче силите, които някога ще развием в нашето астрално тяло като Дух-Себе, тези сили вече са налице там в нашето астрално тяло; само че там те са под властта на определени божествено-духовни Същества и не зависят от самите нас. По същия начин и в нашето етерно тяло вече са налице божествено-духовните очертания на Ду ха-Живот. Ето защо, поглеждайки Петър, Христос казва: Това, което сега се намира в твоето съзнание, далеч не е причината, за да изговориш тези думи; те бяха изговорени от една сила, която ти ще развиеш едва в бъдеще; тя е в теб, но ти все още не знаеш нищо за нея.
„Ти си Христос, Синът на живия Бог" невъзможно е тези думи да възникнат от твоята плът и кръв; те са произнесени от божествено-духовни сили, скрити дълбоко под прага на съзнанието, и те са най-дълбоките сили, вложени в човешкото същество.
към текста >>
И ако онова, което нося на човечеството, ако импулсът, представляван от мен, се стреми към по-нататъшно развитие и иска да обхване всички хора, тогава то трябва да бъде основано на това, което току-що проговори от Петър: „Ти си Христос, Синът на живия
Бог
." И тъкмо върху тази сила в човека, която все още не е разрушена от огнените пориви на напредващото съзнание, прозвучаваща сега като сила на Отца, искам аз да градя това, което все повече и повече ще процъфтява от моя импулс.
Но сега Христос трябваше да добави и нещо друго. Той трябваше да си каже: В лицето на Петър аз имам пред себе си една личност, един ученик, чиято цялостна духовна деятелност протича по такъв начин, че не смущава наличните у него сили на Отца; и те са толкова могъщи, тези подсъзнателни човешки сили, че осланяйки се на тях той може да прибави още нещо към своята човешка същност. Ето кое е според Христос най-важното. Обаче то е валидно не само за Петър, но и за всеки човек; само че все още не е напълно обхванато от човешкото съзнание. Тези човешки сили ще бъдат развити докрай едва в бъдеще.
И ако онова, което нося на човечеството, ако импулсът, представляван от мен, се стреми към по-нататъшно развитие и иска да обхване всички хора, тогава то трябва да бъде основано на това, което току-що проговори от Петър: „Ти си Христос, Синът на живия Бог." И тъкмо върху тази сила в човека, която все още не е разрушена от огнените пориви на напредващото съзнание, прозвучаваща сега като сила на Отца, искам аз да градя това, което все повече и повече ще процъфтява от моя импулс.
към текста >>
Когато проговаря съзнателният Петър, който вече разчита на личните си, съзнателни сили, Христос трябва да се намеси и да го поправи: Сега в теб не говори някакъв
Бог
, а само това, което си развил у себе си като обикновен човек; обаче то няма никаква стойност; то произлиза от едно лъжливо учение, то произлиза от Ариман, от Сатаната.
И сега още в следващия миг ясно и недвусмислено е показано нещо друго: А именно, че Христос Исус действително гради върху по-дълбоките, подсъзнателни сили в Петър. Защото в следващия миг Христос говори за предстоящите събития и най-вече за приближаващата Мистерия на Голгота. Но сега в Петър проговарят не подсъзнателните сили, а силите на неговото нормално човешко съзнание. Ето защо сега той не разбира думите на Христос и не може да повярва, че страданията и смъртта са съвсем близо.
Когато проговаря съзнателният Петър, който вече разчита на личните си, съзнателни сили, Христос трябва да се намеси и да го поправи: Сега в теб не говори някакъв Бог, а само това, което си развил у себе си като обикновен човек; обаче то няма никаква стойност; то произлиза от едно лъжливо учение, то произлиза от Ариман, от Сатаната.
Ето какво е скрито в думите: „Махни се от мен, Сатана! Не ме съблазнявай; защото ти мислиш не за Божиите неща, а за човешките" (Матей 16, 23). Христос веднага го нарича „Сатана"; той употребява думата „Сатана" именно за Ариман, докато в други случаи, когато се говори за Луцифер, Библията си служи с име то „Дявол". Всъщност, за да посочи измамата, на която се поддава Петър, Христос прибягва до най-точната дума.
към текста >>
Според него напълно изключено е Христос да застане пред Петър и първия път да каже: „Само ти разбра, че си застанал пред един
Бог
!
Точно такива са истинските съотношения между нещата. Но какво смята по този въпрос модерното проучване на Библията?
Според него напълно изключено е Христос да застане пред Петър и първия път да каже: „Само ти разбра, че си застанал пред един Бог!
", а веднага след това да се обърне към него с името „Сатана". И съвременните тълкуватели на Библията допълват: Следователно, името „Сатана", с което Христос се обръща към Петър, е вмъкнато по-късно, така че тук явно става дума за фалшификация.
към текста >>
за духовната сила, струяща надолу чрез Сина на живия
Бог
, тогава Христос вече знае, че може да възвести на околните: Ето, отсега нататък, на Земята започва нещо съвършено ново; отсега нататък върху Земята започва да се проектира едно съвършено ново отражение, идващо от духовния свят.
В мига, когато Петър застава пред Христос Исус и в по-дълбоките пластове на своята природа се досеща за естеството на Христовия Импулс т.е.
за духовната сила, струяща надолу чрез Сина на живия Бог, тогава Христос вече знае, че може да възвести на околните: Ето, отсега нататък, на Земята започва нещо съвършено ново; отсега нататък върху Земята започва да се проектира едно съвършено ново отражение, идващо от духовния свят.
Докато за Авраам отражението на космическите отношения съществуваше в кръвното родство, отсега нататък в етично-морално-духовните отношения трябваше да се породи отблясъкът на онова, в което човекът може да се превърне чрез своя Аз! Когато хората разбират Христос в онзи смисъл, в който го разбираше по-висшата природа на Петър, тогава те ще основават не само такива общности, които се опират на кръвното родство, а и общности, които съзнателно градят връзките на любовта и ги разпростират от една човешка душа към друга. Или с други думи: Както в еврейската кръв и в родствените връзки, съществуващи през поколенията, беше постигнато това, което е необходимо за човешкия род според изисквания та на Макрокосмоса, и както от друга страна това, което трябваше да бъде отхвърлено в хода на общочовешката еволюция, беше постигнато също според звездните констелации, така и отсега нататък в рамките на етично-морално-духовните отношения, съзнателният Аз трябваше да роди всичко онова, което или разделя хората, или ги обединява в името на любовта. Връзките между хората трябваше да бъдат формирани или хармонизирани именно от съзнателния Аз. И всичко това се съдържа в думите, които Христос Исус изрича като продължение на отговора, който беше дал на Петър: „Това, което вържеш на Земята това, което завързва в теб по-дълбоката природа е същото, което е завързано и на Небето, и това, което същата тази природа развързва тук долу, е нещо, което е развързано също и на Небето" (Матей 16, 19).
към текста >>
287.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Вчера видяхме, че според наименованието „Христос, Синът на живия
Бог
", той спада към „слизащите" Същества.
Но за какво Същество става дума, когато говорим за Христос?
Вчера видяхме, че според наименованието „Христос, Синът на живия Бог", той спада към „слизащите" Същества.
Ако искаме да го назовем с едно определение от източната философия, би трябвало да кажем, че той е едно „аватарно" Същество, един слизащ от небето Бог. Обаче ние имаме работа с едно такова слизащо Същество само за определен период от време. А как трябва да застане пред нас подобно Същество, това научаваме от евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан. В момента, когато се извършва Кръщението в реката Йордан, това Същество, така да се каже, слиза от Слънцето, приближава се към Земята и се съединява с едно човешко същество. Ние трябва да сме наясно, че според четиримата евангелисти това Слънчево Същество е по-велико от другите „аватарни" Същества, от всички други Слънчеви Същества, които някога са слизали на Земята.
към текста >>
Ако искаме да го назовем с едно определение от източната философия, би трябвало да кажем, че той е едно „аватарно" Същество, един слизащ от небето
Бог
.
Но за какво Същество става дума, когато говорим за Христос? Вчера видяхме, че според наименованието „Христос, Синът на живия Бог", той спада към „слизащите" Същества.
Ако искаме да го назовем с едно определение от източната философия, би трябвало да кажем, че той е едно „аватарно" Същество, един слизащ от небето Бог.
Обаче ние имаме работа с едно такова слизащо Същество само за определен период от време. А как трябва да застане пред нас подобно Същество, това научаваме от евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан. В момента, когато се извършва Кръщението в реката Йордан, това Същество, така да се каже, слиза от Слънцето, приближава се към Земята и се съединява с едно човешко същество. Ние трябва да сме наясно, че според четиримата евангелисти това Слънчево Същество е по-велико от другите „аватарни" Същества, от всички други Слънчеви Същества, които някога са слизали на Земята. Ето защо от страна на човека сега се изисква, така да се oкаже, една специално подготвена личност.
към текста >>
Следователно, и четиримата евангелисти описват това Слънчево Същество, този „Син на живия
Бог
", който се намесва в еволюцията на човека.
Следователно, и четиримата евангелисти описват това Слънчево Същество, този „Син на живия Бог", който се намесва в еволюцията на човека.
Обаче за човека, който ако мога така да се изразя посреща това Слънчево Същество и го приема в себе си, за този човек ни говорят само двама от евангелистите: Матей и Лука.
към текста >>
Тук ние сме изправени, така да се каже, пред външната, телесна фигура на Слънчевия
Бог
, който упражняваше своите въздействия върху човека, преди още сам да беше слязъл на Земята.
Когато обръщаме поглед към Заратустра, ние откриваме, че през онези времена дори една толкова напреднала личност като него, все още не беше достатъчно посветена, за да обхване в ясно съзнание всичко онова, което трябваше да бъде открито на човека, и че за тази цел въпросната личност беше завладяна от една по-висша душевна сила. И Заратустра можа да възвести учението си за Аура Маздао, само защото Слънчевата аура сама се откри пред неговия поглед, само защото гласът на духовното Същество, наречено Аура Маздао, прозвуча в него, само защото чрез него проговори Слънчевото Слово, великата аура, мировата светлина.
Тук ние сме изправени, така да се каже, пред външната, телесна фигура на Слънчевия Бог, който упражняваше своите въздействия върху човека, преди още сам да беше слязъл на Земята.
През тези времена Слънчевото Слово все още беше нещо вътрешно, нещо душевно.
към текста >>
В усамотение и пълно спокойствие, без много шум, те очакват момента, когато един
Бог
ще слезе от небесните висини, за да ускори хода на общочовешката еволюция.
Да предположим, че наближава, уреченото време, когато едно висше Същество трябва да слезе от духовните сфери, за да даде определен тласък в еволюцията на човечеството. Окултните ученици в древните Мистерии знаят това и очакват кога ще настъпи решителният момент. Те имат задачата да тълкуват знаменията на времето.
В усамотение и пълно спокойствие, без много шум, те очакват момента, когато един Бог ще слезе от небесните висини, за да ускори хода на общочовешката еволюция.
Но те имат също и една друга задача: да наблюдават външното човечество и евентуално появата на онази личност, която може да бъде насочвана по такъв начин, че да приеме в себе си слизащия от небето Бог. И когато слизащото от небето духовно Същество е от особено висш порядък, тогава съответната личност трябва да бъде подхваната и ръководена още от най-ранното й детство, за да се превърне един ден в негов подобаващ храм. Да, тези неща са напълно възможни, само че хората не ги забелязват. Едва след време, когато някой започне да описва живота на такива хора, излизат наяве известни закономерности, които са останали скрити до този момент. И когато бъдат съпоставени, дори откъм външната им страна, те показват голяма близост.
към текста >>
Но те имат също и една друга задача: да наблюдават външното човечество и евентуално появата на онази личност, която може да бъде насочвана по такъв начин, че да приеме в себе си слизащия от небето
Бог
.
Да предположим, че наближава, уреченото време, когато едно висше Същество трябва да слезе от духовните сфери, за да даде определен тласък в еволюцията на човечеството. Окултните ученици в древните Мистерии знаят това и очакват кога ще настъпи решителният момент. Те имат задачата да тълкуват знаменията на времето. В усамотение и пълно спокойствие, без много шум, те очакват момента, когато един Бог ще слезе от небесните висини, за да ускори хода на общочовешката еволюция.
Но те имат също и една друга задача: да наблюдават външното човечество и евентуално появата на онази личност, която може да бъде насочвана по такъв начин, че да приеме в себе си слизащия от небето Бог.
И когато слизащото от небето духовно Същество е от особено висш порядък, тогава съответната личност трябва да бъде подхваната и ръководена още от най-ранното й детство, за да се превърне един ден в негов подобаващ храм. Да, тези неща са напълно възможни, само че хората не ги забелязват. Едва след време, когато някой започне да описва живота на такива хора, излизат наяве известни закономерности, които са останали скрити до този момент. И когато бъдат съпоставени, дори откъм външната им страна, те показват голяма близост. Ето защо спокойно можем да обобщим: отправим ли поглед към миналите епохи от еволюцията на човечеството, ние откриваме тук или там определени личности, чиито външни биографии показват значително сходство.
към текста >>
А в етерното тяло ние имаме пред себе си един
жив
организъм, изграден от най-фините субстанции на човешкото същество; само че то остава невидимо за човека, понеже неговият поглед е вече помрачен от намесата на Луцифер и Ариман.
А в етерното тяло ние имаме пред себе си един жив организъм, изграден от най-фините субстанции на човешкото същество; само че то остава невидимо за човека, понеже неговият поглед е вече помрачен от намесата на Луцифер и Ариман.
Обаче в етерното тяло живее нещо, което по начало принадлежи на Слънцето. Там, в етерното тяло, продължава да звучи всичко онова, което пулсираше като хармония на сферите, всичко онова, което ясновидецът възприема от Боговете, независимо от преградата на физическия свят. Ето защо, относно етерното тяло, ние бихме допълнили: Там, в етерното тяло, живеят висшите Богове и по-точно онези, които са сродни със Слънчевите Богове.
към текста >>
Наистина, понякога възникват съмнения поради сложния превод на някои отделни изрази; обаче срещу величествените и прости думи на Петър: „Ти си Христос, Син на живия
Бог
" и последвалия отговор: „Ти си Петър и на тая скала ще съградя моята общност и портите на ада няма да я надвият" срещу тези думи от филологическа гледна точка не може да се възрази нищо.
Впрочем по отношение на някои думи, подробното тълкуване на текста е безпредметно, понеже няма сигурни доказателства, че старите текстове съдържат точно тези думи. Обаче в конкретния случай това не е така: Думите на Петър са точно записани в Евангелието на Матей и не съществуват никакви филологически основания да се съмняваме в тяхната достоверност.
Наистина, понякога възникват съмнения поради сложния превод на някои отделни изрази; обаче срещу величествените и прости думи на Петър: „Ти си Христос, Син на живия Бог" и последвалия отговор: „Ти си Петър и на тая скала ще съградя моята общност и портите на ада няма да я надвият" срещу тези думи от филологическа гледна точка не може да се възрази нищо.
А и такива възражения не са правени. Не съществуват и възражения, опиращи се на други, странични текстове от Евангелията. Вероятно мнозина се надяват, че биха могли да възникнат възражения с оглед на текстове, които бяха открити в по-късно време, обаче това не е така, понеже въпросните пасажи в тях са силно повредени и текстът не може да бъде разчетен. Такива са поне филологическите изводи. Разбира се, Вие трябва да се доверите на хората, които са видели тези ръкописи.
към текста >>
Обаче научете се ето какво искаше да каже той всъщност да разглеждате и човека по този начин, а именно, че това, което е вложено в него, е фактически носител и храм на живия
Бог
.
Нека да продължим нататък. На онези, които разглеждаха неговото учение като нещо външно, той обясняваше, че някои външни признаци не бива да се приемат само в материален смисъл, а като знаци, отнасящи се за нещо друго. И той си послужи с тяхното собствено мислене, с техния собствен начин на мислене. Той поиска да му дадат една монета, показа им образа на кесаря върху нея и ги накара да се замислят, че монетата е израз и на нещо съвсем друго, което няма общо със самия метал, а именно: Общата принадлежност към едно господство, към един определен владетел. „Това, което е на кесаря, дайте го кесарю, то принадлежи на кесаря"; то е вложено в образа, а не в метала.
Обаче научете се ето какво искаше да каже той всъщност да разглеждате и човека по този начин, а именно, че това, което е вложено в него, е фактически носител и храм на живия Бог.
Разглеждайте човека по същия начин, по който разглеждате и монетата. Научете се да виждате в човека образа на Бога, и тогава ще проумеете, че човекът принадлежи на Бога (Матей 22, 13-22).
към текста >>
Ето как: Наполеон носи името на Слънчевия
Бог
Аполон.
Когато например се появиха хора, които за пръв път заговориха за всевъзможни „Слънчеви митове" относно Буда, Христос и т.н., след кратко време тези теории започнаха да бъдат усещани като нещо прекалено. Днес тези „Слънчеви митове" са отново на мода. И тогава въпросният човек каза: С помощта на този метод, който механично свързва митични образи и звездни знаци с едно или друго велико събитие, може да се постигне извънредно много. Когато някой започне да твърди, че в основата на преданията за Христос лежи един „Слънчев мит", само и само да докаже, че Христос Исус не е съществувал, тогава с помощта на същия метод лес но може да се докаже, че не е съществувал, примерно, и Наполеон.
Ето как: Наполеон носи името на Слънчевия Бог Аполон.
Само че в гръцкия език звукът „Н" поставен пред името означава не отричане, а утвърждаване; и тогава Наполеон, т.е. Наполон, би означавало един вид Свръх-Аполон. Ако отидем по-нататък, ще открием и друга забележителна прилика. Припомнете си какво ли не измисля откривателя на несъществуващия Исус, немският професор по философия Дрюс, коментирайки приликата на такива имена като Исус, Йозес, Язон и т.н. Като много близко звучащи могат да бъдат посочени имената Петиция, майката на Наполеон, и Лето майката на Аполон.
към текста >>
Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия
Бог
, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос.
Какво застава пред нас, когато вземем Евангелието на Матей и се изправим пред човешките измерения на Христос Исус? Колкото и голяма да изглежда разликата между обикновения земен човек и онзи човек, кой то приема Христос в себе си, разлистим ли Евангелието на Матей с необходимото смирение, пред нас застава не друго, а самата стойност на човека, както и отговорът на големия въпрос: В какво точно се състои достойнството на човека?
Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос.
Но за да се борим за този идеал, ние имаме нужда от смирение. Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави горди и високомерни, а тогава ние ще разсъждаваме само върху това, което бихме могли да постигнем като човешки същества, без да оценяваме колко малък е бил всъщност личния ни принос в нашата досегашна еволюция. Да, всички тези неща ние трябва да изживеем в пълно смирение. Изградим ли за тях необходимото разбиране, те ни се откриват в такова величие и в такъв блясък, че смирението е неизбежно. Само че това смирение няма да ни подтиска, понеже ние вече сме съзрели цялата истинност, цялото величие на този идеал.
към текста >>
И ако в акта на нашето човешко познание често се усещаме и като смаза ни от божественото величие, спотаено в човека, ние сме длъжни особено ако разполагаме с добрата воля за това да изживеем поне частица от божествения Импулс, от „Сина на живия
Бог
" и непрекъснато да си припомняме Христос Исус; защото тук, където ние като човешки същества можем да изживеем Аза, чийто най-висш представител е Той, за нас, а и за всички идващи времена, прозвучаха кратките и ясни думи: „О, човеко, изживей себе си!
И сега, с отворен поглед към величието на Исус от Евангелието на Матей, което ни приканва към смирение и осъзнаване на нашата човешка слабост, ние съзираме и нещо друго: Онази вътрешна истина, онази вътрешна действителност, която ни издига над пропастта, съществуваща между нашата човешка слабост и това, което трябва и можем да бъдем.
И ако в акта на нашето човешко познание често се усещаме и като смаза ни от божественото величие, спотаено в човека, ние сме длъжни особено ако разполагаме с добрата воля за това да изживеем поне частица от божествения Импулс, от „Сина на живия Бог" и непрекъснато да си припомняме Христос Исус; защото тук, където ние като човешки същества можем да изживеем Аза, чийто най-висш представител е Той, за нас, а и за всички идващи времена, прозвучаха кратките и ясни думи: „О, човеко, изживей себе си!
" И така, ако ние се добираме по този начин до човешката природа на Матеевото Евангелие не случайното е първото и най-близко до нас Евангелие от него винаги ще ни облъхва смелост за живота, сила и надежда за справяне с нашите житейски задачи. Едва тогава ние започваме да разбираме и истинското значение на неговите думи.
към текста >>
288.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Ето защо той има за баща Оеагър, един речен тракийски
бог
.
Ако той не беше син на музата Калиопа, той не би могъл да бъде пратеника на свръхсетивния свят. Но неговата епоха му позволи да изрази това, което беше необходимо на физическия свят в неговото време. В такъв случай той не само беше говорителят на музата, на Калиопа, както някога Ришите бяха говорители на свръхсетивните светове, той говореше за свръхсетивния свят едновременно получавайки влияния от физическия свят.
Ето защо той има за баща Оеагър, един речен тракийски бог.
Посланието на Орфей беше свързано и адаптирано с климата на Гърция, с даденостите на външната гръцка природа, на тракийския бог Оеагър.
към текста >>
Посланието на Орфей беше свързано и адаптирано с климата на Гърция, с даденостите на външната гръцка природа, на тракийския
бог
Оеагър.
Ако той не беше син на музата Калиопа, той не би могъл да бъде пратеника на свръхсетивния свят. Но неговата епоха му позволи да изрази това, което беше необходимо на физическия свят в неговото време. В такъв случай той не само беше говорителят на музата, на Калиопа, както някога Ришите бяха говорители на свръхсетивните светове, той говореше за свръхсетивния свят едновременно получавайки влияния от физическия свят. Ето защо той има за баща Оеагър, един речен тракийски бог.
Посланието на Орфей беше свързано и адаптирано с климата на Гърция, с даденостите на външната гръцка природа, на тракийския бог Оеагър.
към текста >>
Изключително интересно е да се види с какъв финес беше почувствана съдбата на това същество, което от една страна произлизаше от една муза и от друга - от един тракийски речен
бог
.
Това ни показва, че хората смятаха за есенциално в Орфей това, което живееше в душата му. Тези душевни качества бяха някога отличителните белези на човешките същества. За тях не се говреше, както по-късно, с думите "Това е синът на този или онзи" или пък: "Той е от този и този град"; хората бяха различавани по тяхната духовна стойност.
Изключително интересно е да се види с какъв финес беше почувствана съдбата на това същество, което от една страна произлизаше от една муза и от друга - от един тракийски речен бог.
Той не беше като древните пророци, единствено приемник на свръхсетивен свят, той беше също така отворен за физическия свят. Той беше изложен на всички влияния, които физическия, сетивния свят упражнява върху нас.
към текста >>
Но от друга страна тези способности да живее в духовния свят са потулени от факта на живота на физическия план на неговия баща, речния тракийски
бог
.
Ние знаем, че човекът е съставен от различни части: една долна част - физическото тяло, след това етерното тяло, за което ние казахме, че съдържа другия пол, след това астралното тяло и Аза. Едно човешко същество като Орфей притежава още една страна, защото той е син на една муза, сега вие знаете какво означава това от гледна точка на духовния свят.
Но от друга страна тези способности да живее в духовния свят са потулени от факта на живота на физическия план на неговия баща, речния тракийски бог.
Така неговият чисто духовен живот се намира подтиснат на едно подземно ниво. Всички водачи на човечеството от втората и третата следатлантска цивилизация, които бяха единствено инструмент, предаващ посланията на духовните светове, можеха да усетят по известен начин техните собствени етерни тела като нещо отделено от физическото тяло. В цивилизациите, където още можехме да намерим старото ясновидство, както при Келтите, когато един човек усещаше нещо, което трябваше да разкрие на придружаващите го, то му беше разкривано чрез частично екскарниране от неговото етерно тяло. Тогава това етерно тяло ставаше носител на сили, които се депозираха в него. Тъй като пророците бяха мъже, следователно имаха женски етерни тела, те усещаха под една женска форма съществото, което им предаваше нещо от духовните светове.
към текста >>
Сега трябва да покажа, че Орфей, докато беше във връзка с духовните сили, поради това, че беше син на тракийския речен
бог
, рискуваше да не може да сдържи това, което се проявяваше в него чрез собствено му етерно тяло.
Сега трябва да покажа, че Орфей, докато беше във връзка с духовните сили, поради това, че беше син на тракийския речен бог, рискуваше да не може да сдържи това, което се проявяваше в него чрез собствено му етерно тяло.
Колкото повече той стъпваше във физическия свят и изразяваше тази си принадлежност, толкова повече той губеше своето ясновидство. Това е представено от сцената с ухапването от пепелянка - т.е. това, което е човешко в него, му отнема Евридика, чрез чиито очи той виждаше духовния свят, годеницата на душата му, която бива отвлечена в долния свят. Той можеше да я открие само чрез посвещение, което трябваше да получи. Навсякъде, където се говори за слизане в долния свят, става въпрос за посвещение.
към текста >>
289.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Там те открили наший
Бог
и Повелител
Там те открили наший Бог и Повелител
към текста >>
В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен
жив
и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области.
В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език. Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон.
към текста >>
Те правеха това съвсем примитивно, макар че можеха да говорят по много истински и
жив
начин от своето усещане и чувство за природните елементи.
Бих искал още да ви дам някаква идея как хората чувстваха своя път в природата, когато наближаваше Коледният празник.
Те правеха това съвсем примитивно, макар че можеха да говорят по много истински и жив начин от своето усещане и чувство за природните елементи.
Ако мога да споделя с вас една малка “Звездна Песен", вие може би ще почувствате само от един-единствен ред как елементите на Природата говореха от душата - останалото от песента е много примитивно. Но ако слушате по-внимателно, вие ще можете да забележите това природно настроение в още няколко реда.
към текста >>
Нека
Бог
-Отец на Неговия трон висок да поздравим
Нека Бог-Отец на Неговия трон висок да поздравим
към текста >>
290.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Когато
бог
Еа реши да даде да загине, в това, което ние наричаме атлантска катастрофа, всичко това в човечеството, което не трябваше да живее по-нататък, той ми заповяда да се отделя на нещо като кораб.
Тогава той пита Ксисуфр откъде той има знание за своята вечна основа, защо е проникнат от съзнанието за своето безсмъртие? Тогава Ксисуфр му отговаря: "Ти можеш също да станеш такъв, но тогава ще трябва да преживееш след мен всичко, което аз преживях по пътя на преодоляване на страха, ужаса и самотата, през които трябваше да премина.
Когато бог Еа реши да даде да загине, в това, което ние наричаме атлантска катастрофа, всичко това в човечеството, което не трябваше да живее по-нататък, той ми заповяда да се отделя на нещо като кораб.
Със себе си трябваше да взема животни, които трябваше да останат, и тези индивидуалности, които наистина се наричат Учители. На този кораб преживях великата катастрофа". Така говореше Ксисуфр на Гилгамеш: "Това, което беше изпитано тогава, ти ще можеш да преживееш само вътрешно. Но да достигнеш съзнанието за безсмъртието с това, ти ще можеш, ако не спиш седем нощи и шест дни".
към текста >>
7. Името Гилгамеш се превежда като "
бог
- господар на огъня".
7. Името Гилгамеш се превежда като "бог - господар на огъня".
към текста >>
291.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори,
Бог
я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване.
В яденето е умерена, още по-умерено пие вино. Красивите коне и оръжия й доставят удоволствие. Въоръжени и благородни мъже тя обича много. Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата. Тя често пролива сълзи, обича веселите лица, понася нечувани трудности и е толкова ревностна във воденето на войската и носенето на оръжие, че остава в пълно снаряжение без прекъсване по шест денонощия.
Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване.
На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен. За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят. И за да завърша, светлейши принце, моето донесение: става и стана много още по-удивително от това, което мога да ви опиша и изразя с думи. В същото време, когато ви пиша това, назованата Дева вече се отправи в околностите на града Реймс в Шампан, където спешно замина кралят за своето помазване и короноване с Божията помощ. Светлейши и най-могъщи принце и мой високопочитаеми господарю, смирено ви се препоръчвам и моля Всевишния да ви пази и изпълни вашите желания.
към текста >>
292.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Оставили го
жив
само защото мислили, че с неговото убийство ще се вдигне твърде голям шум и защото се надявали, че впоследствие винаги е можело да се премахне вредата, която той би могъл да причини.
Интересно е да се проследи животът на Юлиан, римския император. На Юлиян - родил се в качеството на племенник на тщеславния и отмъстителен император7, било отредено още като бебе да бъде умъртвен заедно с брат си.
Оставили го жив само защото мислили, че с неговото убийство ще се вдигне твърде голям шум и защото се надявали, че впоследствие винаги е можело да се премахне вредата, която той би могъл да причини.
През различни странствания от един кръг хора към друг е трябвало да премине възпитанието на Юлиан. И строго са следили да приеме в своята душа всичко, което по съображения за целесъобразност е било прието от Рим, от Римската империя като християнско развитие. Но полученото било шарена смес от онова, което постепенно се изграждало като католическа църква, и друго, което живеело като арианство. Така да се каже, не искали да си развалят отношенията нито с едните, нито с другите.
към текста >>
От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като
жив
живот и дейност на древната духовност.
В Юлиан ние имаме своеобразно зрелище: посветен в древните мистерии, изцяло потопен в това, което може да се придобие, когато духовният живот, благодарение на мистериите, се превръща в действителност, такъв посветен сяда на престола на римските цезари. И колкото и неверни неща да са се промъкнали в тези писания против християните, които са се съхранили от Юлиан, ние все пак знаем какво величие е живяло в светогледа на Юлиан тогава, когато е говорил от величието на своето посвещение. Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят.
От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност.
И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството. Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството. Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала. С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин. Понеже не само че тази вест се разпространила много скоро и никога не била опровергана от нито едни значим християнски писател, но би било удивително в най-голяма степен, ако персите, причинявайки смъртта на своя заклет враг, не биха се похвалили след това с тази смърт.
към текста >>
293.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
В тези култури всичко, което, бидейки
жив
, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното.
И тук ние идваме, скъпи приятели, до най-същественото за тези култури, които се намират в състояние на подем към своята връхна точка.
В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното.
И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало. Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения.
към текста >>
В практическия разум постулатите за
Бог
, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят.
Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум.
В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят.
Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант. А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...". В такива антитези действително преминава историческото развитие на човека. А в това, което инстинктивно се проявява като предчувствие, се показва, че под това, което е само майя, но което се приема за истина, че под тези потоци майя тече за човешкия инстинкт все пак в голямата си част нещо правилно.
към текста >>
294.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Тази човешка природа обаче, като цяло с всичките и части, не само се противопоставя на вътрешния свят, но тази човешка природа трябва да се намира в постоянна кореспонденция, в непрекъснат
жив
обмен с външния свят.
Тази човешка природа обаче, като цяло с всичките и части, не само се противопоставя на вътрешния свят, но тази човешка природа трябва да се намира в постоянна кореспонденция, в непрекъснат жив обмен с външния свят.
Този жив обмен с външния свят се препятствува именно от това, не на законите на външния свят, доколкото ние навлизаме във взаимоотношение с външния свят чрез хранителните продукти, се противопоставят трите органни системи: черен дроб, жлъчка, слезка. Чрез тях външната закономерност бива снета от тази страна. И ако човешкият организъм беше изложен само на тези органни системи, то той би се откъснал напълно от света, би представлявал като система от органи едно напълно изолирано в себе си същество. Ето защо е необходимо и нещо друго: тъй както от една страна човек се нуждае от такива органни системи, чрез които външният свят да бъде преобразен по начин, че да съответствува на вътрешния свят на човека, така човек трябва да бъде в състояние, чрез инструмента на своя аз непосредствено да се противопоставя на външния свят, непосредствено да поставя организма си, който иначе би представлявал едно затворено в себе си същество, в постоянен обмен с външния свят. Докато кръвта от една страна влиза в такова взаимоотношение с външния свят, че получава от този външен свят само онова, на което е отнета собствената закономерност, от друга страна тя влиза с външния свят във взаимоотношение, което и позволява в известен смисъл да влезе в съвсем непосредствен контакт с този външен свят.
към текста >>
Този
жив
обмен с външния свят се препятствува именно от това, не на законите на външния свят, доколкото ние навлизаме във взаимоотношение с външния свят чрез хранителните продукти, се противопоставят трите органни системи: черен дроб, жлъчка, слезка.
Тази човешка природа обаче, като цяло с всичките и части, не само се противопоставя на вътрешния свят, но тази човешка природа трябва да се намира в постоянна кореспонденция, в непрекъснат жив обмен с външния свят.
Този жив обмен с външния свят се препятствува именно от това, не на законите на външния свят, доколкото ние навлизаме във взаимоотношение с външния свят чрез хранителните продукти, се противопоставят трите органни системи: черен дроб, жлъчка, слезка.
Чрез тях външната закономерност бива снета от тази страна. И ако човешкият организъм беше изложен само на тези органни системи, то той би се откъснал напълно от света, би представлявал като система от органи едно напълно изолирано в себе си същество. Ето защо е необходимо и нещо друго: тъй както от една страна човек се нуждае от такива органни системи, чрез които външният свят да бъде преобразен по начин, че да съответствува на вътрешния свят на човека, така човек трябва да бъде в състояние, чрез инструмента на своя аз непосредствено да се противопоставя на външния свят, непосредствено да поставя организма си, който иначе би представлявал едно затворено в себе си същество, в постоянен обмен с външния свят. Докато кръвта от една страна влиза в такова взаимоотношение с външния свят, че получава от този външен свят само онова, на което е отнета собствената закономерност, от друга страна тя влиза с външния свят във взаимоотношение, което и позволява в известен смисъл да влезе в съвсем непосредствен контакт с този външен свят. Това става когато кръвта протича през белия дроб и влиза в съприкосновение с външния въздух.
към текста >>
295.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Става дума за това, да проследим още веднъж процеса на изхранване, поемането на хранителни вещества, които, тъй като биват поети от етерното тяло или по-скоро биват обхванати от силите на етерното тяло, се превръщат в
жив
поток в човешкия организъм; на тях се противопоставя вътрешната планетарна система, 7-те органа и то, както видяхме, защото човекът иначе не би могъл да изнесе себе си над нивото на растителното съществувание.
А сега да се занимаем още малко с отделните фази на този кръговрат.
Става дума за това, да проследим още веднъж процеса на изхранване, поемането на хранителни вещества, които, тъй като биват поети от етерното тяло или по-скоро биват обхванати от силите на етерното тяло, се превръщат в жив поток в човешкия организъм; на тях се противопоставя вътрешната планетарна система, 7-те органа и то, както видяхме, защото човекът иначе не би могъл да изнесе себе си над нивото на растителното съществувание.
По-висшата степен на човешкото съществувание обуславя необходимостта, на храносмилателния процес да се противопоставят функциите на тези 7 органа. И така, това, което оживява в същинската астрална природа на човека, се противопоставя на хранителния поток; хранителният поток идва отвън, а това, което живее във вътрешната човешка природа, му противодействува. Първоначално на хранителния поток се противопоставя етерното тяло, което преобразява хранителните вещества по хода на храносмилателната система; след това му се противопоставя астралната система на човека, която продължава да преобразява хранителните вещества и така ги включва, че същите все повече и повече се превръщат във вътрешна подвижност. Сега вече цялостния хранителен поток трябва, тъй като в човешкия организъм всичко е единно, всичко действува като едно цяло, да бъде обхванат и от силите на Аза, от самата кръв. Това означава, че в своята дейност инструментът на Аза трябва да слезе надолу до там, където бива поет хранителния поток.
към текста >>
296.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Но, както всички ние знаем, съществува една възможност да направим този индивидуален елемент в нас все по-
жив
и по-
жив
, да му придаваме една все по-точна и поточна форма.
Обаче за нашия духовен живот тази индивидуална характеристика е дълбоко свързана с външните впечатления. Когато по време на деня наблюдаваме света, сетивните впечатления и мислите непрекъснато преливат едни в други. И вечер, когато вече не сме смущавани от никакви сетивни впечатления, а оставяме впечатленията свободно да преминават през нас, тогава знаем съвсем точно: Това са образите на онова, което сме изживели във външния свят. Нашите впечатления от външния свят и това, което представляваме като индивидуални човеци, се сливат. Всичко това се слива.
Но, както всички ние знаем, съществува една възможност да направим този индивидуален елемент в нас все по-жив и по-жив, да му придаваме една все по-точна и поточна форма.
И това е възможно чрез вече познатите средства, описани например в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ” Тази е първата опитност, до която можем да стигнем в нашия вътрешен живот, а именно, да почувствуваме, че с нашите мисли ние не сме вече безусловно зависими от външния свят. Когато примерно някой може да поражда в себе си мисли върху това, какво е ставало на Стария Сатурн, на Старото Слънце или на Старата Луна, тогава той наистина има такива висши мисли. Защото естествено, нито един човек не може да получи външни впечатления от това, което се е случило на Стария Сатурн, на Старото Слънце или на Старата Луна. Но не е нужно да отиваме толкова далеч.
към текста >>
297.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ако си представите един млад човек, много благочестив, постоянно молещ се горещо на своя
Бог
, Вие ще имате пред погледа си образ на този тринадесети.
Обаче изходната точка на една нова културна епоха беше възможна само чрез това, че един тринадесети се яви всред дванадесетте. Този тринадесети не беше никакъв учен в смисъла на тогавашното време. Той беше една индивидуалност, която е била инкарнирана по времето на Мистерията на Голгота. Той се беше подготвил за своята мисия чрез една смирена душевност, чрез един пламенен и отдаден на Бога живот. Това беше една велика душа, един благочестив, вътрешно дълбоко мистичен човек, който не само изгради тези качества в хода на своя живот, а и беше роден с тях.
Ако си представите един млад човек, много благочестив, постоянно молещ се горещо на своя Бог, Вие ще имате пред погледа си образ на този тринадесети.
Този тринадесетият израстна изцяло под грижите и възпитанието на дванадесетте и получи от всеки един онази мъдрост, която всеки един от тях можеше да му даде. Този тринадесетият бе възпитан с най-голяма грижа и бяха взети всички мерки да не се допусне върху него да бъде упражнено друго влияние, освен това на дванадесетте. В тази своя инкарнация от тринадесетото столетие той растеше като слабо, хилаво дете; ето защо възпитанието, което му даваха дванадесетте, се разпростираше чак до неговото физическо тяло. Дванадесетте обаче, всеки един от които беше така проникнат от своята духовна задача и дълбоко проникнат от християнството, имаха съзнанието, че официалното християнство на Църквата беше само една карикатура на истинското християнство. Те бяха изпълнени с величието на християнството, но външно бяха считани за негови врагове.
към текста >>
298.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Христос ще стане за хората един
жив
носител на утеха!
Важното ще бъде обаче хората да се научат да наблюдават, да издебват момента, когато Христос ще започне да се приближава към тях. Ще минат само малко десетилетия и за хората, особено за тези, намиращи се в младежка възраст, ще възникне такъв случай – това се подготвя сега вече навсякъде: Някой човек ще отиде тук или там и ще изживее това или онова. Само ако действително е изострил своя поглед чрез занимания с антропософия, той ще може вече да забележи, че внезапно около него се намира някой, който идва за да му помогне, да му обърне внимание на това или онова и главно, че Христос застава срещу него – той обаче ще мисли, че там има един физически човек. Обаче ще установи, че става дума за свръхсетивно Същество по това, че то веднага изчезва. Или някой, който с потиснато сърце стои притихнал и измъчен в своята стая, изведнъж ще усети, че вратата се отваря: Всъщност етерният Христос е този, който се явява, за да му прошепне утешителни думи!
Христос ще стане за хората един жив носител на утеха!
Днес може да изглежда чудновато, но все пак е вярно: Някога, когато хората ще седят заедно, дори и в по-голям брой, без да знаят и да очакват, те ще видят етерния Христос! Това ще бъде Той самият, ще дава съвети, ще отправя своите думи към събраните хора. Към тези времена отиваме ние. Ето кое е положителното: Онова, което ще навлезе в развитието на човечеството като един положителен градивен елемент.
към текста >>
299.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тази внимателност, това внимателно про следяване с
жив
интерес на всичко, ко ето става в заобикалящия ни свят, е най-благотворно за развитието, за културата на нашите душевни вълнения, на нашите чувства.
Тази внимателност, това внимателно про следяване с жив интерес на всичко, ко ето става в заобикалящия ни свят, е най-благотворно за развитието, за културата на нашите душевни вълнения, на нашите чувства.
Но както всичко в душата, душевните вълнения, чувствата са свързани по определен начин с волевите импулси и когато влияем в неблагоприятен смисъл върху живота на нашите чувства, ние упражняваме по този заобиколен път влияние върху волевите импулси. Ние развиваме в добрия смисъл нашите чувства, когато по отношение на нашите афекти и страсти заставаме под закона на Кармата, когато се придържаме към Кармата. И всичко това ние намираме в заобикалящия ни свят. Ние го намираме също и тогава, когато някой върши противоположното на това, което сме очаквали. Тук ние можем да си кажем: Ето, той върши именно това!
към текста >>
Макар и отдаден с най-
жив
интерес към всичко, дотогава неговата мисия не ще изпъква особено и когато обратът настъпи, все пак не ще може да се каже какво е станало тогава с него.
Но той ще изпита този обрат в своите въплъщения по съвършено друг начин. Бодисатва ще последва примера на Христос и онези, които са посветени, знаят че във всяко едно от своите въплъщения той ще покаже съвсем особени качества. А именно във времето от тридесетата до тридесет и третата година на неговия живот винаги ще се забележи, че в неговия живот настъпва един мощен обрат. Тогава душата ще бъде заменена, макар и не по такъв могъщ начин, както при Христос: Азът, който до тогава е живял в тялото, ще го напусне и всъщност Бодисатва ще стане съвършено различен от това, което е бил дотогава, макар че при него Азът няма да преустанови своето действие, както при Христос Исус и да бъде заменен от един друг Аз. Ето какво отбелязват всички окултисти: Той не може да бъде разпознат преди този момент, преди това преобразяване.
Макар и отдаден с най-жив интерес към всичко, дотогава неговата мисия не ще изпъква особено и когато обратът настъпи, все пак не ще може да се каже какво е станало тогава с него.
Младостта му ще бъде съвършено различна от това, в което ще се преобразува той между тридесетата и тридесет и третата година.
към текста >>
300.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
До каква степен нашата цивилизация е в плен на догми и абстракции, можем да видим само тогава, когато я разглеждаме, изхождайки не от такива абстрактни гледни точки, а по един действително
жив
и непосредствен начин.
Освен това, като въведение ние трябва да се ориентираме върху онова, което самите ние имаме в настоящето пред нас, без да навлизаме в подробности, а само като го опишем в най-общ вид. Върху много неща можем да говорим безпристрастно само в антропософски събрания, защото нашето време е време на догматизма, на абстракцията. Заслужава да се отбележи при това, че във външния живот хората разбират погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че мислят и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми. Те вярват, че се придържат към реалността, въпреки че се заблуждават дълбоко в най-празни абстракции. Ето защо е полезно да приближим антропософски ориентираната Духовна наука с нейните действителни факти до по-големи кръгове, за да направим възможно едно разбиране на нашата епоха, обаче както може да се предвиди, ще бъде необходимо още дълго време, докато външният свят ще поиска да напредне до едно по-дълбоко разбиране на нещата.
До каква степен нашата цивилизация е в плен на догми и абстракции, можем да видим само тогава, когато я разглеждаме, изхождайки не от такива абстрактни гледни точки, а по един действително жив и непосредствен начин.
Тогава ще намерим едно мисловно направление, чийто характер се състои в това, да поставя догми и да изисква един просветен човек да се придържа към тях, като при това обаче му внушава, че той се отнася напълно критично към себе си. Нещо подобно предлага така нареченото монистично движение, което обаче неправилно се нарича монистично. То извлича своите главни основания от модерната естествена наука, която черпи своите познания в по-тесен смисъл от чисто външните сетивни методи. Ако тази естествена наука би се ограничила в своето собствено и истинско работно поле, тя би могла да произведе нещо много значително, но вместо това тя води до зараждането на една нова религия. Вземат се фактите на материалистичната наука и от тях се извеждат абстрактни догми.
към текста >>
301.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Те сънуват, че им се явява техният син и че този умрял син им съобщава, че е бил само привидно умрял и ако те проверят нещата, ще разберат, че той е бил погребан
жив
.
Следователно, според външните изживявания на въпросната родителска двойка техният син им е отнет съвсем неочаквано. Самият син е бил изтръгнат от един богат с надежди живот. Естествено, родителската двойка тъгува дълбоко за своя син. През месеците след смъртта, в сънищата както на мъжа, така и на жената се появяват неща, които напомнят за техния син. Но след продължително време, след като изтекли много, много месеци както майката, така и бащата сънуват една нощ един и същ сън.
Те сънуват, че им се явява техният син и че този умрял син им съобщава, че е бил само привидно умрял и ако те проверят нещата, ще разберат, че той е бил погребан жив.
към текста >>
И така ние ще разберем, че онзи млад човек, който е умрял внезапно, съвсем неподготвен за смъртта, е имал едно живо усещане, че би могъл да живее още дълго на Земята, че е имал един
жив
стремеж да бъде обгърнат от едно физическо тяло.
Това е едното нещо, което трябва да сложим от едната страна на везните, когато разглеждаме тези сънищни изживявания. Другото нещо е, че ние знаем: Минаването през Портата на смъртта не е един скок от едно състояние в едно съвършено друго, както обикновено си съобразяват хората, които не познават тези неща, а представлява един постепенен преход. Това, което една душа е чувствувала тук на Земята, то не изчезва изведнъж, когато човекът минава през Портата на смъртта. Това, което човекът е обичал на Земята, той го обича също и след смъртта, само че за всичко онова, за задоволяването на което е нужно едно физическо тяло, вече не съществува възможност да бъде задоволено. Но това, което душата е имала като желания, като радост и страдания, като определени наклонности през време на едно въплъщение във физическото тяло, естествено то ще продължава, след като човекът е минал през Портата на смъртта.
И така ние ще разберем, че онзи млад човек, който е умрял внезапно, съвсем неподготвен за смъртта, е имал едно живо усещане, че би могъл да живее още дълго на Земята, че е имал един жив стремеж да бъде обгърнат от едно физическо тяло.
Този стремеж е живял още дълго, дълго време след като мъртвият е преминал в Камалока. Това е една сила, която действува в душата.
към текста >>
Обаче в момента, да речем, в който за двамата, за бащата и за майката, настъпва сънуването, синът проявява един особено
жив
стремеж, поради развитието на своята душа, който бихме могли да изразим с думите: О, да бих бил и сега на Земята, облечен в моето физическо тяло – ако изобщо бихме могли да преведем това в такива думи.
Сега представете си живо родителската двойка, заспала с мисълта за умрелия син. Свързващите звена между родителите съществуват дори и когато те спят.
Обаче в момента, да речем, в който за двамата, за бащата и за майката, настъпва сънуването, синът проявява един особено жив стремеж, поради развитието на своята душа, който бихме могли да изразим с думите: О, да бих бил и сега на Земята, облечен в моето физическо тяло – ако изобщо бихме могли да преведем това в такива думи.
Тази мисъл на мъртвия се отпечатва с душевните дълбини на двамата родители. Обаче родителите не са имали никакво разбиране за особения характер на процесите в гореспоменатия сън. Следователно, те превеждат за себе си това, което се проявява като стремеж в душата, в образи, които са близо до тях, и ако биха могли да възприемат ясно нещата, да възприемат това, което синът влива в техния душевен живот, те биха го почувствували така, че биха могли да си кажат: Сега нашият син копнее за едно физическо тяло! – Образът от съновидението се облича в един разбираем за тях език и се получава такъв образ, който им показва как техният син е бил погребан жив.
към текста >>
– Образът от съновидението се облича в един разбираем за тях език и се получава такъв образ, който им показва как техният син е бил погребан
жив
.
Свързващите звена между родителите съществуват дори и когато те спят. Обаче в момента, да речем, в който за двамата, за бащата и за майката, настъпва сънуването, синът проявява един особено жив стремеж, поради развитието на своята душа, който бихме могли да изразим с думите: О, да бих бил и сега на Земята, облечен в моето физическо тяло – ако изобщо бихме могли да преведем това в такива думи. Тази мисъл на мъртвия се отпечатва с душевните дълбини на двамата родители. Обаче родителите не са имали никакво разбиране за особения характер на процесите в гореспоменатия сън. Следователно, те превеждат за себе си това, което се проявява като стремеж в душата, в образи, които са близо до тях, и ако биха могли да възприемат ясно нещата, да възприемат това, което синът влива в техния душевен живот, те биха го почувствували така, че биха могли да си кажат: Сега нашият син копнее за едно физическо тяло!
– Образът от съновидението се облича в един разбираем за тях език и се получава такъв образ, който им показва как техният син е бил погребан жив.
към текста >>
302.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Удоволствието и радостта да бъдат за нас като един знак, колко близо ни е допуснал
Бог
до себе си, а мъките и страданията да бъдат за нас като знак, колко много сме се отдалечили от това, което трябва да постигнем като разумни хора.
Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на аскетизма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта, благодатта, които му се дават от Боговете. И всъщно ст самоизмъчванията на аскетите, монасите и монахините са непрестанни бунтове против Боговете. За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като благодат, дадена от Боговете.
Удоволствието и радостта да бъдат за нас като един знак, колко близо ни е допуснал Бог до себе си, а мъките и страданията да бъдат за нас като знак, колко много сме се отдалечили от това, което трябва да постигнем като разумни хора.
Ето кое ни дава основното настроение по отношение на кармата и без това основно настроение ние не можем да напредваме истински в живота. Ние трябва да усетим: Зад това, което светът ни предлага като добро, като красиво, зад този свят стоят Съществата, за които Библията казва: И те видяха, че светът беше красив и добър! – Обаче доколкото изпитваме болки и страдания, ние трябва да признаем всичко онова, което в хода на реинкарнациите човекът е направил от света, от онзи първоначално добър свят, който той следва да подобри още повече, възпитавайки себе си в едно смело понасяне на тези страдания.
към текста >>
303.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
От това, че човечеството води своя произход от един общ
Бог
и че първичната мъдрост на цялото човечество, която произхожда от общия
Бог
, е разпределена само временно в определен брой лъчи, озаряващи различните народи и човешки групи.
От какво изхожда Духовната наука?
От това, че човечеството води своя произход от един общ Бог и че първичната мъдрост на цялото човечество, която произхожда от общия Бог, е разпределена само временно в определен брой лъчи, озаряващи различните народи и човешки групи.
Тази първична мъдрост и първична истина, неразмътена от едно или друго вероизповедание – тъкмо нея Духовната наука се стреми да намери отново и да я възвърне на хората; това е нейният идеал! Ето защо тя може да се впусне в разглеждането на отделните религии. Обаче тя не спира погледа си върху външните обреди и церемонии, а върху това как в тази или онази религия се съдържа прадревният извор на мъдростта. За нея религиите са като един вид канали, през които се разлива в отделни потоци онова, което някога беше разлято равномерно върху цялото човечество.
към текста >>
И всичко това беше много, много по-тежко за понасяне от един
Бог
, отколкото от един обикновен човек.
Ако днес би могло да има хора, които твърдят, че Христос не би трябвало да бъде разпнат на Кръста или при неговото второ пришествие би трябвало да бъде избегнато разпятието – самопонятно е, че не може да става дума за едно второ физическо въплъщение – това би означавало само едно хорско мнение и нищо повече. Тези хора не правят разлика между това, което не може да бъде и това, което е едно пълно недоразумение. Защото онова, което се вля в човечеството чрез Мистерията на Голгота, можеше да се породи само от един Божествен Импулс, който изпита всички болки и страдания на човечеството, всички бедствия и цялата мизерия, цялата подигравка и позора, цялото презрение и целия срам, както това стана с Христос.
И всичко това беше много, много по-тежко за понасяне от един Бог, отколкото от един обикновен човек.
към текста >>
Сега и един
Бог
трябваше да умре в условията на физическия свят.
Че съществата могат да умират – това е основен проблем за човечеството. Смърт, умиране съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува никаква смърт, а преобразуване, метаморфози. Обаче смъртта трябва да се препише на онова, което навлезе в човечеството чрез Луцифер и ако не би последвало нищо отстрана на Боговете, цялото човечество би било вплетено все повече и повече в една тенденция, водеща към смъртта. От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора, като едно дело, уравновесяващо влиянията на Луцифер. И от тази смърт на Боговете се излъчва силата, която може да лъчезари също и в човешките души, за да ги извади от мрака, където те попаднаха поради делото на Луцифер.
Сега и един Бог трябваше да умре в условията на физическия свят.
към текста >>
Господ
Бог
взираше се долу
Господ Бог взираше се долу
към текста >>
О, нима със своя
Бог
воюват те,
О, нима със своя Бог воюват те,
към текста >>
Догде окото му – око на
Бог
– съзира!
Догде окото му – око на Бог – съзира!
към текста >>
304.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Казвам: един човек, защото това, което Христос изстрада, изстрада го един
Бог
.
Нека да сме завладени от убеждението, че основаването на една работна група е не само нещо, на което трябва да се радваме, но че с това за нас възниква едно висше задължение, особено тогава, когато свържем нейното основаване с онова име, което принадлежи на благородния мъченик, който чрез своя начин на действие е понесъл и в бъдеще ще понася повече, отколкото който и да е друг човек.
Казвам: един човек, защото това, което Христос изстрада, изстрада го един Бог.
Това е свързано с голямата опасност, пред която един ден ще се изправи истината. Когато кръщаваме нещо с името „Кристиян Розенкройц” следва да сме наясно колко трудно се поддържа тъкмо този съюз. Ние даваме обет за една вярност, за която може би не ще бъдем достатъчно силни. Въпреки това никому не бива да бъде забранявано да поддържа в своята душа тази вярност, една вярност, която прави необходимо да поемем в ръцете си посоката на нашето бъдеще. Когато се чувствуваме привлечени към нещо, което вече съществува, така че го превръщаме в поле за работа, ние вече апелираме към силите на вече утвърдения идеализъм.
към текста >>
305.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ние виждаме и това се потвърждава от абсолютно всичко, което бихме могли да кажем за Христовото Събитие как след смъртта на Кръста, всички Христови последователи, които се бяха събрали около Него, докато беше
жив
, изпаднаха в една дълбока заблуда; да, това стана веднага след онази смърт, която в страната, където се разигра Христовото Събитие, беше смятана като единствено справедливото възмездие за най-големите престъпления в човешкия живот.
Ние виждаме, че това, което току-що казахме, е изразено по един неповторим и величествен начин във всички разкази, които се съдържат в Новия Завет относно образа на Христос Исус, на неговите първи ученици и последователи.
Ние виждаме и това се потвърждава от абсолютно всичко, което бихме могли да кажем за Христовото Събитие как след смъртта на Кръста, всички Христови последователи, които се бяха събрали около Него, докато беше жив, изпаднаха в една дълбока заблуда; да, това стана веднага след онази смърт, която в страната, където се разигра Христовото Събитие, беше смятана като единствено справедливото възмездие за най-големите престъпления в човешкия живот.
И макар тази смърт да не подействува върху всички така, както тя подействува върху Савел, който после стана Павел, и който като Савел стигна до извода: Не може да бъде Месия или Христос този, който умира от такава смърт! макар и върху другите ученици смъртта на Кръста да направи едно, бих казал, по-меко впечатление едно нещо е пределно ясно: Авторите на Евангелията искаха да предизвикат тъкмо това усещане,че в известен смисъл Христос Исус изгуби всяко въздействие върху сърцата на заобикалящите го хора именно поради факта, че трябваше да понесе позорната смърт на Кръста.
към текста >>
Най-напред ученикът трябваше да породи в себе си един
жив
образ, една жива имагинация за Христос Исус като Цар на света добре забележете: една имагинация!
А сега да се абстрахираме от предварителните молитвени упражнения, които стоят в началото на йезуитското обучение и да разгледаме самите окултни упражнения.
Най-напред ученикът трябваше да породи в себе си един жив образ, една жива имагинация за Христос Исус като Цар на света добре забележете: една имагинация!
И никой не биваше допускан до същинските степени на йезуитизма, ако не беше провеждал такива упражнения, и не беше изпитвал в душата си истинското преобразяване, което се усеща от целия човек след подобни упражнения. Обаче тези имагинативни представи за Христос Исус като Цар на света трябваше да бъдат предхождани от нещо друго. Ученикът трябваше да си представи в условията на пълно усамотение образа на човека: как този човек идва на света, как изпада в грях и как подлежи на най-ужасяващи наказания. Изключително строго се държеше на следната подробност: Ученикът трябваше да си представи образа на един такъв човек, който е изоставен сам на себе си и трябва да понесе мъките от всички възможни наказания. Да, предписанията са извънредно строги; и без да допуска каквито и да е други понятия и идеи в своята душа, в душата на бъдещия йезуит непрекъснато трябва да оживява образът на изоставения от Бога, на очакващия най-страшни наказания човек, а също и чувството: Ето, аз напуснах Бога и дойдох в света, излагайки се на възможно най-страшните наказания!
към текста >>
А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия
Бог
, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа.
А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път.
И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>
А именно понеже такива имагинации са крайно едностранчиви, и са насочени преди всичко към грешния човек, и едва после към всемилостивия
Бог
, като се съсредоточават единствено върху образите на Новия Завет, според закона на противоположността, те пораждат една подчертано засилена воля.
Само онзи, който лично е изпитвал преобразяващата сила на живите имагинации, знае също, че при такива условия душата действително се променя.
А именно понеже такива имагинации са крайно едностранчиви, и са насочени преди всичко към грешния човек, и едва после към всемилостивия Бог, като се съсредоточават единствено върху образите на Новия Завет, според закона на противоположността, те пораждат една подчертано засилена воля.
Накратко: понеже размишлението върху тези образи е строго забранено, чрез тях може да се действува директно и много целенасочено. Необходимо е само ученикът да не занемарява имагинациите.
към текста >>
И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам Вавилон и полето около него като един
жив
образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер.
Да, когато хората превръщат Исус в Цар на този свят, когато Го превръщат в нещо, което Той би станал, ако не беше устоял на Изкусителя, който Му предлагаше „всички царства на света“, тогава Исусовият елемент действително показва признаци на хипертрофия. В този случай Исус от Назарет би трябвало да стане един цар, който, за разлика от другите царе, които владеят само част от територията на Земята, би господствувал над цялата Земя. Как да си представим, следователно, този цар, чиято царствена власт се разпростира върху цялата Земя? Да, сега ние фактически бихме стигнали до онзи имагинативен образ, който бъдещият йезуит се стреми да постигне в хода на предварителните упражнения, след като е укрепил достатъчно своята воля.
И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам Вавилон и полето около него като един жив образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер.
Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята. И най-напред бъдещият йезуит трябва да си представи цялата опасност, която идва от „знамето на Луцифер“, но без изобщо да поглежда към Христос Исус. Душата из цяло трябва да се потопи в имагинативния образ на опасността, която идва от знамето на Луцифер. Душата трябва да усети: Няма по-голяма опасност от тази, която би настъпила, ако знамето на Луцифер победи. И след като този образ е живял достатъчно в душата, на неговото място трябва да бъде поставена другата имагинация, „знамето на Христос“.
към текста >>
306.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
За Лесинг човечеството се превръща в един величествен и
жив
организъм, а прераждането в нещо необходимо, защото без него човешкият род не би могъл да напредва в своето развитие.
Ето по какъв начин в ума на Лесинг възниква идеята за прераждането, която изцяло е съобразена с човешкото същество. Защото в един по-дълбок смисъл, за Лесинг тази идея означава и още нещо: Когато една душа е била инкарнирана през епохата на Стария Завет, тя е приела това, което е можела да приеме тогава; но когато се преражда в една по-късна епоха, тя пренася плодовете от предишния си живот в условията на следващия си живот, плодовете от втория си живот в последващия и т.н. Ето как последователните степени намират своето обяснение в хода на развитието. И когато една душа постига нещо, тя не го постига само за себе си, а за цялото човечество.
За Лесинг човечеството се превръща в един величествен и жив организъм, а прераждането в нещо необходимо, защото без него човешкият род не би могъл да напредва в своето развитие.
И така, Лесинг тръгва от историческото развитие, от това което е дело на цялото човечество и накрая стига до идеята за реинкарнацията.
към текста >>
307.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето какво не бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един
Бог
умря, един
Бог
понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия свят, а в етерния свят.
Ето какво не бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия свят, а в етерния свят.
И поради обстоятелството, че Христос отново е главното действуващо лице в това ново събитие, за пръв път хората получават възможността да се научат да виждат Христос, да съзерцават Христос!
към текста >>
Бог
трябваше да потъне толкова дълбоко в материята, колкото преди това позволи на хората да потънат в нея.
Това, което стана тогава, се нуждаеше от едно уравновесяване, от едно възмездие. Събитието, сполетяло човека още преди той да се включи във веригата на реинкарнациите, събитието, което се разигра в самия човек грехопадението наистина се нуждаеше от едно уравновесяване; от нещо, което, така да се каже, отново беше работа на хората, а не на Боговете. И ние ще видим, че тяхното начинание, тяхното дело трябваше да се осъществи също толкова дълбоко под материята, колкото и другото им начинание, преди още човекът да бъде вплетен в земния свят, трябваше да се осъществи високо над материята.
Бог трябваше да потъне толкова дълбоко в материята, колкото преди това позволи на хората да потънат в нея.
Ако се оставите под въздействието на този факт и изпитате цялата му тежест, Вие ще разберете, че тази инкарнация на Христос в тялото на Исус от Назарет, беше работа на самия Христос. И каква беше мисията на човека в този случай? Преди всичко, за да стане свидетел как Бог уравновесява делото на грехопадението, как Той създава противоположното дело. Всичко това никога не би могло да бъде осъществено в личността на един Адепт; защото личността на Адепта винаги е успявала чрез самата себе си да се издигне след пропадането си в материята. Това беше възможно само в рамките на една личност, която представляваше един обикновен човек, един човек, който не превъзхожда другите хора.
към текста >>
Преди всичко, за да стане свидетел как
Бог
уравновесява делото на грехопадението, как Той създава противоположното дело.
Събитието, сполетяло човека още преди той да се включи във веригата на реинкарнациите, събитието, което се разигра в самия човек грехопадението наистина се нуждаеше от едно уравновесяване; от нещо, което, така да се каже, отново беше работа на хората, а не на Боговете. И ние ще видим, че тяхното начинание, тяхното дело трябваше да се осъществи също толкова дълбоко под материята, колкото и другото им начинание, преди още човекът да бъде вплетен в земния свят, трябваше да се осъществи високо над материята. Бог трябваше да потъне толкова дълбоко в материята, колкото преди това позволи на хората да потънат в нея. Ако се оставите под въздействието на този факт и изпитате цялата му тежест, Вие ще разберете, че тази инкарнация на Христос в тялото на Исус от Назарет, беше работа на самия Христос. И каква беше мисията на човека в този случай?
Преди всичко, за да стане свидетел как Бог уравновесява делото на грехопадението, как Той създава противоположното дело.
Всичко това никога не би могло да бъде осъществено в личността на един Адепт; защото личността на Адепта винаги е успявала чрез самата себе си да се издигне след пропадането си в материята. Това беше възможно само в рамките на една личност, която представляваше един обикновен човек, един човек, който не превъзхожда другите хора. Преди да стане на 30 години, тя ги превъзхождаше, обаче след това, тя вече не ги превъзхождаше. Следователно, благодарение на това, което се случи, едно божествено събитие стана достояние на цялото човечество, също както се случи и по-рано, през Лемурийската епоха. И хората бяха съучастници в едно дело, което се разигра между Боговете; те можеха да станат очевидци, понеже Боговете за да извършат това дело трябваше да прибягнат до помощта на физическия свят.
към текста >>
И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния
Бог
, но и онзи
Бог
, който стана човек и живя всред хората.
Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние!
И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората.
И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство.
към текста >>
Защото неговото понятие за вярата се състои в следното: Всичко онова, което човекът може да постигне относно такива неща като
Бог
, безсмъртие и т.н., трябва да просветне в него идвайки от съвсем други области; обаче само чрез една нравствена вяра, а не чрез знание.
Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание. През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано. Тъкмо тази е основната черта на протестантството, че наред с вярата, то смяташе за оправдано също и знанието. Така вярата се явява като нещо, което блика от човешката душа, и редом до него е поставено знанието, което следва да е достъпно до всички. Интересно е още да се види, как един философ, когото мнозина смятат за един от най-великите, не можа да се издигне над понятието за вярата: Кант*27.
Защото неговото понятие за вярата се състои в следното: Всичко онова, което човекът може да постигне относно такива неща като Бог, безсмъртие и т.н., трябва да просветне в него идвайки от съвсем други области; обаче само чрез една нравствена вяра, а не чрез знание.
към текста >>
308.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако искаме да си изясним какво отношение е имал последователят на древното еврейство по този въпрос, трябва да добавим: Той се усещаше интимно и здраво свързан с Бога; той знаеше, че със същността на този
Бог
го свързват най-добрите му душевни качества.
Точно по средата на тези два противоположни възгледа се намира древното еврейство*36. То съвсем не споделя възгледите на будизма за естеството на Аза. Припомнете си само, че за будизма е истинска ерес, ако човек говори за някакъв вечен Аз, който преминава от една инкарнация в друга инкарнация. Обаче древното еврейство особено много държи на тази ерес. И никому от последователите на древното еврейство не би хрумнало, че това, което живее у човека като същинска божествена искра с което той свързва своето понятие за Аза просто изчезва след като човекът мине през Портата на смъртта.
Ако искаме да си изясним какво отношение е имал последователят на древното еврейство по този въпрос, трябва да добавим: Той се усещаше интимно и здраво свързан с Бога; той знаеше, че със същността на този Бог го свързват най-добрите му душевни качества.
към текста >>
За гърците би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя
Бог
!
Да, по отношение на Азовото понятие, последователят на древното еврейство коренно се различава от последователя на будизма, но от друга страна той се различава също и от древните гърци. Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците.
За гърците би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог!
“*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този свят се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “. Като художници и пластици, гърците предлагаха своята човешка форма и на своите Богове. И за да се превърнат наистина в това, към което се стремяха в образ и подобие на Бога те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на Бога.
към текста >>
“*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този свят се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя
Бог
!
Да, по отношение на Азовото понятие, последователят на древното еврейство коренно се различава от последователя на будизма, но от друга страна той се различава също и от древните гърци. Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците. За гърците би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог!
“*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този свят се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог!
“. Като художници и пластици, гърците предлагаха своята човешка форма и на своите Богове. И за да се превърнат наистина в това, към което се стремяха в образ и подобие на Бога те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на Бога.
към текста >>
Обаче на древното еврейство беше дадена категоричната заповед: Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя
Бог
!
Обаче на древното еврейство беше дадена категоричната заповед: Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог!
главно поради факта, че последователят на древното юдейство съвсем не ценеше външната форма така, както гърците, понеже я считаше за недостойна пред лицето на Бога. Колкото далеч стоеше последователят на древното еврейство от този на будизма, който на драго сърце би искал да се освободи напълно от човешката форма при минаването си през Портата на смъртта, толкова далеч стоеше той и от светоусещането на древните гърци. Той беше убеден, че тази форма служи именно на това, което представляват заповедите, законите на божественото Същество, и беше наясно, че онзи, който е „праведник“ задължително предава на следващите поколения това, което е „натрупал“ като правда. Задачата на древното еврейство се свеждаше не до отхвърляне на формата, а до предаването на формата в следващите поколения. Следователно, третият основен възглед е този на древното еврейство, намиращ се по средата между възгледа на будистите, които не успяха да оценят Аза и този на древните гърци, които смятаха външната форма за нещо най-висше и изпадаха в дълбока тъга, когато с настъпването на смъртта телесната форма изчезваше.
към текста >>
В този разказ ние виждаме как Азът на Йов се усеща свързан със своя
Бог
и как влиза в конфликт с Него, макар и по съвсем различен начин, отколкото в случая с древните гърци.
В този разказ ние виждаме как Азът на Йов се усеща свързан със своя Бог и как влиза в конфликт с Него, макар и по съвсем различен начин, отколкото в случая с древните гърци.
Ние узнаваме, как върху Йов се стоварва нещастие след нещастие, въпреки ясното му съзнание, че той е един праведник, и е вършил всичко, за да поддържа връзката между своя Аз и божествения Аз. И тъкмо когато по всичко изглежда, че животът му е благословен и че трябва да бъде благословен, връхлита трагичната съдба. Той не си спомня да е извършил някакъв грях; той има съзнанието, че е вършил само това, което един праведен човек трябва да върши пред лицето на своя Бог. И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания. Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела.
към текста >>
Той не си спомня да е извършил някакъв грях; той има съзнанието, че е вършил само това, което един праведен човек трябва да върши пред лицето на своя
Бог
.
В този разказ ние виждаме как Азът на Йов се усеща свързан със своя Бог и как влиза в конфликт с Него, макар и по съвсем различен начин, отколкото в случая с древните гърци. Ние узнаваме, как върху Йов се стоварва нещастие след нещастие, въпреки ясното му съзнание, че той е един праведник, и е вършил всичко, за да поддържа връзката между своя Аз и божествения Аз. И тъкмо когато по всичко изглежда, че животът му е благословен и че трябва да бъде благословен, връхлита трагичната съдба.
Той не си спомня да е извършил някакъв грях; той има съзнанието, че е вършил само това, което един праведен човек трябва да върши пред лицето на своя Бог.
И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания. Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела. Но сега, предопределената ми съдба, ме сломи напълно! А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог. Нейните думи са предадени извънредно точно.
към текста >>
Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя
Бог
, непрекъснато се стремеше към праведни дела.
В този разказ ние виждаме как Азът на Йов се усеща свързан със своя Бог и как влиза в конфликт с Него, макар и по съвсем различен начин, отколкото в случая с древните гърци. Ние узнаваме, как върху Йов се стоварва нещастие след нещастие, въпреки ясното му съзнание, че той е един праведник, и е вършил всичко, за да поддържа връзката между своя Аз и божествения Аз. И тъкмо когато по всичко изглежда, че животът му е благословен и че трябва да бъде благословен, връхлита трагичната съдба. Той не си спомня да е извършил някакъв грях; той има съзнанието, че е вършил само това, което един праведен човек трябва да върши пред лицето на своя Бог. И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания.
Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела.
Но сега, предопределената ми съдба, ме сломи напълно! А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог. Нейните думи са предадени извънредно точно. Това, което жената на Йов казва, напълно отговаря на записаното в Хрониката Акаша: „Отречи се от твоя Бог, понеже трябва да страдаш толкова много, отречи се, понеже Той ти изпрати тези страдания, и умри! *39. Тези думи са изпълнени с огромно съдържание: Изгуби съзнанието за връзката с твоя Бог; тогава ти ще се освободиш от тази връзка, ще се откъснеш от Него, както листото се откъсва от дървото, и твоят Бог не ще може вече да те наказва!
към текста >>
А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя
Бог
.
И тъкмо когато по всичко изглежда, че животът му е благословен и че трябва да бъде благословен, връхлита трагичната съдба. Той не си спомня да е извършил някакъв грях; той има съзнанието, че е вършил само това, което един праведен човек трябва да върши пред лицето на своя Бог. И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания. Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела. Но сега, предопределената ми съдба, ме сломи напълно!
А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог.
Нейните думи са предадени извънредно точно. Това, което жената на Йов казва, напълно отговаря на записаното в Хрониката Акаша: „Отречи се от твоя Бог, понеже трябва да страдаш толкова много, отречи се, понеже Той ти изпрати тези страдания, и умри! *39. Тези думи са изпълнени с огромно съдържание: Изгуби съзнанието за връзката с твоя Бог; тогава ти ще се освободиш от тази връзка, ще се откъснеш от Него, както листото се откъсва от дървото, и твоят Бог не ще може вече да те наказва!
към текста >>
Това, което жената на Йов казва, напълно отговаря на записаното в Хрониката Акаша: „Отречи се от твоя
Бог
, понеже трябва да страдаш толкова много, отречи се, понеже Той ти изпрати тези страдания, и умри!
И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания. Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела. Но сега, предопределената ми съдба, ме сломи напълно! А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог. Нейните думи са предадени извънредно точно.
Това, което жената на Йов казва, напълно отговаря на записаното в Хрониката Акаша: „Отречи се от твоя Бог, понеже трябва да страдаш толкова много, отречи се, понеже Той ти изпрати тези страдания, и умри!
*39. Тези думи са изпълнени с огромно съдържание: Изгуби съзнанието за връзката с твоя Бог; тогава ти ще се освободиш от тази връзка, ще се откъснеш от Него, както листото се откъсва от дървото, и твоят Бог не ще може вече да те наказва!
към текста >>
*39. Тези думи са изпълнени с огромно съдържание: Изгуби съзнанието за връзката с твоя
Бог
; тогава ти ще се освободиш от тази връзка, ще се откъснеш от Него, както листото се откъсва от дървото, и твоят
Бог
не ще може вече да те наказва!
Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела. Но сега, предопределената ми съдба, ме сломи напълно! А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог. Нейните думи са предадени извънредно точно. Това, което жената на Йов казва, напълно отговаря на записаното в Хрониката Акаша: „Отречи се от твоя Бог, понеже трябва да страдаш толкова много, отречи се, понеже Той ти изпрати тези страдания, и умри!
*39. Тези думи са изпълнени с огромно съдържание: Изгуби съзнанието за връзката с твоя Бог; тогава ти ще се освободиш от тази връзка, ще се откъснеш от Него, както листото се откъсва от дървото, и твоят Бог не ще може вече да те наказва!
към текста >>
; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото
Бог
никога не наказва праведните!
Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт! Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри!
; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните!
Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда. Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>
Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо
Бог
му изпраща тези изпитания.
Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри! ; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните! Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда.
Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>
Нека да си представим как всичко това се стоварва с цялата си сила върху една човешка душа и как сега от тази душа бликват покъртващите думи, които знаем от преданието за Йов: „Аз зная, че моят Спасител е
жив
!
Нека да си представим как всичко това се стоварва с цялата си сила върху една човешка душа и как сега от тази душа бликват покъртващите думи, които знаем от преданието за Йов: „Аз зная, че моят Спасител е жив!
Аз зная, че някога отново ще бъда облечен в моите кости, в моята кожа, и ще съзерцавам Бога, с когото съм заедно! “*39 Тъкмо това съзнание за неразрушимостта на човешката индивидуалност бликва от душата на Йов въпреки всички страдания и болки. Ето колко силно е Азовото съзнание у древните евреи. Но сега пред нас застава нещо крайно забележително: „Аз зная, че моят Спасител е жив! “ казва Йов Аз зная, че някога отново ще бъда обвит в моята кожа и с моите очи ще видя славата на моя Бог!
към текста >>
Но сега пред нас застава нещо крайно забележително: „Аз зная, че моят Спасител е
жив
!
Нека да си представим как всичко това се стоварва с цялата си сила върху една човешка душа и как сега от тази душа бликват покъртващите думи, които знаем от преданието за Йов: „Аз зная, че моят Спасител е жив! Аз зная, че някога отново ще бъда облечен в моите кости, в моята кожа, и ще съзерцавам Бога, с когото съм заедно! “*39 Тъкмо това съзнание за неразрушимостта на човешката индивидуалност бликва от душата на Йов въпреки всички страдания и болки. Ето колко силно е Азовото съзнание у древните евреи.
Но сега пред нас застава нещо крайно забележително: „Аз зная, че моят Спасител е жив!
“ казва Йов Аз зная, че някога отново ще бъда обвит в моята кожа и с моите очи ще видя славата на моя Бог! “ Йов свързва външното тяло с мисълта за Спасителя; да, той свързва костите, кожата и физическите очи с мисълта за Спасителя! Този момент е наистина изключителен: в лицето на древното еврейство, намиращо се по средата между будизма и елинството, пред нас внезапно грейва едно могъщо съзнание за значението на физическото тяло, на външната физическа форма и нейната връзка с мисълта за Спасителя, от която по-късно възникна и мисълта за Христос! И ако си припомним думите, които изрича жената на Йов, той застава пред нас в още по-ярка светлина. „Отречи се от твоя Бог и умри!
към текста >>
НАГОРЕ